Jump to content

IV. ПЕЧАТАРЯТ на Изгрева и АСТРОЛОГЪТ на Космическия и Земен човек


Recommended Posts

1. Предговор към Астрологията

на

Владо Лазаров Пашов

Тодор Ковачев

Измежду изявените ученици в обществото, което избра всред българите Учителят, беше и Влад Пашов. Или, както всички предпочитаха да го наричат - чичо Влад. Това обръщение те употребяваха от обич към него.

В годините след 1957, когато салонът в София беше вече закрит за ползване по предназначение, единственото място, където учениците на тая наука можеха да се събират, за да общуват помежду си, беше бивакът Ел Шадай на планината Витоша. Това ставаше всяка неделя, независимо от годишните сезони и климатични условия.

Домакинската част за това присъствие се водеше от чичо Влад. Той беше поел тази, така да я наречем, служба, доброволно и естествено. Той беше инициатор на мероприятията, той изслушваше и одобряваше направени предложения.

Непринудено и постепенно се установи практиката да се прави там картофена супа, която всички дошли консумираха с удоволствие. Майсторът на тази супа беше Иван Антонов. А за да има картофена супа, трябваха картофи.

В преддверието на бараката си чичо Влад беше изкопал една голяма дупка, в която се съхраняваха закупените със събрани доброволни средства картофи. Всяка събота аз отивах у чичо Влад, напълвах раницата си с картофи и в неделя, рано сутринта, в пет часа, заедно с Иван Антонов се качвахме в първия автобус за Симеоново. Оттам тръгвахме за Бивака на Витоша.

С Влад Пашов се познавам от 1956 г, когато дойдох в София да следвам висшето си образование и заживях на Изгрева. Квартирата ми беше на стотина метра от бараките на Иван Антонов и Влад Пашов. А техните бараки бяха залепени една до друга. Първоначално това не е било така. Но веднъж, по някакво невнимание, чичо Влад опожарил своята барака. Тогава Учителят казал да му предадат да иде да живее в София, а не на Изгрева. Това продължило известно време, защото чичо Влад изпълнил повелята на Учителя. По едно време Иван Антонов гледа, че Влад Пашов носи дървен материал в двора, вероятно за нова барака. Но бай Иван е осторожен. Той знае, че Учителят не е отменил още, така да наречем, интернирането на чичо Влад от София. Попитал чичо Владдали Учителят е разрешил да се върне на Изгрева. Влад Пашов си признал, че не е направил това. Тогава бай Иван отишел при Учителя и Му казал за намеренията на чичо Влад. Учителят се усмихнал и казал: “Рекох, нека да си направи жилище.”

Отговорът на Учителя успокоил и зарадвал бай Иван. Тогава той потърсил чичо Влад и Му предал радостния отговор на Учителя. И за да намали разходите на Влад Пашов по постройката на бараката, му казал: “Влади, за по-практично, използвай едната стена на моята барака, за да не правиш четири стени, а само три.” Влад Пашов не чакал втора покана. Така бараките им бяха с общ покрив една до друга. Делеше ги една стена от дъски. Когато се говореше в едната стая, се чуваше говорът в другата. Това не пречеше на доброто и разумно съжителстване на двамата. Не наруши с нищо техния мир. Съдбата беше ги събрала на това място, макар да бяха от различни краища на страната ни. Иван Антонов - от Радомирския край, а Влад Пашов - от Панагюрския край. Той е роден на 11 септември 1902 г. в село Поибрене. И един паралел между двамата - Иван Антонов е роден на 1 септември, но не в същата година. И двамата бяха от известните и знаещи астролози на Изгрева. Тук трябва да подчертая, че това занимание с тая сложна наука не водеше до конкуренция и конфликти помежду им, както биха очаквали някои. Напротив, обменяха знанията помежду си, както това правят всички разумни учени люде по света. И двамата написаха трудове по астрология, които четящите тези редове ще имат удоволствието да прочетат и ако имат воля, желания и качества - да ги изучават. За астрологията на Иван Антонов сьм казал необходимото в съответния предговор. За Астрологията на Влад Пашов трябва да кажа, че тя е кратка, лесно се чете, стилът е достъпен за всички, изучаващият няма да срещне затруднения при проучването й.

Влад Пашов е от групата ученици в Школата на Учителя от Панагюрския край като Пантелей Карапетров и Тодор Симеонов, направили връзка с тая наука чрез нашия обичан брат Боян Боев.

Освен издадената Астрология чичо Владе написал и случки из живота на учениците от Школата на Учителя. Той обикаляше из страната и слушаше и записваше тези случки от самите участници в тях или от живите им наследници. Така, както ги е чул, така ги е записал и публикувал. Почти всички съм ги слушал от него на живо при общуването ни.

Брат Пашов беше специалист по печатарството. И Когато на Изгрева се създаде печатница за печатане на Словото на Учителя, той беше един от участниците в това книгопечатане на Словото. Заедно с него там имаха участие и Димитрий Стоянов и Кирчо Лъвчето, които бяха също специалисти по печатарското дело.

В края на 1964 г. Иван Антонов напусна тоя свят. Бараките им (на Иван Антонов и на Влад Пашов) бяха вече стопанисвани оттогавашната социалистическа институция Софжилфонд. За известно време бараката на Иван Антонов беше дадена за квартира на Ганка Бончева и Ружа Чернева, защото тяхната барака трябваше да бъде съборена.

Наскоро след това държавната власт предприе разтурване на Изгрева, като разсели из различни краища на София живущите в квартала. Разбира се, това не стана изведнъж, а постепенно. Бараките на Иван Антонов и Влад Пашов, Елена Андреева и Паша Теодорова, на брат Боян Боев и Славчо Славянски бяха едни от първите, сполетяла ги участта да бъдат съборени поради това, че тия места бяха дадени на Съветската страна (СССР) тогава за построяване на нова сграда на тяхното посолство. Тогава Влад Пашов беше настанен в част от апартамент в квартал Борово.

Квартирата, в която аз живеех на Изгрева, не беше още засегната от социалистическите мероприятия. Чичо Влад не изгуби връзката с Изгрева. Три пъти седмично той ходеше в село Дървеница, за да си продължи купуването на чисто мляко от един стар млекар. След това посещаваше Изгрева, като се отбиваше при приятелите и накрая идваше в моята квартира. Тук оставаше да преспи. С Боянчо Златарев бяхме му приспособили една стаичка, в която можеше да се преспива. Винаги, когато той идваше, се събирахме на вечеря и разговори след вечерята с приятели от Изгрева, като Гради Минчев, Методи Константинов, Боян Златарев, Драган Петков, разбира се, и хазяйката Поля Недкова и други, които имаха възможност и желание да дойдат. Когато се ожених, в тия срещи вземаше участие и съпругата ми, Жечка.

През 1967 г, при едно събиране на импровизираната група от посетители в квартирата ми по случай идването на чичо Влад научихме за войната на Израел с арабския свят. И нали една част от групата са все астролози, спомням си, че се реши да направим хороскоп на събитието. И нали Методи Константинов е все по мондиалните въпроси, той най-много настояваше. На мен възложиха най-елементарната работа - да направя звездослова. Направих го, разбира се. На следващото събиране задължително трябваше да бъдат Методи Константинов и Влад Пашов, Нали те са баш специалистите в тая наука. Какво сме разисквали по звездната карта на тая война, не си спомням вече, но съм запомнил добре, че и двамата - Влад Пашов и Методи Константинов - предсказаха: Методи - в своя академичен стил и чичо Влад - в своя философски стил - дългогодишни военни събития. И както виждаме, това е така. Не бяха сбъркали в тълкуванието. Войната там още не е завършила, въпреки усилията на дипломацията на големите държави. Военните действия непрекъснато мутират в най-различни форми. За края на войната не си спомням да сме уточнявали. Те и двамата - Методи и Влад -отдавна са в други светове и сигурно виждат нейния край и в каква форма ще бъде. Ние, които сме тук, ще следим събитията на живо.

След 1971 г. условията се промениха. Аз с жена ми успяхме да се сдобием със собствена къща близо до Американския колеж. Сега събиранията на приятелите ставаха вече тук, но много рядко, поради отдалечеността ни едни от други.

Настъпи годината 1973. Съпругата ми завърши медицинското си образование. По тогавашните закони я разпределиха на лекарско място за три години най-малко в Хасково. Отидохме на работа там.

Така външните условия разтуриха тези събирания. Нямаше център, който да прави това. Останаха хубавите спомени на преживяванията от тия срещи с разумни приятели. Но даже и те, спомените, постепенно избледняват. Новите събития ги изместват. Старите приятели постепенно, според плана на природата и капиталите си за живот, напускат тоя свят и се преселват в другия свят. На тяхно място съдбата ни изпраща нови представители на тая наука. Всичко тече, всичко се променя, е казал древният философ. В съзнанието се запечатват новите събития. Но хубавата, мека, блага, добродушна, красива усмивка на чичо Влад няма да забравя никога. И да имаш за нещо да си недоволен от него, тая усмивка облагородяваше всяко недоволство. Такава усмивка не се забравя.

Тогавашните външни условия бяха трудни. Вътрешният живот обаче беше богат. Говорехме си тихо, но разумно, научно. Не търсехме външни изяви. Учехме науката чрез Словото на Учителя, Сега тия външни препятствия ги няма. Има условия за всякакви изяви, И те се правят. Но не всякога разумно. Създадоха се братски съвета, оглавявани от председатели и рамкирани от устави. Външни форми и отношения има, но вътрешен дух няма. Голяма част от присъстващите в това общество не изучават Словото на тая наука и при среща с тях не може да се разговаря за наученото. Търсят се и се предпочитат старите отживели и отречени вече от природата форми. Но понеже Бог е дал свобода на всеки да се изяви както желае, нека да бъде Волята Му.

Това си спомних, и това написах за предговор към Астрологията на чичо Влад. То не е много, но този спомен е красив. Споменът избледнява, но написаното остава. Благодаря ти, чичо Влад, за хубавото, което научих от тебе, когато бяхме заедно в този свят.

2. Влад Пашов

Вергилий Кръстев

1. Влад Пашов е роден на 11.IX.1902 г. в гр. Панагюрище и си заминава на 5.II.1974 г. За неговото заминаване слово бе написал Борис Николов. То е публикувано в “Изгревът” том III, с. 62 ÷ 63.

2. Той е печатарят на Изгрева. Набираше оловните букви в т. нар. “компас” и нанизваха буквите на коли. Правеха кола след кола - един уморителен труд, непонятен за сегашното поколение, което набира текста чрез компютър. За него виж “Изгревът” том III, c. 61.

3. Елена Андреева, която бе една от стенографките, разказваше за неговата работа. Виж “Изгревът” том IX, с. 193 ÷ 194.

4. Влад Пашов беше публикувал “Астрология” и аз нея съм чел и изучавал. Веднъж бях на Витоша, където те ходеха всяка неделя на местността около Бивака, а после се бяха преместили нагоре в планината. Бяха ми направили хороскоп и аз отивам и му го поднасям. Той го разгледа и започна да ми говори, а аз записвах в една тетрадка. Изминаха 30 години оттогава. Всичко, което ми каза по проблемите на астрологичната ми карта, аз записах и проверих през следващите 30 години. Всичко бе точно. Бяха около 10 ÷ 12 записани точки. Така че този астролог бе проверен от мен, с отлична оценка. А моят хороскоп затрудняваше почти всички астролози на Изгрева, през които бях минал. А тук Влад Пашов го пое, разгледа го 1 ÷ 2 минути и започна да говори. Накрая каза: ‘Ето това е.” Да, това е, за който знае и може.

5. В моята концепция за астролозите на Изгрева влизаше да се поместят последователно трудовете на всички. Правеше ми впечатление, че всеки последващ допълваше предишните, представени от мен. Така че за Влад Пашов включих това, което бе поместил във в. “Братство”, сп. “Житно зърно”, както и неговата книга “Астрология”. Всичко, което е написал, се събра на едно място.

6. Бях много затруднен със снимките, понеже не можех да се добера до онзи, който бе прибрал неговите вещи. А това бе Кирчо Лъвчето (Кирил Стоянов), комуто милицията правеше често обиски. Всичко се загуби.

7. Помолих Тодор Ковачев да направи едно изложение за Влад Пашов. Той го написа и аз го включих тук.

8. По-голямата част от снимките на Влад Пашов бяха събирани с голяма мъка. Но успяхме да го представим. Ако в бъдеще се явят повече, то ще ги поместим в някой от томовете на “Изгревът”.

9. Влад Пашов има голямо творчество. Той го бе пръснал на много места за съхранение. Аз му исках да ми го предаде, но той ми отказа. И така то се разпръсна. А трябва да се събере и да се издаде в един том от “Изгревът”.

10. Той беше събрал опитностите на приятелите на Изгрева и ги бе описал по номера. Но те не бяха точни и верни при моята проверка. Борис Николов ги разказа така, както са всъщност - просто и ясно.

11. Аз бях включил един негов материал в “Изгревът” том XII, с. 796 ÷ 807, 807 ÷ 812, в раздела за Пентаграма.

12. Разказваше Влад, че през 1973/1974 г. имал тежки астрологични аспекти. Страдаше от аденом на простатата и не можеше да уринира. Беше принуден да се оперира. Но не можа да се възстанови и си замина, и то в болницата. Боян Златарев, който му беше придружител, се бе зарекъл повече да не бъде такъв. Казва му: “Какво си се отпуснал? Нали имаш знания, употреби ги!” – “Имам тежки аспекти.” И те го прекатуриха. И си замина. А за неговото заминаване виж спомените на Емилия Михайловска в “Изгревът” том VI, с. 609 ÷ 611, Точно и ясно. И за поука на астролозите. И на другите!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...