Jump to content

1.3. ТРЕТА РЕЧ


Recommended Posts

1.3. ТРЕТА РЕЧ

Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с икономически жилища.

АндроЛулчев (От трибуната):

- Господа народни представители! Вземам думата по внесения законопроект, за да изпълня един завет на онези наши бойни другари, с които деляхме радости и скърби, ядяхме войнишката чорба, мъкнехме тежки солдашки живот в изпълнение на войнишката клетва. 300 000 юнаци в други полк минаха, „где няма отпуск, ни зов за борба”. В други полк те минаха, но с твърда вяра, че тяхното дело не ще остане в слаби ръце. И умирайки, те - борците, още едно вярваха: че родината и ние - техните бойни другари, не ще оставим майките им, жените им, децата им на произвола на съдбата. Те завещаха да продължим пътя им, да се грижим за семействата им. Това ни завещаха онези, които в други полк минаха и показаха на войските на цял свят, че българският войник знае да люби и брани, и мре за родната земя. В изпълнение на тоя завет аз се качих на тая трибуна.

Господа Народни Представители! Аз имам и един дълг към онези мои бойни другари по участ, с които ето близо 25 години носим ноктите и белезите на смъртта, и с които оставихме зад вражески окопи ръцете си, краката си, очите си. Това са военно-инвалидите. В 1920 г. бяхме 37 000 души, а сега - 11 000 души и 3600 нови. За 22 години 25 000 души военно - инвалиди измряха, или 70 %. За тия останали мои живи другари аз взимам думата.

Сега ще си позволя една констатация, която, разбира се, не е само моя. Българският въоръжен народ в миналото – 1912 ÷ 1915 г. във войните - учуди света със своите подвизи по бойните поля, но и българските политици тогава учудиха света със своята неподготвеност. И това, което бе спечелено с толкова много кърви, страдания и жертви по бойните поля, рухна за един ден през тежките септемврийски дни на 1918 г.

Как и защо стана така, кои са причините, за да рухнат идеалите и придобивките на цял народ, аз не ще се спирам и не е време да говорим за това сега. Едно зная аз и вярвам, че и Вие същото знаете: че тилът разруши фронта в 1918 г.

Настана мрак. Смути се душата на честния боец и гражданин. Мнозина от Вас може би ще си спомнят как политиците тогава взеха да играят на държавен съд - търсене на виновниците за катастрофата - и взаимно да се обвиняват, да хвърлят всичко на онзи, който една октомврийска нощ беше напуснал България и нямаше възможност поне за момент да каже истината и да изобличи онези, които бяха му се кланяли до земята. Нему хвърлиха кривите дърва и всичко друго на войската ни. Победеният, изгубил шанса, няма приятели. Дълго, дълго търсиха нашите политици отговорностите и най-послеги намериха - онзи, който работи 30 години и не пожали ни средства, ни време да учи малки и големи общественици на всичко! Разбира се, и тия, които бяха по бойните поля - защо се бавят още, та не превземат по налъми и без дрехи Солун? И друг един, не политик, трябваше да играе ролята на „козел опущение”. Това бяха убитите по бойните поля, ранени - военно-инвалидите, жените, майките, децата на нашите светци и родната ни армия. В тия тежки дни за племето ни се появиха много хора, които в мътна вода риба да ловят. Аз ще си позволя да припомня някои тогавашни картинки, и ако ни напомнят неволно за сегашното, аз не съм виновен за това.

Хора за затвора, понеже бяха натрупали милиона левове от нещастието на народа ни, на всеки ъгъл изникна банка и акционерни дружества, а пред тях - разкошни автомобили. Луди пари, спечелени леко, се пръскаха за купуване на вили и къщи. А във всеки по-голям салон - вечерни банкети на парвенюта, бързо забогатели, на които нито мястото им, нито маниерите им бяха за там. Балове за благотворителна цел, вечеринки със същата цел, вечери - какво ли не щеш! Страшна трагедия. Бойците, които бяха се завърнали от фронта оголели и обосели, с мъка в душата си не можеха да познаят ни хората, ни София. Мнозина от фронтоваците само си бяха изрязали пагоните на куртките си и така ходеха из софийските улици. Кой не помни гордата походка на твореца на тутраканската епопея, генерала от пехотата Тошев? Как гордо, гордо стъпваше из софийските улици, но макар че беше си смъкнал само пагоните на куртката си! Той и мнозина като него нямаха средства дори и за един цивилен костюм. Довчерашните водачи на народа ни се чувствуваха като чужденци в собственото си отечество.

Идеали рухнаха! Бежанци, братя българи, хиляди, прогонени от бащини огнища, дойдоха тук да търсятподслон и подкрепа. Хиляди и хиляди вдовици, сираци от войната, военно-инвалиди, милиарди контрибуции, враг на границата ни! Брат срещу брат край София - ето онези тъжни септемврийски дни на 1918 г. Ето картината на миналото, която, ми се струва, са забравили мнозина, пък може и никога да не са я знаяли...

Настанаха дни тъжни, дни на вътрешни борби.

Но ще си позволя да ви припомня онзи паметен ден - 4 юний 1920 г., ден на протест, в който пострадалите от войните бяха дошли пред тая сграда, Народното събрание, близо 10 000 души, да защитят честта си и достойнството си срещу хора, които се бяха забравили, че се намират в министерските кресла, а не на партийни конфеси. Достоен протест на още по-достойни борци на родината ни. Не след много бях повикан от тогавашния министър на войната, покойния Стамболийски. Той при една среща призна своята грешка спрямо пострадалите от войните и я оправда с много работа, която го бе налегнала, и с онова настроение, с което той идва от село. Тогава той завърши: „Поручик Лулчев, предайте на Вашите другари, че това, което зависи от мене, ще го сторя. Благодаря Ви, че ме опомнихте. Героите на България заслужават по-друга участ оттая, която имат сега. Ще наредя да се почне работа веднага.” Това са дословно думите му. И за неговата чест и памет, и за наша радост, те не останаха само думи.

Скоро около София, Пловдив, Варна, Русе, където се хвърлиха боклуците на тия градове, се размерваха местата и се раздадоха на онези, които нямат огнища. Няма да описвам радостта и мъката на тези бедни и бездомни хорица, които с непоносими усилия и страдания в скоро време обърнаха боклуците на тия градове в градини и се построиха къщурки. Много, много нощи и дни прекараха те на тия нови места, без да ядат и спят. Тогава държавата им отпусна заеми от Земеделската банка по 40 ÷ 50 000 лева, за да строят. Настана нов живот за тях. Пенсионни книжки се залагаха, заеми с големи лихви се правеха, защото всичко поскъпна при тоя масов строеж. Но, въпреки всичко, дървените краища отново затракаха тогава по софийските улици, но не в знак на протест, както в миналото, а весело и доволно.

Ето как изникнаха тия къщички край големите градове. Аз съм длъжен да изнеса тия истини от тая трибуна след 20 години, за да се види в какви дни се строяха, при какви условия и кой ги създаде.

- Човекът, който дори и не беше служил в армията ни.

Останаха без къщи онези от пострадалите от войните, които не бяха напуснали болниците поради незаздравели рани и онези, които не вярваха, че ще се дават места и отпущат кредити, за да се строи; онези, които не искаха да си скъсяват живота да тичат из разните учреждения и да вадят купища удостоверения; също и онези, които виждаха, че с малките си пенсии не могат да поемат тежки условия и задължения; тези, на които здравето им не позволяваше да се занимават със строеж, без да рискуват да се разболеят повече. И най-после - и тези, които не знаеха или не бяха тогава признати за военно-инвалиди.

Господин министър Даскалов се погрижи и за.тях. Тук се гласува закон за тая цел. Радостта на всички българи бе голяма. Това бе нещо патриотично, великолепно, жест на държавата.

Но уви! Ще си позволя да припомня неща, които може да не са ви приятни, но са верни.

Близо цяла година, откакто се гласува законът за строежа на жилища на пострадалите от войните, но този закон бял свят не видя. Ето, че нов законопроект ни се поднася. В самите мотиви на законопроекта ще видите, че е казано, че нищо не е строено досега. Цяла година близо един правилник се прави към гласувания вече закон и се носи от стая в стая, от комисия в комисия, от ръка на ръка. Па пострадалите бездомници чакатли, чакат за къщурките. Онова, което вчера можеше да се купи за 50 милиона лева, днес не се купува. Строежът е поскъпнал с 50 % от миналата година. При това кой ще отговаря за изгубеното за строежа време и за изгубените средства? При тия условия миналогодишните 50 милиона лева днес се равняват на 25 милиона лева.

Тук искам да отворя една скоба. Нямам нищо против, г-н министър Даскалов, но аз съм длъжен да отбележа някои порядки, които стават в Отделението за подпомагане на пострадалите от войните и ротативните машини. Това го правя изключително, за да бъда полезен на онези, които ме пратиха тук, и на Родината си.

Законът за подпомагане пострадалите от войните е създаден под натиска на дълги борби. Създаден е от чувства на справедливост и дълг на държавата към тия, които достойно изпълниха дълга си към нея. Той е закон и трябва да се спазва от всички ни - най-напред от ония, които са по върховете.

Вероятно г-н военният министър трябва да е твърде много зает, та да не знае тия някои дреболии. Ще си позволя да ги припомня. Съгласно закона за подпомагане пострадалите от войните, предпочитат се на служба, особено в Отделението за подпомагане пострадалите от войните и ротативните машинки, военно-инвалидите. Всъщност за началник на Отделението за подпомагане пострадалите от войните е назначен здрав човек, който няма нищо общо с пострадалите от войните, нито ги познава, нито знае болките и нуждите им. В миналото на тоя пост винаги е стоял човек от средата на пострадалите от войните. За началник на ротативните машинки е назначен пак здрав, неинвалид, полковник от запаса. Там се уволняват от служба пострадали от войните и се назначават здрави. В името на кой закон? Може би и аз не го зная, нека ни се каже. Дотогава в моите очи и в очите на всички българи това са беззаконияГ Вярвам, че военният министър г-н генерал Даскалов, след като знае тия истини, ще ги провери и в бъдеще не ще позволи да стават тия работи. При тия порядки много естествено е да се бави прословутият правилник.

Министър генерал Теодоси Даскалов: - Беззакония няма. В това мога да Ви уверя. Със закон в ръка ще спорим с Вас. Аз никога не съм допускал беззакония в моето Министерство.

Андро Лулчев: - Когато се назначава на служба един здрав, а законът предпочита военно-

инвалид, и когато не се изпълнява законът, това как ще го наречете Вий, господин Министре???

Господа народни представители! Сега да дойдем до новия законопроект. Близо 8 години една група пострадали от войните бездомници хлопаха по много министерски врати, тичат, молят се да им помогнат и на тях, да не гният из мазите на крайните квартали. Правиха събрания и се организираха близо 800 семейства бездомници от войните. Най-после военният министър г-н генерал Даскалов ги разбра и миналата година им се отпуснаха 50 милиона лева за строеж на жилища. По-рано някои смятаха тази група идеалисти за смахнати и никой не им обръщаше внимание. Но щом се отпусна кредитът от 50 милиона лева за строежа на жилища, веднага започнаха клюките и интригите, които спънаха работата и до днес, и дойдохме до новия законопроект, който сега ни се поднася.

В новия законопроект чл. 1 гласи: След думата „изграждане” се прибавя „„покупка на жилища”. С този член се иска да се закупуват еврейските жилища за пострадалите от войните. Не бива героите на България да отиват в тия жилища. Те са свързани с много хубаво минало. Целта в нова и обединена България е друга: еврейските жилища да се откупят, да се вземат от държавата и да се дадат на бездомниците чиновници, било под наем, или да им се продават на изплащане. Не са добре и българските чиновници в големите градове с квартирния въпрос. Често българският чиновник, малък и голям, дава една трета от заплатата си за наем. Това не бива. Еврейските жилища да се дадат на тия мъченици, било под малък наем, или да им се продадат. Правителството ще намери формулата, но пострадалите от войните не бива да се вмъкват там.

Постройката на нови жилища на пострадалите от войните бе част от един голям план, който се състоеше в това: да се групира на едно място всичко, което е заслужило в борбите за обединението на България - военни инвалиди, македоно-одринци, кавалери на ордена за храброст, бойци от фронта. Да се издигнат големи паметници, жилища на бездомниците - големи, каквито големи бяха и делата и подвизите на тия творци на нова и обединена България, Там да бъдат поставени в голям парк и бюстовете на големите ни военноначалници, там да бъдат и музеите. И тогава това ще служи като жив пантеон за насърчение на младите. Да видят те как държавата знае да цени, да се грижи, да пази, да се отплаща и да тачи своите заслужили чада. Това беше планът на тия, които искаха да се строят нови жилища. Да не повтаряме старата грешка с първите бездомнишки жилища около София, Еврейските жилища не бива да се дават на героите на България. На героите трябват нови удобни, слънчеви къщи.

В чл. 3 от законопроекта се говори за заеми и за средствата на фонда за строеж и покупка на жилища за пострадалите от войните. Значи, ще се образува фонд, тоя фонд ще се управлява от комитет, като се създават комисии за строеж. Аз не ще се спирам да напомням за много фондове и комисии, за участта им, но апаратът става тежък, става голям, и като така мъчно ще вървят работите. Аз разбирам мисълта на г-н министъра, но вълкът и от броеното яде.

Прави ми впечатление, че на всяка крачка говорим за Германия, за нова Европа, а работим по методите на пропадналите държави - с вечни комисии. Струва ми се, че е време да тръгнем и ние по новите методи на нова Европа.

Новото в тоя законопроект е още и това, че в мотивите се казва, че средствата на фонда ще се образуват от вноските срещу построените жилища и тия на длъжниците, които имат възможност да плащат своите задължения. В чл. 2, буква „в” се казва: „от вноските, предвидени в чл, 10 на тоя закон, и от вноските по издължаването заемите, отпуснати на пострадалите от войните със закон за заселването на бежанците и обезпечаване на поминъка им („Държавен вестник”, бр. 24 от 1920 г.)”.

Аз съм длъжен тук да заявя, че от тоя заем съм се ползувал и аз с 37 000 лева, като военно- инвалид, за да си построя къщурка. Тогава, в 1920 г., бях инвалид със 100 % изгубена работоспособност. Когато опростиха след това заемите на всички военно-инвалиди с 90 и 100 % изгубена работоспособност, мои бойни другари ме накараха и аз да подам заявление с удостоверение, за да ми се заличи и моят заем. Отказах. Смятах, че не са процентите, които ще покажат храбростта и заслугата на боеца. Често се случва, щото хора с малък процент на изгубена работоспособност да са били големи герои. Останах да споделя съдбата на всички мои другари, пострадали от войната. И ако днес ще защитя каузата на пострадалите от войните, правя го, за да изпълня дълга си към тях и да ви припомня: човек, когато умре, най-добре се познава колко е бил богат. Всички мислеха, че покойният Ляпчев, големият наш държавник, който има и голяма къща, е богат, но всички знаят, че на неговата госпожа се отпусна пенсия. От добро ли бе? Покойният Малинов не остави ли и той голямо име и къща? Не мислеха ли, че и той има много пари? А всъщност и на неговата госпожа се отпусна пенсия. Само преди няколко дни тук се отпусна пенсия на жената на бившия министър г-н Данаилов. Къща има дворец, гробница - разкошна, но в действителност няма средства за живот дори за съпругата му. Ако се случва това с тия големи хора и със семействата им, какво е положението на пострадалите от войните? Вън говорят, че и ние, депутатите, имаме много пари. А всъщност така ли е?

Иска се от тия, които имат възможности, да плащат. Моите сведения са, че при г-н военния министър са ходили пострадали от войните и вероятно някои от тях са му предложили това. Много е близко до ума. След като се бездействува цяла година от страна на ония, които досега трябваше да изкарат плановете за новите постройки, да струпат материалите, нужни за същите постройки, и да определят мястото за строеж, това бавене подплаши мнозина. Пусна се слухът, че отпуснатите 50 милиона лева трябвали на армията. И като така, повярваха, че няма средства, и от тия подплашени хорица някои са ходили при г-н военния министър. Като не знаят отгде могат да си намерят средства, решили да ги посочат от другарите си. Давещият се и за сламка се лови, а гладният бърза. Господин военният министър безспорно много е зает и не имал време да се опознае детайлно с този въпрос и, както се научавам, той е казал, че други са искали това. Смятам, че той не бива да слуша хора, които не познават въпроса, защото сречено и казано закон не се обосновава. Един човек, който основно познава въпроса, за голяма моя радост, бившият управител на Българската земеделска банка, е г-н д-р Никола Сакаров, За честта на хиляди пострадали от войните, чиято съдба е била близо до неговото сърце, аз вярвам, че той ще каже тук истината по тия заеми. Едно мога да кажа и аз, който съм малък пионер за отпущане на тия заеми преди 22 години, и то с положителност, че и г- н Сакаров ще го потвърди. От анкетата, която стана по заповед на г-н Сакаров като управител на Българската земеделска банка, г-н д-р Сакаров установи, че тия заеми са несъбираеми. Ако решат да ги събират, заплатите на чиновниците ще бъдат много по-големи, отколкото събраните средства.

Доктор Н. Сакаров: - Вярно е това.

Андро Лулчев; - Второ, както Ви каза и г-н министър Божилов", до 1938 г. пенсиите бяха по 140 лв. Мъчно се живееше с тях, камо ли да се плащат задължения. Или някои завидиха на тези хора, че сега получават по 1650 лв. на 3 месеца? Достатъчни ли са тия 1650 лв., за да се живее в тия дни? Или някои искат да се повтори онова, което сториха някога наши другари в миналото? Те почнаха с икономии от своя залък, от залъка на жена си и на децата си, и в резултата - туберкулоза, лекуване на държавна сметка по болници и санаториуми. А колко струва едно легло на държавата? Пострадалите от войните са хора с разклатено здраве. Те се нуждаят от спокоен живот. Но тия, които почнаха с икономии, свършиха със санаториуми и гробище, и вместо да се радват на децата си и на къщичките си, измряха. И както казах вече, от 37 000 военно-инвалиди в 1920 г., сега са останали 11 000 души. За 22 години 25 000 души измряха. Коя друга организация е дала толкова смъртни случаи?

Аз няма да ви припомням за хилядите смъртни случаи от мизерия в миналото на сираци от войната и майки, и жени на убитите ни бойни другари. С 60 лв. пенсия не се живееше, а сираците получаваха пенсия на ден по-малко и от един хляб. Забравихме ли това? Знаете ли на какъв глад и страшна мизерия в миналото беше подложена българската светица с децата си? Само силната обич към родната земя им даваше сила, вяра и кураж да се борят с много несгоди, морални и материални, в продължение на 25 години, и оставените им деца пеленачета от бащите им, които паднаха по бойните поля, да ги изгледат и възпитат да служат и те на Родината си с цялото си сърце и душа, макар и много често да са лягали гладни и ходили боси. Не бива да изнасям тук картини от далечното минало, защото не е мястото и времето сега за това. Страшни дни изживяваха пострадалите от войните в миналото. Те не се поддават на описание.

С новия законопроект искат да се събират отпуснатите заеми за пострадали от войните от 1920 г. около 45 милиона лева. Длъжен съм да припомня някои факти. На военно-инвалидите с 90 % ÷ 100 % изгубена работоспособност им опростиха заемите, както казах отдавна, защото се убедиха, че с тези мизерни пенсии те не могат да живеят, камо ли да плащат. Направете справка, и ще се уверите, че на жените на онези, които паднаха убити при атентата в черквата „Света Неделя”, им се отпусна безвъзмездна помощ не по 50 000 лв., както на пострадалите от войните, а по 150 ÷ 200 хиляди лева. Също се дадоха помощи и на онези, които бяха ранени в същата черква. На семейството на всеки убит стражар се дава безвъзмездна помощ от 50 000 лева. Това е една похвална мярка. Но, г-да народни представители, тук се внесе предложение да бъдат опростени в миналото суми - на кого мислите? На онзи, който бе стигнал до чин генерал в българската армия и главен интендант и бе извършил мародерства. И вместо да бъде разстрелян за пример на младите, неизвестно по кои подбуди и как, се поиска от насда му опростим 60 000 лева, Господа! Пример трябваше на младите подпоручици, но не и този пример на опрощаване, който ний дадохме тук. На друг офицер, сега запасен полковник, му се опростиха 200 000.

Но дотук не стига. Аз получих писмо със следното съдържание: „Господин Лулчев, проверете следното: в заседание 28 от23 декемврий 1938 г. при дебатите по бюджета на държавата за 1939 г, г- н Петко Стоянов изнесе следното: с наредба-закон, публикувана в „Държавен вестник”, бр. 133 от 1937 г., се опрощават на Захарната фабрика в Г. Оряховица 180 милиона лева, на „Гранитоид” - 150 милиона лева, на дружество „Горска индустрия” - 200 милиона лева, на дружество „Вагон-ли” - 19 милиона лева и за неплатен спирт - други 17 милиона лева. Господин Лулчев, проверете в дневниците на Народното събрание, и ще се уверите в това, което Ви пиша. От пострадалите от войните се иска да плащат с мизерните си пенсии, иска се да им се вземе залъкът.” Няма да ви чета писмото по-нататък, защото не е хубаво за тука.

Господа народни представители! От проверката на дневниците на Народното събрание се оказа, че действително това е казано. Търсят се средства да се правят нови жилища за пострадалите от войните. От кои? От онези, които довчера получаваха по 140 лв. месечна пенсия, които с хиляди страдания си построиха къщички и които дадоха всичко за Родината си, а тя в тези дни и в този случай ни поставя по-долу от фабрикантите и акционерите, които разполагат с милиони и живеят в къщи-палати. Това ли е, г-да Народни представители, нова България? Нашият Парламент само за няколко години, ако се не лъжа, опрости близо 2 милиарда и половина. Между тези опрощавания има и такива на заслужили хора, но има и на такива хора, които, ако ги стегнат, могат да платят не

45 милиона лева, колкото се искат от пострадалите от войните, а много пъти по 45 милиона лева, и пак да си имат къщи-палати и да имат милиони в банките си.

Освен това, Погасителната каса работи от години и опрощава 50 % от задълженията на длъжниците. Само от пострадали от войните се иска пълно заплащане. Защо?

При тези данни, които изнасям, чини ми се, че трябва да се замислим. Когато на едни се опрощават със стотици милиони, а на други се иска необходимото, аз питам: трябва ли да вървим по този път? И ако този въпрос се отлага повече от 22 години, това е ставало не за кефа на онези, които са били при г-н министъра, а вследствие на една анкета на една необходимост.

Преди да се поставяше този въпрос на разглеждане, трябваше да се знаят тези работи, защото трябва да помним още, че тъкмо сега техните синове, техните деца са в казармите и по границите. Та малко ли бяха страданията им като деца, та трябваше и сега да им поднесем като награда този законопроект? Това не бива да правим. Нито е времето, нито е мястото. Богати били някои от военноинвалидите, наеми вземали и могли да плащат! Богати са всички, а не само някои! Да, богати са те всички, много богати със своята войнишка чест и душа; богати са със своите страдания и мъки! Ето, 25 години как страдат. Богати са със своите дървени краища и стъклени очи, богати са със своите патерици, богати са със своите деца, богати са с дела и подвизи по бойните поля, надминати само от онези, които в други полк минаха; богати са с морал и правда, богати са с ордени за храброст, богати са с вяра за бъдещето на България, за което търпяха цели 25 години! Ето богатството на пострадалите от войните. То с пари не се купува, то с празни приказки не се създава.

В този законопроект чл. 2, „в” е дело на хора, чужди на каузата на пострадалите от войните - случайни хора, които, освен заплатата и дневните, нищо друго не ги свързва с героите на България. Целият този пункт „в” трябва да се изхвърли и замести с друг: опрощаване на заемите. Защото, ако на богатите има какво да се вземе, аз питам: какво ще се прави с бедните, които имат да дават? В законопроекта нищо не е казано по това. Или ще чакаме да минат 22 години, да станат богати, и тогава да искаме от тях да плащат, да се смути и тяхната душа в такива исторически дни, каквито са днешните?

Аз моля по този въпрос да се изкаже г-н министър Божилов. Въпросът е финансов и не е лошо да чуем и неговата дума.

Господа народни представители! Някои чиновници дори и в днешните времена могат да отделят от заплатата си, да правят икономии и да купуват и втори апартаменти. Но повярвайте ми, българските военно-инвалиди не могат да направят това.

Министър генерал Теодосий Даскалов: - Значи, няма да им се взема нищо, щом като не могат да платят.

Андро Лулчев: - Тогава няма защо да се тревожат, г-н министре. Целия член 2 го махнете.

Министър генерал Теодосий Даскалов: - Напразно се тревожите.

Андро Лулчев: - Аз Ви моля да направите това.

Но ако, г-да, нашият Парламент е опрощавал стотици милиони лева на хора, които са гледали на България като на градина, в която могат да берат, без да са сеяли нещо в нея, защо сега се иска да се събират суми от сухия залък на пострадалите от войните?

Министър генерал Теодосий Даскалов: - От сухия залък няма да се вземат.

Андро Лулчев: - Много се радвам, г-н министре.

Министър генерал Теодосий Даскалов: - Вие вземате поза, като че ли някой отива да души военно-инвалидите. Ами внася се сега този законопроект, с който се иска да се направи нещо за тях. Недейте така.

Андро Лулчев: - Фактът, че тоя въпрос се отлага 22 години плащането на тия заеми показва, че има нещо по-силно от това, което Вий искате сега - екзекутирането на военно-инвалидните пенсии - за да събирате кредита.

Министър генерал Теодосий Даскалов: - Вие търсите красиви фрази.

Андро Лулчев: - Аз имам право, г-н Министре, да кажа своята дума. 22 години съм живял с тях. Аз Ви моля да мълчите. Имате време после и Вие да се изкажете. Аз мисля, че и Вие чувствувате, г- н Министре, в този момент фалшивата нота, която сте взели, но аз вярвам във Вас, че Вие ще се поправите както в миналото, и ще бъдете щедри към моите другари, както бяхте и в миналото. Това дело - искането да плаща кредита от пострадалите от войните, които имат заеми от Б. З. и К. Банка, отпуснати през 1920 година, не е Ваше дело: то е дело, което други са Ви го внушили.

Министър генерал-лейтенант Теодосий Даскалов: - Хубав комплимент ми правите.

Андро Лулчев: - Това е истината.

Та малко ли бяха обидите, когато на тия места бяха се покатерили хора, които не бяха служили в армията, та дори и дезертьори от армията бяха на тия места, бяха на поста военни министри? Та малко ли бяха борбите с тях, та трябваше да дочакаме да дойдете Вие, г-н Генерале, от българската армия, човекът, който с тях бяхте по бойните поля, за да започнат отново огорченията, разтаканията, от гише на гише, и недояждания, и страдания, и отнемане на коравия залък от пострадалите от войните? 22 години този въпрос се отлага от всички досега финансови и военни министри, защото виждаха истината право в очите. Не допускате ли, г-н Министре, че тука сте взели неволно погрешен тон? Аз съм сигурен, че г-н военният министър ще се поправи и пак ще бъде щедър, както е бил щедър и към другите.

Господа народни представители! Някога, когато бях млад подпоручик, пред тая сграда на Народното събрание молих през 10 000 хиляди души покойния Стамболийски, неслужившият в армията ни, да приравни пострадалите от войните с убийците и разбойниците от държавните затвори, защото за тях имаше тогава квартира, храна и облекло, а героите на България ходеха гладни и спяха по скамейките в градините. Днес от тоя трибуна моля г-н Генерала от родната армия, моля г-н военния министър на България, в тия исторически дни, щото пострадалите от войните, героите на България, да бъдат приравнени с тиловаците и индустриалците, на които се опрощават с милиони левове дължими към държавата. Направете поне половината от това, което сторихте за тия господа.

Но, г-да народни представители, не чувствувате ли в този момент духовете на нашите паднали братя, на нашите бойни другари, паднали по бойните поля, над нас? Не чувате ли техния зов? Не чувате ли това, което ви шепнат през сълзи: „Българи! Не забравяйте пътя, по който ние вървяхме, и идеалите, за които ние легнахме! Не оставяйте децата ни, майките ни, жените ни да скитат немили- недраги! Изпълнете дълга си към тях и завета, който ние Ви завещахме!” Всеки, в чийто гърди тупти голямото българско сърце, чува тоя завет и разбира тия слова.

Най-напред трябва да дадат пример там г-да министрите. Те, вярвам, че ще разберат тия слова и ще внесат нов член за опрощаване кредита на пострадалите от войните.

Носовите постройки, които трябва да се направят за пострадалите от войните бездомници, трябва да се почнат колкото се може по-скоро. Страшни са техните страдания. Изгниха да живеят из мазетата на крайните квартали. Стига толкова чакане! Държавата ще намери отгде да намери средства и да даде за нови постройки. Да се употребят и тия 50 милиона лева, които досега стояха така. Строежът да се почне още тая пролет. Това го иска интересът на всички бездомници, пострадали от войните, и родината ни, и бъдещето на България.

Господа Народни представители! Нека не се забравя и тая истина: българският парламент гласува милиарди сакламация за въоръжението на родната ни армия. Това беше отлично. Милиарди дадоха за въоръжението на родната ни армия с модерни топове, аероплани, танкове. Отлично втори път! Но какво направихме да въоръжим българския народ с висок дух? За мене и най-модерните танкове, за мене и най-модерните топове и аероплани са куп желязо, ако зад тях няма едно голямо, любвеобвилно голямо сърце, което да люби, да брани и мре за родната земя.

За тия сърца какво направихме? За тоя дух що сторихме? Да не бъркаме със сламка в очите на лъва в тия дни. Да не повтаряме старите грешки от миналото, които направихме с нашите бойни учители от Шипка и Шейново. Докато бяха живи и ги оставихме да скитат немили-недраги, да разиграват пиянки, унде е попа и комар, да гладуват и да измират от глад, а след като измряха, им издигнахме големи паметници за милиони левове, студени каменни паметници, каквито ни бяха студени и сърцата, и душите към тия светци народни.

Аз вярвам, г-да народни представители, че вие, които живеете с болките на тоя народ, ще ги разберете и ще подкрепите онези, с които сте всеки ден.

Не накърнявайте хубавите страници на нашата история, свързани с името Ви и със светлите подвизи на народа ни! Нов закон и бърз строеж на нови жилища - това го налага днешният момент, това го и иска утрешна България!

(Ръкопляскания.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...