Jump to content
Ани

2. Защо са изпратени хората на земята, 4 март 1934 г.

Recommended Posts

ЗАЩО СА ИЗПРАТЕНИ ХОРАТА НА ЗЕМЯТА

В нашия век на краен индивидуализъм, има толкова философии, колкото и хора. Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване на човека, природата и живота. Правилната философия се отличава по това, че когато човек живее според нея, животът му е оправен и всички задачи са разрешими. А всяка философия, която не може да изясни и разреши противоречията в живота на човека, е крива философия; тя може само да спъва човека, но никога не може да му бъде полезна.

Правилната философия ни дава една ясна представа за човека като едно разумно и съзнателно същество и винаги ни показва законите и пътищата, по които работят волята, умът и сърцето му.

Разгледано чисто физически, сърцето е един орган, през който минава човешката кръв и се разнася по целия организъм, за да се хранят всички части. Щом престане сърцето да функционира, всякаква възможност за физически живот на човека престава. Освен това сърце във физическото тяло, човек има по едно сърце и в духовното, и в умственото си тяло, които също така служат за разпращането на енергиите в тези тела, за да се хранят всички части на човешкия организъм от духовно и материално естество. Чрез трите си сърца човек е във връзка с трите космични енергии, които обуславят целокупното развитие на неговия организъм.

Всички енергии, които функционират в Космоса, функционират и в човека. И затова, за да познаем проявите на реалността и да имаме една правилна философия, трябва да започнем с всестранно проучване на себе си, т.е. с устройството и проявите на всичките си тела. А сега изучават най-първо външния свят, т.е. само физическата страна на човека. В това седи една от най-големите погрешки в съвременното познание, защото по такъв начин то добива един механичен характер и тогаз живият опит остава чужд и недостъпен за хората. А не можем да имаме ясна представа за нещата, докато не ги опитаме. Не можем да имаме ясна представа за храната, водата, въздуха, светлината, както и за любовта и знанието, докато не ги опитаме по един вътрешен начин. Хляба ще го познаем напълно само тогава, когато го изядем и се наситим с него, а не само като го изследваме по физически и химически начин от какви елементи е съставен и пр. Също и за въздуха, светлината, водата, любовта, знанието и пр.

За да може човек да опита нещата и да добие живото знание, той трябва да подготви органите си за това. На първо място трябва да се приготви и организира дейността на сърцето, което засега представлява един център на неорганизирана дейност. Но за да постигнем това организиране, необходимо е да познаваме всестранно естеството на човека, т.е. да имаме предвид, че човек има духовно и ментално тяло и че физическият му организъм е съграден от много видове на материята, и че в него функционират разнообразни и противоположни по посока на движението си енергии. И затова казваме, че у човека са насъбрани много сили, с които може да се причини най-доброто, но и най-лошото.

Раят е вътре в човека и адът е вътре в човека. Тези две противоположни естества в човека са две възможности за неговото развитие. Умният човек може да се ползва еднакво и от доброто, и от злото. Не може да накарате един човек да живее добре, ако не го научите правилно да яде и да диша. Ако го научите правилно да яде и да диша, тогава всичко може да направите от него, но ако не знае правилно да яде и да диша, с него е свършено.

Съвременното механистично познание, което в крайните си изводи е стигнало до материализма, има преди всичко една крива предпоставка. Учените, които взимат материята като единствена реалност в Битието, мислят за материята това, което тя не е, а религиозните хора си представят Бога, такъв какъвто не е. За да познаем величието и силата на Бога, трябва да изучаваме онова, което е създадено от Него. На първо място трябва да изучаваме себе си, после Земята, Слънцето, звездите и цялата Вселена. Умният човек от всичко трябва да се интересува. Когато обичаме някого, ние се интересуваме от всяка негова проява. И онези от вас, които искат да се запознаят с Бога, трябва непременно да проучват това, което Той е създал. Под понятието Бог разбирам това, което свързва хората и носи любов. Бог без Любов е едно същество неразбрано за човека. Под думата Бог винаги трябва да се разбира Любовта. Като произнесете думата Бог, трябва да дойде в ума ви любовта и да почнете да мислите. Почитайте тази любов, която се проявява във всички фази в развитието на съществата, почитайте тази любов, която твори и съгражда човека, защото всички гении и таланти, цялата красота и хармония в света е съградена от силата на любовта. Като престане проявата на любовта в човека, той остарява и престава да живее. Хората остаряват, когато у тях престанат проявите на любовта. Вие ще можете да се подмладите, само ако дадете път на Любовта в себе си.

Животът на човека не е механически и фаталистически определен, а е строго, разумно определен.

И ако вие вървите по закона на любовта, вашият живот ще мине добре. Пак ще имате мъчнотии и страдания, но всичките ваши страдания ще се превърнат за ваше добро. Но ако не вървите по закона на любовта, ще имате големи страдания и всичко ще ви върви назад. Без страдания в живота на човека при сегашните условия не може.

Хората, които не разбират законите на живота, сами си създават условия за страданията. Хората сами са си създали много неестествени навици, които са източници на големи страдания. Така например, бързото ядене е един лош навик, който причинява много страдания; също така тревогите и безпокойствата са противоестествени навици, които са една спънка в живота на човека. Но природата лекува човека от тревогите пак с тревоги. Всеки човек, който е недоволен от малкото благо, което има, природата му взима всичко, като му дава само малко хляб и той става доволен. И сега, понеже природата иска да отучи хората от много противоестествени навици, тя ги е поставила в този път на сегашните страдания и лишения. Религиозните хора се сърдят на Бога, като искат с това, да Го заставят да изпълни тяхната воля. Но Бог никога не урежда работите на онези, които се сърдят Други пък се разсърдят и стават безверници, защото Бог не им дал това, което искат.

Съвременните хора, които имат крива представа за живота, мислят че светът е създаден не така, както трябва; те не схващат, че не изучават живота като един творчески принцип, а изучават само придобитите по неестествен начин отрицателни навици на човека. Но това не е наука. Наука според мен е, да се изучават нормалните и здравословните състояния на човешкия организъм, а болезнените състояния са отклонение от здравословните. Най-първо трябва да се изучават свойствата и качествата на здравата кръв и тогава ще знаем в даден болезнен организъм, какво отклонение има. Здравословното състояние на кръвта в човека, зависи от три главни фактора - от храната, от въздуха и от мислите, с които постоянно се занимава нашият ум. Ако човек се храни много добре, но има невъзпитан ум и невъзпитано сърце, той с неестествените си мисли и неестествените си желания ще развали онова, което яде и това, което диша. И обратното е вярно, т.е. човек може да има отлични мисли и чувства, но ако не яде и не диша правилно, пак ще развали здравето и живота си.

Човек трябва да доведе в хармония мислите, чувствата, яденето и дишането, защото има зависимост между тях. От това хармонизиране зависи и здравето на човека. Съвременните хора не знаят, как да дишат правилно. Въздухът трябва да се поема винаги през носа с такова спокойствие и равномерност, че като влиза в дробовете да произвежда хармонични движения в дихателната система.

И като яде човек пак трябва да има музикални движения. Човешката уста е предназначена да изпълнява три функции - дъвчене на храната, вкусването на същата и говоренето. Следователно, ако процесът на яденето в някой човек не е правилен, то и говоренето няма да бъде правилно и обратно - ако процесът на яденето е правилен, то и процесът на говоренето ще бъде правилен. Понеже между стомаха и мозъка на човека има едно съотношение, то каквото е състоянието на стомаха, такова е състоянието на мозъка. В зависимост от състоянието на стомаха са функциите на стомашния мозък, който се занимава с всички процеси на тялото. В стомашния мозък влиза и симпатичната нервна система, която образува човешкия магнетизъм и топлина, а също така управлява и кръвообращението. А главната мозъчна система на човека е носител на мисълта, на електричеството, на силата и светлината. Ако между двете мозъчни системи, главната и стомашната, няма правилни съотношения, т.е. всяка система не изпълнява своите функции правилно, не може да има нормално развитие и здрав човек. Ако стомашната система произвежда повече топлина отколкото е потребна за организма, ще попадне в едно противоречие, а ако главномозъчната система образува електрическа енергия и причинява изстудяване в организма, ще имате друго противоречие. Хора, у които главната мозъчна система анормално действа, стават сухи и кожата им се напуква. Те трябва веднага да се заемат да изменят това анормално състояние на тялото си, а ще изменят това състояние, като пият повече вода - по два, два и половина литра на ден; понеже водата е добър проводник на магнетизма. Водата е потребна не само за пречистване на организма, но и за правилно функциониране на симпатичната нервна система.

За да даде правилна насока на развитието и живота си, човек трябва да внесе в ума си най-хубавите мисли, най-чистите и благородни чувства, а така също да се научи да яде и да диша правилно. В това знание се състои силата на човека, това е първото нещо, което трябва да се придобие. Едва след това човек ще може да почне да работи. Но човек не може да постигне никакво познание и не ще може разумно да работи, ако не внесе принципа на любовта в живота си. Само любовта ще свърже човека с онова велико знание, което е вложено в самия него.

Да допуснем, че нещо ви стяга под лъжичката. Това показва, че вашият слънчев възел не функционира правилно; т.е. между вас и слънчевите течения и между вас и земните течения има дисхармония. В такива случаи трябва да правите следното: сутрин като станете, ще отправите ума си към Слънцето и ще почнете да правите известни движения, чрез които от Земята ще привлечете противоположните течения и ще свържете в себе си теченията на Слънцето и земята; щом като свържете слънчевите и земните течения в себе си, ще се махне стягането в слънчевия възел.

Сега ще ви дам един метод, за да си помагате сами, обаче искам от вас, докато не сте го опитали на себе си и не сте видели резултатите му, да не го препоръчвате на други хора. Методът е следният - ще вдигнете ръцете си нагоре и за десет минути ще концентрирате ума си към центъра на Слънцето; по такъв начин ще възприемете слънчевата енергия. Това ще правите всяка сутрин; а вечерно време протегнете ръцете си към земята, за да възприемете земните енергии. След това потеглете ръцете си нагоре през областта на стомаха и ги и ги издигнете над главата си. Така се регулират енергиите на Слънцето и Земята във вас. Всички възвишени същества живеят по този начин; и адептите и светиите живеят по този начин. Те правят много редовно тези упражнения. И като седнат да ядат не бързат - много дъвчат храната си. Адептите правят упражнения четири пъти в денонощието - сутрин при изгрев слънце, на обяд, вечер и след полунощ. Най-важните са на обед. За вас обаче, са по-важни сутрешните и вечерните упражнения. Ще попитате как ще правим тези упражнения. Ще дигнете ръцете си над главата, ще ги допрете с дланите и след това ще ги спуснете към главата, като че се обливате с вода и ще стигнете до краката си. После се издигат ръцете над главата и пак по същия начин се спускат. Ръцете в този случай служат като контакт за възприемане на енергиите. Енергиите се движат в пространството като течения и от нашето физическо положение и психическо разположение зависи да възприемем или не. Човек чрез ръцете си едновременно дава и взема - с дясната ръка дава, а с лявата взема. Сега хората не знаят да спазват този закон при движение на енергиите. Човек трябва да знае как да възприема нещата и как да ги дава. Човек възприема нещата чрез своето сърце. Любовта и всички други енергии човек ги възприема най-напред чрез сърцето си; чрез ума ние можем да мислим за любовта и да я идеализираме, но ще я възприемем чрез сърцето си. Умът винаги дава от себе си, а сърцето винаги възприема нещата отвън. Любовта ще я възприемете чрез сърцето и ще я препратите чрез ума си навън, като задържите за себе си, което ви е потребно.

Който обича, трябва да даде нещо от себе си, за да покаже, че обича, а не само да приказва, че обича. Положителните думи, мисли и желания са даване. Когато дава човек, той е положителен. Както човек постъпва с другите хора, така и Бог ще постъпи с него. Затова давайте, за да ви се даде. Ако нямаш в даден случай, когато трябва да дадеш, то вложи мисълта в ума си да дадеш. А сега хората са научени само да вземат, без да дават и вследствие на това всички страдат. Защото основен закон в живота е да даваш и да вземаш, за да става обмяна и да се проявява правилно животът. Затова са пратени хората на земята и се раждат във фамилии и общества, за да се научат на този велик закон, да дават и да вземат; така ще се образува връзка помежду им, та да разбират нуждите си един на друг, да разберат, че са братя. Всички несгоди и несрети в живота на хората са резултат от непознаването на този закон за даването и вземането. Всички страдания на човечеството ще послужат като условие да се разберат хората и приложат великия закон на любовта. Тогава хората ще подобрят живота си и светът ще се поправи.

По беседа от Учителя, държана на 4 март 1934 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×