Jump to content

Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VIII.


Recommended Posts

ГЛАВА VIII

- 8. Учението за аспектите

Както във всички учения на астрологията, така и в учението за аспектите, е скрита дълбока мъдрост, дълбоки истини, които още не са напълно разбрани за съвременното човечество. Съвременната астрология, която се ръководи отчасти по древната традиция, отчасти сама изследва по пътя на статистиката, няма ясна представа, какво представят от себе си аспектите. От чисто външно, механистично гледище въпросът е ясен - аспектите това са ъглови отношения между планетите, Слънцето и Луната, които гледани от Земята в даден момент се намират на определен градеж по еклиптиката.

Както знаем, всички планети се движат по елипси, кои по-близо, кои по-далеч до окръжността в един от фокусите, на които се намира Слънцето.

От Земята ние не виждаме, че всичките се движат в плоскостта на еклиптиката от запад на изток, което е тяхното реално движение, а заедно с цялата небесна сфера ние не виждаме, че се движат от изток на запад - това е привидно движение. Знаем също така, че различните планети се намират на различни разстояния от Слънцето и орбитите им се различават по дължина, а също така имат и различни скорости на движение. Да си представим 12 концентрични кръга, които да представят планетните орбити и да си представим, че в един определен момент, всички планети се намират на една линия. Но следствие на различната скорост, която имат, в следния момент тази права ще се измени и планетите ще дойдат в друго отношение, ще се разместят. Следствие на различните скорости, с които се движат, те дохождат в различни ъглови отношения, които в астрологията се наричат аспекти, които ни предават „доброто” или „лошото” влияние на планетата в зависимост от естеството на планетата и аспекта.

Ето средните скорости на дневното движение на планетите, които обуславят проявлението на аспектите.

Луната - 12° ÷ 13°30' (средно)

Меркурий - 1°20'

Венера - 1°15'

Слънцето - 0°59'8"

Марс - 0°38'

Юпитер - 0°4'59"

Сатурн - 0°3'49"

Уран - 0°3'

Нептун - 0°1'40"

Плутон - 0°1'30"

Ето и циклите на планетите, т. е. времето, за което правят едно обикаляме около Слънцето, пресметнато в земни дни:

1. Земята - 365 дена

2. Луната - 23 дена

3. Меркурий - 88 дена

4. Венера - 225 дена

5. Марс - 687 дена

6. Юпитер - 4333 или приблизително 12 г.

7. Сатурн - 10,759 дни или 29 1/2 год.

8. Уран - 30,660 дни или 84 год.

9. Нептун - 60,225 дни или 165 год.

10. Плутон - 250 год.

Възходящия лунен възел остава назад по еклиптиката (или по орбитата) в 1 ден по 3', в 1 месец 1°35', в 6 месеца 9°35', в 1 год. 19°20'. Низходящият лунен възел се намира точно в противоположния градус.

За астрономическата практика е важно да се знае всеки даден момент известна планета на кой градус от еклиптиката се намира, или както се изразяват научно, да се знае геоцентричната дължина на планетата, което вече ни определя в кой зодиакален знак се намира. А тези геоцентрични дължини или положения на планетите по еклиптиката, ни са дадени в специално пригодените за това таблици. Най-точни и най-пълни в това отношение са английските таблици Astronomical Ephemeris of the planetes places - астрономически ефемериди за планетните положения от Raphael's, които се издават всяка година. В тях са дадени положенията на планетите по еклиптиката, за всеки ден по обяд, гринвичко време, с деклинациите - отклоненията на север или на юг от еклиптиката, което е необходимо за намиране на паралелите, дадени са също така по-важните аспекти между планетите.

Има и ред други таблици, с които ще се запознаем, когато започнем да работим с тях. Накрая са дадени и три таблици - за домовете за: - Лондон, който се намира на 51°32' северна ширина, Ливерпул, който се намира на 53°25' северна ширина и Ню Йорк, който се намира на 40°43' северна ширина. Понеже и ние в България се намираме почти на същата северна ширина, служим си с тази таблица за изчисляване положенията на знаците в хороскопа.

Във Франция се издават подобни таблици от Пол Фламбарт, но в тях са дадени само положенията на планетите и то за през десет дена. И в Германия има издадени таблици, които дават положенията на планетите за всеки ден от 1850 год. до 1950 год. Но най-подходящи и удобни са таблиците на Raphael.

Izgreva_Tom_18_2.png

Луната - 12° ÷ 13°30' (средно).

Меркурий - 1°20'

Венера - 1°15'

Слънцето - 0°59'8"

Казах, че аспектите са известни ъглови отношения между планетите, като се изхожда от Земята за център, така че ъгълът, който образуват две планети, се измерва с дъгата от еклиптиката, която те заключват помежду си. Не всички ъглови отношения между планетите са аспекти; аспектите са строго определени ъглови отношения, чието влияние се простира в известни граници, наречени орбиси. Това ме навежда на мисълта, че планетните аспекти крият в себе си нещо по-дълбоко от това, което обикновено се схваща. Разбира се, аспектите си имат и своето механистично обяснение, но то е от второстепенно значение. За нас е важно, какво представя същността на аспекта. От дълбоко езотерично гледище, аспектите са и врати за проявата на известен род космични енергии в живота.

Но да се върнем към техническата страна на въпроса, с която най-първо трябва да се запознаем. Казах, че аспектите са строго определени ъглови отношения, които влияят в известни граници, наречени орбиси. Всеки аспект си има определен орбис; за различните планети различни са орбисите. За големината на орбисите различните астролози са на различно мнение. Аспектите биват образуващи се и разрушаващи се. Образуващите аспекти са по-силни, а разрушаващите се са пo-слаби. Аспектите се разделят също така на добри и „лоши”. Силата на аспектите също така е в зависимост от това в кой знак се намират. Ако две планети, да кажем, образуват един аспект, когато се намират в знаците, където управляват или пък в знаците на тяхната екзалтация - този аспект, добър или лош, ще бъде по-силен от друг аспект, който същите планети биха образували, но вече в знаците на тяхното падение или заточение. Така че силата на аспекта зависи преди всичко от знаците, в които се образува, след това от собственото естество на образуващите планети. Така един квадрат между Юпитер и Венера ще бъде много по-слаб от един квадрат между Марс и Сатурн. А в какво направление ще се прояви аспекта ще зависи от домовете, в които се намират планетите. Също така силата на аспектите зависи и от домовете, от които изхождат. Аспектите на Слънцето, Луната и Юпитер и Венера, изхождащи от ъгловите домове, домове (1, 4, 7 ÷ 10), и планетите на Асцендента и зенита (М. С.) дават основния тон на хороскопа. Но това е общо казано. Основният тон на хороскопа се определя от най-силната планета в хороскопа или още, онзи дом и

знак, в който се намират най-много планети и при това силни, ще определи основния тон на хороскопа. По този въпрос ще се повърнем по-късно.

Един аспект, изхождащ от неподвижни знаци, носи много по-големи трудности, отколкото ако изхожда от главни или подвижни. Либра казва, че един квадрат например, изхождащ от неподвижни знаци (Телец, Лъв, Скорпион и Водолей) може да изразява недостатъци, които в едно прераждане е трудно да се превъзмогнат. Когато една квадратура от подвижни знаци (Близнаци, Дева, Стрелец и Риби) показва един лош навик, от който човек може да се освободи. Аспектите, които се образуват във външните граници на орбисите, са по-слаби, но те могат да се засилят чрез други аспекти, които поотделно образуват двете планети.

Когато две планети са взаимно разположени, т. е. всяка се намира в знака, владян от другата, те действуват като съвпад. Това е общо положение, което има свои потънкости и специфични положения, върху които няма да се спирам.

Ъгловите отношения между планетите, които наричаме аспекти са следните:

Съвпад, който има орбис 0° ÷ 5° между планетите, а между Слънцето и Луната орбисът е до 12°, а между Слънцето и Луната от една страна и планетите, от друга, орбисът е 10°. Значи съвпадът е аспект, който се образува между две или повече планети, когато са близко една до друга, било в един и същ знак или в съседни знаци. Някои астролози поддържат, че съвпада в един и същи знак е по-силен от съвпада, който се образува в два съседни знака. Съвпадът е добър, когато е между Слънцето и Луната и между Луната и Слънцето и добрите планети Юпитер, Венера и Меркурий. Но той е лош между злотворните планети Марс, Сатурн и Уран. Съвпадът на злотворните планети с добротворните - Юпитер и Венера и със Слънцето и Луната, е по средата между добрите и лошите, в зависимост от това коя от образуващите го планети е по-силна по знак и по собствено достойнство. Съвпадът е един от най-силните аспекти.

Паралелът е аспект, който се образува между две или повече планети, които имат еднаква деклинация, или отклонение. Тези отклонения са дадени в ефемеридите на Raphael за Слънцето и Луната за всеки ден, а за планетите за всеки три дена. Безразлично е дали отклонението е северно, което в таблиците е отбелязано с - N (Nord - север) или южно, което е отбелязано с S (Sud - юг). Например една планета с 2°30' северно отклонение, ще бъде в паралел с друга планета, която се има от 2° ÷ 3°30' северно или южно отклонение. Орбисът на паралела е от 1° - до 11/2°. И паралелът също като съвпада е добър или лош в зависимост от планетите, които го образуват. Така паралелът между Слънцето, Луната и добротворните планети Юпитер и Венера, и Меркурий е добър, а паралелът между злотворните планети - Марс, Сатурн и Уран е лош; а паралел между добротворните и злотворните планети е като съвпада добър или лош в зависимост от това, коя планета е по-силна, добрата или лошата. За да познаем кога две планети са в аспект паралел достатъчно е да видим в таблиците деклинациите им. Щом имат еднакви деклинации, като се вземе предвид и орбиса 1° ÷ 11/2° те са в паралел. Той е също така силен, но е по-слаб от съвпада.

Полусекстил, този аспект е 30° и има орбис 2°, значи има сила и стойност от 28° до 32°. Той е добър между всички планети, но е слаб аспект. За да бъдат в полусекстил две планети, трябва да се намират в два съседни знака; може да имаме полусекстил и тогаз, когато едната планета е в първия градус на един знак, а другата е в последния. Например на 18.ІІ.1940 г. Юпитер се намираше на 3°37' от знака Овен, а Луна се намира на 5° от знака Телец - от 3°37' от Овен до 5° Телец имаме 31°23'. Значи с 1°23' надминава точния аспект, но понеже орбисът му е 2°, то имаме аспект. Ако Луната беше на 3°37' от Телеца, аспектът щеше да бъде точен. В случая имаме един разрушаващ се полусекстил. Когато две планети се отдалечават от точния аспект, имаме разрушаващ се аспект, какъвто е в случая, а когато планетите се приближават към точния аспект, той е образуващ се. Например, ако в случая Луната се намираше на 2° от Телеца, щяхме да имаме приближаващ се полусекстил, защото разстоянието между Луната и Юпитер е 28°30', значи приближава се към 30°, което е точният аспект.

Полуквадратът е следващия по ред аспект. Той е 45° половин квадрат. Орбисът му е от 3° до 4°. Той е най-слабия лош аспект. Лош е между всички планети. Той се образува, когато две планети се намират на разстояние един знак и половина. Например, ако Венера се намира на 15° от Телеца, а Плутон се намира на 2° от Рака, то ще имаме един полуквадрат, който се образува, защото разстоянието между тях е 47° и понеже Венера се движи по-бързо, средно с 1°15' на ден в същата посока, в която се движи и Плутон, а видяхме, че всички планети се движат в посока от запад на изток, то след 24 часа разстоянието между тях ще бъде вече приблизително 46°10', значи само с 1°10' разлика от точния аспект и след още 24 часа ще бъдат приблизително на 45°20' - значи само с 20' разлика от точния аспект. След още 24 часа, понеже Венера се движи по-бързо (с 1°15' средно на ден), а Плутон по-бавно (с 30' средно за 24 ч.) те ще бъдат на разстояние 44°30', значи имаме вече един разрушаващ се полуквадрат, който след известно време, понеже Венера се движи по-бърже, ще се превърне в полусекстил и след това в съвпад, след което пак ще започнат да се отдалечават, като образуват последователно полусекстил, полуквадрат, секстил и пр.

Секстилът е 60° и показва, че две планети се намират на разстояние два знака една от друга. Той е вторият по сила добър или хармоничен аспект. Обрисът му е до 6°. Две планети се намират в секстил, когато се намират в симпатични знаци, а видяхме по-рано, че симпатични или принадлежащи към един и същи род (мъжки или женски) знаци са огнените и въздушните помежду си, и земните и водните. Значи, когато от две планети едната се намира в огнен знак, а другата във въздушен знак, те могат да бъдат в аспект секстил. Също и когато едната се намира в земен знак, може да бъде в секстил с друга, която се намира във водните знаци, намиращи се вляво или дясно от земния знак.

Например, ако Сатурн се намира на 10° от Козирог, ще бъде в секстил с Юпитера, който да кажем се намира на 15° от Риби ис Марса, който да кажем, че се намира на 5° от Скорпиона. За да можем да изчисляваме правилно аспектите, трябва да знаем, че знаците се движат по посока на часовата стрелка, т. е. от изток на запад и затова всеки два часа на източния хоризонт изгрява нов знак, а планетите се движат в посока обратна на часовата стрелка, т. е. от запад на изток. Планетите заедно със знаците и цялата небесна сфера се движат привидно от изток на запад, но ако наблюдавате по-бързите от тях, които се виждат, например Луната и Венера, ще забележите, че по отношение на някоя неподвижна звезда, те са се подвижили на изток. Най-ясно се вижда това с Луната, която, както видяхме, се движи с 13° ÷ 14° за 24 часа. Сега в случая, който вземам за обяснение, Сатурн се намира на 10° от Козирога и се движи към Юпитера, който се намира на 15° от Риби. Разстоянието по еклиптиката между тях се изчислява по следния начин: Сатурн е на 10° от Козирог. Значи от Козирог остават още 20°. А между Козирог и Риби се намира Водолей, който има 30°, а Юпитер се намира на 15° от Риби, значи имаме 20° от Козирог, плюс 30° от Водолей прави 50°, плюс 15° от Риби, които са изминати от Юпитера, прави 65°. А точният секстил е 60°, значи този секстил е с 5° по-голям. Но видяхме, че орбисът на секстила е 6° - значи аспектът е валиден и понеже Сатурн се движи по-бавно от Юпитера, то разстоянието между тях се увеличава, и следователно имаме един разрушаващ се секстил. От другата страна на Сатурна казахме, че се намира Марс на 5° от Скорпиона, то пак имаме между тях разстояние от 65° - защото Марс се намира на 5° от Скорпиона, значи от Скорпиона остават още 25° + 30° от Стрелеца правят 55° + 10° от Козирог, които Сатурн е изминал, всичко прави 65°, Но понеже Марс се движи към Сатурна, а както видяхме Марс се движи много по-бърже от Сатурн, това разстояние се намалява. Затова този секстил се счита за по-силен.

Квадратът е следващия аспект. Той е 90° и е най-силния дисхармоничен аспект. Орбисът му е до 8°. Две планети се намират в квадрат, когато се намират в знаци, принадлежащи на една и съща динамична група. Като разглеждахме знаците, видяхме, че те се разделяха на три динамични групи, като всеки един знак от групата отстои от следващия на 90°,

Ето тези три динамични групи:

Кардинални знаци: Овен, Рак, Везни и Козирог.

Неподвижни знаци: Телец, Лъв, Скорпион и Водолей.

Подвижни знаци: Близнаци, Дева, Стрелец и Риби.

Значи, ако една планета е в Овен, тя може да бъде в квадрат с една планета, която се намира в Рак и с друга, която се намира в Козирог. Също така, ако една планета се намира в Риби, един от знаците на подвижната динамична група, тя може да бъде в квадрат с една планета в Близнаците и с друга - в Стрелеца.

Например, ако Слънцето се намира на 8° от Овена, а Сатурн е на 10° от Козирога, те ще бъдат в аспект квадрат. Ето как се пресмята: Сатурн се намира на 10° от Козирога, значи от Козирог остават още 20°, които Сатурн не е изминал, плюс 30° от Водолей, плюс 30° от Риби, правят 80°, плюс 8° от Овена, където се намира Слънцето прави 88°, значи 2° до точния аспект, а видяхме, че орбисът на квадрата е 8°. И понеже Слънцето се движи по-бързо - приблизително с 1° за 24 часа, то този квадрат ще бъде образуващ се и ще бъде силен. Ако от другата страна на Слънцето, на 12° от Рака, да кажем се намира Луната, те пак ще образуват квадрат, но вече разрушаващ се. Слънцето се намира на 10° от Овена, значи от Овена имаме 20° плюс 30° от Телеца, плюс 30° от Близнаците правят 30° + 12° от Рака където се намира Луната, прави 92°. Значи тук с 2° е минал точния квадрат, но все още е силен, понеже орбисът му е 7 ÷ 8°, Понеже Луната се движи по-бърже и се отдалечава от Слънцето, то този квадрат ще бъде разрушаващ се, но все пак е силен, понеже е много близо до точния. Но по принцип образуващият се аспект е по-силен от разрушаващия се.

Тригонът е 120° и е най-силния хармоничен или добър аспект. Орбисът му е 8 ÷ 10°.

Две планети се намират в тригон, когато се намират в знаци от един и същи елемент. Видяхме пo-рано, че 12-те знака на зодиака са разделени между четирите елемента - огън, въздух, вода и земя, по три знака във всеки елемент на разстояние 120°. Така, че имаме четири елементарни тригони от по три знаци:

Тригон на огъня - Овен, Лъв, Стрелец.

Тригон на въздуха - Близнаци, Везни, Водолей.

Тригон на водата - Рак, Скорпион, Риби.

Тригон на земята - Телец, Дева, Козирог.

И когато две планети се намират в знаци от един и същ елемент и се намират на съответните градуси, те се намират в тригон. Например Слънцето в 10° на Овена ще бъде в тригон с Нептуна, който се намира на 15° от Лъва, а от другата страна ще се намира в тригон с Урана, който се намира на 5° от Стрелеца. Но в първия случай ще имаме образуващ се тригон, защото двете планети се намират 125° и понеже Слънцето се движи по-бързо, то това разстояние постепенно се намалява и след 5 ÷ 6 дена ще имаме точен тригон между Слънцето и Нептун.

Ето как става пресмятането. Слънцето е на 10° от Овена, значи от Овена му остават да измине още 20° плюс 30° Телец, плюс 30° Близнаци, плюс 30° Рак, правяте 10°, плюс 15° от Лъва, където се намира Нептун, правят 125°, т. е. 5° надминава точния аспект, но понеже Слънцето се приближава към Нептун, тригонът е образуващ се. Във втория случай разстоянието между Слънцето и Уран е пак 125°, но тук имаме вече разрушаващ се тригон, защото Слънцето, което се движи по-бърже, се отдалечава. Ето как става пресмятането: Уран се намира на 5° от Стрелеца, значи от Стрелеца му остават да измине още 25°, плюс 30° от Риби правят 3 х 30° = 90° + 25° от Стрелеца правят 115° + 10° от Овена, които Слънцето е изминало, правят 125°, значи 5° надминава точния тригон, както в първия случай, но в първия случай Слънцето се приближава към по-бавна планета Нептун и разстоянието между тях се намалява, а във втория случай Слънцето се отдалечава от по-бавна планета Уран и разстоянието между тях се увеличава. Затова в първия случай имаме образуващ се тригон, а във втория - разрушаващ се.

Следващият по ред аспект е квадрат и половина, т. е. 135°, той е дисхармоничен и по сила е равен на полуквадрата. Две планети се намират в квадрат и половина, когато се намират на разстояние четири знаци и половина. Орбисът му е 4°, като на полуквадрата. Например, да кажем, че Меркурий се намира на 1° от Овена, а Нептун на 15° от Лъва, значи те се намират точно на 135° разстояние, т. е. образуват аспект квадрат и половина. Но понеже Меркурий се движи по-бързо и се приближава към Нептуна, то този квадрат и половина ще бъде разрушаващ се, който след известно време ще се превърне в тригон.

Следващият аспект се нарича квинконция и има 150°, той е от най-слабите дисхармонични аспекти. Две планети, които се намират на разстояние пет знака са в квинконция. Орбисът му е 2 ÷ 3°.

Опозицията е аспект от 180° и е дисхармоничен. По сила се равнява на квадрата, макар и да не е във всички случаи така злокобен и фатален, защото той е едно положение, при което силите, при все че се противопоставят, същевременно се уравновесяват. Орбисът на опозицията за Слънцето и Луната помежду им е 12°, а на Слънцето и Луната с другите планети е 10°. Две планети се намират в опозиция, когато се намират в два противоположни знаци и имат съответните градуси. Например Сатурн в 10° на Козирога е в опозиция с Луната, която се намира на 12° от Рака. От 10° Козирог до 12° Рак има 182°, значи 2° повече. Но понеже Луната се движи по-бърже и е пред Сатурна - то опозицията е разрушаваща се.

Някои астролози вземат под внимание други два слаби хармонични аспекти — квинтил 37° и биквинтил 72°.

Следователно, имаме следните аспекти:

Съвпад - от 0° - 5° между планетите и до 10° между Слънцето и Луната и планетите - характерът му е в зависимост от планетите, които го образуват.

Паралел - Когато две планети имат еднаква деклинация с орбис до 11/2° — Хармоничен или дисхармоничен в зависимост от планетите.

Полусекстил 30° - Хармоничен - с орбис 2°.

Полуквадрат 45° - дисхармоничен — с орбис 3 ÷ 4°.

Секстил 60° - Хармоничен, с орбис 6 ÷ 8°.

Квадрат 90° - дисхармоничен с орбис 7 ÷ 8°.

Тригон 120° - хармоничен с орбис 8 ÷ 4°.

Квадрат и половина 135° - дисхармоничен с орбис 4°.

Квинконция 150° дисхармоничен.

Опозиция 180° - дисхармоничен с орбис 10°.

* * *

Един от основните принципи на окултната наука и специално на астрологията е, че човек не се ражда произволно, а се ражда на точно определено, затова време и място. В херметичната наука има един закон, наречен „Закон на епохата” или „Закон на Хермеса”, според който раждането не е произволно, а е предопределено от момента на зачатието. Законът гласи: Знакът и градусът, на които се намира Луната в момента на Епохата, т. е. в момента на зачатието, става Асцендент при раждането, ако Луната се пълни, а Десцендент, т. е. знакът, който при раждането е на западния хоризонт, ако Луната се празни. И Соломон, който е познавал астрологията, казва, че за всяко нещо си има точно определено време. А френският учен и астролог Пол фламбарт, по пътя на своите чисто статистически данни и изследвания, е дошъл до същото заключение и казва: „Човек не се ражда под какво да е небе; природата избира за тази цел тъкмо онази четвърт час от всичките 35,064 четвъртинки часове в една година, при които планетните конфигурации имат възможната най-голяма прилика с конфигурациите в хороскопите на родителите, или на някои от най-близките роднини на родения”. Този закон ни показва на вътрешната зависимост, която съществува между планетните констелации (съчетания) в пространството и динамичните енергии в човека. И според този закон всеки човек се ражда именно в такъв момент, когато звездните констелации са такива, каквото е съотношението на силите, които действуват в неговото съзнание и строят неговия организъм. Този закон на съотношенията ни показва, че не планетите като физически тела с техните радиации определят съдбата на човека, но те само обективно ни показват какво е съотношението насилите, които действуват в даден човек. Знаем, че законът на съответствията, формулиран от Хермеса гласи: „Туй, което е горе, е подобно на това, което е долу, и туй, което е долу, е подобно на това, което е горе”. Приложен към този случай значи: това, което е в човека, съответствува на това, което е в Космоса, и това, което е в Космоса, съответствува на това, което е в човека. И Гьоте, който е познавал този закон, казва: „Всичко преходно, т. е. външно, което става в природата, е само символ на това, което става в съзнанието на човека”. Така разгледан въпросът няма място за онова наивно схващане, че планетните влияния унищожават свободната воля на човека, фаталистически определят неговата съдба. Като приемем, че външните планети са само символи на мислите, които действат в човека, тогаз въпроса за свободата на волята се пренася на друга плоскост, защото силите, които обуславят проявлението на човека или го ограничават, са динамизирани от самия него, а не са му наложени от външна сила.

Каква е връзката между космичните явления и динамиката на силите в човека, е дълбок философски въпрос, който предстои за бъдеще да бъде разрешен, но това, което е като факт, е следното: че когато в рождения хороскоп на един човек имаме известни аспекти и когато тези аспекти се явят отново в Космоса, те оказват силно влияние само на онези хора, които ги имат в хороскопа си. Например една квадратура между Слънцето и Сатурн в Космоса, винаги ще засегне чувствително онези, които я имат в хороскопа си, като породи някакъв род ограничения, в зависимост от това в кои домове и знаци се намират Сатурн и Слънцето в хороскопа. Такъв човек може да се уподоби на антена, която е нагласена да приеме вълни с определена дължина. Когато такива вълни преминат през пространството, тя ги долавя, а човек като жива антена изпитва и въздействието на тези вълни. Понеже в Ефемеридите са дадени положенията на планетите и аспектите за всеки ден, то като знае човек, какви са аспектите в неговия хороскоп, той ще знае кога с какви влияния ще има да се справя, ще знае на що се дължат неговите настроения - разположения и неговите успехи или неуспехи в известна работа. По този начин човек може да провери и истинността на астрологичните твърдения.

* * *

Вземайки външните механични аспекти като символ на вътрешното съотношение на енергиите в човека, можем да допуснем, че различните аспекти - от съвпада до опозицията, ни показват различните фази, през които минават енергиите, които обуславят един процес, който се извършва в човека.

Изхождайки от тази основа, Либра е разгледал значението на аспектите във връзка с проявлението на енергиите в човешкото съзнание, или както казва той, от гледището на кармата: „Защото най-вече аспектите между отделните планети са, които ни показват последиците от нашите дела в миналите ни съществувания”.

Ще предам накратко схващанията на Либра по този въпрос. Той казва; „Делим аспектите на хармонични и дисхармомични, но ние знаем, че те са наречени така в зависимост от начина на действие, които предизвикват в нас. А космичните влияния сами по себе си не могат да бъдат „добри” или „лоши”. В нас се проявяват като такива, поради нашата собствена вътрешна дисхармония. Хармония и дисхармония, подобно на добро и зло, са само противоположни полюси на едно и също качество. Злото не е нищо друго, освен злоупотребление с доброто. И там, където в миналото си съществуване сме допускали известно нарушение на природните закони, намираме го в това въплощение, изразено в хороскопа ни като нехармонични или „лоши” аспекти.

По този въпрос и Учителят каза: „Един лош аспект в живота на човека не е нищо друго, освен дисхармонично състояние, на което той сам се подлага. Човек сам е причина за лошите аспекти в своя хороскоп”.

Накратко можем да характеризираме планетите по следния начин.

1. Слънцето - като символ на висшето Аз.

2. Луната - като символ на низшето аз, на личността.

3. Меркурий - като символ на интелекта.

4. Венера - като символ на Любовта.

5. Марс - като символ на страстта и силата.

6. Юпитер - като символ на благородството, религиозността и правото.

7. Сатурн - като символ на себелюбието и разумността.

8. Уран - като символ на висшия ум и мъдростта.

9. Нептун - като символ на висшата Любов.

Имайки предвид горното, не е мъчно да добием едно обобщително заключение относно значението на различните аспекти на планетите.

Така една квадратура на Слънцето със Сатурн, ще се прояви в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека като ограничения, спънки и злочестини, които ще се проявят в едно или друго направление - в зависимост от домовете и знаците, в които се намират Слънцето и Сатурн. Тези ограничения са резултат на себелюбието, което сме подхранвали в миналото. Тази квадратура показва не една борба, която се е водила между висшите и нисшите наклонности, при която нисшите са взели надмощие и по този начин сами сме си турили пречки и ограничения на пътя, с които сега трябва да се справим.

Точно противоположен е произходът и значението на тригона между Слънцето и Сатурна. Този аспект се проявява в характера като прямота, съсредоточеност, задълбочаване на мисълта - качества, добити от по-раншен живот. Това показва, че в миналото е дадено предимство на възвишените и благородни стремежи. Квадратът или опозицията между Марс и Венера ни показва на един конфликт между страстта и Любовта, в който страстта е взела надмощие, и сега се изявява като лош аспект, на когото носим последствията.

Така че лошите аспекти ги считаме като злоупотреба с доброто в миналите съществувания и показват на някаква пречка, която сами сме си създали и трябва да я превъзмогнем. А добрите аспекти ни показват, че сме използували разумно доброто и като резултат на това имаме плода на това разумно използувано добро. Следователно, човек сам си подготвя пътя в живота, което е изразено в аспектите и положенията на планетите и знаците в хороскопа, но не трябва да се забравя, че човек, който е създал пречките има възможността и да ги премахне и да създаде нещо ново.

Сега може да разгледаме аспектите в тяхното развитие по отделно.

Съвпадът означава започването на един нов цикъл, старият е завършен и не е донесъл своя опит и начева новото. С една дума съвпадът означава започване на ново начало. Дали това начало ще бъде хармонично или дисхармонично зависи от планетите, когато образуват този аспект. В него можем да съзрем известна склонност в характера, която започва да се образува, ала в много случаи и склонност, която е била достигнала пълна зрялост на едно по-горно поле и чака само подтик, за да се изяви на физическото поле.

Полусвкстилът 30° - представя вече развита склонност, която обаче още не се е превърнала в качество, защото не се е още калила в огъня на изпитанията. Този аспект се проявява повече като мисъл, отколкото като дело. Само в много напреднали хора може да се изрази в стройно дело, защото тук вече е повлиял очистителния огън на следващия аспект.

Полуквадратът 45° представя първите мъчнотии из пътя и от по-нататъшното надмогване на тези мъчнотии, които действуват повече върху умственото и астрално полета, следователно върху мислите и чувствата, ще зависи дали склонността ще се превърне в качество или не.

Секстилът - тук вече склонността се е превърнала в хармонично качество на характера и става мощен извор на помощ в живота. Този аспект ни представя случай за пo-нататъшни издигания и ни подпомага да напредваме.

Квадрат. Но за да стане това качество неделима част от нашето „аз”, то трябва да бъде подхвърлено на изпитанията на квадрата. При квадрата става едно пречистване, не толкова върху астралното и умственото полета, колкото на физическото поле. И тъй като съпротивата тук е най-голяма, този аспект предрича сурова борба - съпротива в най-силна форма. Всичко, каквото се стремим да докараме до какъв годе край, има склонност към несполука, за да смогнем да победим навред тази съпротива: Висшето в нас трябва да расте, а себелюбието ни трябва да се намалява, да умре. Квадрат, следователно, е аспектът на смъртта на низшето и на живота на висшето, що възкръсва от нея.

Тригонът (120°). Тук вече качество на характера е излязло като победител из борбата и е станало вече крепко и неразделно притежание на „аза”, трайна придобивка и мощна опора в по-нататъшния път към хармонията. Тук се пожънват плодовете на една мъчно достигната победа.

Квадрат и половина (135°). Може да се разглежда като второ пречистване на астралното поле, след като дадено качество в характера е претърпяло огнено изпитание на физическото поле и въоръжено вече с опита, може да крачи с повече увереност напред, за да достигне в опозицията своя брак.

При квинконцията (150°) се повтаря същото в умственото поле.

Опозиция (180°). Тук ще стане явно, дали достигнатото качество, чрез едно противоположно съчетание с другите, ще достигне до едно хармонично съединяване, и чрез това ще спомогне да се извиши, или дарбата ще се превърне в нещо несполучливо и забъркано.

Паралелът действува като съвпада, само че се проявява повече като склонност, нежели качество.

С това завършвам краткото изложение върху аспектите, с което завършвам и краткия преглед на четирите основни елемента в астрологията - знаци, планети, домове и аспекти. Разгледах на кратко и главните отношения между знаците и планетите. По-нататък ще се спра върху други отношения, които съществуват между тези четири основни елемента. Тези четири елемента се явяват като проявления и условия за това проявление на четирите елементарни стихии. Ще се спра накратко и върху други някои елементи, които служат като проводници на четирите елементарни стихии, на които в древната астрология се е отдавало голямо значение, но които съвременната астрология едвам напоследък започва да се взима под внимание.*

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* Като се говори за различните аспекти като израз на известни фази от известни процеси, характера и направлението на тези процеси се определя от естеството на планетите и домовете.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...