Jump to content
Ани

12. Задачите на човека в днешната епоха, 14 октомври 1934 г.

Recommended Posts

ЗАДАЧИТЕ НА ЧОВЕКА В ДНЕШНАТА ЕПОХА

Ние сега живеем в една епоха не на забавления, но на сериозна работа. Минаха времената на забавленията. Забавленията са за деца, а детството на човечеството е минало вече и човешкото съзнание повече се е развило. Днес човек в един живот страда толкова, колкото в миналото в хиляда години. И в днешната епоха, когато хората трябва да се заловят за сериозна работа, те се занимават с разрешението на въпроси, които сами по себе си ще се разрешат, а с това остават неразрешени съществените въпроси, които чакат разрешението си от хората. Хората сега трябва да се завземат да учат, да се учат да разсъждават правилно, да мислят правилно, да организират своя мозък.

Било е време, когато човешкият мозък е бил по-малък и човек пак е разсъждавал, но тогава неговите разсъждения са били от друг характер - вътрешен. А сега вече разсъждава с мозъка си и изучава физическия свят. И в изучаването на външния свят, съвременните учени много са напреднали, но в проучване на съотношенията между формите и разумните сили, които го строят, са останали назад, защото то не е по силите на механистичното познание. Те се занимават повече с механическите процеси в природата, но механическите процеси са завършени процеси; те са процеси, които са минали през психическите и органически процеси и се завършват в механически; затова, за да дойдем до по-дълбоко разбиране на нещата, трябва да изучаваме техните причини, които са в психическия свят.

Човек още не е завършен в своето развитие. Казват някои, че човек е направен по образ и подобие Божие. Има един съвършен план, по който се строи човекът, но планът още не е реализиран. Човек още представлява едно същество с незавършени процеси на своя външен организъм. Ако вземем неговото лице, например, то не е така симетрично и красиво; челото, носът, устата, очите и всички органи са все още незавършени - има дефекти колкото искате. Но дефектите показват един незавършен процес. Когато един художник започне да рисува, най-първо, за погледа на обикновения наблюдател изглежда, като че е нацапали изхабил платното. Това е тъй, защото картината е още в процес на работа, но когато я завърши, ще излезе нещо хубаво от нея. Също така и човек представлява една къртина, която още се работи - още не е завършена. А сега представят човека такъв, какъвто не е. И когато се разглежда човекът от механистическо гледище, не може да се проникне в дълбините на живота и не могат да се обяснят причините и произхода на доброто, любовта, мъдростта и пр., които са силите, които създават човека като обективно същество.

Също така, хората на механистичното разбиране на живота не знаят, че има връзка и отношение между жителите на една планета и нейния строеж и отстояние от Слънцето. Тъй както е устроена нашата земя, никъде на друго място не може да има такива същества като на нея, защото такова разстояние, каквото има земята от Слънцето, няма никоя друга планета; също и такъв строеж, какъвто има земята, няма друга планета. Така земята се намира на около 92 милиона мили, а диаметърът й е около 12 000 километра. Ако вземем Венера, нейният диаметър не е същият, нейната материя има друга гъстота, и въобще нейният строеж е друг и съществата, които живеят на нея, имат друга организация. На всяка планета органическите форми са в зависимост от строежа на планетата и нейното отстояние от Слънцето.

Строителите на Вселената са работили по един общ план, но понеже всяка планета, слънце или система, не представлява нещо само по себе си, отделно от останалата Вселена, но е само част от нея, то и нейният строеж е само част от общия план. Бумовете на тези строители на Вселената, идеите за време, пространство, вечност и пр., са съвсем другояче поставени. Запример, каква ще бъде вечността на мравите? Тяхната мярка за време и пространство ще бъде в зависимост от тяхното устройство - значи нещо твърде условно и относително. Също и нашите мерки имат само една условна стойност, само за земята. Има същества, на които съзнанието е толкова обширно, че обгръщат земята - виждат я едновременно отвсякъде. Земята пред тях е като една точка в пространството. А съвременните хора виждат само една много малка част от земята, и то само на повърхността. Повърхността на земята, това е нейната кожа. И ние живеем на кожата на земята. Също така земята има гръбнак, мускули, стомах и пр., и тя се храни. Земята е жива и разумна - тя е външна форма на един велик Дух, чието съзнание прониква цялата земя и съзнанието на всички живи същества и ги стимулира в пътя на развитието. И ако хората искат да оправят живота си и да разрешат всички противоречия и проблеми, трябва да са във връзка с тази разумност, да внимават за подтиците и импулсите, които им идат от това велико Съзнание. Тогава противоречията, недоразуменията и сиромашията ще изчезнат от лицето на земята. Но за да могат хората да използват тези вътрешни импулси на живота, трябва да имат организиран ум и организирано сърце. Сиромашията и всички кризи и противоречия се дължат на неорганизираността на главния мозък, чрез който се проявява умът и на неорганизираността на симпатичната нервна система, чрез която се проявява сърцето. Престъплението и злото в света се дължат на неорганизираността на ума и сърцето. А доброто се дължи на добре организирания ум и на добре организираното сърце. Умът и сърцето не са фикции, но реални елементи в живота, и никой не ги отрича; но щом дойдем до душата, хората отричат нейното съществувание. Но душата съществува като една велика реалност в света и е извън всяко определение.

Сега често ме запитват: Ти вярваш ли в Бога или не вярваш? Казвам: Какво учат философите?,- Едни вярват, че има Бог, други, че няма. Аз примирявам всички противоречия и казвам: Тези философи, които казват, че няма Бог, се намират на неогряната страна на земята. А които вярват че има Бог, се намират на огряната страна на земята. Едните живеят в деня, а другите в нощта. И казвам: Тези, които живеят в нощта, да спят, а тези, които живеят в деня, да се запретнат да работят - да копаят и да орат, да оставят настрана въпроса има ли Бог, или не. Важният въпрос е да се живее разумно, да се проучат и спазват законите на живота - това е вярата в живия Бог, Който пребъдва в нашия живот, а механическата вяра е безполезна.

Сега религиозните хора апелират към Божията милост - Господ да е милостив към нас. Но има друга една страна на въпроса. Бог може да е милостив, но ние можем ли да използваме Божията милост? Допуснете, че аз съм един благодетел, и при мен идва един човек, който е гладен, но има язва в стомаха. Как ще покажа своята милост? - каквато и храна да му дам, ще му причиня болка. Как трябва да постъпя с този болен човек? На земята, както и да постъпи Бог с нас, ние постоянно ще се намираме в едно вътрешно противоречие. И туй противоречие седи в това, че ние търсим този Бог отвън. Други пък казват, че Бог бил вътре в човека. Не, така не се говори - това са човешки разбирания. Бог не е толкова малък, че да се събере в едно човешко сърце. Един философ казва пък, че Бог е толкова голям, че цялата вечност не може да Го събере. А при това пак е някъде. Времето и пространството са определени идеи. Разгледан светът от едно по-висше знание, вечността на нашия триизмерен свят съставлява само една малка част на едно четириизмерно състояние. Кубът, който в триизмерния свят е тяло, в четириизмерния свят е само страна на тяло, а за да образуваме тесаракта, необходими ни са осем куба от триизмерния свят. Следователно, една вечност от триизмерния свят, за да я приведем в четвърто измерение, трябва да я увеличим осем пъти. Тогаз, какъв трябва да бъде четириизмерният човек? За да се разбере четириизмерното пространство, човек трябва да има едно ново чувство, за да вижда тесаракта. И невидимите неща в света представляват тела от едно по-високо измерение. Неща, които се движат много бързо, остават невидими. Сегашните хора, които ограничават света само в триизмерното пространство, не могат да проникнат в динамиката на света и живота, а схващат само статиката и механичната страна на движението; те не могат да проникнат в дълбините на човешкото сърце и да видят какви са дълбоките помисли на човека. Вследствие на това и изводите и заключенията им са повърхностни и често пъти неверни.

Запример, българите гледат винаги отрицателно на нещата. Едва тук-там има някой, който мисли положително. Българите се нахвърлят върху мен и искат да ми припишат своите отрицателни качества. Тези, които критикуват, не седят по-високо от мен. Защото, ако бяха по-умни и по-благородни, те не биха мислили отрицателно, а щом мислят така, аз вече зная тяхната интелигентност и благородство. Нещата могат да се разгледат не само с думи, но и на опит да се подложат. Ако имате злато и желязо - желязото ще се окисли, а златото няма да се измени, защото то има един вътрешен еквивалент, който не се изменя, има вътрешно съдържание и е носител на живот - добър проводник на живота е. А желязото е проводник на грубата механична енергия. И понеже Марс е основата на желязото, то хората трябваше да чакат хиляди години, докато се сформират тези качества на желязото в Марс, за да може да се появи сегашната култура на земята, която е култура на желязото. И в човешката кръв сега има повече желязо, отколкото трябва. На това чрезмерно желязо се дължи жестокостта на хората. За една дума убиват човека. А сега казват, че трябва да се възпитава младото поколение. Но как трябва да се възпитава? Преди всичко трябва да се знае, че в човека функционират разни видове сили, с които възпитателят трябва да знае как да се справи. Тези сили са свързани главно с мозъчната и симпатичната системи, които трябва да се организират, за да могат да се регулират и да може човек да се възпитава. А само, когато хората се възпитат, те ще могат да си създадат правилни и хармонични отношения, ще разберат, че са органи на един велик организъм, необходими един за друг.

Най-първо трябва да се намерят отношенията, които съществуваш между расите; защото расите не са се родили произволно; народите не са се родили произволно; и индивидите не са родени произволно. Всичко в света върви по един специален закон и трябва да се намери, нещата по каква линия вървят. Например, някои хора вървят по линията на майка си - по линията на сърцето - линията на мекия елемент. Някои вървят по линията на бащата - по линията на ума - линията на силния елемент. В силния елемент има светлина и тъмнина, а в мекия елемент имаме топлина и студ; а тъмнината е равна на студа и светлината е равна на топлината.

Ако оста на нашата земя се изправи и стане перпендикулярна и успоредна на екватора, тогава ще се измени и отношението между студа и топлината на нея. Било е време, когато Европа е била на екватора, а сега е в умерения пояс, придвижила се е на север в течение на милиони години. Сега учените често се запитват, как да си обяснят факта, че на Северния полюс има тропически животни. Това показва, че тази част е била някога на екватора. И Европа пак наново се връща към екватора. Затоплянето на времето в умерения пояс се дължи на това приближаване към екватора. След хиляди години ще бъдем пак на екватора. Ще има едно придвижване на континентите на земята. Кои са причините за това разместване, това е една дълбока философия, която не му е тук мястото да се разглежда. От екватора Европа се е придвижила към Северния полюс, и когато се приближава до полюса, настава ледената епоха в Европа. Тогаз целият живот на Европа се изменя. Хората тогава бяха принудени да живеят в пещери. От ледената епоха Европа постепенно почна да се приближава към екватора. Сега е в умерения пояс и пак ще дойде на екватора. Това показа, че човешкият организъм е изложен на резки вътрешни и външни промени - физически, органически и психологически. Запример, ако се намерите между хора, които не би съчувстват, вие ще кажете, че тия хора са жестоки. Ако отидете на Северния полюс, ще бъдат ли тогава хората отзивчиви към вас? Те не могат да бъдат така отзивчиви. Един ескимос няма да ти даде дрехата си, за да се запазиш от студа, защото сам той се излага на студа. Ние сега искаме някой човек да жертва живота си за другите. На какво основание? Ако едната ръка се пожертва за другата, какво печеля аз - човекът? При разглеждането на всички въпроси и проблеми в природата и живота, трябва да имаме една основна идея, един принцип, който да ни служи като ръководна нишка в лабиринта на фактите и явленията. А този основен принцип е, че Битието е един жив, разумен и целокупен организъм и има тясна връзка и зависимост между всички процеси и явления, които наблюдаваме в живота и природата. Само от това гледище могат да се обяснят правдиво всички явления и факти и да се разрешат всички проблеми и задачи. Запример, когато човек умира - къде са причините за това? Има много причини - условия, наследственост и пр. Но главната причина е у самия индивид, а другите причини са само поводи. Онези, които разглеждат живота като механически процес, ще кажат, че лошите условия са причина. Че условията са голям фактор в живота, това не отричаме, но не са те най-големия фактор. Те са в зависимост от други причини. Това ни показва и фактът, че и при най-благоприятните условия хората умират. Адам имаше най- добрите условия в рая - защо съгреши и дойде смъртта? Грехът започна от сърцето и тогава дойде умът. Но нито сърцето можа да издържи на напора на греха, нито човешкият ум можа да издържи на напора на престъпността. Грехът дойде чрез жената, а престъплението дойде чрез мъжа. И цялата сегашна раса се изпитва - и чрез страданията се изправя човешкото сърце. Човешкото сърце не може да се изправи другояче освен чрез страдание. За да се изправи човешкото сърце и да дойде до нормалното състояние, трябва да страда. А чрез наказание се изправя човешкият ум. Не може да изправите човешкото сърце без страдание, и не може да изправите човешкия ум без наказание. Наказанието влезе в живота за поука. Казва Писанието, че когото Бог обича, наказва го. Мъжете ги наказват, а жените страдат, за да изправяш сърцето си. Мъжете Бог ги наказва чрез войните. А раждането на децата и тяхното умиране носят страданието на жените, които служат за направление на тяхното сърце. Като говоря така, аз не обвинявам вас - аз говоря за цялото човечество, а вие сте част от него. Аз изяснявам един закон, който действа в света. Не трябва да считате, че вие сте виновни. Никаква вина нямате вие, но носите последствията на едно колективно нарушение на природните закони от страна на човечеството.

За всички сега е необходимо онова вътрешно организиране на силите, за да могат да вървят в правия път на живота и да придобият най-добрите условия, които са им необходими. Но преди да дойдете до благоприятните условия на живота, всеки един човек има да разреши една много важна задача. И от разрешението на тази задача зависи неговото бъдеще. Тази задача се състои в това, всеки да дойде до съзнанието, че е проводник на Божествената Любов, и че всеки е касиер и пазител на Божиите блага, които трябва да бъдат блага за всички негови братя. Това е доброто, което всеки трябва да прояви. А доброто е онази организираща сила вътре в нашата душа. И когато доброто работи вътре в човека, тогава у него се ражда подтика да обича хората. Любовта е силата, която организира нещата. Любовта, която не организира, не е любов. И щом Любовта организира целия човешки организъм, органите в него трябва да бъдат другояче съпоставени. Сега, ако се вземат очите, ушите и пр., има много дефекти в тях. Но човек не е само тялото, което ние виждаме. Окултистите поддържат, че човек .има 7 тела. Три тела има, които са постоянни и не знаят, какво нещо е смърт; а другите четири са обвивки; две от обвивките претърпяват смърт, а две претърпяват само промяна. Човек два пъти трябва да умре, за да влезе в процеса на промените. И след като премине две смърти и две промени, човек влиза в един свят на такова блаженство и щастие, където влиза в контакт с реалните неща в света, влиза в областта на безсмъртието или в областта на Божествената любов. Но докато влезе в света на любовта и безсмъртието, човек трябва да премине през един дълъг процес на организиране на силите и елементите, които образуват четирите обвивки, две, от които са смъртни, а две претърпяват промяна. Тогава хората ще могат да използват тези сили и ще видят, че грамадни богатства са скрити в тях, които те досега не са използвали, а само се оплакват от сиромашията. Днес живеем в една епоха, когато всички хора все се оплакват, че нещо им липсва. Едни се оплакват, че нямат богатство, условия, други, че нямат деца, трети, че нямат жена и пр. Които се оплакват, че нямат деца, за тях има толкова деца в света, които имат нужда от грижи и възпитание. Нека си вземат едно такова дете и да го възпитават. Онзи, който се оплаква като Адам, че няма жена, която да му бъде другарка, трябва да знае да си избере жената - другарка. Защото жената е сърцето на човека. И когато някой иска да се жени, трябва да знае, че жената е едно сърце, което трябва да съответства на пулса на неговото битие, че като го тури в себе си, да е в хармония с неговия ум. Ако сърцето на една жена не пулсира в хармония с ума на мъжа, тя не е за този мъж и той не е за нея. Ако се съберат мъж и жена, които не са един за друг, по този закон те ще извършат престъпление. Докато Бог не създаде Ева, Адам нямаше духовно сърце; и тогаз му просветна раят и той почна да мисли. Той беше пред прага на пробуждане на самосъзнанието. Ще запитате, защо Бог допусна всичко това, за да се дойде до грехопадението. Това ще ви го кажа след хиляда години, като говорим пак, защото сега няма да можете да го разберете.

Какъв трябва да бъде вашият идеал в това отношение? - Ако вие обичате една жена - за какво трябва да я обичате? - Тази жена я създаде природата - обичайте природата повече от жената. Ако кажете, че Бог я създал, обичайте Бога повече от жената. На жената казвам: Обичай Бога и природата повече от мъжа - защото той е творение на природата. Това е великото разрешение на въпроса. Обичай Онзи, Който е направил жената, повече от жената, - обичай причината повече от следствието. Обичай Твореца повече от онова, което е произлязло от Него. А сега хората обичат жената повече от Бога и Природата и вследствие на тази анормалност са дошли нещастия на главите на всички. Изправете грешката си, и ще се изправи и животът ви.

По беседа от Учителя, държана на 14 октомври 1934 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×