Jump to content

5. ДУНАНМА


Recommended Posts

5. ДУНАНМА

Топла усмивка грейна на лицето Му - Учителят погледна към небето, към звездния мир и каза: „След три години там ще има дунанма”. Гледахме Го тези, които Го бяхме наобиколили и нищо не разбирахме.

Бил съм всякога естествен, непринуден, когато съм около Него - да Го питам, да искам обяснения за онова, което Той казва. Но много пъти, когато е казвал нещо, имал съм чувството, че с нищо не трябва да наруша величието на момента. Момент, тържествен, на казани Божествени слова. В такъв момент имах само очи и уши.

По-късно, когато учените откриха онова величаво явление в звездния мир, което те нарекоха „свръхзвезди” - разбрах. В нашата галактика, това необятно семейство от небесни тела, периодически в един период от 40 до 70 години, според наблюденията на астрономите, ние тук, хората на Земята, можем да наблюдаваме, да бъдем свидетели на непонятно за нас по своето величие и импозантност събитие. Една звезда, едно Слънце, което до този момент не се отличава с нищо особено от другите звезди, изведнъж почва да нараства, да увеличава своя блясък, своето лъчеизпускане с такова могъщество и сила, каквато е извън всякакви представни мерки. Ние, обикновените хора, можем и да не забележим това събитие, защото то става много, много далеч. Но астрономите със своите оптически и радиотелескопи го наблюдават.

Тези гигантски процеси, които приковават вниманието на учените от астрономията и физиката и които те наричат гигантски катастрофални процеси, отскоро се откриха от тях в разни области на вселената. Това явление те наричат „удивителни звезди” или „свръхзвезди”. Ние не можем да приемем, че от нашата планета сме в състояние да видим всички тези избухвания на слънца - грамадна част би се закрила от непрозрачното звездно лъченапускане от диска на нашата галактика. Самото явление е описано по следния начин: В продължение на няколко седмици, избухващото слънце почва да свети толкова силно, с такава ярка светлина, с такова могъщо лъчеизпускане, че надминава по мощност няколко милиарда пъти светлината, лъчеизпускането и енергията, която нашето Слънце излъчва. Това са измерванията на учените. Но не за дълго продължава този фойерверк, тази „дунанма”, това тържество. Светлината й бързо отслабва и вече след няколко месеца звездата престава да се вижда и с най-големите оптически телескопи. На мястото, обаче, се образува грамаден, непонятен за нас по своите размери облак от елементарни частици, наситени с грамадна сила космични лъчи. Този облак може да се наблюдава с оптическите или радиоастрономически телескопи, според както твърдят учените, в продължение от 10 до 100 хиляди години. Това води до извода, че във всеки момент в нашата галактика ние имаме по няколкостотин такива полета.

Разбира се, че намиращите се в плоскостта на диска от нашата галактика, не ще могат да се констатират, поради грамадния брои слънца.

Тези избухвания са най-големият източник на тъй наречените космични лъчи. Каква е тяхната роля. Космичните лъчи са носители на живот. Без тях не би имало никаква обмяна между елементите, не би имало никакво съединение, никаква съвкупност. Те са, които създават съединението и обединението на елементите, за да могат да се създадат форми-общежития, в които животът да може да се прояви. Те са, които обръщат пасивните, затворени, неспособни за обединение и връзка помежду си атоми в активни, отворени - готови за обмяна и връзка йони, като избиват по един или няколко електрона от извънредно здравият атом. По този начин, от пасивните електрически неутрални атоми, се получават йони с положителен заряд, които вече са извънредно активни и способни за обединение и обмяна. И електрони, които заредени с отрицателен пълнеж също са активни, влизат във връзка с атомите, като им прибавят отрицателен пълнеж. Равновесието, неутралността на атома се нарушава и той става също така активен, способен за обмяна и връзка йон, само че с отрицателен пълнеж. Създава се бурен процес на обмяна и връзки, създаване на нови активни елементи, готови за обмяна и обединяване, в резултат на което имаме видимия свят.

Да вземем за пример азота, които имаме в атмосферата - той е един крайно инертен газ. Ако от неговия атом се избие един електрон, получаваме нещо ново - получава се кислород и то активен, готов да влиза във връзка с другите елементи, готов да дава своя принос в изграждане на живота. А когато избитият електрон се прилепи до атом на азота, получаваме въглерод, също активен, със същите способности, или така нареченият „активен въглерод”, Той е готов да се приеме от растенията, годен да служи на живата клетка. Нищо не би могло да съществува в света, ако елементите не са активни, което ги прави способни за обединяване и обмяна. Това се дължи на въздействието на космичните лъчи, идващи както от тези избухващи слънца, така и от нашето Слънце. Тези космични лъчи, създадени от поменатите избухвания и от Слънцето са най-могъщия фактор за скоростта, с която ще протече еволюцията на живота. И колкото едно небесно тяло, една планета, е подложена на по-интензивно облъчване от космични лъчи, толкова животът и скоростта на еволюцията на тази планета е по-интензивна. Тези именно избухвания са големите „дунанми”, големите тържества в нашето небе, защото носят Любовта, носят живота. Това е големият залп на Боговете срещу покоя, срещу инертността, срещу смъртта. Един свят, окачествен от древните мъдреци като свят на Сатаната.

И за тази борба Учителя казва: „И ние воюваме срещу злото, срещу покоя, но с такива могъщи средства, за които вие и представа нямате”. И наистина, несравнимо е могъществото на тези снаряди на силата, която носят тези космични лъчи. Някои от тези частици, например, тъй наречените от учените „неутрино” се движат с такава грамадна сила, че минават през земята, а даже и през което и да било небесно тяло, тъй както игла минава през най-тънко платно. Кой от човешките снаряди може да се забие поне метър в някоя скала?

Набюдавани са и се наблюдават, като се изследват с възможните за сегашния човек средства, тези грандиозни явления, ставащи в космоса. Така например, в съзвездието Касиопея се наблюдава такъв облак, които се намира на разстояние от нас 10,000 светлинни години. Този облак излъчва енергия, която е сто милиарда пъти по-могъща от енергията, давана от нашето Слънце. В съзвездието, наречено Лебед А се набюадава също такъв облак, който се намира на едно разстояние от 700 милиона светлинни години. Изчисленията са показали, че този облак има 100,000 пъти по-могъщо излъчване, отколкото излъчванията на всички слънца, които са много милиарди в цялата наша галактика, без непосредствените излъчвания, които приемаме от нашето Слънце.

Причините за тези импозантни избухвания са още неустановени за хората на науката. Създадени са най-чудновати и сложни теории, от които, за да разбере нещо човек, трябва добре да е запознат не само с астрономия, физика, висша математика, но и с най-новите постижения на квантовата механика и теорията на относителността.

Но въпреки този напън, в който са впрегнати тези най-сложни постижения на човешкия ум, нищо не се обяснява. Преглеждайки някои от тези теории, виждайки грамадния напън за изтъкнатите човешки умове, идвам до заключението, че някои учени като че ли приемат, че колкото по-сложни и заплетени доводи се приложат за дадено още неразбрано явление, толкова пътя за неговото изясняване е по-прав. Убедил съм се, че величието на Боговете седи в тяхната простота и яснота. Спомних си една случка по време на Учителя, където една такава погледната от човешко гледище сложност, Учителят разреши така леко като че ли нищо не каза.

Един ден минавам пред салона на Изгрева, гледам Учителят беше седнал на края на една от масите, на които се хранехме. Срещу Него бяха седнали две сестри и Той им говореше нещо. Седнах и аз срещу Учителя, но на края на съседната маса. Дойде и друг брат и седна до мене. След малко дойде от града един брат, когото не познавах, с интелигентна физиономия, аристократична осанка, добре облечен, бях само слушал за него. Седна на масата срещу мене. Сестрите, които бяха при Учителя, си отидоха, но Той остана на мястото си. Дошлият от града брат почна да ни разправя, че е вече назначен за търговски консул в Швейцария и че ще отива вече. По всяка вероятност беше дошъл на едно последно свиждане с Учителя, приятелите и Изгрева. Там, продължи той, съм си поставил задачата да посветя всичкото си свободно време, като се заровя из големите библиотеки и изуча всички документи и книги от историята на тази държава, за да разбера онези дълбоки причини, поради които трите народности там - италианци, французи и германци, ето вече столетия наред живеят в мир и разбирателство. Братът свърши с една загриженост за грамадната и отговорна задача, която си поставя, усилията в трудностите, които му предстоят и най-после онова бодливо чувство, което спохожда всеки човек при такива случаи. Всички тези усилия, целият този труд ще доведе ли до един верен, реален резултат?*

Image_117.png

* 3абележка на съставителя: Братът е Моис Басан. Виж „Изгревът” т. I, с. 95 ÷ 97; т. VI, с. 382 ÷ 384 ; т.

VIII, с. 275 ÷ 278 ; т. XV, с. 276 ÷ 277, 500 ÷ 502

Ние мълчахме и аз някак споделях загрижеността на брата за сериозността от задачата, която той си е поставил. Вдигнах глава, гледам Учителя, който дотогава мълчеше и слушаше, с една грейнала по лицето му топла и приветлива усмивка, изразяваща съвсем леко разрешение на този тъй голям и заплетен за нас въпрос.

„Да, каза Учителят, тези три народности живеят в мир и съгласие, защото седалището за Европа на Бялото Братство е на Мон-Блан. Затова народите наоколо живеят в мир и съгласие”.

Усмихнахме се всички с облекчение от тази изненада, от това тъй неочаквано и леко разрешение на този тъй заплетен и сложен за нас въпрос. Оказа се, че този гигант, които притискаше главите ни, само с една дума на Учителя се пръсна, като сапунен мехур! Колко ясно е - големите и сложни за нас въпроси имат тъй леко, ясно и простичко разрешение, но с други средства, с други елементи. По същия начин учените търсят като този брат, разрешението на тази голяма загадка с най-сложни и мъчително оплетени теории. Други са средствата, които я разрешават.

Има закони, които са общи за всички светове - от най-малкият, Микрокосмоса, до най- големият - Мегакосмоса. Един закон за еволюция на веществото се промъква като червена нишка през всички тези светове. Един закон на сгъстяване на материята, а след това разслабване и трансформирането му в енергия. В света на атома, разглеждайки елементите в таблицата на Менделеев, учените са констатирали един интересен ред, една странна еволкщия. Елементите по таблицата, взети от първият, последователно имат едно постоянно уплътняване на своите атомни ядра, като тези, които са в средата на таблицата имат най-плътни ядра. След това започва едно разслабване на връзките в ядрата, като при последните (радия и урана, например) имат вече едно осезаемо самоволно разпадане на веществото в енергия. Разглеждайки още строежа на атома, ние виждаме, че електроните, които обикалят около ядрото, са на различна дистанция от него. Защо едни електрони са по-близо, а други по-далеч от ядрото, като при това, тези, които са по-

отдалечени носят и по-голяма сила, по-голяма енергия? Учените си задават тези въпроси, без да си отговорят. Но и тук е ясно, и тук е подчертана една еволюция на веществото, една трансформация, от вещество към енергия. По-отдалечените електрони вече са превърнали част от веществото си в енергия, която те лесно дават или дават в служба на живота.

Една клечка кибрит, при малка промяна на условията се запалва. Какво е това? Част от електроните на въглерода, най-външните се откьсват от неговото ядро и изпущат енергията, която те носят. При камька може ли да стане това така лесно?

В макрокосмоса имаме също една очевидна еволюция на веществото. Във веществото на скалите и минералите намираме едно грубо затворено, сковано от чудовищен егоизъм състояние.

За тях Учителят казва: „Скалите, това са плод на най-голям егоизъм”.

От тези егоисти, само големи майстори, като някои видове бактерии и географския лишей, могат нещо да изтеглят. Ако обаче, вземем за пример житното зърно, там вече имаме едно състояние на веществото, което при малки подтици се трансформира на енергии. Едно житно зърно, погълнато от нас, лесно дава от своето вещество под форма на енергия и градивен за нашето тяло материал. Какво величие на саможертва има в него, да раздаде себе си за благото на живота! А едно камъче, погълнато от нас, нищо няма да ни даде. Каква е разликата?

Учителят казва: „Разликата между една песъчинка и едно житно зърно е два милиарда години!”

В продължение на толкова години, песъчинката, минавайки през дълъг еволюционен път ще стигне до там, да има качеството на веществото, което житното зърно има.

Към хранителните масла всякога съм имал едно чувство на почтителност и уважение, като велик дар на природата, плод на могъща работа на много разумни същества. Един ден говорим с Учителя и Го питам, какво нещо е маслото. Той ми отговори: „Маслото е есенциален продукт в природата”.

Нека си припомним и сцената, станала между Христа и Дявола в пустинята, след като Христос беше гладувал 40 дена.

За тази случка Учителят казва: „Дяволът искаше да научи от Христа как може от камъка да се получи хляб. С тези думи, как може от тези егоисти, камъните, да се вземе сила. Защото Христос знаеше това” Тук ние виждаме. че от тези егоисти, камъните, от това състояние на веществото и Дявола нищо не може да изкара.

„Той искаше да научи това, продължи Учителят, за да го използва срещу човечеството, за да спъне еволюцията на човешкия род.”

Веществото във всички светове еволюира, като имаме един кръговрат от вещество към енергия и от енергия към вещество, а при това се отива във все по-съвършен и по-съвършен стадий. Растенията приемат от почвата, водата и въздуха, енергия от Слънцето и космичните лъчи и го обръщат отново във вещество, но вече в по-съвършен стадии. Животните и човекьт от своя страна също са впрегнати в тази трансформация. Веществото във всички светове еволюира.

И Учителят казва: „Всичко е създадено, за да трансформира, за да преработва”.

И в Мегакосмоса имаме сьщо една такава гигантска еволюция на веществото. Звездите, Слънцата са един много напреднал етап в този безкраен кръговрат в космоса. И идва момент, когато веществото им в своето съвършенство изцяло се трансформира на енергия. Един велик момент на саможертва, за да подпомогне еволюцията на изостаналото вещество, еволюцията на изостаналия свят. Една велика жертва на Разумния свят на Боговете. Една могъща „Дунанма”, едно велико тържество. Грейва лицето на всеки, който види проявата на Любовта. Грейнало беше и лицето на Учителя пред очакването на тази гигантска проява на Любов, пред това гигантско даване, пред тази „Дунанма”.

Изгрев, декември, 1965 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...