Jump to content
Ани

7. Новите разбирания на човека, 29 юли 1934 г.

Recommended Posts

НОВИТЕ РАЗБИРАНИЯ НА ЧОВЕКА

Природата е жива и разумна. Има много неща в нея, на които трябва да се направи превод на обикновен човешки език, за да станат достъпни за човешкото съзнание, защото хората не са запознати още с езика на Природата. Ако биха били запознати с нейния език, нямаше да имат толкова нещастия и противоречия в живота си. А понеже има много криви преводи, които невярно представят законите на Природата, затова много пъти хората влизат в стълкновение с нейните закони и затова страдат. Съвременните учени правят опити да превеждат от езика на Природата, но тези преводи още не са дали задоволителни резултати, защото те смятат Природата като мъртва и неразумна. За да може да се дадат верни преводи от езика на природата, трябва да се знае, че тя е жива и разумна и че тя не е само това, което схващаме с нашите пет сетива. Това, което схващаме с нашите сетива, е само външен израз на онази вътрешна разумност, която действа в Битието и създава всички форми. Затова всяка форма е един символ - външен израз на една разумна вътрешна деятелност. И по външната форма, онези които разбират, разкриват вътрешната страна на природата и човека.

Така че, и в Природата и в човека имаме външна и вътрешна страна, като външната е израз на вътрешната. И когато се проучва човек и законите на неговия живот, трябва да се проучва и неговата целокупност, за да имаме вярна представа за него. Но проучването на човека е едни обширен въпрос. Човек е най-интересното същество на земята. И ако човек би проучил човека, не себе си, както казват някои - той би се добрал до законите, до вечния, безсмъртния живот. Думата „човек“ включва целокупността на Битието. Един човек и Цялото съставят едно. Съзнанието, животът, който функционира, е един. Сега, като казвам, че съзнанието е едно, някои влизат в противоречие. Но да изясня мисълта си с един пример. Ако имате едно голямо езеро, което няма изход, вие можете да направите хиляди вадички, които да текат в разни направления, да имат различни форми и големини. Езерото е едно, но изтичанията са хиляди. Всички тези рекички по форма и направление може да се различават, но във всички водата е една. Тъй и във всички хора има нещо общо, колкото и да се различават външно.

Във вътрешния човек процесите са завършени и той няма нужда да учи. Той знае. А у външния човек процесите са незавършени и той трябва да учи. Когато външният човек се учи от вътрешния, животът е красив, разбран и има смисъл, а когато външният човек остане сам, той не разбира езика на природата, не разбира и законите на живота, и тогава животът е тежък и безсмислен. Само когато има връзка между външния и вътрешния живот, човек може да бъде щастлив. А сегашните хора, които схващат живота механически, мислят че за да бъде човек щастлив, трябва да бъде богат. Това е вярно до известна степен. Богатство, което е органическо, което е резултат на хармоничното отношение между вътрешния и външния живот, носи щастие на човека, защото той знае да го използва за свое благо и за благото на ближните си. Той знае да бъде и богат и сиромах едновременно, затова може да бъде щастлив. А на земята човек трябва да може да бъде едновременно и богат и сиромах, и добър и лош, за да бъде щастлив. Ще кажете, че това не е в съгласие със сегашния морал. Сегашният морал не разрешава всички противоречия в живота. От хиляди години се казва на хората да не крадат, да не лъжат, но те все си крадат, все си лъжат. От хиляди години се казва, че хората трябва да се обичат, но те не се обичат. Къде е причината за всичко това? - Причината е в това, че няма връзка между външния и вътрешния човек. Външният човек, оставен сам, понеже процесите в него са незавършени, още не е оформен, сега се създава и не може да асимилира тази духовна храна. Външният човек сега е в процеса на създаването, и страданията, които има показват, че се работи над него, че се пече като гърне, за да стане годен за работа. Вътрешният човек е направен по образ и подобие Божие, а външният човек сега се създава. Три неща има, които трябва да легнат в основата на живота на всеки човек. Вътрешният или Божественият живот, туй, в което противоречия няма. Вътрешното или Божественото знание, знание, в което няма никакви противоречия и върху което почива цялата природа, целият миров порядък. И трето, вътрешната свобода, т.е. това, което хората наричат Истина или Божествена мисъл. Тези неща трябва да залегнат в душата на всеки човек.

Вътрешният живот изключва всяка болест, всяко вътрешно страдание. Страданията може да дойдат отвънка. Вътрешното знание изключва всяко невежество и всяка заблуда. Няма по-голямо невежество за човека от това да си представя природата такава, каквато не е. После, съвременните учени внушават една идея в ума на хората, че природата трябва да се победи. Започнала се е една борба между природата и човека и човек иска да излезе победител в тази борба. Това е също така едно заблуждение. Човек не може да победи природата и няма защо да се бори с нея. Човек е дете на природата и ако разбира езика й, всичките й богатства и сили ще му бъдат на разположение. Човек трябва да бъде готов да стане съработник на природата, да стане неин служител и ще има на разположение всичките й блага. А борбата му с природата ще бъде само в негова вреда.

Друго едно заблуждение, което се поддържа от древни времена, е положението, че човек трябва да победи себе си. Човек няма какво да побеждава нито природата, нито себе си. Но човек трябва да влезе в хармония с природата и със себе си и да обикне природата в себе си. Ще кажете, не обичаме ли себе си? Не, съвременните хора не обичат себе си. Да се удоволства човек и да се храни по един неестествен начин, да кара стомаха си от сутрин до вечер да работи, това не е обич. Стомахът, сърцето, дробовете и мозъкът се нуждаят от почивка. Някой път казвате, че не можете да мислите. Вие не разбирате закона. Тези условия, при които човек не може да мисли, показват, че мозъкът си почива. Но съвременните хора, които нямат ясна представа за голямата разумност и целесъобразност в Битието, не разбират законите на всички тези процеси. Те не разбират и не подозират онази зависимост на тези функции от разумните същества в Космоса, които са завършили своето развитие преди нас и които са Строители на Вселената. И на еврейски думата „Господ“ е дадена в множествено число и означава една колективност. Така че, не един е построил Вселената, но мнозина са я строили. И след като са мислили милиарди години, те построиха сегашната Вселена и създадоха сегашните хора. С това твърдение не отричаме принципа на единството в Битието. Бог е едно Същество, недостъпно за човешкия ум и за човешкото сърце. Бог е едно Същество, достъпно донякъде за човешкия дух и за човешката душа. Туй, което ние схващаме с ума си е само отражение на онези, които са построили Вселената. Нашата грешка е в това, че ние искаме да схванем Бога външно, обективно, като една форма. Това е невъзможно. Но има един начин, по който човек може да схване отношенията, които има към туй Същество. Питам: Кое е по-хубаво, да имате отношения с един милиардер, а пък той да няма отношение към вас, или пък нищо да не знаете за него и той да ви помага? По-добре е с помощта, която ви се дава. И хората в света се намират в същото положение. Туй същество, което не познаваме и не можем да разберем, е така нагласило, че е предвидяло всичко от което се нуждаем. И ако ние сме нещастни и недоволни, това зависи от нашето невежество. Благодарение на това невежество хората не се разбират и си създават нещастия.

Мъжете се съблазняват от жените; жените се съблазняват от мъжете. Но мъжът и жената не са завършени; вътрешно са завършени, но външно не са завършени и може да се изкушават. Днес има едно неразбиране между мъжа и жената. Жената е противоположния полюс на мъжа. Мъжът обективно може да види себе си само в жената. И жената може да види себе си обективно само в мъжа. Мъжът е едно огледало за жената, за да се види какво представлява. Какво има да се изкушавате? А жената е едно огледало за мъжа, да се види обективно, какво представлява. Жената е обективен израз на мъжа, а мъжът обективен израз на жената. Когато така се разбере човекът, тогава мъжете и жените няма какво да се съблазняват и да са недоволни едни от други, но ще се подпомагат в пътя на прогреса.

Когато се възстанови хармонията между мъжа и жената и между външния и вътрешния човек, хората ще дойдат до все по-дълбоко и по-дълбоко познание и ще разберат, че Бог прониква цялото Битие. Той е в светлината, във въздуха, в храната, във водата. И като дойде човек до това познание, той ще се отнася с дълбока почит и уважение към всички същества, и към храната, водата и всички блага, които ни дава Бог. Така ако мислим, ще настане един нов свят в нас. Може да направите един опит, за да опитате Бога. А опитът е необходим, за да се научи човек да различава Истината от заблужденията. Заблужденията се различават от Истината по следните качества: когато човек върви в пътя на заблуждението, умът му се помрачава и недоволството му се увеличава; а когато върви по пътя на Истината, умът му просветва, душата му се разширява и тялото му расте и става по-красиво. Като върви човек в този път на истината, той разбира смисъла на богатството и сиромашията; разбира смисъла на живота и смъртта. Единственото нещо, което смъртта не може да пипне, това е човешката душа. Когато умре човек, смъртта освобождава душата от нейния ненужен багаж. Тя е един келнер на душата и й носи багажа. Всички, които са заминали за другия свят, са се подмладили и са радостни. Данните, че това е така, може да ги намерите навсякъде у тези, които се занимават с този въпрос. Има ред учени на Запад, които правят опити в това направление и имат отлични резултати. Ще кажете, че те са заблудени. Не, не са заблудени, но те посочват на западните хора един нов начин за разсъждение и виждане за света и живота. Западните хора вървят по точно противоположен път на източните и затова те най-първо трябва да разберат обективния живот и да извадят поука и по пътя на опита да дойдат до вътрешния живот. А новата раса, която иде, ще върви по съвсем друг път. Новото поколение, което иде сега, върви по съвсем нов път.

Християнството дойде в света, за да даде метод да се примирят външният и вътрешният човек. И ако намерим път, по който да примирим тези двама човеци, тогава нашият живот ще се оправи. Единственият път, по който можем да уредим живота си - индивидуално, семейно, обществено, държавно, то е да проучим природата и нейните закони и да постъпваме тъй, както тя постъпва. И задачите на живота трябва да се разрешат във всичките му области. Разрешението в света на мисълта, трябва да се приложи във физическия свят, защото ние живеем в него, а в него хората искат да ядат, искат да имат семейство, да имат деца. Това са все въпроси, които трябва да се разрешат. Сега една майка ражда десет деца и всички умират. Каква полза от това? По-добре да роди едно дете и да го отгледа и възпита добре, отколкото десет души, които ще умрат. Знанието трябва да бъде в услуга на живота. Защо ни е едно знание, което не може да ни донесе известна полза? Без знание не може, но то трябва да се употреби за работа. Знанието само тогава е ценно, когато служи като една светлина в живота ни и ни дава възможност да се ползваме от всички блага на живота, които любовта е вложила в него. А любовта е основата на живота.

Христос е учил едно учение да не се престъпват законите на Бога, поставени вътре в природата. Христос учеше хората първо, да имат любов към Бога, че като любят Бога, да може да вложи Бог дарбите в душата им; второ, да обичат ближните си, и като се обичат, те взаимно ще си предадат положителните качества, и трето, човек да обича и себе си, за да може всичко да израстне и да се родят възвишени мисли, чувства и действия.

И ако дойде днес Христос, най-първо ще каже: Долу оръжията! Живейте братски и се обичайте помежду си. Но кой ще Го послуша? За да се избягнат войните, хората трябва да имат любов помежду си. Как ще влезе любовта в света? Жената трябва да дойде на фронта на живота, за да спаси света. Мъжът проповядва, но жената трябва да реализира това, което мъжът проповядва, за да се спаси светът. И така, всяка жена трябва да си постави следната задача: Няма да се женя за един мъж, който не обича Бога с всичкото си сърце, ум, душа и дух; няма да се женя за един мъж, който не обича ближния си като себе си; няма да се женя и за един мъж, който не обича себе си. И мъжът трябва да приложи същото правило и да си каже: Аз няма да се женя за една жена, която не обича Бога с всичкия си ум, сърце, душа и дух; която не обича ближния си като себе си и която не обича себе си.

Когато човек иска да изучава Божествения свят, трябва да бъде свободен от всички болести и да се премахне всичката проказа, която човек има и тогаз ще дойде любовта. Аз ви говоря за една любов, при която хората не умират, а оживяват. Това, от което хората умират е безлюбие. А когато говорим за любовта, всякога трябва да разбираме онова начало, което носи живот. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, то е законът на любовта. Щом влезете в областта на любовта, вие ще станете щастливи, здрави, животът ви ще се осмисли, и ще бъдете готови да слугувате. Ще кажете: Нима това може да бъде? Има вече хора на земята, които живеят по този начин. Но за да дойде човек до това състояние, той трябва да намери метод да примири и хармонира външния и вътрешния човек.

По беседа от Учителя, държана на 29 юли 1934 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×