Jump to content
lothlorien

БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ

Recommended Posts

БИОГРАФИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ

Господин Андро Хр. Лулчев е внук на Андрей Лулчев от Копривщица, голям борец от нашето възраждане, другар на апостола Левски.

Андро Хр. Лулчев е роден в Плевен, През 1912 година, при обявяването на мобилизацията, Андро Лулчев, едва 17-годишен ученик - юноша в Русенската гимназия, заедно с покойния учител Аер образуват в Русе първия ученически легион. На същия легион е възложено охраната на града. Това не му допада, и той, заедно с двадесет другари - легионери, се явяват при Аера и му заявяват, че не са дошли да пазят жените в града, а да идат да се бият с врага. Отговорът на Аера бил незадоволителен. Той повежда другарите си. Избягват от къщи и върху вагоните пътуват от Русе до София, за да не ги хване полицията и върне обратно в Русе. Пътувайки така, стигат в София. Тук, за да избегнат от окото на полицията, защото са били малолетни деца, скриват се в Драгалевския манастир. Когато Македоно-Одринското опълчение потегля за границата, Лулчев, заедно със своите другари постъпва в 9-та Велешка дружина. Отначало взема участие във всички походи и боеве, които води дружината с турците и сърбите.

През 1915 година постъпва във II Македонски полк. През 1916 година бива изпратен в школата за запасни подпоручици в Скопие при легендарния полковник Дрангов и строгия майор Сапов. И онова, което е било в Лулчев като суров материал: храброст, доблест, воля, упоритост, бива майсторски обработено от полковник Дрангов и подготвен за водач - взводен командир за фронта. При завършване на школата, на Лулчев се пада по „жребие” да иде в Русе в V полково окръжие за кадър. Той отказва и пожелава да бъде изпратен да се бие, за което се е готвил. Полковник Дрангов му удовлетворява молбата, и бива изпратен в I Софийска дивизия (желязната дивизия). Тук бива зачислен в VІ-ти пехотен Търновски на Н. В. Цар Фердинанд I полк, в картечната рота, като взводен командир на II картечен взвод. Бойните подвизи на Лулчев по добруджанските и влашки полета и македонските усои са известни на мнозина. Той е един от най-храбрите офицери на полка. Особено на 16.V.1917 г. Лулчев, заедно с частта си, води три часа ръкопашен бой с далеч по-многочислен противник. Когато се свършват патроните, започват с ножа, и когато и той и прикладите се счупват, почват кирките и лопатите. А когато и те се счупват в главите на противника, почват юмруците и зъбите, но позицията не дават. В тоя бой той бива ранен тежко на няколко места от двама французки офицери и временно ослепява. С височайша заповед № 48 бива произведен „за бойно отличие” в чин подпоручик. След дълго лекуване и големи грижи от страна на лекарите, той, след дълго лежане, се повдига и с помощта надве патерици почва да се движи. През м. септемврий 1918 година, когато на фронта се почувства нужда от офицери, въпреки че Лулчев е бил с две патерици и едва се движил, той оставя рапорт на началника на 16-а местна болница, че дългът към Родината го зове да иде на фронта, за да изпълни дълга си към Родината, и заминава за фронта. По тоя случай вестник „Пряпорец”, бр. 217 - 1918 г, пише: „Достойни синове”. Преди два дни трима офицери инвалиди: капитан Машаров, с една ръка, подпоручик Лулчев - с патерици, и подпоручик Коматов, са напуснали болницата - хотел „Париж”, като са оставили рапорт, че в тия съдбоносни дни за Отечеството не могат да останат в болницата и че отиват да изпълнят своя последен Отечествен дълг.

През тъжните септемврийски дни на 1918 г. той взема живо участие по усмиряването на разбунтувалите се войници около Радомир - София. Около Горна Баня той със слово убеждава 4000 души да си хвърлят оръжията и по тоя начин им спасява живота. Той е бил един от най-близките сподвижници през тия дни на покойния министър Михаил Такев.

Трябва да отбележим, че като доброволец, войник и офицер, е изпълнил предано и храбро своя дълг към Родината - показван за пример в това отношение. Той е награден с войнишки ордени за храброст, офицерски IV степен, I класа, германски и турски. Вследствие тежките си рани, той остава военноинвалид. Въпреки тежките му рани, той работи упорито като общественик. Той взема участие при изграждането на Съюза на пострадалите от войните, основава офицерско дружество „Инвалид” и първият му почетен член, става касиер на комитета „Пенчо Славейков”, избран е за председател на Софийското македоно-одринско опълченско дружество, подпредседател на комитета „Полковник Дрангов”, той е и основател на тоя комитет. Редактирал е в. „Ратник на свободата”, в. „Военно слово”, съставил книжката „Най-нужното за живота”. Написал е книгата „Септемврийски дни - 1918 година”. Написал е статии и разкази. На 14.І.1940 г. бе избран за народен представител от втора никополска колегия. Като народен представител, между своите избиратели се ползува с името на истински човек; „Това, което мисли, него говори; това, което говори, него прави; малко говори, повече твори”.

В парламента той е упорит и смел защитник на онези, които дадоха всичко за Родината си. Напоследък той бе избран с абсолютно мнозинство и за председател на Македоно-одринските опълченски дружества в България. Той е щастливо съчетание: доброволец от Балканската война, военно-инвалид, запасен офицер, кавалер на ордена за храброст и боец от фронта. Произведен за бойно отличие.

Но тоя борец и храбър защитник на отечествените идеали и днес не престава да бди и защищава своите бойни другари инвалиди и семействата на загиналите на полето на честта, издигайки високо глас за подобрение участта на пострадалите от войните. Като народен представител, по негово предложение се увеличи кредитът на бездомниците, пострадали от войните, от 30 на 50 милиона лева; по негово предложение се опрости кредитът на една част от пострадалите от войните, отпуснат преди двадесет години за строеж на жилища.

По негов почин се извоюваха днес пенсии за изслужено време и военно-инвалидната и се отмени преосвидетелствуването на инвалидите от войните.

Вечна слава и сърдечна признателност на бойния другар Андро Лулчев, другар на фронта, другар в живота и другар на всички пострадали от войните.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×