Jump to content
Ани

1. Пътят на новото, което идва в света, 28 октомври1934 г.

Recommended Posts

ПЪТЯТ НА НОВОТО, КОЕТО ИДВА В СВЕТА

Има две положения в живота - първото положение е човек да заповядва на хората, а второто положение е човек да заповядва на всичките си състояния и болести.

Съвременните хора са избрали първия път - всеки иска да заповядва на другите. И върху тази основа е съградена цялата култура. Но работниците за Новата култура вървят по втория път - те изучават науката да заповядват на всичките си състояния и сили и да служат на ближните си. Кои са по-силни и по-умни? Разбира се тези, които заповядват на състоянията и болестите си. Който заповядва на хората е слаб човек. Умният човек преди всичко няма нужда от заповед. Също така, да учиш умния човек не показва, че имаш голямо знание, понеже този човек няма нужда от твоето знание. Да можеш да научиш простите, невежите това е знание.

Но за да можеш да учиш и възпитаваш човека, трябва преди всичко дълбоко да познаваш неговото естество. Защото човек е съставен от много и разнообразни материи и енергии и трябва да се знаят качествата на всяка една от тях, за да знаем как да се справим с тях. У някои хора например преобладава медта, у други - желязото, у трети - среброто, у четвърти - златото и т.н. А всеки елемент от своя страна е свързан с известен род енергия, която е подчинена на специални закони и е свързана с известна категория същества в природата.

Но всичките тези материи и енергии се разделят на две групи, които обуславят и двете естества в човешката природа. Така че, общо взето, можем да кажем, че човек е направен от два вида вещества: едното вещество е свързано с възходящите сили в природата и е носител на всичко, което е добро у човека, а другото е свързано с низходящите сили в природата и е носител на всичко, което е зло у човека. И това не е резултат на някакво еднократно възпитание, а е един вид вродено у човека. Той го носи в себе си от своите родители. Като казвам, че е вродено, не разбирам, че то е първоначалното битие на човека, но то е една придобивка на ред поколения, като втора природа.

Този въпрос е един от дълбоките и сложни въпроси в живота, който още няма задоволително разрешение в официалната наука, но който е разрешен от Учителите на човечеството. Защото няма въпрос в света, който да няма свое разрешение. Това, което обикновените хора не могат да разрешат, талантливите го разрешават; това, което талантливите не могат да разрешат, гениите го разрешават; това, което гениите не могат да разрешат, светиите (адептите) го разрешават; и това, което светиите не могат да разрешат, Учителите го разрешават. Във всяка една фаза на живота има съществени въпроси, които чакат своето разрешение и които са предметно обучение за съществата. Животът е един вечен процес на учение. Във физическия свят най-важният процес е яденето - да се научи човек как да яде и що да яде. Защото чрез яденето човек възприема онези материи и енергии, с които ще изгражда своя организъм, а тази материя вече ще обуслови и проявата на неговата мисъл и на неговите чувства. Най-същественото в умствения свят е мисленето, мисълта. Там човек трябва да проучва законите и пътищата на мисълта. Преди всичко човек не може да мисли за туй, което не съществува и не може да мисли за това, което няма форма, няма никакво съдържане и никакъв смисъл.

Това може да ви се види неясно и неразбрано, но то е тъй само по отношение на вашето съзнание. Защото Истината се разкрива и става понятна на хората според степента на тяхното съзнание. И от това гледище, всеки един човек вярва в нещо. Но Абсолютният Бог вярва ли в нещо? Не, вярата е закон на ограничението. Има нещо абсолютно и вечно в света, което е ограничено, а има и нещо вечно, което е неограничено. Но това са дълбоки проблеми, които не са за обикновените умове. Защото знанието, което не можете да употребявате в живота си, е един товар.

Човек трябва да има толкова знание, колкото му е потребно, а знанието е потребно за постигане на известни цели в живота. Знанието е необходимо, за да познаем законите и силите, които функционират в Битието, да познаем Истината. Истината е крайният предел на Битието. Зад Истината не можете да отидете. Истината е туй, което носи живот, богатство, знание, сила, което носи всичко в света. Зад истината няма нищо вече. Аз считам Любовта като начало в живота, а Истината като край на живота. Това са двата предела на Великото в света. А по средата онова, което се движи и строи нещата, това е Знанието и Мъдростта. Вие не можете да имате Мъдростта в света, ако нямате началото - Любовта и края - Истината. Между тези две граници се движи Мъдростта и организира света. Мъдростта е, която изяснява какво нещо е Любовта и какво нещо е Истината. Да обичаш - това е началото на живота, а да говориш Истината това е край - не свършване на живота, а пълнота на живота. Но ако вие нямате Мъдростта и Знанието, всички тези неща ще останат безсмислени в живота ви.

Сега хората са изоставили на заден план добиването на знанието и организирането на мозъка, което е същественото в живота и са се заели с разрешаването на сложния социален въпрос. Промяната на строя може да стане, но ако се измени строя, а хората запазят същото си състояние, ще бъде ли по- добре? Не, ще бъде по-лошо. Затова преди да се измени строя, трябва да се измени съзнанието на хората, защото отношенията и порядъка, които имаме в съвременното общество са резултат на естеството на самото съзнание, с което живеят днес хората. Кой е онзи принцип, който действа в съзнанието на съвременния човек? Това е принципът на личността, който е родил самосъзнанието у човека и който кара човек да мисли само за себе си, да търси само своето благо, само своето щастие. И този принцип си има своето място в развитието на човека и човечеството, но казвам, че докато той действа в човешкото съзнание, не можем да имаме нов строй. Новият строй ще бъде обусловен от действието на един нов принцип в човешкото съзнание, който ще стимулира висшата природа на човека, ще събуди и подхрани възвишените чувства и способности в човека. Този нов принцип е принципът на Любовта, която се стреми към общото благоденствие и щастие. Затова всички онези, които искат да работят за новия строй, нека се откажат да търсят личното си щастие и благоденствие, а да заработят за общото човешко братство и добруване. Само този е пътят, по който може да се съгради една Нова култура, в която да няма нито помен от съвременните порядки и противоречия. И този порядък няма сега да го измисляме. Не, той съществува в природата, но ние трябва да го реализираме на Земята.

Така че основното положение, което трябва да пазим в душата си, е Любовта към Бога, към великото и вечно Начало, което има предвид благото на всички същества. Тя е основата на всичко. След Любовта ще дойде Истината, а след нея ще дойде Мъдростта. Когато дойдат да действат в съзнанието ви тези три велики сили, ще разрешите всички въпроси, които сега ви занимават. Тогава ще дойде новият строй, за който не сте и сънували. Тогава хората ще живеят в Любов и ще бъдат братя не само на думи, но и фактически. Защото те ще осъзнаят, че живеят в Бога и че Бог живее в тях. Тогава хората ще обичат всичко живо, защото ще знаят, че във всичко живо живее Бог и в никого няма да има желание да насилва, убива и ограбва брата си, защото ще знае, че злото, което прави на брата си, го прави и на себе си. Това е, което съвременните хора не знаят и се чудят откъде са им тези противоречия и нещастия.

Щастието и успеха на човека зависят от неговата вяра в Любовта, Мъдростта и Истината. Щом човек изгуби вяра в Любовта, която носи живота, в Знанието, което ръководи живота и в Истината, нещастията непременно ще го сполетят. А да имаме вяра в Любовта, Мъдростта и Истината, това значи да разбираме, че великото в света е да работим за повдигането на човечеството, да служим на братята си от Любов.

Ако мъжете и жените внесат този закон в отношения си, ще се изгладят всичките им противоречия. Мъжът и жената са два големи фактора в живота. Те са единствените обективни фактори в съвременния ред на нещата и без тях нищо не може да се направи. Жените и мъжете трябва да оправят света. Без жените и мъжете, светът не може да се оправи. Мъжът трябва да се научи да служи добре на жената и жената трябва да слугува добре на мъжа. Тогава ще бъдат изключени всички противоречия в семейството, а щом са изключени противоречията в семейството, те ще бъдат изключени и в обществения и индивидуалния живот.

Мъжът и жената, които се събират в името на Любовта да служат на Бога, трябва да се откажат от личната си воля. Всеки трябва да бъде готов винаги да изпълни волята на онзи, когото обича и който го обича. Това е пътят за възстановяване на естествените отношения между мъжете и жените и за създаването на новия строй, който иде сега на земята.

Из беседа, държана от Учителя на 28 октомври1934 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×