Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА

[Dela]

Б. ЛЕТОПИС

ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА

1. Д-р Методи Константинов

2. Николай Дойнов

3. Други астролози:

3.1. Елена Хаджи Григорова

3.2. Крум Въжаров

3.3. Петър Филипов

3.4. Иван Антонов

4. Рождената дата, час, минута и месторождение

5. Как се подготви и издаде Астрологията в „Изгревът”

Бележки и разяснения

ВЕРГИЛИЙ НИКОЛОВ КРЪСТЕВ

1. Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ (13.02.1902 г. ÷ 16.02.1979 г.)

А. Личност. Общественик. Политик

Б. Д-р Методи Константинов и печатните му произведения

I. Учителят Дънов: Аз на кола, взета с лъжа, не се качвам” ІІ. Книгата „Учителят”

ІІІ. Книгата „Учителят - Разговорите при седемте Рилски езера” ІV. Книгата „Новата култура в ерата на Водолея”

V. Книгата „Свободата в светлината на космическото разбиране за света” VІ. Книгата „Световна астросоциология”

VІІ. Към читателите на „Изгревът”

VІІІ. Д-р Методи Константинов като астролог

А. ЛИЧНОСТ. ОБЩЕСТВЕНИК. ПОЛИТИК

1. В „Изгревът”, том IV, през 1995 г. на стр. 361 ÷ 544 са отпечатани спомените на Методи Константинов „Човекът по пьтя на Космическата спирала”. Това е негово заглавие, което намерих в един от неговите ръкописи, собственоръчно написано.

2. Той е роден в град Казанлък през 1902 г., на 13 февруари, в 8 часа и 30 минути вечерта. Целият му житейски път е описан от него, прочетен и разказан на мен и записан чрез магнетофон, който завърши след три дни записване точно на 9 септември, 1974 г. в 20 часа вечерта. В мига, в който завърших, стаята се освети от блясъка на ракети, фойерверки и гърмежите от топовни салюти, ознаменуващи 30-годишнината на 9.09.1944 г., когато комунистите дойдоха на власт по Воля на Небето и разрешението на Учителя Дънов. Ние стояхме като втрещени. Излязохме на балкона и дълго се любувахме на разноцветните светлини, оцветяващи небето. Казах му: „Методи, това е поличба. След нови 30 години ще излезе от печат това, което работихме.” - „Дано Бог съизволи”, отговори тихо той. Прибрахме се в стаята. Беше невероятно за описване преживяване. Точно след 20 години от 1974 г, през 1994 г. бе подготвено за печат онова, което записвахме и се отпечата 1995 г.

3. Поличбата се изпълни. След 30 години от 1974 г., през 2004 г. излиза от печат неговия материал „Учителят и Школата” така, както ръкописно бе си го написал като заглавие. А в него поместихме неговата астросоциология. Всичко се подреждаше по дати и по етапи, По-рано и да исках, нямаше да стане. Програмата на „Изгревът” бе точна по години и по месеци. А изпълнението бе много трудно, защото се сблъскваше с противодействия, идващи от всички страни най-неочаквано за нас.

4. Онези, които му съдействаха тук, в България и в чужбина, като сътрудници, е разказано в „Изгревът”, том IV, стр. 537 ÷ 540.

5. А как работих с него, виж „Възпоменание” в „Изгревът”, том IV, стр. 540 ÷ 544. Неговият материал „Човекът по пътя на космическата спирала”, е изваден от магнетофонен запис, като се сравняваше с неговия машинописен текст, плюс бяха включени негови допълнителни ръкописи, които имах от него. Този текст и ръкописите той ги беше разхвърлил при разни познати за съхранение. По-късно при мен започнаха да пристигат негови неща, за които си ги заплащах на един беден пенсионер. Пристигнаха не много неща. Укриваха ги от мен.

6. След смъртта му Янка Попова отива в неговата стая и в два куфара прибира неговите неща и ги прибира при себе си. Много пъти ходих при нея, за да ги искам, но не ги даваше. Накрая ми ги предаде, след като бе дълбоко възмутена от издателите в град Варна, които бяха публикували „Новата култура през епохата на Водолея”, която бе променена, с подменени текстове, включени материали от Черната ложа, включително и техни снимки. Тя беснееше пред мен за това издание. И само толкоз. При нея останаха много материали на Методи Константинов, включително и направения от него хороскоп на Учителя. Исках ги. Не ги даваше. Смяташе се, че е някакъв фактор, който ще нарежда и командва. При нея живееше една медицинска сестра, на нея прехвърли апартамента си и отидоха да живее при нея в Лозенец. После съжаляваше. Много пъти исках да прибера нещата на Методи, но тя не ги даваше. Дойде време, че си замина от този свят и всичко се затри. Казвах й: „Ти помниш ли как Методи пред теб е говорил своето пророчество за мен и за моята работа?” - „Помня.” - „Тогава го изпълни и ми ги предай тези материали на Методи.” - „Няма да ги дам.” Това е положението. Не ги даваше. Пълен провал.

7. Къде се намира Методи Константинов в поредицата „Изгревът"?

Том I, стр. 252 ÷ 254, 325 ÷ 326, 337, 339 ÷ 340, 431, 483 ÷ 484;

Том III, стр. 58 ÷ 60, (с № 44, 45, 46, 47, 48), 208 ÷ 209, 209 ÷ 210, 210 ÷ 212, 329;

Том IV, стр. 171, 251 ÷ 252, 361 ÷ 544; Том V, стр. 549 ÷ 552, 552 ÷ 554;

Том VI, стр. 430 ÷ 433, 721 (c № 8); Том VII, стр. 371 ÷ 373;

Том VIII. стр. 271 ÷ 272, 283 ÷ 284, 348 (с № 6), 354 (с № 4), 355 (с № 1, 2), 570 ÷ 571 (c№ 20);

Том IX, стр. 214, 466;

Том XVII, стр. 659 ÷ 660 (с № 1, 2, 3, 4).

8. Методи беше политикан. В младите си години е бил анархист. Това си го е описал лично. Ту анархист, ту комунист. Виж „Изгревът”, том IV, стр, 364 ÷ 365. Анархистът от младеж си остава анархист до старини. Закон, проверен от мен.

9. Насочва се да издава списание „Новият живот”, което впоследствие спира. Виж „Изгревьт”, том IV, стр. 390 ÷ 391, също и I Младежки събор, стр. 65 ÷ 66.

10. Участвува с реферат в I Младежки събор на тема „Анархизмът и новото учение”. Виж „Изгревът”, том IV, стр. 378, 390, както и книжката I Младежки събор, стр. 28 ÷ 31, 34 ÷ 35. А Учителят Дънов разрешава този въпрос на стр. 36 ÷ 47. „Тялото е една комуна и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят, Няма друг образ за комуна, освен образа, който съществува в тялото.” (стр. 39). А за политическите и социални течения той казва на стр. 72:

„Всички тия социални въпроси, които днес се повдигат, това е аларма, за да ви отклонят от тази велика идея.” Казва се, но никой не слуша, и всеки си прави това, което си знае и иска.

11. А отклонението е най-добре описано в „Едно странно действие” в „Изгревът”, том IV, стр. 396 ÷ 398. А как завършва този етап на анархиста и комуниста Методи, се вижда на стр. 398 ÷ 399. А за „Анархизмът и Новото учение” виж на стр. 446 ÷ 447.

12. Има един окултен закон: „Кой където е завързан от самото начало, той там си е завързан завинаги.” Може само да му отпуска въжето да се движи, да действува и да смята, че е свободен. Но когато трябва онзи, които го е завързал, притегля въжето, навива го на стожера и онзи, завързания, бива прикован накрая до стожера. Това се случи И с Методй, аз бях свидетел, че този закон се изпълни. Виж „Изгревьт”, том I, стр. 252 ÷ 254.

13. А как става завързването и отвързването виж в том IV; стр. 458, снимка № 40 и с. 458 ÷459, снимка № 41.

14. Методи се опитва да участва в политическия живот и то може да стане единствено чрез Любомир Лулчев. Виж „Изгревът”, том IV, стр. 472 ÷ 473.

15. През 1939 г. Методи издава една брошура от 39 страници: „Нашата външна политика. Преценки – насоки” с предговор от професор Г. П. Генов. Тоя смята, че с нея ще пробие път в политическите среди. Но нищо не става. Методи помолваУчителя да му съдейства. Учителят я предава на Лулчев и му нарежда да я предаде на цар Борис ІІІ. Предават му я. Но цар Борис IIІ не чете такива книжки, защото той ги смята за измет. Той дори не е прочел една беседа на Учителя Дънов, въпреки че Лулчев му дава. Накрая си признава: „Лулчев, не мога да ги чета, нищо не разбирам от тях.” Ами как ще разбира, когато черепът на главата му не е български, а немски, че френски и още какви ли не примеси от чужди родове. Така че тази книжка се споменава и в дневника на Лулчев като съобщава, че е предал на царя. Четох я, препрочитах я. Няма идея и концепция в нея. Това е.

16. Въпреки усилията си и старанията си, Методи не може да пробие никъде. Не може да се назначи на държавна работа. Умолява Учителя. Учителят извиква Лулчев и му нарежда да помоли царя да го назначат на работа. Накрая го назначават в „Дирекцията на пропагандата”. Учителят после му нарежда я напусне. Назначават го началник на персонала на Държавната печатница. По-късно, след 9.09.1944 г. всички по списъка от Дирекцията на пропагандата отиват по затворите. Той се спасява чрез Учителя. А как е бил скрит от духовете, за да не го открият, виж „Балтонът на Учителя” в том IV, стр. 490 ÷ 492.

17. Методи участвува в политическите събития като е връзка между Учителят Дънов, който е в Мърчаево и с Багрянов, които е Министър-председател от 1 юни до 2 септември 1944 г. Всички тези събития са описани в „Изгревът”, том IV, стр. 468 ÷ 484, както и на стр. 483 ÷ 484. Виж „Изгревът”, том I, стр. 337 ÷ 338, 339 ÷ 340.

18. Заради балтонът на Учителя, който Методи старателно носи и чрез него се укрива от комунистическите духове, че дори го освобождават, когато е арестуван заедно с Лулчев. Така той прескача с много преживявания тази епоха и влиза в комунистическата епоха, започната на 9.09,1944 г. и завършила на 10.11.1989 г.

19. Методи има голяма заслуга в спасяването на евреите в България от концлагерите на хитлеристите, където ги убиваха с газове и претопяваха на сапун. Как става това, виж „Изгревът”, том I, стр. 403 ÷ 485, 485 ÷ 487, том IV, стр. 251 ÷ 252, 533 ÷ 535.

20. Как бе издадена книгата „Учителят”, виж в „Изгревът”, том III, стр. 208 ÷ 210,210-212, том - ІV,стр. 512 ÷ 517, том V, стр 549 ÷ 552, 552 ÷ 554.

21. Споровете за книгата „Учителят” виж в „Изгревът”, том ІХ, стр. 214 ÷ 216. Тя бива посрещната на нож, А защо? Предната вечер на събрание на Братския съвет, Борис Николов, председателят на този съвет заявява, че такава книга за Учителя не може да излезе и след 1000 години. Отговаря на онези, които подготвят своите материали за заплануваната книга „Учителят”, която да е сборник с много участващи. След 3 дни тази книга е докарана на Изгрева от печатницата. Избухва бомба от изненада, от възмущение, И тази бомба ги разрушава и те никога повече не можаха да работят в Единомислие, както е казано в псалма: „Ето колко е угодно да живеят братя в Единомислие.” (Псалм 133) А отговорът на това е даден в том XIII, стр. 887.

Б. Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ И ПЕЧАТНИТЕ МУ ИЗДАНИЯ

I. УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ: „A3 НА КОЛА, ВЗЕТА С ЛЪЖА, НЕ СЕ КАЧВАМ”

1. Този случай е описан лично от Борис Николов и се намира в „Изгревът”, том Ш, стр. 159 ÷

160 сьс заглавието „Кола без лъжи”. Този случай той го бе също разпространил в едно от своите послания, които изпращаше по провинцията. Всички го знаеха, но скоро го забравиха. Не им изнасяше вече. И досега!

2. Този случай е поместен в „Изгревът”, том ІІІ, стр. 159 ÷ 160 в раздела ,,С Учителя по планините. Екскурзиите” на стр. 134 ÷ 190. Когато През 1995 г. Излезнаха от печат заедно „Изгревът” том II и ІІІ, то Йоанна Стратева изкачи по 100 броя от II и III том на езерата да ги продава. Излиза ръководителят на Братския съвет Благовест Жеков и Елена Николова като ръководител на издателство „Бяло Братство” и забраняват да се продават тези книги. А тук са описани екскурзиите на Учителя и живота на Бялото Братство с Учителя по планините. Обявяват се срещу тях. А защо? За да не се знае какво е било. Дори забраняват излезналата книга на Павлина Даскалова .,Всемировият Учител и Велико Търново”, кьдето са поместени десетки писма на Учителя по оригинала, които й бях дал лично. Питам Йоанна Стратева; „Защо се подчинихте?” - „Ами те са Братски сьвет.” Нали си музикант, нали знаеш за историята на песента „Писмото”, с която песен Учителят се противопоставя и отхвърля всички опити за организация и братски съвети. „Да, ама сега те са ръководители.” Подчинява се на ръководството. За изясняване на причините и последствията виж „Изгревът, том Х, стр. 772, точка 11: том XIII, стр. 827, точка 7; томXIII, стр. 851 ÷ 852, точка 17, 18, 19: том XVI, стр. 835 ÷ 836: „Седмият етап”, „Осмият етап”.

3. Този случай с лъжата, започнала по време на Учителя, продължава. Преминава през „Изгревът”, том IV, стр. 546 ÷ 554, тръгва с „Организираната лъжа” от стр. 614 ÷ 621, „Изгревът и тресавището”, стр. 621 ÷ 631. А отговорите съм дал на стр. 631 ÷ 642. А през какви етапи премина организираната лъжа от 1993 г. до 2003 г., виж „Изгревът”, том XVI, стр, 833 ÷ 839. Тези етапи са десет. А са дадени чрез заглавието „Дяволът и неговите два крака”.

4. Кои са враговете на Учителя на Учителя Дънов виж в „Изгревът”, том XI, стр. 826 ÷ 831.

5. Защо Любовта и Обичта не присъствуват на Изгрева по времето на Учителя Дънов и след него от 1945 ÷ 1989 г. и от 1989 г. до 2004 г. и т. н, виж в „Разменната монета”, „Изгревът”, том XI, стр. 832 ÷ 834.

6. А кога могат да живеят братя и сестри в Единомислие? Когато се изпълни ред по ред онова, което е публикувано в „Изгревът”, том ХШ на последната му страница, т. е. на 887. Да се изпълнят и 9-те точки една подир друга. Само тогава.

7. Без да проучите всички отбелязани цитати по томове, вие не можете да разберете следващите изложения. А защо? Защото Истината е една. Но лъжата е множество. Лъжата има център, който я организира и разпространява. А как става това? Ще прочетете в следващите глави.

II. КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ”

1. Съставители; Д-р Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов. Технически уредник Неделчо Попов.

2. Получено е разрешение от Министерството на информацията под № 2073, І-3-8312 от 17.Х.1946 г., за печат - със собствена хартия, Отпечатана е 1946 г., а е подвързана в печатница „Изгрев”, ул. „Граф Игнатиев” № 7. София с поръчка № 45 / от 1947 г.

 

3. Книгата е голям формат за времето си, че дори и за сега. Дълга е 27 см., широка 18 см. Съдържа 456 страници. Хартията е луксозна, хромова и е запазена до сега през 2004 г. А това са 58 години. Тя е илюстрована със снимки на Учителя Дънов от живота на Братството. Някои снимки са отпечатани на същата хромова хартия, а други снимки - на друга, по-тънка хартия, която след толкова години се оказва некачествена и снимките са се променили - избледнели са. Прави впечатление, че не са отбелязани имената на личностите в снимките. Тогава са смятали, че ученикът не трябва да има име, да е смирен, да не му се чува името. Да, ама имената на съставителите са сложени най-отпред на отделна страница, а под тях е нарисувана скица на извора „Ръцете” от 7-те рилски езера. Така че снимките са отпечатани на 25 стр., които са без страници, така че тази книга има 456 страници + 25 страници снимки. Или 481 страници.

4. На корицата е отпечатана цветна картина с лика на Учителя, Кой е художникът - не е отбелязано. След това има цветна репродукция на картината „Портрет на Учителя” от Цветана Щилянова - там има подписа. Включен е портретът на Учителя от Борис Георгиев, както и един портрет - скица на Цветана Щилянова.

5. Има поместени много скици - цветни, направени по някои снимки, направени от фотографите на Изгрева. Има много скици, за които също не се знае кой ги е направил. Но накрая истината излиза. Накарах навремето през 1972 г. Борис Николов да разкаже нещо за художниците. И той го разказа. Виж „Изгревът”, том II, стр. 194 ÷ 196. И там четем, че Борис Николов е дал снимки на художника Герасимов, които е бил график и по тях са направени тези цветни скици. А аз в „Изгревът”, том XIII отпечатах за художниците, както следва: Борис Георгиев - стр. 621 ÷ 640, Цветана Щилянова - стр. 641 ÷ 752, Борис Петров Шаров - стр. 753 ÷ 764. Цветана Гатева Симеонова - стр. 765 ÷ 782, Георги Герасимов - стр, 784, Преслав Кършовски - стр, 785 ÷ 788, Михаил Влаевски - стр. 784, Сотир Костов - стр. 793 ÷ 796. Картините на художниците на Изгрева виж стр. 797 ÷ 798. А техните портрети и скици са дадени в снимковия материал от № 63 до 140. А като приложение към том XIII има два големи цветни плаката - портрети на Учителя от Борис Георгиев и от Цветана Щилянова. Те са по оригиналите. Това го направих аз, а не другите.

6. А защо описвам това? За да се видят методите за действие, как се премахват имената на художниците и имената на фотографите и имената на личностите, за да ги няма. А искат чрез техния труд да направят луксозно издание. И правят го. Но нали знаете, че Учителят не се качва на кола, взета с лъжа. Това е. Та в книгата не се създава онзи дух, които трябваше да го има. Няма го Духът!

7. Комунистите са на власт. След разрухата от войната 1939 ÷ 1945 г. Няма хартия. Но с помощта на Неделчо Попов се купува от частни складове луксозна хартия на скъпа цена. Цялата подготовка е описана в „Изгревът”, том Ш стр. 208 ÷ 209, 209 ÷ 210 от Борис Николов. Мария Тодорова разказва за концепцията на книгата в „Изгревът”, том V, стр. 549 ÷ 552, 552 ÷ 554 и как е работено по нея.

8. Методи и Боян Боев работят и подготвят Дял Първи: „Животопис и творчество” от стр. 1 ÷ 112. А идеята да се направи една скица от художника как едно слънце залязва зад един планински връх, е дадена от Методи. Виж „Изгревът”, т. IV, с. 489. Тази скица се нарича винетка и заедно с текста е отпечатана на с. 112.

9. В Дял Втори; „Идеи”, работят и четиримата, като главно се ползват дешифрирани стенограми на Боян Боев от Словото на Учителя. И понеже в стаята на Боян Боев е имало купища от негови тетрадки, десетки папки със дешифрирани стенограми, материалите на тази книга се намират в стаята и те са били достъпни за всеки поглед. Но никой не е подозирал от посетителите на Боян, че това са материали за книгата „Учителят”. Предполагали са, че това са материали за поредното томче от беседи на Учителя, които се издават, така че от 1945 ÷ 1950 г. са издадени 51 томчета. Така че тук в бараката на Боян Боев няма никакъв провал. Макар от сутрин до вечер при него е върволица от хора. Ако знаеха - щяха да попречат.

 

10. А провалът идва с голямата лъжа. Каква е тя? За да се издаде книгата, трябва разрешение. А да получат това разрешение си послужват с голямата лъжа, че ще се издава книга за учителя, т. е. книга за учител в гимназиите. И за такава книга се дава разрешение. Тази лъжа си я описва сам Методи. Виж „Изгревът”, том IV, стр. 512 ÷ 515. Тя се отпечатва. Занася се на Изгрева и там се приема на нож. Всички са срещу нея, защото са си послужили с лъжа и са ги излъгали. А защо? Защото10 ÷ 15 човека работят, изваждат материали от Словото на Учителя за неговата книга. Как е посрещната е описано точно. А в „Изгревът”, том III, стр. 273, точка 19, 20 и 21 е описано как действуват. В „Изгревьт”, том IX, стр. 214 ÷ 216 е описано от Елена Андреева реакцията срещу нея. Как е посрещната е описано точно. А в „Изгревът”, том III, стр. 273. в точките 19, 20, 21 е описано как действуват Силите на разрушението на самия Изгрев в София.

Това е голямата лъжа, предоставена и подготвена за Изгрева. Никой не я купува. Дори я раздават без пари. Не я искат. Някои я взимат и си изрязват цветните портрети на Учителя и си ги слагат и закачват по стените. Тя не можеше да се чете тогава, не можеше да се чете и от мен поради голямата лъжа, която знаех и която съм описал в „Изгревът”. Отблъскваше ме лъжата.

11. Голямата льжа от Изгрева се прехвърли и в обществото, всред властите. А те комунистите, те са атеисти и са срещу това учение. Николина Балтова взима книги, слага ги в една торба и почва да ги подарява от министерство на министерство. С тази книга се занимава и правителството, начело с Георги Димитров. Извикват Димо Казасов, който е дал разрешението, които е министър на пропагандата в правителството на Кимеон Георгиев от 9.09.1944 г. до 31 март 1946 г. и министър на информацията и изкуствата от 31 март до 22 ноември 1946 г. Той продължава да е министьр и в правителството на Георги Димитров от 23 ноември 1946 г. до 11 декември 1947 г. След като е обявен за виновник, че е дал разрешение за печат на книгата „Учителят”, той е уволнен и в следващото правителство от 12.12.1947 г. до 20 юли 1949 г. неговото място се заема от Вълко Червенков.

Комунистите са вбесени от лъжата Димо Казасов е изваден от правителството за тази лъжа. Методи Константинов е сьщо уволнен заради тази лъжа. Как разрешава този вьпрос Георги Димитров, ще прочетете на стр. 514 от том IV. След като е уволнен от тази правителствена служба, той става мозайкаджия в бригадата на Борис Николов и там се пенсионира - виж стр. 515, стр. 542 ÷ 543. А колко подигравки е трябвало да изтърпява от своите нови колеги мозайкаджии, не е за разправяне. Същите мозайкаджии са ми разказвали как са се подигравали с него, доктора по философия. Унижения до дъното на Ада. Чудя се как е издържал.

12. Така Методи защищава своя докторат на българска почва с лъжа. А какво става по- късно? Димо Казасов е вбесен и вече мрази дъновистите. От 1950 ÷ 1953 г. той е назначен за главен директор на издателствата, полиграфическите и книгоразпространителните фирми. Той си отмъщава, като включва в списъка на инкриминираната литература от комунистическата власт всички беседи на Учителя. А да се покаже, че е честен, включва в този списък и своя собствена книга. Умно е нали? И благодарение на този инкриминиран списък се прави заповедта и големия обиск на Изгрева на 6/7 декември 1957 г. и се унищожава цялата литература, печатана от Учителя Дънов, Лъжата завършва със съдебен процес 1958/1959 г. и разтуряне на Изгрева. Прокурорът се обосновава на този инкриминиран списьк, подготвен според него от учени в БАН. И никой не може да го отмени!

13. Как се издаде книгата „Учителят на френски език? Това е описано в „Изгревът”, том III, с. 210, 212. Бертоли заминава за Париж да я превежда на френски и да я издаде, Борис Николов организира издръжката на семейството му тук. Как е ставало това, прочетете на с. 211. Накрая той не я издава, а парите ги получава тук жена му Лучия. По-късно намират други хора, които я превеждат и отпечатват. Това е първа книжка, озаглавена „Le MAITRE PETER DEUNOV” от 81 страници, издадена през второто тримесечие на 1959 г. в Париж. Заради нарушаване законите на страната, че са сключили договор с издателство „Омния Литерер” с 5 % авторско право от чистата печалба, то Борис Николов е осъден на 2 години лишаване от свобода и към другата присъда му се прибавя, че стига до 20 години затвор. Виж „Изгревьт”, том ІІІ, стр. 212. А за присъдата виж на стр. 262 ÷ 263 в точка 4. Тази книжка е донесена за доказателство на процеса, че са издали книга за Учителя Дънов на френски език. Виж стр. 212. Така че за лъжата винаги се заплаща в една окултна школа. Има изпълнител. В случая това е Кесарят с властта си.

14. И сега се идва до най-интересното в случая. Докато Бертоли е във Франция, то мозайкаджииската бригада на Борис от 100 човека отделя при всяка своя заплата десятък от 10 % и се предава на Борис Николов. А той всяка седмица занася тези пари на Лучия Бертоли - жената на Бертоли. И накрая за капак на всичко тя се явява като свидетел поделото 1958/1959 г. и пред всички говори срещу Учителя Дънов и срещу дъновистите. Всички слушат онемели и зашеметени. Няма как лъжата продължава да действа по всички посоки. И разрушава целия Изгрев.

15. И когато прегледах тази малка книжка, в която са включени материали от голямата книга „Учителят” от „Дял първи”, от стр. 1 ÷ 94, на мен не ми направи никакво впечатление. В Париж също не е направила впечатление, освен на Михаил Иванов, които е подкупил и е плащал на издателите да не се отпечатва тази книжка. А защо? Защото се е обявил за Миров Учител и не иска да се знае, че Истинският Миров Учител е в България. Сега виждате ли как се разпространява лъжата и в чужбина. А работата на Михаил е именно такава - да бъде Учител на Лъжата.

16. По-късно се намират приятели, които превеждат Втори Дял, част първа и част втора от „Учителят” от стр. 115 ÷ 254 и се издава под заглавие „UAMOUR UNIVERSEL”, издание на издателство Courrier du Livre Paris, през първото тримесечие на 1964 г. от 175 страници. През това време затворниците, осъдени и за тази книга, излизат от затвора на 1 януари 1963 г. А през това време Методи е обикновен работник в бригадата - прави мозайки и не може да прави фасони, че е нещо над другите. А мозайкаджиите ежедневно го превъзпитават с подигравките си.

17. На Изгрева възмущението срещу Лучия Бертоли е голямо, че е изяла и похарчила парите и с тези пари лъжесвидетелства срещу Братството. Тогава дъщеря й, Анина Бертоли, която работи като шивачка в едно предградие в Париж, организира превода и отпечатването на третата книжка. Тя трябва да отговаря на „Учителят”, Дял Втори, част трета „Мъдростта - носителка на Светлина и знания на стр. 261 ÷ 317. Тя се издава под заглавие „LA SAGESSE: Principe de lumiere et de savoir”. Съдържа 255 страници и е издадена от издателство „Grain deBle” - Житно зърно през 1968 г. От тази книжка тя донася по няколко екземпляра в София да докаже, че все пак е издала нещо и да реабилитира баща си Бертоли, които нищо не е направил и майка си, Лучия, която е изяла парите на бригадата на Борис. Но това е след като Изгревът е вече разрушен отвътре и отвьн по време на процеса 1958/1959 г. Разправяше ми колко трудно е намерила пари и колко още по-трудно я е издала. И като я донесла в България, на никои не му направило впечатление. Запитвах я: „Купуваха ли французите вашата напечатана книга за Учителя?”. Не я купували. Купуват повече книжка II, където се пише за Универсалната Любов. Разбира се, че няма да купуват нейната книга, защото на нея има следи от печата на лъжата и прибраните и изядени пари от десятъка на 100 човека от бригадата на Борис. Изяли са Десятъка на Господа.

18. И накрая книгата „Учителят” бе преиздадена след заминаването на старата епоха от45 години –от 9.09.1944 ÷ 10.11.1989 г. Беше преиздадена на луксозна хартия, бяха подменени някои снимки. Така отново бе узаконена лъжата за следващите 45 години от 1989 г. до 2034 г. А защо? Защото лъжата е множество и нейните слуги са множество. И така бе издадена като II издание от „Сила и живот”, град Бургас 1995 г. от печатница в град Пловдив от 391 страници, голям формат 29 см. Тираж 1500 с ISBN-954-81-46-12-6. Хайде четете я, Но Духът от Словото на Учителя Дънов го няма в нея. А защо? Ето защо. А сега ще ви представим само един цитат от книгата „Учителят”, издание 1946 г., на стр. 346:

Истината изключва лъжата

„Първата крачка към любовта е: Никаква лъжа!”

„Който говори Истината, всеки ден придобива по нещо."

При всяка лъжа човек скъсва връзката си с Божествения свят. Тогава Любовта не може да се прояви чрез него.

При лъжата човек влиза в дисхармония с живота на Цялото и това носи своите последствия. Лъжата причинява израждане на човека - на неговия ум и сьрце. Челото полека-лека отива назад.

Лъжата спира еволюцията на човека. Учителят казва:

„Първото нещо, което трябва да направите, то е абсолютно да изключите всяка лъжа - бяла и черна. В лъжата седят всички спънки.

В нея седят всички условия за вашето робство.”

Истината освобождава

„Щом се домогнете до Истината, вие ще се освободите от всички земни и духовни противоречия. Тя освобождава човека от всички ограничения, в които се е намирал.

Свободата не може да се налага със закон. Тя принадлежи на божествения свят.

19. Каква ще бъде съдбата на книгата „Учителят”, издание 1946/1947 г.

1. Трябва да се премахне льжата. А с това мое изложение се прави именно това. Тинята, затлачила извора, трябва да се изгребе и изхвърли навън.

2. Тя трябва да се прекара през „Изгревът”, за да може да се изчисти от лъжата. Защото в „Изгревът” има два канала за чистене - комин и канална тръба за нечистотиите.

3. Ще се преиздаде. Няма да се променя нито дума. Но ще се пререди и подреди, защото тя няма концепция, въпреки самочувствието на съставителите, че са направили едно Велико дело. А през какви етапи е преминала - вече ги описах.

4. Към нея трябва да бъдат прибавени още материали, които са останали от работата на 4- та съставители. Аз зная къде се пази този архив - материалите, останали от тази книга. Ще се проверят и какво не е включено, ще се включи. А това ще обогати книгата и ще приеме целия подготвен за нея материал.

5. Няма да се променя, изменя нито дума.

6. Ще бъде издадена като том на „Изгревът”.

7. Ще бъде онагледена със снимки, тематично подредени, отговарящи на текста от различните и глави.

8. Така ще се възстанови Истината. Истината е една. А Лъжата е множество.

9. Учителят е Един. Бог е Един. Едно е Словото на Всемировия Учител на Вселената Беинса Дуно. Амин.

III. Книгата „Учителят” - Разговорите при седемте Рилски езера

1. Съставители - Д-р Методи Константинов, Боян Боев, Мария Тодорова, Борис Николов. Технически уредник - Неделчо Попов. Използвана е същата страница на книгата „Учителят”, но докато при нея имената на съставителите са в самото начало, тук от скромност са поставени накрая, на стр. 288.

2. Тази книга е отпечатана през 1948 г. в печатница „Стопанско развитие”, София. За да се отпечата вън or Изгрева, е необходимо разрешение, сьщото такова, което са имали за отпечатване на книгата „Учителят”. Използва се същото разрешение, защото на листа пише „Учителят”, а тук се добавя, че това са разговори при 7-те Рилски езера.

3. Тази книга е 25 см/18 см., отново е голям формат за времето си. Хартията що-годе е добра и е запазена до днес, 2004 г., т. е. 56 години. Съдържа 396 страници. Този път отзад е обозначено името на художника, направил корицата. А това е Иван Манев. Корицата е много сполучлива. Ликът на Учителя е в профил, на фона Рила и на рилското езеро.

4. Книгата е илюстрирана със снимки от Рилския живот на Братството, но са отпечатани на същата хартия, която не е пригодена за снимки и те не са качествени. Но дават обща представа. Отначало има един голям портрет на Учителя в профил, заснет на молитвения връх - Рила. Снимките на брой са 31, от които 17 са на цяла страница. Но те не са тематично подбрани към материала, хартията е некачествена за снимки и идеята е опорочена да се онагледи книгата със снимки от Рила. Отпечатана е скришом и много са бързали, за да я отпечатат.

5. Материалът, включен от Учителя към тази книга е стенографиран от Боян Боев и дешифрирай от него. Методи и Мария не са стенографирали, а само са слушали. Борис е стенографирал в своите оранжеви тефтерчета, но той не ги е ползвал. А защо ли? Ами той от сутрин до вечер работи по обекти с работниците - правят мозайки. Връща се уморен и заспива. А по това време обектите по строителство са и по провинцията и него го няма с месеци на Изгрева. Така че материалът е на Боян Боев. Лично си го е подготвил.

6. Боян Боев преглежда тетрадките си, сьс стенограмите от Рила, дешифрира ги и ги подрежда тематично. Това са стенограми от 1929

до 1942 г. Дори Елена Андреева разказва как е правена тази книга. Виж „Изгревът”, том IX, стр. 111. Прави се опит по теми да се предаде материала. Но материалът накрая остава разпокъсан и няма го Духът, който да го завърже един за друг и да му даде живот. Как така? Ами вземете и го четете. Няма да разберете нищо. Няма обединяващо начало. Аз дни съм се мъчил, за да мога да влезна в някоя тема.

7. Съвременниците на 4-та съставители, изобщо не възприеха тази книга, защото бе излязла непосредствено след книгата „Учителят”, предизвикала раздори и разцепление на Изгрева. Не се купува. Не я искат. Раздават я безплатно и пак не я искат. Дори и след обиска на 6.12.1957 г., когато се взима от складовете на Изгрева, за да се претопи в книжната фабрика на гара Искър, никои не съжалява за нея.

8 Аз, които бях разучил живота на Учителя на Рила, трудно се ориентирах в нея. Пример: На с. 254 ÷ 255 е заглавието „Спиралата”. Нищо не може да се разбере. Ето защо накарах Борис Николов да разказва за Рила. И тази „Спирала” е описана в „Изгревът”, том III, с. 170 ÷ 172. Ще дойде време, когато ще я онагледим със снимки от живота на Рила. И там ще видите как Истината действува.

А за преместване на историческия камьк е описано също там. А в „Изгревът”, том XVIII съм публикувал няколко снимки как той се премества и как Георги Томалевски с чук и длето издялва посоката сьс стрелка север-юг. Виж снимки с номера 41, 42, 43.

9. В бъдеще трябва да изучи живота на Рила с Братството и Учителя от „Изгревът”, том III, стр. 134 ÷ 191. Друг път нямате. Има, но той е път 5 на отклонението.

 

10 След това да се запознае със снимковия материал от живота на Рила.

11. И накрая ще се направи опит да се ползва отпечатания материал в тази книга. Това е Словото на Учителя. То е вярно, но е разпокъсано. Веригата за обединението я няма, по нея не може да протече Космически ток и Духът от Словото на Учителя не може да се изяви чрез нея. Това е причината, че не я искаха да четат, защото не им беше интересна. Е, как ще е интересна, като там го няма Духът на Словото на Учителя. Защото е отпечатана със същото разрешение, взето с лъжа.

12. Тази книга е отпечатана вън от Изгрева. На Изгрева е имало малка печатарска машина, за малък формат. Книга с такъв формат може да се отпечата само вън от Изгрева и за това се заема Неделчо Попов, които е оценител в държавната печатница. Той познава всички печатари и печатници. Той я предава за печат при пълна тайна. Никои от Изгрева не знае за нея и че се печата такава книга. Ако знаеха, щяха да ги наклеветят пред властите и щяха да я спрат. Отново я докарват нощем с каруци на Изгрева. Отново същата реакция срещу четиримата съставители. Но за нея няма реакция от властта, защото бурята е преминала през 1947 г. През 1948 г. се издава тази книга. А през 1950 г. се затварят всички частни печатници Да се затворят, причините са в изгревяни. Но този въпрос ще го разгледаме като му дойде времето и мястото. Разказът е дъльг и драматичен за Изгрева и за държавата.

13. Днес я гледам, държа я в ръцете си, това хубаво и запазено до днес издание. Разлиствам страниците, опитвам се да чета. Не мога. Нищо ме отблъсква. Отново се връщам към нея. Аз зная всички грозни истории за тези книги и вероятно това ме отблъсква. Накрая се концентрирам и правя опит четеики да влезна в материала на книгата. Влизам и какво виждам - всичко наоколо е разхвърляно, търкалят се пасажи, страници. Духът на Словото на Учителя го няма. Затова не може да се чете. Не са я чели съвременниците им. Не можех да я чета и аз.

14. Тогава реших. И тази книга ще се прекара през „Изгревът”. Ще я онагледим със снимки, ще я подредим както трябва, без да се променя една дума. Само така може да и се вдъхне нов живот. И да заживее тази книга, защото там са думи от Словото на Учителя, които досега са запечатани със 7 катинара и 7 печата, да не се осквернява, поради лъжата, с която опръскаха тази книга. Това е от мен.