Jump to content

14. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА


Recommended Posts

14. СТРАНИЦА ОТ ВЕЛИКАТА КНИГА

Всяка дисциплина се оформя в наука само тогава, когато тя положи в основите си безспорни, проверени, непоклатими закони. Тези основни закони, извлечени от дългия опит, последователна мисъл и очевидността, ни служат като ръководни показатели, когато изследваме просторите на дадена област от знанието. Те ни дават средствата и ни улесняват да разрешим трудностите, с които неминуемо се сблъскваме, когато търсим истината.

В сегашните времена имаме науки, задачите, на които на първо време са да облагородяват и подобряват растенията, даващи тъй необходимите за човека зеленчуци и плодове, а също и за животните, даващи своите ценни продукти, задоволяващи наши насъщни нужди. Тези науки вече имат своите големи постижения и ние ще трябва да отдадем своята благодарност, признателност и уважение на хората, които работят в тази област. С това те тъй много допринасят за създаването на по-съвършени и продуктивни видове в растителния и животинския мир.

Необходимостта налага такива усилия и задълбочени проучвания да се правят и за човека. И там може да се помогне за едно пo-ускорено облагородяване и подобряване, като се приложи също така една системна изследователска работа.

В по-старите времена хората са разбирали, водени от дългия опит, че не е без значение кой с кого ще се събере. Коя мома от какъв род е, за да се ожени за момък от подходящ род. Тогава се е правило подбор, доколкото са могли, по външни белези и признаци на родовете, които ще се сродяват. Този подбор е допринесъл, имал е своето значение за подобряване на човешкия род. Сега това вече е изостанало като старомодно.

В сегашните времена са създадени системи на възпитание, но те не се докосват до същината на човешката природа и затова резултатите не са много насърчителни. За да можем да направим нещо, трябва да се знаят материалите и възможностите, с които се разполага. За да може един човек да се подобри, да направи по-голяма крачка по пътя на своето развитие, трябва да се знае с какви способности той разполага, както и количеството сили и интензитета им, които подхранват тези способности. Тези елементи у различните хора са най-различни и оттам, методите за едно по- ефикасно въздействие на човека, за неговото подобряване трябва да бъде различно. Като най- добър метод за постигане на тази цел е всеки сам за себе си да се проучи и пристъпи към работата, която да го тласне по-бързо в пътя на неговата еволюция.

Една от най-подходящите науки, определящи естеството на силите, оформящи човека е Астрологията, наречена в древността „Саабеизъм”, основана в неизвестно дълбока древност от велик посветен по име Саабей. Това име, което имаме сега, е дадено от учените на Александрийската школа.

Астрологията не е някаква отвлечена наука, занимаваща се с далечните небесни светила без каквото и да е практично приложение и полза за човека. Не, ни най-малко. Тя има отношение към него, като му дава елементите на неговата природа и открива пътищата за облагородяването и усъвършенстването му. Проявите, качествата и способностите на всеки човек се определят от два основни фактора: сили, които протичат през човека и подготвено поле, място, където те ще могат да се проявят, подготвен орган, който ще може да реагира на тези сили.

Последните открития на учените ги убедиха най-после, че пространството, което ни заобикаля не е нито празно, нито пък е еднородно. То е изпълнено със силови полета, идващи както от всяка вещ, от всяка жива форма, така и от небесните светила на мировото пространство. Всички тези сили си взаимодействат и оказват своето влияние преди всичко на живите форми.

Силите, които са създали и изградили Слънчевата система, са изградили и действат в човека, защото тази система е създадена за реализирането на една идея на Бога, наречена „човек”.

Полето и мястото, където се проявяват тези сили, е човешкият двойник. Според колкото този двойник е организиран, подготвен, според колкото той е съвършен, според това зависи възможността му не само да реагира на тези сили, но това, да става и по един най-съвършен начин. Според това как е устроен двойникът ни, според това е устроен и мозъкът ни със своите центрове, групи клетки, способни да изявят вибрациите на тези сили. Според него е устроен и външният облик на човека. Всеки човек по външен вид, по способности е различен, оттам и различието в организацията, устройството и съвършенството на двойника му.

Случки от времето на Учителя ни показват от какво голямо значение е устройството на двойника, като проводник на силите, и какви усилия правят великите братя, Учителите на човека, за да го пригодят за едно по-съвършено възприятие.

Между тези, които посещаваха беседите в салона имаше един, който често държеше остър и предизвикателен език към Учителя и го апострофираше понякога. Живееше на Изгрева.*. Явно беше, че този човек беше станал проводник на отрицателното в природата. Учителят го търпеше, но всички признаци показваха, че този приятел не беше изоставен от грижите му да го оправи. Мина доста време. Дойдоха бомбардировките над София. Учителят беше в с. Мърчаево тогава. След една голяма бомбардировка, Учителят предлага някой да отиде на Изгрева, за да види какво става там. Един приятел с велосипед с готовност тръгва. Идва на Изгрева и среща най-напред този приятел, който между другото е в създадената тогава противовъздушна охрана. Нашият приятел, пратеникът, е готов вече да се връща, когато другият му казва; „И аз ще дойда в Мърчаево, при Учителя, ето ми велосипеда, наедно ще отидем. Всичко е спокойно и невредимо” - казва той. Когато стигат в Мърчаево, Учителят ги посреща без нищо да запита пратеника, с най-голяма топлота и сърдечност поканва другия, подострения, да дойде в стаята при него. Групата, която е всякога около Учителя и пратеникът са изненадани от това изключително внимание, но разбират всичко, когато този, всякога подострен и злъчен опонент, излиза след известно време от стаята, целият светнал, да казва с възторг: „Братя, аз вече съм друг човек. Аз разбрах Учителя”.

Image_153.png

* Бележка на съставителя: Казваше се Игнат Котаров. Виж „Изгревът” т. I, с. 44 ÷ 48 ; т. II, с. 353 ; т. IV, с. 100

÷ 102, 218 ÷ 219 ; т. XV, с. 502 ÷ 503.

Като първи заселници на Изгрева, ние с някои приятели в свободното си време се занимавахме с обработка на градината, където садихме и някои зеленчуци. Изгревът тогава беше чуден кът, райска градина. Един ден, както копаех, идва при мене Учителят, погледнах го и видях, че беше сериозен и замислен. След малко идва при него сестра Василка и Му казва:

„Учителю, дошли са мои близки познати, искам да ги доведа при тебе”. Учителят я погледна и й казва: „Не, не, не ми ги водете. Вече няма време”. Явно беше при първия случай, усилията на Учителя да оправи пътя на добрите сили в двойника на онзи опониращ приятел, бяха успели.

При вторият случай е имало непреодолими спънки, нямало е условия за това.

Вниманието на човека трябва да бъде насочено в две направления. Да следи какви сили протичат в него и какви мозъчни области ще подпомогнат за тяхното развитие.

В слънчевата система има 12 планети. Десет открити и две още не. Всяка една от тях, включително и Слънцето, е плод на космични сили със своите характерни качество и количество. За нашата Земя имаме и въздействието на нашия спътник Луната. Има една безспорна връзка между разположението на тези небесни тела и въздействието им като сили, за мястото и момента, в който човек се ражда и разположението им в неговия двойник. Това нещо може да ни послужи за много по-задълбочено разбиране и проучване на човека, като определим със създадените вече астрономични таблици положението на Слънцето, Луната и членовете на Слънчевото семейство, за мястото в момента на рождението му. Този силов океан не е в покой, не е статичен, всеки два часа имаме в него промени, които се диктуват от положението на Слънцето, за всяко дадено място. В тези промени ние имаме по-силното или по-слабо въздействие на планетните сили.

Като основен принцип в астрономията може да вземем формулата на Айнщайн, дадена в началото на нашия век и с която се откри атомната ера - Е = m.с2, което ще рече, че колкото е по- голяма масата на едно тяло, толкова е по-голяма енергията, която то носи в себе си. Оттук и изводът за нашия случай. Като изключим Слънцето, което има най-голяма маса и е носител на онова могъщо течение, наречено живот, то колкото една планетае по-голяма, толкова и силата на нейното въздействие е по-голямо. Юпитер е най-голямата планета в слънчевата система, има най- голяма маса. Освен това, той има и някои характерности, които при него са особено подчертани, които са много показателни за естеството на силата, която той носи.

Старателните наблюдения, които учените са направили, показват, че в слънчевата система се наброяват повече от 2500 комети една част от тях се въртят около големите планети, което показва, че те са техни рожби. Юпитер има около себе си най-много комети, от всички останали планети. Наброяват ги на около 600. Произходът на кометите е интересен, а присъствието им е много показателно. Сегашните учени са се постарали да дадат обяснение за техния произход, но каквото и да са казали те, нито едно от тези обяснения не оправдава явленията, които стават с тях. Най-правилното обяснение за произхода на кометите са дали три века преди Христа учените от великата Александрийска школа. Те казват: „Кометите, това са изпарения, отпадъчен материал от дейността на Слънцето и планетите”.

Учителят за тях се е изразил в същия смисъл, но много по-картинно. Той казва: „Кометите са боклуджийски коли”. Юпитер има 12 спътника, най-много от всички планети, които разбира се носят своето въздействие върху живота на планетата със своите силови полета, както Луната прави това за нашата Земя. Всичко това говори не само за грамадния творчески подем, което носи тази планета и създава у човека, но и голямото богатство и замах на подтици. Устремът му да създава, да твори, да гради, да поема инициатива, отговорност, самонадеяност за благополучния изход на всяка начената работа.

Учителят казва: „Работата, творчеството е най-голямото удоволствие за човека”.

Тази сила, силата на Юпитер, обаче за дълго време в развитието на човека остава без възможност за проява, поради липса на организиран двойник, който да провежда тези сили.

Учителят е дал един много важен закон, който хвърля обилна светлина върху всички прояви на живота, от най-малките негови форми, до човека включително. Той казва; „Животът в началото е в ръцете на тъмните сили, на силите на злото, на силите на покоя. Ето защо всяка жива форма поначало е инертна, мъчно се изтръгва от обятията на злото, мъчно се създава устрема на движение, активност”.

Всички примитивни форми на живота и на човешкия род, не биха се раздвижили, ако не бяха онези могъщи лостове, създадени от природата като глад, студ, охрана на живота и др., тъй наречени неблагоприятни условия. Всички примитивни народи, по начало са мързеливи, без какъвто и да било импулс за проява и творчество.

Учителят казва: „Човекът поначало е мързеливо същество. Природата се е видяла в чудо, докато го накара да работи, да твори, а оттам да се поучи”.

Успехът на човека в неговия път зависи доколко силите на Юпитер намират възможност да се проявят в човешкия двойник. Всеки човек, който е изгубил подтика си към дейност, тази сила в него е в сянка. Ние трябва да направим всичко възможно, за да създаваме подтик, простор и условия за творчество в човека. Това не само ще подхрани неговите качества, но ще му донесе и знание. Веднъж оформени, мозъчните центрове, проводници на тези сили, които се намират в горните странични части на главния мозък, като дават там една ширина на главата и челото, то човешката еволюция тръгва с един по-бърз темп.

Друг един основен принцип в астрологията е даден от Учителя. Той казва: „Колкото една планета е по-отдалечена от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни същества, по- могъщи”.

 

За отдалечени планети в Слънчевата система ще приемем планетите: Сатурн (Image_155.jpg), Уран (Image_154.jpg ),Нептун (Image_156.jpg) и Плутон (Image_157.jpg).

Колкото едно същество е по-разумно, по-напреднало, толкова, за да може то да се прояви е необходим по-съвършен орган. В случая за проявлението на силовите полета, които тези планети носят, ще трябва да имаме и по-добра, по-съвършена организация на човешкия двойник. При един не добре организиран двойник, каквито в повечето случаи се срещат сега, то влиянието на тези планетни сили ще се изрази в отрицателна насока.

Сатурн е също така голяма планета, втората по големина. От всички планети обаче, той има най-малка плътност 0.68, което ще рече. че веществото му е почти наполовина по-рядко от това на нашата вода. Всьщност това не е така, той е по-малък, отколкото изглежда, но е обвит с дебела плътна атмосфера, която увеличава неговия обем.

Учителят каза един път: „Лондонската мъгла е направила англичаните да мислят повече”.

На тази планета са онези същества, които най-много мислят. Те търсят законите в природата и последиците, които те създават.

Покрай истината има и много заблуди. Това те разбират, затова са крайно придирчиви, взискателни, прецизни. Пътят до истината не е лек. Тя се постига с големи усилия.

Дебелият слой атмосфера на тази планета, при организираният двойник ще се отрази като прецизност, точност, внимателен и добре обмислен подход към всяка стъпка. При неорганизираният - създава крайно отрицателни прояви на консерватизъм, фанатизъм, създава извънредно трудното проникване на всяка нова идея до съзнанието на човека. А трите пръстена около нея създават условията за злобна, заядлива критика, която е в състояние да отрови и най- доброто. Добрите отношения между хората се разсипват чрез отрицателната критика. „Не одумвайте, не съдете - казват великите учители”.

Възприемането е първата стъпка към общуване, първата стъпка към по-доброто организиране на двойника ни, за правилното възприемане вибрациите на Сатурн. В това направление Учителят ни даде веднъж един хубав урок.

На обяд, в малкия салон, който в дъждовно време ни служеше за трапезария, съм до Учителя. В този момент идва един, които Му подава нещо за ядене, приготвено от него самия, както той каза. Но този човек ми се видя така някак омърлен, мръсничък, нечистоплътен, че аз се погнусих, обърнах глава и си помислих: „Как ли Учителят ще яде това ядене”. След малко се обърнах пак, гледам Учителят ядеше от поднесеното му ядене с едно много добро разположение и ме гледаше с една топла, мека усмивка, с която искаше да ми каже: „Колко много има да учиш от закона на Лю6овта, да разбереш Бога, да обикнеш хората”.

Учителят беше готов да прави връзка с всякого, да обича всяко живо същество.

Една млада жена ме помоли да й направя хороскоп. Явно беше, че иска да знае ще се ожени ли или не, и защо е закъсняла за тази работа, тъй като годините й бяха вече доста напреднали за тази връзка. След като го направих, казвам й: - „Ти всеки човек посрещаш на нож. Може ли да се прегърне и целуне един свит на кълбо таралеж? Ти така си се обградила, с такава плътна Сатурнова обвивка, че е невъзможно с тебе да се общува. Ти всичко отблъскваш. Отвори се и приемай хората с разположение. Сатурн и Уран бяха в тежки позиции”.

Неслучаен е този хубав обичай, когато отидем на гости, домакините с нещо да ни почерпят или пък ние да поднесем подарък. Самият факт, че ще има приемане, отваря, създава вече възможността за една дружеска, топла връзка между присъстващите. Природата има здрави клещи за оправяне на хората, подали се на тази злъчна Сатурнова обграденост. Тя ги поставя в най- големите изпитания.

Самотата е най-голямото изпитание, най-голямото страдание, при което една душа може да се постави - казваше Учителят. При тези страдания, човешката душа разкъсва тази плътна обвивка, двойникът се отваря и търси връзка със същества, търси да обича.

Един ден разправям една своя опитност на Учителя. Затворен, хвърлен за първи път в един чудовищен мръсен арест, в един останал още от турско време зандан, в който по-късно разбрах, са лежали и някои от нашите възрожденци като Тодор Каблешков. Прекарвах дни и нощи сам, измъчен, захвърлен, непотърсен от никого. Един ден, от една дупка излиза една мишка, завъртя се, озърна се и като ме видя, избяга отново в дупката си. Една радост, една светлина трепна в мене. Като я видях и извиках: „Чакай, стои, не бягай, остани тук!”. Оттогава аз обикнах повече и станах по-добър. Учителят ме гледаше и се усмихваше доволен от урока, който съм научил.*

Уран е още no-отдалечен. Движи се с една легнала ос. Сливаща се и даже малко повече с плоскостта на неговата орбита, едно крайно неблагоприятно положение, при което се създават от 21 наши години на тъмна непрогледна нощ, зима. След това, толкова години пролет, след нея лято, непрекъснат ден цели 21 години, есен също толкова. Там са изпратени същества от голяма класа, за да я изправят. Всеки, който отрече Божествения порядък и иска да внесе друг, свой, непременно ще се събори, както тази планета. Тя е легнала и даже малко надолу с главата.

В неподготвения двойник, създава устрема да се отрича Божествения порядък, да създава човек някакъв свой нов ред. Имаме ли обаче един добре организиран двойник, то по него ще протекат силите на онези високо издигнати, разумни братя, пратени там, които носят вечно новото, новите гениални идеи, каквито Бог създава всеки миг.

Нептун е още по-отдалечен. Планета на най-ярка светлина от всички планети, макар че с обикновено око не се вижда, поради грамадната си отдалеченост от нас. От всички планети на слънчевата система, тя не се подчинява на порядъка за дистанциите на планетите до Слънцето, изразен в тъй нареченото правило на Тициус - Боде.

Нептун прави изключение от това правило. В един несъвършен двойник създава ненаситна жажда за внимание и уважение от околната среда. В живота на човека създава обърканост и безизходни положения. А как се проявява тази сила в един организиран, облагороден двойник. На тази планета са изпратени същества на много съвършената любов. Затова в организирания двойник създава рядка по своите качества нежност, деликатност, привлекателност, красота за каквато всеки жадува. Създава се човек така приятен да го гледаш, а още повече да общуваш с него. Той е едно съвършено, изключително явление от околната среда. Заема специално място в израза на човешките форми, както и самата планета заема специално място в Слънчевото семейство.

Плутон е последната и най-отдалечената позната планета. Тя има две отличителни качества - ексцентрична орбита и двойно по-голяма плътност на неговата маса от тази на Земята. За Плутон Учителят беше казал: „Той е октава на Земята. А Земята е мястото, школа за развитието на човешката воля”.

Тази планета носи и създава възможности човек да създава и твори необичайно великото, импозантното. При един несъвършен двойник създава една нахална, брутална мания за някаква величественост, без да се имат елементите за това. Създава изненадващи, гръмотевични събития в живота на човека. Друго е, когато тази сила протича през един организиран двойник. Тогава имаме мощна воля, средствата да постигне и скромността да приемем Божествените подтици, които насочват в постигане на това.

Няма нещо по-красиво, по-велико, по-приятно от един човек с добре организиран и хармонично устроен двойник, който сьздава условия за проява само на светлите, велики космични сили. Затова заслужава си времето и усилията да наблюдава човек себе си, да следи как и с какво качество протичат през него космичните сили, за да може да се поправи и усъвършенства. Затова е даден и неговият живот.

Изгрев, март 1969 год.

Николай

Image_158.png

* 3абележка на съставителя: Виж „Изгревът” т. XV, с. 281.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...