Jump to content
lothlorien

1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4)

Recommended Posts

1.2. ВТОРА РЕЧ

(Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4)

Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите от войните.

Господа народни представители,

Огънят, който пламна в Перущица, Батак, Бузлуджа, Милин Камък, Шипка, Шейново и бе подет от българската майка и предаван от поколение на поколение като скъп дар.

Този свещен огън окриляше нашите борци в най-тежките дни на борби, които води племето ни за обединението си.

Там, по тракийските полета, македонските усои, по златна Добруджа и равна Тракия - все този свещен огън окриляше борците, дори и тогава, когато бяха в ноктите на смъртта...

Този огън се разви в стихиен пожар и опожари, срина, унищожи турските пълчища при Люле- Бургас, Одрин, Бунар-Хисар, Булаир... сръбските отряди при Пирот, Пуста река, Враня, Криволак... французки, английски зебеци при Завоя на Черна, Дойран, Кота 1248... руски и румънски пълчища помете при Тутракан, Добрич, Кобадин.

Българският въоръжен народ, закърмен с духа на нашите деди-хайдути, учуди света със своите подвизи по бойните поля и изплете неувяхващ венец около главата на Родната ни армия, който ще бъде вечна слава дори и тогава, когато от борците на тия славни дни няма да остане ни един жив. Люле-Бургас, Бунар-Хисар, Одрин, Чаталджа, Булаир, Шар-Кьой, Картал-тепе, Пирот, Враня, Криволак, Султан-тепе, Повиен камък, Брегалница, Голаш, Дойран, Кота 1248, Червената стена, Завоя на Черна, Тутракан, Добрич, Черна вода, Кумана, Бата-гул, Рамонул, Аржещи, Бранищери са имена-бисери в най-новата ни военна история...

Но за всяко име от строя на българската армия излизаха едни от най-смелите, най-храбрите, най-достойните синове и с кръвта си и с костите си очертаха границите на обединена България...

Едни заспаха по тракийските, добруджанските, влашки полета и македонски усои с широко отворени очи, вперени негде далеч в кръгозора, гдето виждаха да блести изгряващата свобода на брата - роб. Други творци на тия славни дни се завърнаха здрави и читави при своите близки и се заловиха за своите мирновременни трудове.

Близо 37 000 души оставиха по бойните поля части от телата си и се завърнаха с дървени краища, стъклени очи, изхабени нерви. Като деца в един труден и тежък живот, никому непотребни, никому ненужни, всекиму в тежест дори и на най-близките си. За тия борци, сега военноинвалиди, които бяха дали всичко за родината си, настана тежък и непоносим живот. Рани - незаздравели, нерви - разстроени, очи - изтекли, ръце и крака - ампутирани, а в болниците лекарите гледаха на тях като на товар. Груби, нахални, немарливи, не минаваше ден да не се наскърби, обиди инвалид. Онези от вас, които са лежали като ранени в болниците, най-добре знаят реда и порядките тогава във военните болници. Безспорно, имаше и лекари, които от близо 25 години изминаха от онези дни, страшни за военноинвалидите, и днес имат дълбоката почит и признателност на ранените. Тия лекари бяха като бащи към пострадалите на бойните поля. Доктор Бараков, Гешов, Карамихаилов, Юруков, Кушев, Данаджиев, професор Станишев, професор Ораховац, Горанов, професор Иванов, Трифонов, Даскалов, Нейков и др. имена, които и днес будят в душите на пострадалите умиление и искрена благодарност.

Но какво правеше тогавашната официална власт? Как се отнесе тя към пострадалите от войните? Тия, които, когато ги пращаха да мрат, кичеха и мулетата им с венци...

Те се отнесоха с черна неблагодарност. Те се погавриха с жените, децата и родителите на убитите ни бойни другари. Ще ми простите, но съм длъжен да се позова на миналото, на исторически истини, за да видите истинското положение на онези, чиято съдба днес е в нашите ръце...

Един ден застава пред тогавашния военен министър героят на 27-и Чепински полк - майор Попов, изгубил двете си очи в лют бой едва 22-годишен, и казва: „Господин Министре, цяла нощ съм прекарал на скамейката в градската градина. Направете нещо за нас.” – „Че кой ти е крив” Да не си ходил да се биеш!” Вярвам, че разбирате мъката на тоя герой, физически сляп, пред тоя духовен слепец, па макар и военен министър.

Друг герой с една ръка застава пак при военния министър и го моли за нещо. „Кой ти е крив? Не съм те пращал аз на война. Цар Фердинанд ти взе едната ръка, а аз ще ти взема другата.” Вярвам, че разбирате състоянието на тоя герой, който е загубил ръката си на бойното поле, и душевния мир на военния министър. Друг министър-председател заяви в партийния си конгрес за по-голям ефект: „Военно-инвалидите готвят революция, ама две тенекии газ е масрафът им.” Революцията се състоеше в това: На 4 юний 1920 г. пострадалите от войните направиха протест срещу обидите, които, се нанесоха на тях, че са престъпници и контрабандисти и искаха да ги приравнят с бившите другари на тоя министър-председател - с убийците и разбойниците от държавните затвори...

Председател на тогавашното Народно събрание пред една делегация от жените на убитите наши бойни другари се провикна: „Какво, увеличение на пенсии ли? Бабам мъже, мъже ви трябват вам, а не пенсии!”

Аз няма да ви отнемам времето, за да ви припомня как и кои големи наши общественици нарекоха военно-инвалидите престъпници и контрабандисти, и след това ходиха от същите контрабандисти и престъпници да получават мазни банкноти от ротативните машинки. За тия господа друг път ще ви занимая.

Аз съм горд, че сега мога да ви изнеса от тая трибуна тия истини, защото някога ми искаха 15 години затвор за това, че съм водил пострадалите от войните пред Народното събрание и съм искал хляб и грижи поне толкова, колкото на престъпниците и убийците от държавния затвор.

Участвувал съм в изграждането на съюза на пострадалите от създаването му. Водили сме борби за достоен и сносен живот. Хлопали сме на много врати министерски. Но никога, никога не е била отзивчива душата на българските министри и народни представители, като сега. Аз зная много добре какво направи министър-председателят Филов, г-н министър Божилов, министър Даскалов и г-да народните представители от финансовата комисия и Вие, г-да народни представители, за пострадалите от войните. На всички изказвам благодарността на пострадалите от войните.

Министър Божилов е първият финансов министър на България, който разбра, най-добре разбра каква морална роля за бъдещето на България има да изиграят пострадалите от войните и оцени, награди и подкрепи онези, които дадоха здраве, младостта, кръвта си, баща си, сина си, мъжа си в основите на обединена България. Той не чака. благодарност, нито да му издигнем паметник. Но той вечно ще живее в душите и сърцата на хиляди пострадали от войните. Той изгради в техните сърца и души паметник, който не ще руши ни вятър, ни дъжд, ни сняг, ни времето...

Господа народни представители,

С настоящия законопроект се целят две неща: моралното удовлетворение и материалното подпомагане на пострадалите от войните.

Моралното удовлетворение се дава с чл. 15 от настоящия законопроект. Не се преосвидетелствуват също така инвалидите над 45 години и тези, които са били най-малко три пъти последователно преосвидетелствувай и през 5 години, съгласно алинея първа на този член, съответно през 3 години, съгласно предшествуващите закони. При влошаване на здравословното им състояние, такива инвалиди могат да поискат да бъдат преосвидетелствувани.

Повече от 25 години инвалидите се преосвидетелствуват. Инвалиди от Варна, Русе, Видин, от четирите краища на България идват в София на специално изследване. Хора с течащи рани, разстроени нерви, изгубено здраве, а преди години и слепите трябваше да се мъкнат по влакове, автомобили и каруци, за да. дойдат тук, в София, за да ги изследват. Здрави и млади хора се разболяват от дългото пътуване, а какво е състоянието на тия инвалиди при тежки пътувания, сами разбирате хала им.

В София благодарното Отечество ги оставяше да спят по бараки във Военно-инвалидния дом, а често по пейките в Градската градина и хотел „Поляна”. За убийците и разбойниците, като дойдат в София, ги чакат модерни затвори, а инвалидите - хотел „Поляна”...

На една коледа Н. В. Царят посети героите във В. И. дом - свари ги да са се събрали в дървените бараки и, за да им не подвява отдолу снегът, бяха постлали платнищата на изгнилия под. Студено и мрачно бе. Героите бяха дошли от различните краища на България, Н. В. Царят извика военния министър и му каза твърдо: „Генерале, тази барака и за курник не става, а Вий сте оставили тия юнаци. Още утре да намерите място и да ги настаните, не бива, не бива така. Едва отървали кожата си от куршуми, ний в тия бараки ще ги уморим от студ. Разбирате ли, генерале?” Гласът му трепереше от мъка, от това, което видя и чу в тая барака. Дълги години след това героите лежаха пак в тия бараки и зимно време зъзнеха от студ, а лятно време балдисваха от горещина. Но дотук не свършваха страданията на тия, които идваха за изследвания. Там младите лекари в повечето случаи бяха груби в медицинските комисии. За честта на офицерите в комисиите, които знаеха що е война, рани, страдания фронтовашки, биваха внимателни и не допущаха младите лекари да си играят с инвалидите. Много често се случваше в тия медицински комисии да намалят и отнемат проценти на инвалидите. Но в съда експертите лекари не само възвръщаха процентите, но и увеличаваха. Но това коствуваше на инвалида морални терзания, разтакания по съдилища, средства, нерви. Колко инвалиди починаха, докато се бориха за правдата си и хляба!?

Всеки три години, а сега - на 5 години, хиляди, хиляди инвалиди се разтакат от единия край на България на другия. Повече от 25 години медицинските комисии констатират все едни и същи повреди.,А животът и годините летят, налагат своето, дори на здравите, камо ли на инвалидите.

Най-после, след 25 години, с този закон се туря край на тия страдания и унижения, и държавата ще спечели, че не ще превозва безплатно по БДЖ и не ще плаща на лекарите да участвуват в комисиите, а ще ги остави да си гледат работата.

Няма по-голяма мъка за един инвалид и герой, който не е искал милост, дори когато е бил в ноктите на смъртта, когато е чувствувал нейното ледено дихание, когато е отивал на явната смърт, там где се лееше огън и желязо, течаща смърт; там, където хиляди куршуми пищяха; там, където стотици мини и снаряди разкъсваха телата им, живи ги заравяха в земята, вражески куршум завинаги отнимаще очите!

Там, където не се иска приказки красиви и реки от мастило, а обич голяма, обич към Родината, здрави нерви, силна воля, голяма обич към брата и другаря си отляво и дясно, за да дочакаш противника или стигнеш и удариш „на нож”. Това прочуто Българско „на нож!” Знаете ли какво значи „на нож?” Знаете ли какво нещо е ръкопашен бой? Знаете ли какви качества трябва да има боецът, за да участвува в такива боеве? Повече така се изтръгваха победите от врага! Така се гонеше врагът от окоп на окоп, от връх на връх, от победа към победа! Тука, в залата, моите бойни другари и тези, които са участвували в тия славни дни по бойните поля, ме разбират добре. Защото заедно сме делили радости и скърби, живот и смърт, победа и поражения.

Но младите лекари и бивши някои министри не го разбираха и не го чувствуваха.

И този горд орел, който бе летял срещу войските на цял свят, по четиртях краища на Балканския полуостров, след съвестно изпълнение на войнишката клетва, получил тежка рана, биваше блъскан, разиграван, унижаван, оставян да спи в бараки, които и за курници не стават...

Но министър Божилов, като голям лекар, хирург, ампутира гнилото в стария закон и ще освободи хиляди инвалиди от унижения и оскърбления. Аз вярвам, че и Вий, г-да народни представители, ще подкрепите и гласувате този законопроект. Това е справедливо, иска го Родината ни - бъдещето на България.

Няма по-голяма мъка от тая - да си на 22 ÷ 23 години и останеш военноинвалид. Да почнеш да живееш един нов живот - с инвалидност. С много обиди, с много страдания и мъки - физически и душевни.

Навярно птиците, на които бурята е пречупила крилата, имат мъки, подобни на нашата. Те не са отминали и до днес...

Господа народни представители,

Материалните подпомагания в този законопроект са навременни справедливи -поправки.

1. Увеличение на пенсиите на светците наши - на жените и родителите на убитите ни бойни другари.

2. За получаване в пълен размер на двете пенсии, от инвалидите, което е справедливо, законно придобито право, няма причини да бъде отнето.

3. Получаване на пенсия и заплата - също законно право.

4. Помощ на инвалидите от 70 % ÷ 100 % по 500 лева месечно.

5. Увеличаване помощта на недъгавите сираци от 400 на 500 лв. и на слепите от 1500 на 2000 лева месечно.

6. За увеличение на пенсиите на вдовиците се дават - 32 753 200;

7. За увеличение на пенсиите на родителите се дават - 12 784 300;

8. За получаване на двете пенсии в пълен размер - 2 500 000;

9. За получаване на пенсии и заплата - 7 500 000;

10. За помощ на инвалидите от 70 % ÷ 100 % - 8 200 000;

11. За увеличение помощта на недъгавите сираци и слепите - 2 640 000;

12. За нови родителски пенсии - 12 000 000;

Всичко: 77 377 500 лева. От 45 578 наследствени инвалидни пенсии увеличение се дава на 42 482 пенсии. Тия цифри могат да ви се видят големи, но при днешната скъпотия и при днешния голям държавен бюджет, то е навременно. Увеличение се дава от 150 ÷ 790 лева на 3 месеца. Но някои не получават дори и по 100 лева на месец увеличение. Но пострадалите от войните благодарят и за тия грижи и внимания.

Аз няма да се опитвам, тук пред вас, да описвам страданията на пострадалите от войните в тези тежки дни. Ний всички живеем сред тях и с тях и всеки ден виждаме техните страдания и мъки.

С 1650 лева на три месеца не се живее днеска, когато едни обуща струват 1200 лева вече. Една празна стая – 800 ÷ 1000 лева, едно кило месо, агнешко - 60 лева. За шев на един костюм вземат по 1500 лева. Живеем в България, виждаме самата истина на нещата, дните, които живеем и които идат.

Нека всеки знае, че всичко, което се дава сега на пострадалите от войните, и което ще се даде за в бъдеще на всички ония, които са градили и бранили с пушка в ръка Родната ни земя, ще се върне на Татковината ни десетократно.

Ний в тия тежки и пълни с отговорности дни градим обединена България. Борбата още не е завършила. Зидари ще трябват нови и нови, за да довършат сградата, която са почнали да градят дедите ни в Перущица, Батак, Бузлуджа, Милин камък, Шипка, Шейново, Сливница, Драгоман.

Може би съдбата ще наложи нови жертви да се дават. Тогава всеки, който ще иде да брани Родна земя, в лицето на пострадалите от войните ще вижда утрешната си собствена съдба. И колкото пострадалите от войните бъдат по-добре поставени в страната ни, морално и материално, толкова повече разпалени глави ще пожелаят да минат по пътя им, за да имат техните морални и материални придобивки. Пострадалите от войните са паметници, фарове на утрешните борци за запазване на Родината ни. И колкото по-нависоко са издигнати в съзнанието на младите, толкова повече ще светят и осветяват пътя на идните нови борци и напомнят на всички, че пътят за добруване на Нацията и собственото ни благо минава през пътя на Голготата с изранени ръце, крака, окървавено тяло.

Ний, народните представители, като истински зидари трябва да работим под отвес - ний градим в тия исторически дни тухла по тухла Родната ни земя. Както в строежа на една сграда, ако тухлите са поставени под отвес - правилно, самата тяхна тежест ги крепи и държи, и обратното, когато се гради - самата тяхна тежест ги събаря, ний в нова България трябва да градим под терзия, ако искаме де имаме успехи.

В основата на нова и обединена България са легнали: Справедливостта, социалната правда, почит към култа на героите, почит към пострадалите от войните и доброволческата идея. Стара истина е, знайна от всички ни, че „народ, който почита доброволческата идея, култа на героите, култа на правдата” - такъв народ не загива. Българският парламент знае тая истина и ще изпълни своя дълг към пострадалите от войните. Аз одобрявам тоя законопроекти ще го гласувам. С малките поправки, които ще се направят в законопроекта от комисията, ще дойде тъкмо навреме. С този законопроект днешният парламент записва една от най-хубавите страници в новата ни история...

Господа народни представители,

Повечето от 50 000 мъже, жени, деца, чиито бащи, мъже, братя, деца, ръце, крака, кърви са легнали и очертаха границите на Обединена България, са обърнали очи към нас от всички краища на България и протягат ръка за помощ. Аз вярвам, че вие чувствувате тези очи, които ни гледат, и протегнатите ръце. Аз вярвам, че вие ще гласувате този закон не само с вдигане на ръце, а с цялото си сърце и цялата си душа, защото в нашите гърди бие същото сърце, каквото в народа, а глас народен е глас Божи. Ето защо, от името на моите другари и от мое име благодаря на правителството и на министър Божилов за този законопроект. А към вас, господа Народни представители, апелирам да подкрепите пострадалите от войните! Това го изисква бъдещето на Родината ни.

Да си подадем ръка, ръка за ръка и сърце за сърце да изградим силна, справедлива и обединена България - мечта и идеал на всички ни.

(Ръкопляскания.)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×