Jump to content

V. Астрологът на Духа от Изгрева, София - 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов


Recommended Posts

1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов (Тодор Ковачев) .................... ........................................................................................................................................................ 801

2. Време. Тема, зададена от Иван Антонов по време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) .................................................................................................................. 813

3. Иван Антонов (1.IX.1899 г. ÷ 29.X.1964 г.) Бележки - Вергилий Кръстев ................................................................................................................................................................. 826

1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов

Тодор Ковачев

Да започнем с “Изгубеният рай” на Джон Милтън:

“Пяха те така, доде творецът призова по име всички свои могъщи ангели и даде всекиму поръка какво да бъде отсега. На Слънцето бе първо предписано тъй да се движи и така да грее, че да извиква на Земята студове и жеги непоносими, да докарва грохналата зима от севера, а пък от юга - зноя нетърпим на лятното слънцестояние. На Луната бледа те очертаха службата, и на петте планети - движенията свойствени, аспектите различни: шестина, четвъртина, трета, противостояне вредително, вмениха им кога да се събират в синод злокобен, както и звездите неподвижни кога да пръскат пагубно влияние, кои в изгряващото и кои в захождащото слънце да бъдат буреносни, всички ветри отделиха по ъглите им, дадоха им срок кога да смесят море, ефир и суша, гръм кога да проечи

с ужасен грохот в мрака на въздушния чертог. Той, някои твърдят, накарал ангелите свои с над две по десет градуса да извъртят Земята от слънчевата

осис труд централното кълбо навели те; а други казват, че самото Слънце от равноденствения път накарано било да свърне също толкова нагоре през Телеца, Атлантовите дъщери, Спартанските близнаци, та до тропическия Рак, а после да се спусне стремглаво пак през Лъв, през Дева и Везни надолу до Козирога, та така във всеки край промяна на времената да донася; инак пролет свежа безспирно щеше да цъфти по цялата Земя с еднакво дълги дни и нощи вред освен отвъд полярните е кръгове - там щеше вечен ден, непомрачен от нощ, да грее, слънцето снишено, макар и тъй далечно, щеше винаги пред тях да обикаля хоризонта, без дори да знае какво са изток или запад, сняг не би валял отсам Естотиландия на север, а на юг - под Магелан.”

Така в поетична форма ни реди Миятън промените, настъпили в астрономията, когато бе отхапан онзи плод. А той безспорно е прав, защото както казва Учителят, е един от синовете на

Адам и Ева, а написаното в “Изгубеният рай” е един далечен спомен (“Благословен”, с, 241 - Неделни беседи)*, В потвърждение на казаното от Милтън, нека прочетем от “Наука за живота”† какво е написано на с. 114 ÷ 115: „Когато растенията дойдоха на Земята, Северният полюс на друго място беше. И растенията показват къде е бил Северният полюс. Той е бил долу. Там е била и човешката глава, заровена долу в материята. Сега е точно обратното. Главата му е перпендикулярна, в обратна посока. Северният полюс сега е в друга посока. Когато се явили животните, тия, млекопитающите, полюсът е бил към изток - дето е нашият изток, там е бил полюсът.

Та казвам: Растенията показват къде е бил Северният полюс, когато са дошли растенията. Когато са дошли животните, той е бил към нашия изток, а когато е дошъл човекът - той е дошъл най-после, той е там, където е сега полюсът. Съгрешаването на човека се дължи на изместването на земната ос на 23 градуса. Това е човешкото падение. То е падение вътре във вас. На 23 градуса е отдалечена вашата ос от правата посока, от правата посока на Любовта. И понеже лъчите на Любовта в човешката душа не идат правилно, вследствие на това има един дисонанс в човека. Земята е отдалечена - не е погрешка това. Погрешката е вътре в нас.”

Цитираните пасажи имат отношение към астрологията. А за нея Учителят казва: “Астрологията е една стара наука. Тя води своя произход още от първата култура, зачената е с първата раса, която е съществувала на Земята в предисторически времена.”

Изучаващият науката астрология малко или много трябва да бъде запознат със знанията на математиката и астрономията. Защото “Астрологията това е физиологията на човешката душа. Можем да направим следното сравнение: както анатомията е необходима за един лекар, за един хирург, така съвременната астрономия представлява анатомия, а пък астрологията - физиология на небесните тела” - ни осветлява Учителят за тази наука.

Особено е необходима математиката и наред с нея - астрономията в тоя дял от астрологията, който се занимава с изчисленията. А този изчислителен дял не може да се пренебрегне. Защото един невярно съставен хороскоп ще доведе до груби грешки в тълкуването, независимо от това дали го владеем идеално. Разбира се, може някой, отличаващ се с голяма практичност и остроумие, да ми възрази, че щом като изучи и овладее тълкувателната част на астрологията, то за изчисленията все ще се намери някой, който да ги направи точно и вярно. Сега даже това го правят на съвременните машинки, наречени компютри.

Е, наистина това е хитра идея и аз знам даже някои “астролози”, които я прилагат. Но да се смяташ за астролог, а да даваш да ти правят други изчисленията, е все едно да четеш книга и да се смяташ за неин автор.

Попитали веднъж знаменития Пирогов: “Вие познавате много добре анатомията! Навярно можете да лекувате всички болести?” – “Анатомиците - отвърнал ученият - приличат на хамалите и файтонджиите, в който и да е град. Те отлично познават всички улици, но рядко знаят какво става в къщите.” Какъв е изводът? - Че ученият трябва еднакво добре да познава и физиологията, и анатомията на дадена наука, в случая - астрологията.

“Съвременните астролози -
ни осветлява Учителят
, - като имат предвид датата на раждането на някой човек, правят изчисления във връзка с планетниme влияния върху този човек и въз основа на това определят характера му и способностите му. Обаче техните изчисления не са пълни. При изчисленията си те трябва да имат предвид не само зодията на Земята, но и зодиите
на Слънцето и всички планети, както и
н
а целия космос. Астролозите сами съзнават, че в изчисленията
и
м липсват много подробности.”

Ето защо всеки добросъвестен, смятащ се за астролог, трябва да се замисли за сметките си, дали са пълни и подробни. Да, не само зодията на земята, а на всички планети! - трябва да се замислим достатъчно добре!

А какво всъщност е зодиакът? Този термин – “зодиак”, има своя произход от гръцкото “зодиакос киклос.” Българският му превод е: животински кръг.” Етимологията ни подсказва, че думата “зодиакос” води началото си от думата ‘зои”, което означава “живот.” Следователно зодиакът е свързан с различните прояви на живот. Сведенията за материалната същност на зодиака са малко. Знае се, че зодиакът представлява лента с широчина около 17 градуса. Колко е тази широчина, изразена в линейни единици, не се знае. По средата на тази зодиакална лента минава еклиптиката - видимият път на Слънцето.

Трябва да знаем, че зодиакалният кръг не е едно еднородно цяло. Зодиакалният кръг е съставен от дванайсет зодиакални знаци. В Свещеното Писание е писано: “Ще седнете и вие на дванайсетте престола, да съдите дванайсетте племена израелеви.” А Учителят на с. 76 от томчето “Синове на възкресението”* разкрива астрологическия смисъл на тоя израз: “Дванайсетте престола представляват дванайсетте зодии на Слънцето, дванайсет метода, чрез които живота на земята може да се прояви. Всяка зодия представлява начин, по който могат да се придобият, да се използват силите, които се крият в човека.”

“Когато изучавате астрологията -
казва Учителят на с. 81 от “Синове на възкресението”
- виждате, че за да придобие известна дарба, човек трябва да се роди в съответната на нея зодия. Голямото разнообразие на хората се дължи на това именно че всеки човек е роден при съвършено специфични за него планетни съчетания, различни от тия на другите. Всеки градус на зодиите съдържа в себе си известни дарби и възможности. Всяка възможност пък съдържа известни принципи."
По повод групирането на дванайсетте зодиакални знаци в четири триади: водни, земни, въздушни и огнени, и връзката им с познатите четири състояния на материята, ето какво намираме на с. 76 от томчето “Мнозина казваха”†:
“Който познава въглерода, неговите свойства и съединения, той познава твърдата материя и всякога може да извади живота от тази среда.
Който познава водорода, неговите свойства и съединения, той познава течната материя и всякога може да извади живота от тази среда.
Който знае всичко за азота, за неговите свойства и съединения, той познава въздухообразната материя и всяко може да извади живота от нея.
Който е запознат добре с кислорода, с неговите свойства и съединения, той разбира огъня и всякога може да извади живота от него.”

“Индивидът, в пътя на своето самовъзпитание, трябва да направи един кръг, да премине през дванайсетте свята, дванайсетте зодии” - четем в съборните беседи “Пътят на ученика”, с. 372‡. “Трябва обаче да знаем, че индивидът в пътя на своето самовъзпитание няма да върви само “нагоре”, или само “надолу”, или само “напред”, без да сменя посоката. Когато човек се движи в планината към някой връх, то докато стигне до него, той изкачва и слиза много други по-малки или по-големи върхове. Така е и в астрологията. И в нея имаме възходящи знаци - нагоре и низходящи знаци – надолу” - намираме в томчето “Фактори в природата”, с. 136*. Изводът от тая истина в астрологията е, че резултатите при “възходящите” и “низходящите” знаци ще бъдат различни. По тоя повод, на с. 132 от “Великата разумност”†, Учителят ни дава един ясен и ценен образ: “Ако Слънцето е във възходящ или низходящ знак, какво влияние ще окаже върху човека? – To e все едно да посеете едно семе през пролетта или в ранна есен. В двата случая ще имате два различни резултата.” Следователно всеки индивид е посято семе в почвата на съответния възходящ или низходящ зодиакален знак.

„Раждането на човека се обуславя от известно планетно съчетание, което невидимият свят нарежда, а на човека предстои задачата разумно да използва тия съчетания. Човек не е господар на планетните влияния върху себе си, но е господар на положението да използва разумно това, което му носят. Колкото повече се развива съзнанието на човека, толкова повече той се свързва със звездите и планетите. Когато използва влиянието на всички слънца в космоса, човек дохожда до съвършенство.”

„Всеки човек носи белезите
на часа, минутата и секундата
на своето раждане -
ни обяснява Учителят.
- Тази е причината за голямото разнообразие, което съществува между хората. Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, другите - повече от силите на светлината.”
И тук намираме едно потвърждение на Хермесовите правила, които са разгледани в отпечатаната тук „Астрология” от Иван Антонов. А именно:
"Обаче, който се ражда вечер, той непременно е заченат денем, и при действието на светлината. Който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината. Това показва, че в природата съществува закон на контрастите, на компенсация на нейните сили. Невъзможно е човек да е заченат през деня и да се роди през деня."
Тук може би ще трябва да поясним, че моментът на зачеването не е моментът на събирането на бащата и майката.
- "Когато едно дете се зачене в момент на светлината, то ще носи в себе си благоприятни условия и възможности. Зачене ли се в момент на тъмнината, това дете ще носи в себе си неблагоприятни условия и възможности. Също така от значение е и момента на раждането. Човек, който се е родил вечер, се различава коренно от този, който се е родил сутрин, по обед или през деня. Който се е родил Вечер, той има в себе си известно количество стока от бакалина на тъмнината, която трябва да обработи в себе си.”
Астрономията има два дяла на изучаване и изчисляване: геоцентрична астрономия и хелиоцентрична астрономия. По аналогия, също така имаме и хелиоцентрична астрология, и геоцентрична астрология. Ето какви знания ни дава Учителят в тази насока: „Какво разположение трябва да имат планетите, за да бъде един хороскоп хармоничен? Между хелиоцентричната и геоцентричната астрология има разлика. Първата - хелиоцентричната - засяга психическия живот на човека, а Втората - физиологическия. Според хелиоцентричната астрология вътрешният живот на човека не зависи от влиянието, което дава знакът. Всяка планета има второстепенно влияние върху човека - вътрешно, психическо влияние. Ето защо, има случаи, когато някой дисхармоничен аспект от геоцентрично гледище, координиран с хармоничен аспект от хелиоцентрично гледище, излиза добър. Човек трябва да хармонизира и двете системи в себе си, защото Слънцето, както и всички останали планети, имат свой спесифичен зодиак. За да има правилни, верни разбирания върху астрологията, човек трябва да носи в ума си зодиаците на всички планети.”

Когато говорим за хубави - хармонични аспекти или за лоши - дисхармонични аспекти, трябва да знаем, че: „Човек сам е причина за своите лоши аспекти. Когато слиза на Земята - ни обяснява Учителят - човек носи със себе си благоприятни условия за трите свята - физически, духовен и умствен. Ако злоупотреби с тия условия, той си влошава живота.”

В лекцията „Влиянието на планетите” от 12.ІІІ.1923 г. на Общия клас* четем: „Астрологията е една наука, която трябва да се проучи добре, защото има приложение навсякъде в живота. В човешкия организъм, във всяко едно положение на тялото, в устройството на челото и неговата форма, а също така и на лицето, можете да познаете един човек към кои типове спада. Всички планети оказват влияние върху човека. Всяка една планета си оказва своето влияние, тя си създава особен тип. Сега, разбира се, ученият човек трябва да мине през влиянието на тия планети, да ги проучи, да ги съчетае и оттам насетне той ще почне да работи с друга материя, да създаде новото си тяло.”

И по-нататък в същата лекция Учителят ни известява защо всички планети влияят върху човека: „Планетите - това са един ключ Писанието казва, че Бог взел и направил човека от пръст. Тази пръст, този прах бе разпръснат из пространството при всички планети. И Бог взе тази пръст, направи от нея каша и от тази каша създаде човека. Затуй всяка една планета оказва влияние върху човека. Например Марс гледа колко желязо има в човешкото тяло. Той държи сметка за желязото, как се употребява. Слънцето държи сметка за златото; Месечината държи сметка за среброто; Меркурий се занимава с живака и т. н. Тия елементи, които са вътре в човешкия организъм, те упражняват влияние. Ако у някой човек желязото има преобладаващо влияние, той е марсианец. Ако преобладава златото, голямо влияние има Слънието. Обаче благородното, възвишеното у човека не зависи от количеството на златото, но от неговата активност. Ако златото у човека е чрезмерно активно, то е, защото има такива сили, които са свързани със златото. Когато известни магнетически и електрически течения минат през атомите на златото, те са, които правят човека един или друг тип. Те са, които превръщат неорганическото злато в органическо, което упражнява влияние върху човека. Има още много други съставни елементи в организма на човека, които упражняват влияние върху него.”

И така, за да изучим науката Астрология, необходимо е да имаме познание по другите науки, каквито са астрономия, математика, анатомия на човешкото тяло, химия за химичните процеси в човешкото тяло, психология. Това са необходими науки, без които не може да познаем тая наука. На когото му се вижда много, да не се захваща. Да, трудна наука е астрологията. Бавно се усвоява,

А стигнем ли до тълкуването на звездословите, там работата е още по-трудна. Има много астрологии, написани от много автори. В тях има верни и неверни неща. Корекции могат да се направят само след като се изучи Словото на Учителя. В него Той ни дава светлина и по тия въпроси. И ако изучим всичко това, на астролога му е необходимо да притежава и интуиция, която да го води при разчитането на звездната карта. А това вече си е дарба, която четецът на звездослова трябва да е изработил. Така че от всеки индивид не става астролог. От всяко дърво свирка не става - казва народната поговорка. А Учителят прави едно разсъждение:
Ако вземем една дъска и на нея опънем четири тела, от това устройство не може да се изкара музика. За да стане това, тази дъска трябва да се превърне в съвършен инструмент, а трябва да слезе маг отгоре и този маг да изкара музика от тоя съвършен инструмент. Аз даже си позволявам да кажа нещо повече, като наблюдавам някои от жадните за изява астролози. Виждат ми се не дъски с четири тела, а направо пънове без всякакви телове. Такъв инструмент музикален е тъпанът. Вярно, необходим е, и гениалните композитори го използват в произведенията си, но само в съчетание с другите музикални инструменти. Инак самостоятелно тъпанът вдига само шум. Астрологът, истинският тълкувател на звездослова, той е като поета, той е като музиканта - може да покаже знанието си само когато е вдъхновен. Без вдъхновението, без посещението на онзи маг отгоре, разчитането на звездната карта няма да е вярно. Знанията могат да оживеят само ако дойде оная интуиция, която носи магът на астролога. Това трябва да знаят и четящият звездната карта, и слушащият притежател на тая карта. В противен случай те ще се взаимно заблуждават.
"Казвам: Когато се изучава човек, трябва да бъдете много благороден, за да не би по външните признаци, които има, да си съставите едно понятие, да кажете: „Той е лош човек.” Под думата „лош човек” ние разбираме човек, който е в дисхармония с нас” - четем в лекциите на томчето „Прав път” на с. 360*. Следователно астрологът, освен всичко друго, трябва да бъде и благороден. Необходимо му е това качество. За да се прояви интуицията, е необходимо ученият да има благороден характер. Оня маг отгоре посещава само благородния. Инак ще дойде оня адепт, който посети Адам и Ева преди 8000 години, и пак ще говори, но не цялата истина, а само една малка част от нея. Останалото ще бъде заблуждения. А какво значи „интуиция”? Тази чуждица има две съставки: „ин” и „тао" („тео”). „Ин” значи вътре, „тео” - значи Бог. Следователно интуицията е, когато Бог ни говори отвътре. Ето това е необходимо за звездотълкувателя.

А сега, време е да разкажем как стигнахме до материализиране в писмена реч на знанията на Иван Антонов - моя бай Иван. За него аз съм разказал много в том VII от сборника „Изгревът”† Ще гледам тук да избегна по възможност повторения с казаното вече.

И така, трябва да се върнем в ония години, когато ставаше това. А кои бяха тия години? - Точно когато бяха събитията с делата, които водеше държавата с представителите на т. нар. „Братски съвет” и с цялата общност „Бяло Братство.” Те са трудни години за хората, които политическата власт у нас, наречена комунизъм, водеше на отчет като съмишленици на това общество. Така беше в цялата страна. Така беше и на Изгрева край София. И тук искам да отворя една малка скоба. Може би ще се намерят такива люде, които ще порицаят тия приятели, ще ги анатемосват, ще ги оплюват, ще се ровят в документи на правосьдните институции, за да доказват грешките им, ще чоплят в душите на хората. Даже ще пишат или ще напишат цели томове, с чието съдържание човек само ще си изца-па ума. И всичко това за какво? - За да си задоволят тщеславието, за да докажат, колко те са умни и прави, за да вгорчат душите на хората, за да покажат, че виждат само грозното. Защото те не могат да виждат красивото, А "красотата ще спаси света" - е казал Ф. Достоевски. Но това е тяхна работа. Нека го правят, щом им харесва. Бог им е дал свобода и аз не мога да им я отнема. Аз ще кажа само като свидетел на тия събития и като представител на това общество, че вярно е, всички направихме и правим грешки, за които ще си платим глобата, според законите на Природата. Но не тия грешки бяха причина за тая съдба. Те само катализираха процесите. Просто това общество $Бяло Братство$ държеше своя изпит пред Бога, както такъв изпит държеше праведникът Йов, описан в Библията. Той нямаше грешки и беше любимец на Бога, Но Бог се съгласи да бъде изпитан от оня адепт, както го нарича Учителят. И Йов си издържа изпита, макар и твърде труден. Иска ми се и надявам се да е така и с представителите на това общество „Бяло Братство” да са издържали своя изпит пред Бога. Затварям скобата и продължавам нататък. Така че, да изучаваш в тия години астрология, беше, най-меко казано, една авантюра. Но ние: Благовест Жеков, Христо Христов и аз-Тодор Ковачев, се впуснахме в дебрите на тая трудна наука, паралелно с изучаването на науките в университетите на държавата.

И така, в ден, определен от бай Иван, започнахме изучаването като прилежни ученици, с тетрадка и писалка в ръка.

Всеки четвъртък вечер ставаха сбирките за всяка лекция. Защо четвъртък вечер? - Защото това е седмичният ден за постене и времето за ядене използвахме за наука. А защо вечер? - Защото това беше нашето свободно време. Извън това време използвахме и всяко друго подходящо такова за разговорни изучаване на астронауката. Особено удобно беше времето, когато отивахме на екскурзии в планината. Колко време продължиха лекциите във вечерите на четвъртия ден от седмицата? - Не мога да кажа. Но налице са изписаните тетрадки от нас на тема „Астрология.” За да запълним празнотите, бай Иван ни предложи да се уговорим с Николай Монов да ни даде обемистия материал по астрология, който той му е диктувал преди няколко години, по време на летуването на Рила край Второто езеро при Седемтях рилски езера, наречено от Учителя Елбур.Проблеми нямаше. Николай се съгласи охотно. Нещо повече-той се зае да го препише на пишещата си машина. И го направи. Така след време ние тримата притежавахме 3 еднакви екземпляра от ценната наука. А брат Влад Пашов ни ги подвърза.

Тук му е мястото да кажем няколко думи за Николай. И така, кой е Николай Банков Монов? - С него аз бях много добър приятел. Разбира се с него ме запознавай Иван. Николай е роден на 14.VIII.1921 г. в гр. Дунавци. Новоизлюпеното градче се е образувало от селата Видбол и Синаговци, намиращи се на около 9 км преди град Видин, по железопътната линия София-Видин. Семейството е заможно, земеделско. Николай е ученолюбив и завършва гимназия във Видин, като всеки ден изминава деветтях километра до Видин и обратно, за да посещава училището. Бащата и майката не са учени, но искат децата да усвоят науката. И ето, след гимназията, Николай се записва за студент в известния Висш икономически институт в гр. Свищов. Завършва го успешно. Тук се настанява на квартира по време на следването в семейство, което изучава Словото на Учителя. Така чрез хазяите си се запознава с Учението на Учителя. Хазяйката го харесва за зет и успява да го задоми за дъщеря си. И ето, заедно с икономическите науки Николай започва да изучава и семейния живот. Настаняват го на работа в свищовско предприятие. Николай започва да пътува до София. Посещава Изгрева. Запознава се с брат Б. Боев, Елена Андреева, Иван Антонов и много други приятели, живеещи на Изгрева.

Свищовското предприятие не се оказва подходящ климат за свикналия с полето Николай. Започва да мисли за завръщане в родното село. Тъщата и не иска да чуе за такава маневра. Николай обаче успява да я убеди, и ето го с булката на село. Сега пък селският живот не харесва на младоженката. Майка е катализира процеса и след време тя се прибира в градския климат на Свищов. Започва нов вид семеен живот. Той - в Дунавци, тя - в Свищов. На Николай му се удаваше земеделието. Ето защо той не търси чиновническо място във видинските предприятия, а продължава земеделския труд на бащата. Разбира се, социализмът ги освобождава от селскостопанския имот, като го прибира в ТКЗС. Но Николай разработва големия селски двор. Създава пчелин. Притежаваше около 70 броя пчелни кошери, от които всяка година изкарваше по 1÷ 2 тона хубав акациев мед. Стоя мед той стана известен на изгревяни, защото част от меда продаваше или раздаваше на тия, които имаха афинитет към тая продукция на пчелите. Оказа се, че всички обичаха тоя продукт на пчелите. Николай вече не е на този свят. Пресели се в другия преди няколко години. Имаше слаб стомах и често си страдаше от него, и от бъбречни кризи. Обичаше музиката и си беше направил една фонотека от над 2000 броя грамофонни плочи от произведенията на титаните в симфоничната музика. Освен музиката, обичаше и хубавиците. Но докато звуците на симфоничните оркестри му създаваха комфортно настроение, то дамите му създаваха само проблеми. Но тези проблеми той май си ги харесваше, което ми се вижда подходящо за финал на кратката биография на Николай. Струва ми се, че в тоя предговор за астрологията, чийто автор е Иван Антонов, е уместно и наложително да изясня една неточност, допусната по моя вина в том VII от сборника „Изгревът.” Това е мое задължение и аз го правя. Всъщност дълго се колебах дали да дам писмен израз на това, което ще прочетете по-нататък. Мисля, че съм изпаднал в положението на Достоевски, когато е написал статията си „Присъда”, публикувана в списанието му „Дневник на писателя.” Пишейки я, той е сметнал, че е изяснил логично необходимостта от вярата, че действително съществува Бог. Какво обаче било разочарованието му, когато почнал да получава писма от много интелектуалци, че е открил формулата за безсмислието от живота и самоубийството е логичен негов завършек. Направо се ужасил. Тогава се наложило да напише друга статия на същата тема в същото списание, озаглавена вече „Толословни твърдения.” Тук по друг начин доказва необходимостта от вярата в Бога и от смисъла на живота. Препоръчвам тия статии на изучаващите астрология, да ги прочетат. И сега аз трябва да напиша моите „Толословни твърдения”. Става въпрос за глава 38 от том VII на поредицата „Изгревът” и по-точно за с. 392. Тук съставителят на сборника В. Кръстев се мъчи да ме обори, като прави изявление за инцидент между Колю Кай шев и Иван Антонов, и между брат Цеко и Иван Антонов. В момента на записа как съм пропуснал да изясня това твърдение, не знам и не мога да си го обясня. Когато го прочетох, след като тоя том на сборника беше отпечатан, нямаше начин да реагирам. Просто запазих мълчание. Отначало помислих, че съм направил голямо опущение. Но с времето знанията ми по отношение на Словото се увеличиха и днес смятам, че това не само че не е грешка, но мисля, че е добре, че така е станало. Но за да пиша сега тия редове, причината е, че има читатели, които след като прочели тия изказвания, са ги повярвали и се разочаровали от Иван Антонов, най-меко казано. Затова се налага да напиша и аз моите „Толословни твърдения”. Ето въпросните изречения, предизвикали разочарования у някои читатели, изказани от Кръстев - цитирам: „... И той, Иван Антонов, има един инцидент с Каишев. Той преследва Каишев, кара го да отиде да работи, за да може да си спечели, за да си купи хляб и да му го донесе. Правил е същото и с брат Цеко, вземал му парите. И такива случаи има, и аз ги знам, случките и т. н.” - край на цитата.

Сега как да научим истината? - Вергилий Кръстев не се познава очно нито с брат Цеко, нито с Иван Антонов, нито с Колю Каишев. От тях той не е научил казаните от него изречения, които цитирахме точно. Затова научава от други разказвачи и ги поднася като достоверни факти, без да ги провери. Тогава? -Ами най-лесно може да проверим дали това е така, като питаме Цеко, Колю и бай Иван. Но и тримата отдавна са в ония светове с по-рядка материя. Връзката с тях е трудна, за да не кажа невъзможна за нас. Но ние не можем да отидем и до Слънцето, но знаем разстоянието до него, без да сме го мерили с метър и да отидем до него пеша. Как е станало това? - С помощта на математиката и астрономията, и то с най-голяма точност. Така и ние, с помощта на други науки, на разсъжденията, на логиката, на знания от минали събития, може да разберем коя е истината!

С Колю Каишев се познавах добре, даже много добре, и не съм останал с такова впечатление да може да направи такива изказвания. Пък и те бяха с Иван Антонов много добри приятели. Но човещина, всичко се случва?! С Цеко изобщо не съм се виждал, тъй като той е починал преди аз да отида в София. За него само съм слушал да се говори. Нямам лични очни впечатления от него. От друга страна, смятам, че Вергилий Кръстев не лъже. Той казва това, което е чул от някого, повярвал го е, защото му е харесало с негативизма на постановката, не го е проверил и го поднася като достоверен научен факт с високомерна убеденост. Това кара читателя да му вярва. Така доказателства, потвърждаващи или отхвърлящи случая, няма! Няма, но ние можем да подходим научно. Как? - Като разсъждаваме логично заедно с разочарования читател. Нека да започнем: знаем вече, че Иван Антонов е останал без баща и без майка още на 6 години. Той взема решение и тръгва от родното си село за София. Върви по железопътната линия. Дъжд вали. Гладен е. Приютяват го работниците, поддържащи релсовия път. Предлагат му храна, която той приема. Но когато единият от тях изказва съмнение по отношение на него, малкият тогава Иван не се колебае, оставя храната, оставя подслона и продължава пътя си в дъждовния ден. Той няма перспектива, че ще намери друга храна и друг подслон. Гладен, измокрен е, но това не му пречи да покаже достойнство и не приема помощ с такава подигравка. Питам тогава: може ли човек с такъв характер да издевателства над Каишев и Цеко. Пък и Каишев не беше човек, който би превил гръб пред когото и да било! Затова моят въпрос е: може ли? - И отговорът ми е, че не може. А твоят отговор, разочаровани читателю, какъв е?

По-нататък. Младият още Иван е вече в София. Спи в копите сено из ливадите на Красно село. Ходи да работи! Подчертавам дебело - да работи! Не ходи да проси или да краде или да кара някого да му донася храна. Честен е и е почтен. Това установява и роднината на сестра Паша при описаната случка, когато го изпраща да купи хляб с едра банкнота. Той се забавя, защото отива далече да купи хубав хляб. Тя изтълкува забавянето с непочтена постъпка, че е откраднал парите. Когато той се връща с хляба и с педантична точност връща остатъка от парите, тя вижда, че има работа с високосъзнателен и почтен индивид. Затова го и препоръчва на сестрите Теодорови за домашен помощник, какъвто те отдавна търсят. Затова и те го приемат. Времето показва, че не са сбъркали. И пак трябва да си изясним: може ли човек с такъв характер, с такива качества, да издевателства над другите? - Отговорете си сами!

Друг случай: нас. 357 от същия сборник, 16-а глава е озаглавена „Пости мобилизация.” Той, Иван Антонов, е вече мъж на около 40 години. Вече е свиеше образование и работи като журналист. Войната бушува в Европа. Тук, в България, се извършва мобилизация. Призован е той в редовете на армията. Неговото решение обаче е, че няма да изпълни тая заповед. Знае много добре последиците от това си решение. Наказанието е смъртно. Учителят, научавайки за това, го проверява готов ли е да понесе последиците от решението си. Ясно, бил е готов, щом Учителят му показва легален изход от положението, който той използва, и резултатите са позитивни. И тогава пак се налага питането: Може ли човек, който е готов да го разстрелят, но да не изневери на идеята си, да праща някого да работи, и то за какво - за парче хляб?! Може ли, питам? Аз твърдя, че това е несъвместимости, читателю, който си се разочаровал, как мислиш? - Твоя си работа!

Работил ли е бай Иван на Изгрева в братските градини? - Разбира се, че да! Спомнете си случая, описан на с. 347 от същия том, озаглавен „Конят при Дианабад.” Кой работи там на строящата се чешма цял ден сам, придружен единствено от Учителя? - Товае бай Иван! Да давам ли още примери? - Няма. Който иска още уверения, нека прочете още веднъж с разум биографичните разкази за бай Иван Антонов.

Дотук аз задавах въпросите, аз разказвах и аз правех заключенията. Но това са мои заключения! Аз разсъждавам с писалка в ръка и си правя изводите. Но това са мои изводи! А всеки друг ще си направи своите изводи и те ще важат за него. Ето защо мисля, че няма нищо фатално, че не съм реагирал в момента на изказването на Вергилий. Така има възможност да се провери кой как мисли, чете и разсъждава върху прочетеното. А инак всеки е свободен да мисли и постъпва, както смята, че е правилно, независимо дали греши или не. Последиците ще си носи обаче само той. Та Господ не попречи на Адам и Ева да сгрешат, и те вече цели 8000 години изучават резултатите от постъпката си. А сега нека да приемем за момент, че цитираните изречения на Кръстев, са истина. Тогава аз ще припомня на тия, които обвиняват Иван Антонов, думите на Христос: „Който е безгрешен, нека пръв да хвърли камък!” -Ако сте безгрешни, направете го!

И да продължим. Иван Антонов можеше да има пенсия. Съществуващите закони тогава му даваха такава възможност въз основа на трудовия му стаж. А защо не се възползва оттова си право?

- Ами защото не искаше нищо от комунистите. Може да се учудите, но той така смяташе за себе си. Той избра друг път на движение в живота. Труден път, но отговарящ на ученик със силен характер. Слабите не могат да му подражават. И като не могат, го хулят.

А той, бай Иван, знаеше астрология и правеше звездослови на тия, които искаха това от него. А какво го беше питал Учителят за това, като прави хороскопи, вземали пари. Не взема, защото му е неудобно - е бил отговорът му. Но за изразходваното време може да взема заплащане - е било изказването на Учителя. И при тази мотивация, пак не му е удобно да иска заплащане за труда си. „Е - казал Учителят, - който ти даде, без да му искаш, вземи ги с благодарност. Който не ти даде, не му искай, възнаграждението ще ти дойде по друг начин.” И той така и правеше.

А спомнете си за Катя Грива! За нея е казано пак в томовете „Изгревът”. Какво направи Учителят, докато я накара да си вземе гимназиалното образование, да стане учителка по музика, за набере трудов стаж, да си изкара пенсия, с която да преживее през пенсионнете си години. Тя често си спомняше затова. И чак когато се пенсионира, разбра държанието на Учителя към нея през всичките предишни години, когато тя се смяташе за онеправдана от Него. Както виждате, контрастът между двамата ученици е твърде силен. Единият без пенсия не може, а другият с пенсия не може. Е, труден е животът без пенсия, но бай Иван се справи. От никого не искаше, от никого не чакаше, освен от Бог.

Нека продължим с „голословните твърдения” и да хвърлим светлина и към един друг въпрос. Подвеждал ли е бай Иван някого да си хвърли дипломата? Или някой друг да е правил това? Най- напредда разгледаме това, какво значи да си хвърлиш дипломата? Къде да я хвърлиш? - На двора! На полето! В кошчето за смет! - Да я хвърлиш значи, казано алегорично, да не се ползваш от нея, от възможностите, които тя дава в съвременния свят. А знанията, които стоят зад нея (ако действително ги има), може ли да захвърлиш? - Ами не може! Тогава за какво подвеждане може да стане дума? Ако някой е решил да подражава на друг, който се е отказал да ползва облагите от дипломата, и това е довело до негативни резултати, то е налице поговорката: „Видяла жабата, че коват вола, и тя си вдигнала крака да я подковат.”

Ето един действителен пример, който Учителят ни разказва в една беседа*: Аделина Пати, знаменита оперна певица, отишла в банката да изтегли пари от влога си. Чиновникът учтиво поискал да се легитимира с документите си. Тя не ги носела у себе си. Тогава той отказал да извърши банковата операция. Тя казала тогава: „Аз съм Аделина Пати.” -"Не те познавам. Искам личните документи” - бил краткият, неумолим отговор на чиновника. Тогава певицата застанала е средата на банковия салон и започнала да пее. Всички в банката отишли да я слушат. Дошъл и директорът на банката. Уведомили го какъв е проблемът, т. е. защо прочутата певица Пати пее в салона на банката, а не на сцената на театъра. Той веднага се разпоредил да й бъде изплатена исканата от нея сума и без документи.” Ето на, може и без паспорт, може и без диплома, може и без документи! Но кой - само силният, само кадърният, само смелият, само съобразителният. Ако можеш да пееш като певицата Пати, не си носи документите, хвьрли си дипломата, но ако не можеш, не прави това, опасно е! Зле е без тях! За слабия това не важи! За него Христос е казал:

„Ако те ударят от едната страна, обърни и другата да те ударят.” И всеки, който реши да подражава на Аделина Пати, на бай Иван или на когото и да е друг, най-напред да помисли има ли тия качества, има ли тия сили, има ли тия знания, може ли да пее, и тогава да реши как да постъпи: с дипломата или без нея, за да не се извинява с тях, че са го подвели и после да се оплаква на Вергилий Кръстев, като на изповедник, за нещастието си. Те така се извиниха и Адам и Ева пред Бога, че са били подведени от оня адепт, който беше приел формата на змия, когато преди 8000 години тръгнаха по пътя на знанието! И досега още не могат да разгадаят плодовете на дървото за познание на доброто и злото, с какъв вкус са. Кой плод е за добро и кой плод е за зло. А защо? - „Защото не му беше времето” - ни разкрива Учителят. Трябваше да изучат законите на любовта. Тая материя беше подходяща за тях и след като я усвоят, щеше да дойде времето да изучат законите на мъдростта. Съмнявате ли се - тогава отворете Библията на 13-та глава на Посланието на Апостол Павел към коринтяните и ще прочетете това, което той е проумял. Ще цитирам само едно изречение: „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото гори, да премествам, а любов нямам, нищо не съм.” И още: „Другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне, защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме” - и т. н., прочетете цялата глава. А още по-добре ще е, като се проучи Словото на Учителя, където Той цели 22 години разясня, затова и за хора с дипломи, и за хора без дипломи. Това е моят вариант на „Толословни твърдения” по Достоевски. Така, позволявам си да мисля, че разумният човек (подчертавам - разумният) ще бъде удовлетворен.

Наскоро ми се обади съставителят на сборника „Изгревът” - Вергилий - и възторжено ми разправя по телефона за идеята си: към астрологиите, които ще съдържа този том, да се сложат в приложение и звездните карти на авторите на тия астрологии, и на други известни ученици от Школата. Сега, идеята наистина е удачна, бих казал блестяща, но има един кусур (недостатък). Какъв? - Тя е неизпълнима! Защо? - Ами защото, за да се направи един звездослов, е необходимо да се знае рождената дата на индивида с точност поне до 4 минута, каквато е точността на таблиците за звездите, които се ползват. Хайде, понеже ние не сме такива специалисти, да е до половин час, пък после ще му мислим как да го уточняваме. А каква е действителността - с една дума казано: плачевна!

Наистина сложна е тая ситуация, да не кажа объркана. Трябва да се изясни, нали? Виждам, че трябва, и аз го правя. Ето как:

Всички астролози и всички приятели от онова време, които бяха със самочувствие, си криеха датата на раждане. Всеки по различни причини. Ако им я искаш и си много настойчив - казваха невярна дата. А после ти се надсмиваха, защото си ги подценил, а те са те надхитрили.

Въвеждането на новия стил от месец април 1916 година ги улесняваше в заблужденията.

Записването на рождената дата в кръщелните свидетелства по онова време, от преди 100 години и повече, е ставало така, че почти всичките или по-голямата част са неверни. А защо ли? Ето защо: когато България се освобождава от турско робство, новата държава въвежда нови закони. Между тях е и тоя, който повелява на родителите и на съответните органи новороденото отроче да бъде записано немедленно, т. е. веднага, в общината. Нарушителите ще бъдат глобявани. Така законодателят е сметнал с тая заплаха да принуди българите да изпълняват закона, който пък цели да има ред и порядък в младата тогава държава. Това обаче не се постига. Голямото болшинство от поданиците на държавата тогава, пък и сега, като им се роди дете, изразяват голямата си радост с големи угощения и празненства, които са продължавали няколко дена. Когато веселието приключвало, законът е бил вече нарушен. За да се избегнат наказанията, денят на записването в общината се обявявал и за ден на раждането. Това за родителите било без всякакво значение. От значение е само за астролозите! И така чиновникът е издавал документ с невярно съдържание. Следователно рождената дата е невярна.

Други, даже ида име вярна датата, вземат, че я заменяте друга, защото истинската не им харесва. Уверявам ви, аз познавам лично такива личности, живи са и здрави и днес. Няма, разбира се, да ги оглася публично. Те смятат, че като сменят датата, ще сменят характера си, условията си и всичко, което не им хареса. Какво велико самозаблуждение!

Има и такива, които знаят, че датата в документа не е вярна, но нямат възможност да научат истинската. Минало е много време и майката не може да си спомни момента на събитието. А там, където са повече деца, там датите напълно се объркват.

В съвременните условия има по-голям ред и порядък в това отношение. Раждането, в болшинството случаи, става в родилни домове и може да се твърди, че в датата денят, месецът и годината са верни. За часа обаче на такова твърдение не може да се осланяме. Защо? - Защото попълването става след като събитието е минало отдавна. Този, който попълва документите, слага часа на попълване на акта за раждане за час на раждане. Ако е по-съвестен, връща назад времето по предположение или каквото му интуицията подскаже. А кой е моментът на раждането? – Това е първата вдишка на новороденото! Е, кой стои там, в родилната зала, и с хронометър в ръка да засича този съдбовен момент? -Никой!!! Да не говорим и такива подробности, че съществува лятно и зимно часово време, което никъде не се отчита. Тогава? - Тогава на кого правим ние звездна карта? На този, на когото искаме, на този, който е пред нас, на този, който иска това от нас или на някого, който изобщо не съществува.

Това е моята обосновка. Такава е истината. Ако желаете, приемете я, но не можете да я промените. Затова смятам, че хубавата идея на Вергилий е неосъществима. Още повече, че той смята да направи това на компютър. Тези машинки работят бързо, но по зададена програма от човека. А тази програма не може да обхване всички възможни ситуации, както това може да направи тренираният човешки мозък. Те, машинките, могат да помагат и аз нямам нищо против тях, даже ги използвам, но съществената работа е резултат от дейността на човешкия ум.

Въпреки моите доводи. Аз знам, че това, което си е наумил Крьстев, ще го направи. (Дано да се лъжа.) Й сигурно ще се появят хороскопи в страниците на сборника. То и сега има такива, които запълват по някоя страница в някои от тези томове. Нека обаче бъдещият читател знае истината, или по-точно - моето становище за нея. Защото тя, истината, доста често ни се изплъзва, но с нашето съдействие. И нека се знае, аз харесвам идеята и адмирирам автора й, но осъществяването е смятам за неизпълнимо.

И накрая, всеки, който желае да изучава тая наука, наречена астрология, нека прочете книгите, които са написали по тоя въпрос автори като; Влад Пашов, Петър Манев, Георги Радев, Сефариал, Алан Лео, да не изброявам всички. Авторите са много. Всеки е отразил знанията си в творбата си. Нека прочете и това, което ни остави Иван Антонов. Той издиктува част от знанията на Николай Монов там горе - на Рила. А тия знания са ценни с това, че съдържат информация, който бай Иван научи от Учителя - пряко от Него, и косвено - чрез Словото Му. Той до последния си час изучаваше това Слово, защото беше познал още в ранната си възраст кой е Учителят и прилагаше наученото така, както го беше разбрал. Готов е бил винаги да изпълни всичко, каквото му нареди Учителят, без всякакво колебание.

И сега, имайки записана тая астрология и можейки по тоя начин да се ползваме от събранитезнания в нея, трябва да благодарим на Иван Антонов и на Николай Монов. Но най- голяма благодарност трябва да отправим към Учителя, Който е имал добрината да ни дари със знанията Си. След това трябва да благодарим на стенографките, които положиха много труд и усилия да запишат тия знания, за да може да ги четем ние сега. Но не трябва да забравяме да благодарим и на всички ученици, които слушаха това Слово по време на Школата, защото, ако не бяха те - учениците, на кого Учителят щеше да говори? Те са посредниците между нас и Учителя. Вярно, те, учениците, не винаги бяха на ниво и Учителят в беседите Си често им прави забележки. Стигал е дотам, че заради тяхното непослушание един път им е казал, че ще напусне България. Цитирам:
„Никой не трябва да се меси в работите на другите хора. Аз гледам, мнозина от вас, които постоянно проповядват, образуват кръжоци, учат другите. Оставете се от това. Излезте в света. Тук да образувате кръжоци - тия неща ги оставете. Вие разваляте работата, която аз върша, отколкото да я поправяте. Най-после съм намислил: ако вие не вземете това, моето ви уча, аз сам ще напусна, ще се откажа от работата си в България, ще напусна България, ще намеря един народ, дето да прилагат любовта. Не обичам хора, които не обичат Бога. Досега всинца сте неблагодарни като че аз съм дошел да уреждам живота си... Има някои неща, за което нещо ми казва: „Остави ги, какво ще ги учиш! Нека си теглят.” Но пак има един егоизъм, казвам: ще паднат, пак ще ходя да ги вадя. Ще ми отнеме повече време тогава...”
- край на цитата от томчето „Прав път” с, 320*.
Но като баща, за добритe постъпки, след това ги е похвалявал. Похвалявал ги е за успехите, които са имали в пътя на ученичеството. Цитирам пак от „Прав път” с. 336:
„Всички имате добро желание. Сега мога да ви кажа, че от вас подобри хора няма. Ще кажете, че е подигравка. Няма по-добри хора от вас. Че не сте добри - то е друг въпрос. То е Ваше схващане сега. Не мога да кажа, че сте лоши, понеже по-добри хора няма. Даровити сте, но не използвате вашата даровитост” - край на цитата. И още - от „Буден ум и будно сърце”, с. 48
†, четем: „Сега, ако разгледаме вас, по-добри хора от вас няма в България. Даже един струва повече от българския народ. Вие сте тъй ценни, както Авраам.”

И така, такива цитати мога да предложа от порядъка поне на десетици. Но всеки, който изучава беседите, нека да ги намери.

Ето затова нашата благодарност трябва да е и към всички ученици, които слушаха Словото. Те струват повече от българския народ. Не трябва да си затваряме очите пред грешките им. Но не трябва и да ги критикуваме, особено с невъздържани, груби думи. Трябва да се учим от грешките им и оттехните успехи, както подобава на всеки ученик в тази Школа. Без тези ученици, как това Слово щеше да стигне до нас?

Сигурен съм, че всички ще бъдат съгласни за благодарността ни към Учителя и Бога. Но за благодарността към учениците по времето на Школата, не всички ще бъдат съгласни. Критикуват ги, обвиняват ги, нагрубяват ги словесно и писмено. Някои от критикарите не познават тия ученици, но смело се изказват и поучават. От тяхна гледна точка сигурно са прави. Но само от тази тяхна позиция, а не от гледната точка на Природата, от гледната точка на Любовта. Трябва да призная, че и аз съм изтървал такива мисли, изречени после на глас. Прави ли сме? -Ами не сме, разбира се. А няма право ученик да критикува друг ученик. Учителят може да покаже грешките на ученика. Но ученик на ученик не трябва. Такъв е законът в Школата. Затова аз поднасям моите извинения към всички ония, към които съм си позволил това.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

* Благословен, Неделни беседи (1941 ÷ 1942 г.), Кърджали 1998, Изд. “Урания”, изд. “АСК'93”, ISBN 954-9589-07-2. Виж “Изгревът” том XVI, с. 896. † Наука за живота, XIX г. на Общия окултен клас (1939 ÷ 1940), том II. ИК “Жануа'98”, С. 1999, ISBN 954-9589-46-3. Виж “Изгревът” том XVI, с. 89 а. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

* Синовена възкресението, Неделни беседи, серия X, том III, 1928 г„ София. Издание от 1934 г, Казанлък, (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) † Мнозина казваха, Не делни беседи, серия X, том I, 1927 г, София, 1934 г, Казанлък. ‡ Пътят на ученика, Съборни беседи от 1927 г., гр, София. Изд. на просветния съвет от 1927 г.

* Фактори в природата. Младежки окълтен клас, Година XI, том II, 1932 г„ София. Изд. от 1947 г. † Великата Разумност, Младежки окултен клас година XII, том I, 1932 ÷ 1933 г, София. Изд. от 1949 г, {Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

* Влияние на планетите, лекция от Общия окултен клас от 12.IІІ.1923 г., отпечатана в Русе от Малджиев в томчето Окултни лекции, 1923 г. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

* Прав път, Общ окултен клас XX година (1940 ÷ 1941), том II. Издание на „Урания” и „АСК'93”. ISBN 954-9590-01-1. Виж „Изгревът” том XVI, с. 898. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) **) † „Изгревът” том VII, за Иван Антонов -спомени от Тодор Ковачев вж. нас. 333 ÷ 405.

* Великата възможност, Общ окултен клас, XXI година (1941 ÷ 1942), том II, ИК „Жануа'98”, София 1999. ISBN 954-9589-30-7, с. 241. {Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

* Прав път, Общ окултен клас, XX година (1940 ÷ 1941), том IІ. ИК „Жануа'98”, София, 1999. ISBN 954-9589-39-7. **

Буден ум и будно сърце, Общ окултен клас, XXI година (1941 ÷ 1942), том I. ИК „Жануа'98”, София, 1999, ISBN 954-9589-30-7. Виж „Изгревът” том XI, с. 898. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...