Jump to content

3. ДВАМА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ВОЕННОИНВАЛИДИ СЕ ИЗКАЗАХА ПРИ ГЛАСУВАНЕТО НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ


Recommended Posts

3. ДВАМА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ВОЕННОИНВАЛИДИ СЕ ИЗКАЗАХА ПРИ ГЛАСУВАНЕТО НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ПОСТРАДАЛИТЕ ОТ ВОЙНИТЕ И ЗА СТРОЕЖ НА ЖИЛИЩА

В заседанието на Народното събрание на 24 т. м. бяха разгледани и приети на първо четене двата законопроекти: за изменение и допълнение на Наредбата-закон за подпомагане пострадалите от войните и за изменение и допълнение на Закона за снабдяване с жилища [на] бездомни, пострадали от войните.

По първия законопроект се изказа Борисовградският народен представител г-н Димитър

Кирев, а по втория - г-н Андро Лулчев, Никополски народен представител.

И двамата припомниха печалното минало през и след войните, в което страданията бяха най-големи за военноинвалидите, вдовиците, сираците и родителите на загиналите във войните.

Г-н Кирев каза, между другото, затова минало:

„Тези „живи паметници”, както често ги наричат по тържества и събрания бяха забравени в близкото минало. Никой не се грижеше за тях тъй, както трябва. Свещенната истина „олтаром служащ, олтаром питаются!” бе захвърлена в архивата. Демагози спекулираха с тяхната злочестина и ги насочиха дори срещу собственото им отечество, за което се биха, проливаха кръв и с лаври го покриваха. Безгрижието и злата воля на някогашните управници наистина разколеба, за момент, доста здравите устои на тия живи паметници. Ние бяхме свидетели на сцена, която никога не трябва да се повтаря в тая хубава свещена българска земя. Конгресите на инвалидите тогава приличаха на някаква зверилница вследствие взаимните борби. Властите тогава спокойно гледаха на тази трагедия. А всичко това страшно зле възпитаваше, най-вече младото поколение. Най-после дойде днешното безпартийно, истинско национално българско управление, което покрай многото грижи, не забрави и пострадалите от войните. С редица закони се подобриха пенсиите и привилегиите им - венец на които грижи сложи днешното правителство, в лицето на днешния военен и финансов министри, чиито образи живеят и ще живеят винаги в сърцата и душите на пострадалите от войните. Това е гордост за днешното управление и за 25-то обикновено Народносъбрание.

Г-н Кирев направи някои бележки по отделните параграфи на законопроекта, като изтъкна, че вдовиците трябва да заемат бюфетите в училищата с предимство, че те по-малко са способни за тютюневи будки. Поддържа идеята за кооперативното сдружаване на пострадалите от войните при ползване привилегията за продажба на марки, тютюн и пр. Поиска да се премахне предвиденото постановление, с което декларациите за доходи да имат сила на клетвен акт. По отношение дейността на кооп. „Военноинвалидна задруга” в столицата, г-н Кирев каза, че не било установено нищо компрометиращо, въпреки че кооперацията била подложена на строг редовен контрол от Б.З.К. банка и Министерството на финансите и областния съд.

Той засегна и въпроса за възрастта на сираците, до която би следвало да се подпомагат. По тази бележка, министърът на войната поясни, че само за пътуването се предвижда 25 г. възраст за сираците - за другите видове подпомагания оставало досегашното положение.

Г-н Андро Лулчев също така със силни изрази очерта печалното и тъжно минало на пострадалите от войните. Между другото той каза:

- Г-да народни представители! Аз имам един дълг към онези мои бойни другари, другари по участ, с които ето близо 25 години носим ноктите и белезите на смъртта и с които оставихме зад вражески окопи ръцете си, краката си, очите си, здравето си. Това са военноинвалидите. В 1920 г. бяхме 37 000 души, а сега - 11 000 и 3600 нови. За 22 години 25 000 души военноинвалиди измряха, или 70 %, За тия останали мои живи другари аз взимам думата.

Сега ще ми се позволи една констатация, която разбира се не е само моя. През войните българския народ учуди света със своите подвизи по бойните поля, но и българските политици тогава учудиха света със своята неподготвеност. И това, което бе спечелено с толкова кърви, страдания и жертви по бойните поля, рухна за един ден през тежките септемврийски дни 1918 г.

Как и защо стана така, кои са причините, за да рухнат идеалите и придобивките на цял народ, аз не ще се спирам и не е време да говорим за това сега. Едно зная аз и вярвам, че и вие също знаете: че тилът разруши фронта в 1918 г.

Дълго, дълго търсиха нашите политици отговорности и най-после ги намериха - онзи, който работи 30 години и не пожали ни средства, ни време да учи малки и големи общественици на всичко! Разбира се, и тия, които бяха по бойните поля - защо се бавят още, та не превземат по налъми и без дрехи Солун! И друг един не политик, трябваше да играе ролята на „козел опущения”. Това бяха убитите по бойните поля, ранените, военноинвалидите, жените, майките, децата на нашите светци и родната ни армия. В тия тежки дни за племето ни се появиха много хора, които в мътна вода риба да ловят. Аз ще си позволя да припомня някои тогавашни картинки и ако ви напомнят неволно за сегашното, аз не съм виновен затова.”

Г-н Лулчев се спря върху състоянието на тила, главно в столицата във времето, когато обоселите, дрипави и гладни бойци от фронта се завръщаха и не можеха да познаят София и нейните жители. За тези фронтоваци той припомни:

„Мнозина си бяха свалили само пагоните и така ходеха из софийските улици.

Кой не помни гордата походка на твореца на Тутраканската епопея, генерал от пехотата Тошев? Как гордо, гордо стъпваше из софийските улици, па макар че беше си смъкнал само пагоните от куртката си! Той и мнозина като него нямаха средства дори и за един цивилен костюм. Довчерашните водачи на народа ни се чувствуваха като чужденци в собственото си отечество.

Идеали рухнаха! Бежанци - братя българи, хиляди, хиляди прогонени от бащини огнища, дойдоха тук да търсят подслон и подкрепа. Хиляди и хиляди вдовици, сираци от войните, военноинвалиди, милиарди контрибуции, враг на границата ни! Брат срещу брат край София - ето онези тъжни септемврийски дни на 1918 г. Ето картината на миналото, което, ми се струва, са забравили мнозина, пък може някои и никога не са и знаяли.

По-обстойно г-н Лулчев се спря на въпроса как бездомните военноинвалиди, вдовици и други пострадали от войните са могли да си построят къщурки с подкрепата на държавата и общината.

Около София, Пловдив, Варна, Русе, където се хвърляха боклуците на тия градове, каза г-н Лулчев, се размерваха места и се раздаваха на онези, които нямаха огнища. Няма да описвам радостта и мъката на тези бедни и бездомни хорица, които с непоносими усилия и страдания в скоро време обърнаха боклуците на тия градове в градини и си построиха къщички. Много нощи и дни прекараха те над тия нови места без да ядат и спят. Тогава държавата им отпусна заеми от Земеделската банка по 40 ÷ 50 000 лева, за да строят. Настана нов живот за тях. Пенсионни книжки се залагаха, заеми с големи лихви се правеха, защото всичко поскъпна при тоя масов строеж. Но въпреки всичко дървените краища отново затракаха тогава по софийските улици, но не в знак на протест, както в миналото, а весело и доволно.

Ето как изникнаха тия къщички край големите градове. Аз съм длъжен да изнеса тия истини от тая трибуна след 22 години, за да се види в какви дни се строяха, при какви условия и кой ги създаде.

Останаха без къщи онези от пострадалите от войните, които не бяха напуснали болниците, поради незаздравелите рани и онези, които не вярваха, че ще се дават места и отпущат кредити, за да се строи, онези, които не искаха да си скъсяват живота да тичат из разни учреждения и да вадят купища удостоверения. Също и онези, които виждаха, че с малките си пенсии не могат да поемат тежки условия и задължения. Тези, на които здравето им не позволяваше да се занимават със строеж, без да рискуват да се разболеят повече. И най-после и тези, които не знаеха, или не бяха тогава признати за военноинвалиди.

Г-н министър Даскалов се погрижи за тях. Тук се гласува закон за тая цел. Радостта на всички българи бе голяма. Това беше нещо патриотично, великолепно, жест на държавник.”

Г-н Лулчев направи бележка, че, макар законът за 50-милионния кредит да е бил гласуван миналата година, до днес не е бил изработен правилник за приложението му, но се внася законопроект за някои изменения на неприложения още закон. Между другото, във връзка с това г-н Лулчев посочи, че в Отделението за п. п. войните и в ротативните машини трябва да се назначават само пострадали от войните. Той посочи какъв е бил идейният план за жилища на бездомните, преди да се отпуснат 50-те милиона лева.

По чл. 3 на законопроекта, г-н Лулчев се обяви против образуването на фонд от погашенията по заемите, дадени в миналото на пострадалите от войните за строеж, а се застъпи да бъдат опростени тези заеми, защото получателите им са вече неспособни и в невъзможност да ги изплатят.

Засегна и това, че някои смятали, че между пострадалите от войните било имало богати хора, които могли да плащат, и каза:

„Когато човек умре, най-добре се познава колко е бил богат.

От анкетата, която стана по заповед на г-н Сакаров, като управител на Българската земеделска банка, се установи, че тия заеми са несъбираеми. Ако решат да ги събират, заплатите на чиновниците ще бъдат много по-големи, отколкото събраните средства. Второ, както ви каза и г-н министър Божилов, до 1938 г. пенсиите бяха по 140 лв.; мъчно се живееше с тях, камо ли да се плащат задължения. Или някои завидяха на тези хора, че сега получават по 1650 лв. на три месеца? Достатъчни ли са тия 1650 лв., за да се живее в тия дни? Или някои искат да се повтори онова, което сториха някои наши другари в миналото? Те почнаха с икономия от своя залък, от залъка на жена си и на децата си, и в резултат - туберкулоза, лекуване на държавна сметка по болници и санаториуми. А колко струва едно легло на държавата? Пострадалите от войните са хора с разклатено здраве. Те се нуждаят от спокоен живот. Но тия, които почнаха с икономии, свършиха със санаториуми и гробища, и вместо да се радват на децата си и къщичките си, измряха. И както казах вече, от 37 000 военноинвалиди в 1920 г. сега са останали по-долу от 11 000 души. За 22 години 25 000 души измряха. Коя друга организация е дала толкова смъртни случаи? Аз няма да ви припомням за хилядите смъртни случаи от мизерия в миналото на сираци от войната и майки и жени на убитите ни бойни другари. С 60 лв. пенсия не се Живее, а сираците получаваха пенсия на ден по-малко от един хляб. Забравихме ли това? Знаете ли на какъв глад и страшна мизерия в миналото беше подложена българската светица с децата си? Само силната обич към родната земя им даваше сила, вяра и кураж да се борят см но го несгоди, морални и материални, в продължение на 25 години и останалите им деца пеленачета от бащите им, които паднаха по бойните поля, да ги изгледат и възпитат да служат и те на родината си с цялото си сърце и душа, макар и много често да са лягали гладни и ходеха боси.

Богати са инвалидите със своите дървени краища и стъклени очи, богати са със своите патерици, богати са със своите деца, богати са с дела и подвизи по бойните поля, надминати само от онези, които в друг полк минаха; богати са с морал и правда, богати са с ордени за храброст, богати са с вяра в бъдещето на България, за което търпяха цели 25 години! Ето богатството на пострадалите от войните. То с пари не се купува, то с празни приказки не се създава.”

За подкрепа на своето становище г-н АндроЛулчев посочи случаи, когато са били опростени десетки и стотици милиони, дължими данъци и други на индустриални и други заведения, па и на частни лица с десетки и стотици хиляди левове.

Спомена, че Погасителната каса прави 50 % намаление на длъжниците, а само от пострадалите се иска пълно заплащане. Защо?

Речта си г-н Лулчев завърши с мисълта, че е наложителен бърз строеж на жилища за бездомни пострадали от войните.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...