Jump to content
Dela

БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

Recommended Posts

БЕСЕДИ

НА

Учителят

пред ръководителите

1930 год.

1. Пътят на добрите постижения - 28. VIII. 1930 год., Изгрев

2. Вътрешно единство - 29. VIII. 1930 год.

3. Трудните неща - 30. VIII. 1930 год.

4. За Царството Божие - 31. VIII. 1930 год.

5. Правият път : Един духовен опит (наряд) -30. VIII. 1930 год

1. Пътят на добрите постижения

Беседа пред ръководителите (повикани 43 души)

28 август 1930 год. 4 часа и 30 мин. сутринта, Изгрев

Прочете се Евангелие от Иоанна 8 глава от ст. 12 до края.

Дошло е времето, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие. Когато човек развие Божественото в себе си това състояние наричат възмъжаване. Това състояние различно са го определяли в различните епохи. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има една връзка с целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, Духовния и Божествения живот. Онзи, който не разбира този процес животът му минава като в мъгла. Човек много пъти идва на земята, живее, заминава, без да знае защо е дошъл. Ще събере богатство, някаква слава и всичко това изчезва. Светът всякога претърпява положението на онзи търговец, който е търгувал и е обран от разбойници. Това е сегашното положение на хората.

За Божествения живот три неща трябва да имате в съображение: Пътят по който вървите, трябва да е верен; условията - трябва да са Божествени и методите - трябва да са Божествени. Когато дойде това съчетание пътят, условията и методите да са добри, тогава всичко може да се постигне. Сега се случва понякога пътят и условията са добри, но методите са човешки и тогава никакво постижение не може да има. Сега на съвременните верующи методи липсват. Ако казваме, че поддържаме Бога, а не вършим Волята Му, нищо не можем да постигнем. Някой път условията може да не са прави, а пътят и методите прави, а някога пътят е крив, а условията и методите прави.

Та да дадете условия да расте Божественото, което от толкова време е заложено във вас, защото силата в човека е в това. Докато в него няма съзнание, че в него има Божествено, до тогаз той няма никаква вътрешна връзка; той ще прилича на един лист, капнал от дървото, няма за какво да се държи. У всинца ви имате желание да сторите нещо, да направите нещо. На всяко плодно дърво, цената е плода. Или на всеки скъпоценен камък, цената е в онази кристализация, която има в себе си.

Вие ще изучавате новите методи. С обикновения живот почти всички сте запознати, няма какво да се учите. Обикновената любов, обикновения живот, няма какво да ги учите, знаете ги, но за Божествения живот има да се учите. Божественото носи онази вътрешна свобода. Тази свобода седи в това, че в душата ви ще проникне една нова светлина, която ще ви даде и един друг мироглед. Някой път много мъчно е да се обясни това, както е мъчно на един сляп човек да му кажеш, че като дойде светлината, ще вижда. Има неща, които виждате, но има неща във вашия мироглед, които са тъмни за вас. Например, ако ви попитам как ще завършите живота си, това за всекиго от вас е тъмно. Трябва да имате онази самоувереност, както онзи търговец, който е кредитиран, има кредит зад себе си. Или като онзи военачалник, който знае, че победата е всякога на страната на разумния човек. Ние сме в света за да извършим волята Божия.

Този свят е само един предговор, той е като встъпление за друг един свят, който сега се приготовлява, който иде в света. Наричат го новият свят, новото съзнание на хората. Напреднали души от Невидимия свят ще дойдат. Тези, които до сега са управлявали, яли и пили, като едно правителство, което е неспособно да управлява, ще падне. Всичко е в ръцете на онези управляващи. Има две сили в света, които се борят - хората ги наричат добро и зло. Злото досега е било във възходяща степен, то е управлявало света. Тази власт сега се взема от тях. Тя така лесно няма да се вземе, но в хората ще настане една коренна промяна, физическа, социална. Коренно ще се изменят хората в своите схващания. И физическия свят и той ще се измени. Вие сте вътре в тези промени, които стават. И понеже тези промени стават много рязко, в целия свят, хората се намират в една пертурбация. Съзнанието днес на хората е под действието на Божия Дух. И този Божественият, разумният Дух. има за цел да измени целият свят понеже от хиляди години се молят хората на Бога да премахне това несносно положение в света, което гнети хората. Богат си, здрав си, но има едно положение, което гнети умътти. Не само грешни хора, но и праведни, всички са се намирали в този вътрешен гнет, от който ще се стремим да се освободим по закона на Любовта; закона на Любовта трябва да се турне в действие. След това знанието трябва да се тури като сила и условие, а Истината е методът, по който трябва да работите. Пътят е Любовта, знанието е външните, Божествените условия, а Истината е метод чрез който може да се освободи света от това несносно положение, в което се намира сега.

Нашето освобождение няма да дойде отвън механически. Ние сами трябва да бъдем тази мощна сила отвътре. Бог отвътре ще работи.

Как трябва да се работи? В света всички добри хора, които водят един добър живот, с мисълта си трябва да насадят в света добрите си мисли, да препращат мислите си, като в едно тинесто блато, като се пусне един голям извор да тече, той изчиства всичката кал. Със своята добра мисъл ние трябва да преобразим външните условия. Ти си един орган, един член на Господа. Ние очакваме Господ да направи и ние наготово да дойдем, без да сме работили. Всички трябва да вземете участие в работата на Бога. Ти казваш: „Тази работа няма да стане". Ако домакинята има хубава вода, хубаво брашно, ако пещта е опалена, право ли е да кажем, че не може да се намеси брашно и да се опече хляб? При сегашните условия няма какво да чакате повече. Най-първо на съвременните хора какво трябва да говорите? Кажете на когото и да е в света например следното: „Мислиш ли, че по този път, по който си тръгнал ще завършиш добре? Че те очаква нещо добро?" Само му задай въпроса и ще видиш, че той веднага ще се стресне. Ще се стресне по единствената причина, че в света не сте само вие, които работите. Има доста работници от Невидимия свят, които работят, само, че трябват работници и на земята, които да работят на физическото поле. Ак о искате да знаете сега лошите хора навсякъде са изпоплашени, имат един вътрешен страх. Навсякъде по света сега има един неестествен страх. Никога света не се е намирал в такова неестествено положение. Те искат по някакъв начин да осигурят живота си, по един или друг начин, и за това са жестоки. Та казвам: Сега ще изучавате начините на тази вътрешна борба. Някои искат да освободят хората чрез убийства, но чрез това не може да се освободи никога човек. Истинският път, чрез който може да се освободи човек е по закона на Любовта. А онези крайните елементи, които не разбират Божествените закони искат по физически начин да подобрят света. И в следствие на това стават войните, революциите. Този метод е добър за тях, но за духовните хора с този метод нищо не може да се постигне. Защото властта на духовните хора трябва да бъде отвътре. Ще дам следното разяснение: Да допуснем, че има цяла армия добре въоръжена, но вие имате в ръцете си изворите и от вас зависи, вие можете да спрете водата на тях; или в ръцете ви е прехраната и може да престанете доставката на храна и армията няма с какво да се поддържа. Така че на светските хора силата е дадена отвън, а на духовните е дадена отвътре. От вас зависи. Добрите хора са като отдушници, те са като светлината и са условие, при което другите хора могат да се развиват.

Та във всички ви трябва да има една жива вяра, с която можете да опитате доколко можете да служите на Бога. Аз сега желая, този Господ за когото живеете, да оживее във вас, да го познаете. Ако чакате, все ще го познаете някой ден, но Писанието казва: „Някои ще Го видят и ще се зарадват, а някои ще Го видят и ще заплачат". Всеки един от вас трябва да дойде до едно определено верую, не веруюто на стария свят. Всички тези 500 милиона верующи християни, когато дойде тази всеобща война, никак не застанаха на страната на Христа да кажат: „Няма да воюваме!" И тогава тази война не щеше да стане. В тази война се опита в какво вярват хората. Христос е почнал отвътре да царува, но във външният свят царува Мойсей. Методите са Мойсееви. Хората искат доброто, но методите им са Мойсееви. Например казват: „Да обесим този човек. Не е хубаво да се обеси, но какво да правим и пак тези лоши хора ще се наплодят, какво да ги правим?"

Та целият християнски свят и вие проповядвате и търсите Христа, но прилагате Мойсея. Методите на християнството тепърва трябва да дойдат. Новите схващания трябва да дойдат на мястото на Мойсея, като вътрешен подтик. Методите на Христа, които сега са отвътре, ще действуват и отвън, на мястото на Моисеивите. Мойсеевото учение няма да го има. Времето е близо. От нашето гледище е много близо, но по човешки погледнато вие ще кажете, че е много дълга работа.

Та ще изучавате силата на човешката мисъл. Има един начин, по който мислите на хората могат да се сдружават. Можете да направите опит. Ако съберете 20,30,100 души при един болен и концентрирате мисълта си с едно желание, може да го излекувате. Ако 100 души пожелаят един човек да оздравее ще оздравее. Това го правят сега в Америка. Или някой християнин загази, отнесе се до някои братя. Съберат се стотина братя, помолят се и тръгне работата на този човек. Та колективната мисъл на хората е една сила Божия, с която хората трябва да си помогнат. Та когато ние едновременно действуваме в едно направление към Бога, тогаз няма нещо невъзможно. Ние трябва да се считаме като органи на Бога и така да работим. Всяко едно желание, което може да се роди във вас е от Бога. Помнете: Всяко добро желание, което може да се роди във вас не е ваше. Като кажеш: „Няма значение това добро желание!" Тогаз ти постъпваш по закона на Мойсея. Ако днес умре едно добро желание в тебе, утре друго добро желание, тогаз какво остава в тебе? Защото бъдещият ти живот ще се роди от добрите ти желания. Та трябва да имаме нов мироглед. Някои казват: „Дай ни сила отгоре!" И привеждат Христос за пример, който е дал на учениците си сила да правят чудеса. Но като четете Писанията ще видите, че тези хора бяха като една душа. 120 души се събираха заедно и желаеха хубавото в тях да възтържествува. И тези 120 души скоро станаха 3000 души. И тези християни на първо време много хубаво вървяха, а днес вървят по пътя на раздора. Сега по пътя на християнството има Новото учение: Да се обединят хората и като се роди една добра мисъл в някого, трябва да се роди във всинца ви желание да я реализирате. И сега у мнозина има хубави проекти, но другите не реализират, така се губи време и няма никакво постижение. Христос казва: „Ако вие не признаете, че Любовта е едно всемощна сила, която може да извърши всичко" и Божията Истина - също. Ако вие нямате това верую, нищо не можете да извършите. Вие трябва да имате едно верую и да знаете, че това, което искате ще стане и земята да се обърне. Ще стане защото имате едно правилно схващане за света. В света е дошло време да се изменят условията. Аз искам с вашето верую да опитате. Ако вие чакате Истината да дойде отвън вие се лъжете. Вие казвате: „ Нам ни трябват пари. Парите не са първото, те отпосле ще дойдат. Питам: Какъв е закона когато се ражда едно дете? Как започва то? Това дете започва с най-малките възможности, започва като една микроскопическа семка някъде. Също така е и с идеята. Може да се зачне една микроскопическа Божествена идея вътре въ вас. И вие казвате: „Нищо няма да излезе от нея". Но вие оставете тази идея да работи вътре във вас и тя ще възрастне. У вас има една идея: Искате да работите за Бога. Какво подразбирате под думите „работене за Бога"? Ти казваш: „Искам да обърна българския народ да вярва в Бога". Че той и сега вярва в Бога. Не да ги обърнем, но да се обърнат сърцата на тези хора, че те да не живеят за себе си, а за другите и всеки един да има желание да живее за Божественото. И ако във всички хора има това желание, то светът ще има друг изглед. В света има една крива страна - това е, че не се върши Волята Божия. И от невършенето на волята Божия, не страда Господ, ние страдаме докато се убедим, че пътищата на Бога са опитани и че те са единствените методи, по които може да дойде спасението на света.

Аз ще ви дам само някои методи, чрез които да работите. В моите беседи аз съм говорил много работи. Както някои, които са изучавали теоретически химията, изучавали са за кислорода, водорода, но в лабораторията нищо не могат да направят с тях. Трябва опитно да се знаят нещата. Когато отиде човек в лабораторията, трябва да знае в кое шише, кой елемент е и после трябва да знае точно, каква доза да вземе от него. Вие понякога искате да свършите нещо прибързано, искате да кажете някому някоя силна дума: „Ти ще умреш, в ада ще идеш." Така не се проповядва. Даже някои от вас сте пресрочили. Трябваше по- рано да се завземете. И сега не е късно, но ако закъснеете още малко, пресрочване ще има.

Та сега трябва да употребявате Божествената мисъл, като едно средство за вътрешна работа или казано на съвременен език, аз ще се постарая да направя една антена да можем да говорим с Невидимия свят. Най-първо да слушате. В Лондон се говори, в Русия, във Франция се говори - вие може да гледате нещата как стават. Казвам, че е дошло времето за тази антена. Първите християни и всички хора от създаването на мира досега, които са имали знания, са знаели този закон. И докато не се образува антена с Невидимия свят, да имате съобщение, работата не може да върви. Та от вас сега искам три неща, три неща иска от вас Небето. Можете ли в името на Любовта да работите? Това е Пътят. Можете ли в името на Любовта да използувате условията? Можете ли да употребите методите на Божествената Истина? Без колебание! Това, което е казано да се изпълни! Не мислете, че това ще влезе в разрез с вашия живот. Не, вашите работи ще тръгнат и ще се подобрят, десет пъти ще бъдат по-добре отколкото сега. Няма човек, който да е вървял по Божия път и да не му върви добре. Някой ще каже: „Моята работа не върви". Това си има причини. Ако Бог ни поставя на изпитание, на страдание, целта Му е понякога да изпита нашето верую. Някога Бог ще даде богатство и привидно ще го вземе, за да опита-за какво го обичаш, дали за богатството или за същината. Ще кажеш: „Тогаз Господ дал, Господ взел". Но на Господа крайните му решения всякога са добри. Всякога целта му е да опита да събуди съзнанието ни, та между Него и нас да има връзка, да има в нас готовност и нищо в света да не бъде в състояние да разклати нашите убеждения.

Днес ще ви дам тази задача: Прочетете от 4-тях Евангелия първите глави и намерете една основна мисъл, която се намира в 4-тях глави. Има една основна мисъл в тях, която може да се приложи. После заедно прочетете от 7-ма серия 10 беседа „Миротворци". Това направете днес. И от тая беседа изкарайте общата мисъл. Да, ще дойдете до този вътрешен метод. Аз ще ви покажа този вътрешен метод, по който трябва да се работи. Казвам: Тази година има условия за работа. Бъдете уверени, че имате от Невидимия свят всичкото съдействие, доколкото аз зная, на всички онези приятели, които са дошли. Имате добри условия да работите. Начинът, по който ще работите ще остане начин само за вас. Няма да го разправяте на този или онзи. Може да разправите нещо, което е опитано от вас, 99 пъти опитано. За пазаря няма какво да изнасяме, когато нямаме още за себе си. И много пъти нашите проекти в света не се постигат, защото преди да сме постигнали разправяме на този или онзи. Онзи казва: „Нищо няма да стане от тази работа!" Да, този е сега Божествения закон: Да изменим нашите мисли, докато те дойдат в хармония с Божественото, ие ще дойдем в хармония с Бога и тогаз мислите на Бога ще се отразяват в нас и ще имаме един положителен опит. И тогаз този метод може да го предадете и на други - след като имате резултати. В този народ има толкова застояли души! В този Балкански полуостров има много души, които са изостанали в пътя на своето развитие, закъснели души. И в никоя друга страна няма толкова закъснели души. И в следствие на това, че са закъснели в тях има напор да минат напред и затова са такива лоши. Ние със своята мисъл трябва да ги упътим. На всички тези хора трябва да се даде светлина.

Аз бих желал всеки от вас да си напише на едно листче най-малкото каквото иска да постигне през тази година. Да имате една малка опитност, реална опитност, да имате един скъпоценен камък. Не големи мисли, но най-малката мисъл, която искате да реализирате през тази година. Ако тя може да се реализира, всичко друго може да се реализира. Ако тя не може да се реализира, то големите мисли никак не могат да се реализират.

Новият живот няма да го смесвате с вашия стар живот. Сега имате възможност да направиме най-малкия опит и той ще внесе известна светлина и поне известно подобрение. Най малко ще внесе у вас едно самодоволствие или една вътрешна храна, една вътрешна самоувереност ще дойде. Защото досега както ви виждам, някои от вас почвате да губите вяра в себе си. Казвате: „Остаряхме, нищо не направихме! Побеля ни главата!" Това е старит път - главата може да побелее, но после мож е да почернее. Че е побеляла главата няма нищо лошо в това.

Каквото постижение искате да имате, това ще напишете на едно листче. Ще го напишете поотделно. После, вижте каква обща идея имате, която може да се приложи. Аз ще ви кажа един общ план. Ние трябва да работим за Бога в света, да бъдем носители на новите идеи. Това, което може да се приложи сега. Има неща, които в този живот не могат да се приложат, а има неща които могат да се приложат. Ние сега говорим за тези неща, които са практични и могат да се приложат в трите свята: във физическият, Духовният и Божественият светове. Трябва да бъдем съвършено свободни. Като ученици ще започнете. Ще започнете с една работа и ще имате печалба. Представете си, че един голям „гешефт" започвате с няколко милиона лева печалба. Външните блага са условията, в които Бог се изявява. Най- трудното, с което човек трябва да се справи, това са неговите убеждения, вярвания. Докато не се уреди вътрешната работа, не може да се уреди външната. Положително нещо човек трябва да има в душата си. Представете си, че търсите имане. Първото нещо е да знаете, че го има; второто нещо е да знаете мястото му; третото нещо е да го извадите, а четвъртото - е да го пренесете. Та вие сте дошли до положението да копаете. Духовният живот е истинският. От него зависи физическият живот. Условията за бъдещото съществувание на човека зависят от Божественият живот, който е в него. Божественото, то е същественото. И това трябва да се разбере. Когато Божественото в нас е проявено, тогаз всички неща за нас са постижими, тогаз Духовният и физическият живот най-нормално могат да се изразят, а когато Божественото в нас е хилаво изразено, то в духовния ни и физическия живот ще имаме вечно разочарование. Тогаз това няма да става, онова няма да става. Сега вие сте огрухани, по-лесно ще се сварите.

За пояснение ще ви приведа един мистичен разказ. Дошъл Господ да посети светът, за да види какво правят хората. Отишъл при един виден философ, който току що е бил вдигнал натопеното си в мастилото перо. Той като видял Господа си помислил: „Дали Господ дълго време ще седи тук? Ще ми пресъхне мастилото. Като разбрал какво мисли философът Господ си отишъл. Отива при един жрец, който тъкмо турил тамян в своята кандилница. Жрецът си казал: „Дали Господ ще ме държи дълго време? Ще ми изгори тамяна и не ще мога да си извърша службата". Господ разбрал мисълта му и си отишъл. Срещнал един военачалник, който си бил дигнал сабята да воюва, но и в неговата мисъл Господ прочел същото и си отишъл. Отива при една майка, която тъкмо се канела да окъпе детенцето си и тя също помислила дали Бог ще я забави и дали ще успее да окъпе детето си. Най-после Господ отишъл при един готвач. Последният тъкмо бъркал в тенд жерата. Готвачът си помислил: „Да не би Господ да стои дълго време? Лукът ми ще загори и яденето ще се развали". Но готвачът веднага съзнал грешката си, разкаял се и се изповядал пред Господа: „Прости ми Господи, аз си помислих, че като дойде, ще останеш при мене повече време и яденето ми ще пригори. Дотегна ми този занаят, искам да го напусна. Той не е за мене. Големи пакости ми създаде. Ето с тези тенджери влязох в грях сега".

Всеки човек има някакво желание, което поставя в себе си по-високо и от Божественото, от идейното, вследствие на които не може да търпи, не може да издържа, Неговото присъствие. Единствен от всичките само готвачът разрешил правилно въпросът, понеже изповядал грешката си. Вие можете да имате метода на философа, на жреца, на воина, на майката и най-после да имате положението на готвача. Готвачът се изповядва. Християнството всякога започва с изповед. Когато някой дойде да работи за Бога може да каже: „Знание нямам". Друг може да каже: „Мина ми време". Все ще помисли нещо. Защо този философ трябваше да помисли, че дълго ще седи Господ при него и че ще му изсъхне мастилото?

Действително има една голяма мъчнотия - да се справи човек с физическите условия на живота. Каквото и да се каже, и Духовният свят, и духовните идеи, и те си имат своите мъчнотии. Представете си, че носите няколкостотин Библии на гърба си, няколкостотин килограма тежи. Макар и да са свещенни, те ще произведат известен ефект, ще ви дотегнат. На вас са дотегнали свещенните идеи. Дотягат, понеже да носиш Библията на гърба си е едно нещо, а да я носиш вътре е друго нещо. То е една сила вътре. Свещенните идеи не трябва да се носят на гърба, а трябва да се турят на работа, като едно сила вътре.

Ще дам друг пример: Един от европейските крале имал 12 Апостола, направени от злато. Те всеки ден излизали на обяд и се покланяли в двореца. Като станал крал, той ги пратил и всички го попитали какво стана с тях? Той казал:„Пратих ги да проповядват!" Направил ги на пари. Та човек трябва да прати своите Апостоли на работа. Всеки един от вас има по 12 идеи, които му са Апостоли.

Бог е Любов и само Божията Любов носи живот! /три пъти/

Бог е Мъдрост и само Божията Мъдрост носи знание! /три пъти/

Бог е Истина и само Божията Истина носи Свобода! /три пъти/

2. Вътрешно единство

Беседа говорена от Учителя на 29 август 1930 год. 4 ч. 30 м. с., Изгрева.

Тайна молитва.

Прочете се първо послание Петрово гл. 2:2-10.

Главното е опитът, който човек може да направи със своето съзнание. Законът е: Не ползува онова, което е в хамбаря, но онова, което е в стомаха. Не свещените книги, които са на гърба ти, но Словото, което е в ума ти. Свещените книги, които носиш на гърба си дълго време ще ти дотегнат и ще се откажеш да ги носиш. Божиите желания и нашите желания трябва да се съвпаднат в едно. Онова, което майката и детето желаят то става, а онова което майката не желае, а детето желае то не става. Този закон е верен и в други области. Слънцето грее, вали, има добри условия, но ако човек не оре, не сее и казва: „Няма защо да работи човек. Тази година ще си почивам!" Тогаз нищо не става. А някой път имаш желание, но няма валежи, няма хубаво време. Когато в нас има желание, но условия няма, също нищо не става. Когато желания няма, а условия има, пак нищо не става. Така че всичко става когато има и желание и условия. Аз изразявам така това: Онова, което Бог желае и ние желаем, то става. Всичката погрешка е, че не спазвате това правило. Което Бог желае, вие не го желаете, но нито глас, ни слушание. Което Бог не желае, вие го желаете. Това е истинската философия на живота. По този закон са написани свещените книги, Писанията. По този закон животът е ясен; когато вървим по Божия закон, тогаз е ясно, слънцето изгрява, а щом вървим в разрез с Божия закон, настава тъмнота и само частично се реализират нещата. Българската поговорка казва: „Празна Мара тъпан била". И в края на краищата няма никакъв резултат.

Сега трябва да напуснем онова празно любопитство. Много хора са любопитни - като говори някой, да видят какво ще каже той. Искате да прочетете какво пишат вестниците. Какво могат да пишат вестниците? Всичко онова, което пишат верно ли е? Всичко онова, което проповедниците проповядват, верно ли е? Всичко онова, което бащи и майке вършат, вернолие?-Не е верно. Както хората живеят, постъпките им верни ли са? - Не са верни. Защо? - Защото няма единство между тяхната мисъл и Божията мисъл. Докато човек желае доброто за себе си, той нарушава Божият закон. Защото, ако ръката живее, само за да бъде на нея добре, тогаз какво ще стане с нея? Краката не са здрави, тогаз и на ръцете няма да е добре. Ако очите са здрави, а краката и ръцете не, тогаз какво можеш да постигнеш с очите си? Законът е: Всички органи да бъдат здрави, съзнанието на всички органи трябва да бъде насочено към човека, та когато ти пожелаеш нещо, окото ти, краката ти и всичките ти удове да участвуват в това. Това е здравият човек и той всичко може да направи.

Човек носи Божественото в себе си. Животът, който Бог ни е дал е реалното, той е нашият капитал, трябва да го употребим. Не можем да го употребим за себе си. Който го е употребявал изключително за себе си, всякога е претърпявал една вътрешна загуба. Живота, който Бог ни е дал, ще употребим за Него, а печалбата която ще имаме, ще употребим за себе си. Този закон има еднакво приложение и във физическият и в Духовният, и в Божественият свят. В него няма изключения. Не можеш да изгубиш когато вървиш по този закон, Бог ти дава на разположение през деня слънце да ти помага. Питам: Кой е онзи, който може да ти открадне слънцето? Но някой ще каже, че може да се заоблачи времето. Заоблачаването на времето показва, че в живота ти има нещо криво, има отклонение от правия път. Под думата „облаци", разбирам, че в тебе влизат мисли, които засенчват, влиза едно криво разбиране.

Някой казва: „Как да се молим?" - Малките деца са разрешили този въпрос. Ще се молиш така както децата искат от майка си. След като се наядеш да искаш от майка си, това не е разумно. Като идеш при учителя си и поискаш това, което можеш да научиш във дадения случай, той може да ти го даде, а щом искаш това, което не можеш да направиш, той не ти го дава. В дадения случай разумно е да искаш това, което можеш да разбереш, можеш да научиш, можеш да приложиш. Тогаз поискай го и го приложи. Това, което в дадения случай можеш да извършиш извърши го, защото ако не го извършиш ще дойде състояние на недоволство, на индеферентност, ще кажеш: „Сега не му е времето!" Отлагането никога не постига целите, които се поставят, то не е наука. Има закон: При всяко отлагане на полицата на падежа, лихвата се увеличава. Следователно с нашето отлагане се влошава животът ни. Това влошаване показва, че лихвите се увеличават. Следователно в Божествения живот, законът е: Никога не отлагай! Дойдеш ли до нещо направи го! Ще приведа един пример: Един пчелар 12 години чакал благоприятна година, чакал да му дойде цаката. Аз минавам веднъж и го заговарям. Той казва: „Цаката чакам." Казвам му: Да ти помогна, че да ти вървят пчелите. От тези 300 кошера, които имаш, ще отделиш 30 кошера, ще кажеш че те са Господа. Каквото се получи в тези кошери ще го дадеш на Бога. И твоите кошери ще растат и Божиите кошери ще растат. Защото като се роят Божиите кошери и твоите ще се роят. Той казва:

„Защо му са на Господ пчели?" Тогава му отвърнах, ако иска да си върви по стария начин. Тая година всичките му пчели измряха до една и той си замина за другия свят. И свърши се цаката. Та като дойдат 300 кошера, отдели 30 кошера. Ако не отделиш всичките кошери ще отидат и ти ще отидеш. После този пчелар си казал: „Глупав човек бях аз, трябваше да послушам този човек!" Та и на вас ви казвам: Вие имате по 300 кошера. Всеки от вас ще отдели 30-тях кошера ще отделите и от роевете. Някой може да каже: „Аз не виждам никакъв кошер". Тогаз ще му кажа: Щом не виждаш никакъв кошер, тогаз остави тази работа. Аз виждам на всеки един от вас по 300 кошера, някои ще кажат: „Къде са кошерите?" Законът е: Това, в което човек вярва от душа и от сърце, то става. От цялата история мога да ви приведа ред примери. Ако проучавате историята ще видите ред примери. Държави са се издигали, после са изчезвали, идвали са до своя край, както римската държава. Като дойде Христос римляните не приложиха римското право, за да освободят Христа от кръста. И с неприлагане на римското право, римската държава какво спечели? Единственото нещо, което разсипа римската държава, то е, че те не приложиха римските закони на справедливост спрямо един човек. На някои ще каже: „Беше писано той да умре!" Ако бащата и майката не са живели добре, то е писано децата да страдат, но ако бащата и майката са живели добре, писано е децата да живеят добре. Онова, което ние дълбоко вярваме, то е бащата; онова, което дълбоко чувствуваме, тоемайката. Онова, което ти дълбоко вярваш и дълбоко чувствуваш в душата си, то определя целият ти живот. Целият ти живот се определя от твоята дълбока мисъл и дълбоко чувствувание. Ако нямаш тази дълбока мисъл, правата мисъл и дълбоко чувство, ти никога не можеш да влезнеш във връзка с Бога. Твоята права мисъл ще те въведе в Божията права мисъл и твоето дълбоко

чувствувание ще те въведе в Божията Любов. Щом се свържеш с Бога тогаз ще имаш пътя и условията и методите, ще имаш всичко. Това значи целият ти организъм да бъде в изправно положение. Във всяка една работа да вземат участие всички органи. Човек е съставен от милиарди организми. Ръката тиежива. Това самилиарди души. Тези души, ако не вземат участие в работата ти заедно с тебе, тя няма да върви. Също така и очите са съставени от милиарди души. Всички тези души трябва да мислят също тъй както ти, а пък всички да мислят както Бога - това има приложение в живота. Приложението във физическия свят показва какво Бог е постигнал и това, което има във вътрешния свят показва какво Бог може да постигне. Духовният свят показва какво ще стане в бъдеще. След като посеете, чрез тези опитности, които ви давам, няма да се безпокоите. Ще оставиш посятото Бог да го възрасти. Ние ще извършим работата, която трябва да свършим, а възрастването е от Бога. И всичката погрешка на хората е в туй, че те искат да посеят и възрастят.

По отношение на наряда, идущата година ще проверите резултатите. Той ще се прави 52 дена в годината. Ако искате можете да употребите всяка седмица по три часа. Най-малко по 1 час в самия ден на наряда, а останалите два часа, разпределени по 20 минути, през другите дни на седмицата. Така че три часа на седмицата заедно с приготовлението. Та 50 опита по 3 часа правят 150 часа. Те съответсвуват на 153-тех риби, които е уловил Петър.

Сега ви пожелавам да оставите настрана Божиите роеве. Ще проявите воля. Нищо да не е в състояние да ви поколебае. За резултатите от опитите да не мислите. Това ви давам за един опит и той ще излезе сполучлив, не може да не излезе сполучлив. И след това ще пристъпим към нещо по-сериозно. Това е нъй-малкото, което сега ще можете да направите. През другото време сте свободни. Можете да се молите един за други да ви се оправят работите. Вие ще кажете: „Как ще се оправят работите?" Например една вдовица закъсала, няма КОЙ да й помогне. Вие казвате: „Господ ще й помогне". Ако вие 40-50 души се помолите Бог да й помогне

и идете на нивата, и вземете сърпа и пожънете, вие ще свършите работата, ще се извърши волята Божия и ще знаете, че чрез вас Бог работи. Ако хората на земята имат тази свещена идея, то светът не би бил в това положение, в което е сега.

Един почне една работа, пънка се, пънка се, умори се и казва: „Тази работа не е за мене!" Дойде втори, пънка се, пънка се и той казва, че тази работа не е за него. Всички така казват. 100 души, ако се съединят ще видят че тази работа е за тях. А един по един, ако работят тази работа не е за тях. Така че има работи, които колективно могат да се извършват, а иначе не могат.

Какво трябва да разбирате под думата „Аз"? Когато кажете: „Аз мога да направя това!", всякога трябва да разбирате под „Аз" Божественото. Защото, ако не разбирате под тази дума Божественото, ще имате всякога неуспех. Когато разбираш Божественото тогаз зад тебе стои то и ти ще имаш сила. Вземете английският посланик, зад него седи английският народ и за това този посланик има власт. Ако той дойде без да е пратен от английският народ, той е обикновен англичанин. Ако отиваш да работиш някъде и сам отиваш, без да си изпратен от Бога, без да имаш връзка с Бога, без да го съзнаваш, тогаз ти си обикновен човек. Иначе Бог работи чрез тебе. Ако човек мисли, че не е пратен и наистина не е пратен, тогаз той е на правата страна. А когато мисли, че не е пратен, а е пратен, той е кривата страна. Там е лошото.

Ти казваш: „Нека се намери друг някой да направи това". Кой в дадения случай ще го изпълни? Това се налага от Невидимия свят. Ти го изпълни без никакво противоречие. Всеки, който е изпълнил този закон, глава никога не го е боляло, а всички които не са го изпълнили с десетки години ги е боляло глава. Мнозина от вас имате по двама господари. Аз съм за единството, да има един господар. При всяко съмнение в съзнанието, човек има двама господари. При всяко колебание, при всяка болест човек има двама господари. Там където има единство в мисъл, чувство и действие има един господар, а там където има разногласие, там има двама господари. Някои светски хора мислят, че за да служат на Бога, трябва да напуснат този си живот и да отидат в манастир. Напущането е вътрешно нещо, а не външно. Ти можеш да живееш в най-неблагоприятни условия и да служиш на Бога. Можеш да бъдеш слуга и да служиш на Бога. А можеш да бъдеш министър, да бъдеш почтен търговец и да не служиш на Бога. Да не се лъжеш, че от условията зависи служенето на Бога. Ако беше така тогава царете щяха да бъдат най-добрите служители на Бога. А за сега най-добрите служители са тези, които се намират при неблагоприятни условия. Най-добре се моли човек, когато е стегнат. Намираш се в трудно положение. Например ти си войник на бойното поле и си ранен. Ти се молиш, но няма никой наоколо. Като се молиш ще усетиш облекчение. Като няма кой да превърже раната Бог ще я превърже. Нещо ти казва през нощта: „Не бой се тази работа ще мине!" Вечерта минава благополучно, кръвта се съсирва и затваря раната, и на сутринта те намират. В дадения случай молитвата те спаси. Ако не беше се молил кръвта ти щеше да изтече и освен това тези хора не щяха да те намерят. Бог сега ви опитва, чрез вашия живот- каквато каша сте варили, той ви кара да я ядете, да я опитате, защото, ако не я ядете няма да имате понятие, вкусна ли е или не. Вие сте я приготвили за други. Щом не е хубава за вас, не я давайте на другите. Или законът е: Това, което не искаш да ти правят, не го прави на другите. Или другояче казано: Това, което Бог ти е казал, изпълни го, не го отлагай, защото ако го отлагаш, ще дойдеш да ядеш една каша, за която ще съжаляваш. Ако ти не вършиш Волята Божия, Бог няма да те кредитира. Ти като кръшнеш на едно място, това знаят онези Същества, които ръководят животът ти; те не могат да ти дадат вече това доверие, което са имали досега към тебе. И ако изпълниш Волята Божия, навсякъде ще имаш отворени врати, ще те подкрепят отгоре. Ти хлопаш на едно място, на друго място, не те слушат. Когато Бог те благослови хлопнеш на едно място и ти отварят, но трябват знания. Умният човек отива там където е водата. Копае и излиза вода. А глупавият отива на късмет, копае на едно място, на друго място и най-сетне казва: „Тази работа няма да я бъде". Божествените работи са точно определени. В тях няма никакво изключение. Не се става лесно светия. Под думата „светия" разбирам човек, който разбира живота добре и на физическото поле и в Духовния свят и в Божествения свят. Един светия където и да го турите може да се справи с живота. Той никога не се нагърбва с нещо, което не може да направи.

Някои от вас искате да забогатеете и тогаз да служите на Бога. Вашето положение прилича на положението на онзи светия, който искал да се ожени за една непорядъчна жена и тогава да я изправи. Един светия никога няма да се ожени за една непорядъчна жена, за да я избави. Ако той стане слуга в един богат дом и слугува там. завзема най-долното място, той може да изправи тази жена. Затова Писанието казва: „Не се връзвайте в света!" Слугата, който отива да слугува, е свободен. А онзи, който се жени за онази богата жена, той не е свободен. Не се ангажирвай да свършиш работата, която не е по силите ти. Не се ангажирвай да свършиш работата, в която Бог не участвува. Не се ангажирай с работа, която не е в съгласие с Божия закон, с Божията мисъл. Това са правила, които трябва да имате предвид в бъдеще. Някои от вас искат да знаят до колко са прави. Има един вътрешен закон, който определя абсолютното право. Ако вие слушате вътрешния закон, всеки един от вас може да знае дали това, което върши е право или не. Има нещо в тебе, което ти казва право ли е или не, това което вършиш. И то като ти каже, че е право, тогаз и целият свят да ти казва, че не е право, ти ще кажеш: „Право е!" Разумните същества, съработниците от вътре знаят какво ще стане и казват понякога: „Тази работа не е за тебе!"

Не се заблуждавайте от временните успехи, които вън може да имате. Например казвате: „Еди кой си започна еди каква си голяма работа". Тези, големите, работи носят големи загуби. В София един търговец започна с три лева и сега е добър търговец, а аз зная търговци, които започнаха с големи капитали и с колкото започнаха, още толкова дългове направиха.

Опитът, който сега правим, ще бъде успешен, понеже времето е хубаво с малки изключения. Има малки облачета, които показват, че ще има малки препятствия. Това добро време показва, че през тази година има добри Божествени условия, психологически добри условия за изпълнение на това, което желаем.

Условията, които Бог ти дава, не ги пренебрегвай! Например има една работа, ти казваш: „Друг да я свърши!" Бог ти казва ти да я свършиш, ти си най- способният. Ако на друг предадеш той ще тури в джоба си, а ти ще ходиш пак да се мъчиш. Това е едно правило, което за себе си трябва да го имаш. Това, което Бог ни дава то е наше право, никой не може да ни лиши от него. Това което Бог ти дава то е за тебе, а това което Бог не ти дава, не го търси. Ако на някой човек Бог му дава една работа и той я дава на тебе, ти не я приемай. Ще му кажеш: „Тази работа ти ще я свършиш". И твоята работа, която Бог ти дава, не я давай на други. Ако я свършиш тогаз ще имаш дихарма, успех, посвещение. Да не правиш Божията дума на две. Не казвай: „Не е толкоз колкото съм искал". Ти си искал от Господа 100 хиляди лева, а дал ти е 5 хиляди лева. Почни с тях работата. Божието има едно свойство - ти се увеличава стократно. Такъв е законът - човешкото стократно се намалява, помнете го това. Това е законът. Томоже да е голямо, но се намалява. Започнеш ли по човешки работата, тя може да е голяма, но стократно ще се намали. А започнете ли по Божественому, тя стократно ще се увеличава. Няма изключение от този закон. И сега всички нещастия в света вървят по пътя на човешкото смаляване, а всички щастия вървят по пътя на Божественото увеличаване. Но разбира се тази е една трудна философия. Това, коетоаз ви говоря зная, че не елесно за приложение. Аз съм правил опити и с най-малките работи, и с големите работи и зная как се прилагат. Човек не трябва да се колебае. Ако човек се поколебае в една Божествена мисъл, могат да му дойдат най-големите нещастия. Когато човек е постоянен в пътя си, той всичко може да превъзмогне. Няма сила, която може да спре Божествените преднамерения, които Бог е турил. Това скоро ще стане, то е въпрос само на време. Ще дойде един ред в света, който ще изненада всички хора в света. Ще дойде един ред и порядък в света, който ще надмине всички очаквания. Като дойде вие ще проверите, че е вярно. Искам да бъдете смели, да няма страх. Страхливите не могат да наследят Царството Божие, при страх от външните условия. Второто положение: Между всинца ви да се създаде една вътрешна хармония, никаква дисхармония (да) не съществува. Някой път гледам за всевъзможни работи се явяват противоречия. Само това може да се приложи, което се добре разбира. Щом криво разбирате, какво ще приложите? Най-първо трябва да имате любов и уважение един към други, каква любов можете да имате. Като срещнеш един човек, ти да го уважаваш и той да те уважава. Всеки да търси доброто у другите. Ако нямаме такова разположение, тогаз не можем да вършим волята Божия. Инак ще искаме да се изиграем един други. А там където се изиграват хората един други, там Бог не взема участие. А не искам вие да бъдете като прости стъкла, а като диаманти, като скъпоценни камъни, които силно пречупват светлината. В скъпоценните камъни има нещо, което ги отличава. Ако прекараме един диамант върху някои човек, който е неразположен, ще му мине неразположението. Но ако прекараме върху него едно просто стъкло, то няма да му мине неразположението. В скъпоценните камъни има живот. Та добрият човек има изобилен живот. Добрият трябва да бъде като скъпоценен камък. Желая вие всинца да бъдете като скъпоценни камъни. Да пречупвате Божествената светлина и да имате новото, с което да се отличавате.

Има четири вида хора: обикновени, талантливи, гениални и светии. Гениалният човек твори, а светията всичко завършва. Не искам да бъдете обикновени. Някои от вас са талантливи. Искам всички да бъдете гениални. Гениалният не иска да върви по отъпкания път. Той е готов за всички жертви, за новото, което му се дава. Само гениалните хора могат да изпълнят Волята Божия, понеже те вървят по новите пътища. Човек който върви по новите пътища ще има повече работа и повече мъчнотии, но ще има и по-големи придобивки. Когато се намериш в най-трудното място трябва да знаеш, че два човека има в тебе. Ти пожелай и кажи: „Духовният човек или Божественият човек в мене да се прояви!" Дойдеш до едно място, станеш кисел, кажи това и тогаз Божественият човек в тебе ще се прояви. Има една разлика между твоето обикновено и твоето Божествено състояние. Обикновеният човек в тебе ще забърка една каша, че години ще ти завземе да я оправиш, а Божественият човек веднага ще я оправи. И всеки един от вас, оставяйте Божественият човек да работи във вас. Като работят те двамата, това наричам аз работа според Бога. Тогаз се върши Волята Божия на земята. Някои от вас имате опитност. Вие може да познаете кога работи Божественото. Когато работи Божественото в човека има един външен физически белег. Да кажем, че отивате при някой човек в града в момента, когато работи в него Божественото, по неговото лице заиграва една хубава усмивка и те посреща разположено.

Аз желая първо: Всички да работим за постигането на това добро във вас, което Бог е вложил отначало във вас. Второ: Работата, която Бог ви е дал в този живот желая да я свършите, да не я отлагате, да не кажете: „Като се преродя втори път". За следващите прераждания има друга мисъл. В този си живот свършете си това, което ви е дадено сега да свършите. А пък за следующия живот има съвсем други задачи. И ако изоставите това, което е дадено сега да свършите, ще имате лоша карма. Сега използувайте добрите условия, свършете работата, която Бог ви е дал. Не я оставяйте за следващия ден.

Само проявената Божия Любов,

само проявената Божия Мъдрост,

само проявената Божия Истина носят пълния живот, /три пъти/

3. Трудните неща

Беседа държан а от Учителя, 30 авгус т 1930 год. 4 ч. 30 м. следобед, Изгрев.

Тайна молитва.

Прочете се Втора глава от Данаила, 20 - 30 стих /без последния ред/

Мъчно е да караш ситият да яде, трудно е да караш ленивият да работи. Още по-трудно е да караш неспособният да учи. А съвсем трудно е да караш куцият да ходи. Вие живеете в материалистичен век на усилена външна дейност, която има връзка почти с животинското царство. Животното докато има нужда ходи, хойка цял ден. Щом се наяде, легне да спи. Ние виждаме човек цял ден оре на нивата, вечерно време е капнал от умора и ляга да си почине. На другия ден пак се връща вечерта и пак ляга, и спи. Питам: От такова състояние какво може да добие човек? Казва се: „Човек трябва да работи", то е изтощение. В работата трябва да има нещо приятно и трябва да съдействува на човека да се развива. А когато при работата всички светли идеи, които имаш за живота изчезнат и казваш: „Всичко е празна работа, в живота никакъв смисъл няма", тогаз питам, каква придобивка имаш?

Един човек сънувал, че държи кесия, но се събужда и вижда, че държи края на чаршафа. И ние съвременните хора приличаме на този човек. Занимава се някой с вземане и даване и мисли, че е придобил нещо, но нищо не е придобил. Това е цяла илюзия. Страданието не е нищо друго освен процес на отделяне на това, което не е реално.

Реално е това, което виждаш и съзнаваш. Когато съзнаваме, но не виждаме, то не е реалното. Когато виждаме, но не съзнаваме вътре и то не е реалното. Та реалноста има външно и вътрешно условие. Реалността, която задоволява човека трябва да има външен израз. Ако не можеш да реализираш една своя мисъл, желание и постъпка тогаз къде е реалното? Ако ти през целия живот ореш и сееш, и нищо не можеш да хапнеш от това, което си орал и сял, тогава защо ти е придобитото? Искаш да добиеш пари, но ако не можеш да ги впрегнеш на някаква работа, защо тиса? Да допуснем, че те направят библиотекар на една библиотека, в която има всички свещени книги, откакто светът се е създал досега, това, което Бог е написал. И ти да кажем през целият си живот ги пренасяш от един долап в друг, изтупваш праха им, но нито една книга не си отворил да прочетеш, тогава какво те ползува това? Това е все едно да пренасяш житни зърна от един хамбар в друг. Но това жито така не се увеличава. Та, ако това жито го пренесеш на нивата и там поникне то се увеличава. Това е реалността. С други думи в реалността винаги има една малка придобивка. Всякога когато придобиеш колкото и микроскопично да е то, то е една реалност.

Ние трябва да се научим да работим, за да се освежим, за да се подмладим. Аз наричам работата процес на подмладяване. Що е работа? - Работата е закон, метод, условие за подмладяване на човешката душа или за осмисляне на човешкия живот. Затова виждаме, че когато човек не работи обезсмисля се човешкият живот.

Нашата работа на земята не е работа, но е труд. Ние работим, но губим от силите си, от мислите си - това е изтощение. Трябва да обърнем целия този процес на разбиране в една вътрешна философия да служим на Бога както трябва, както децата слушат с отворени сърца. Да няма нужда да ни доказват съществува ли Бог или не. Когато човек е гладен и му донесат питата при него, има ли нужда той да пита колко тя е голяма, колко тежи, да прави анализ? В дадения случай ти трябва да я разчупиш и колкото питата е по-малка, толкова по-добре е за тебе, защото цялата пита ти не можеш да изядеш наведнъж. Това, което можеш да изядеш, то е важното. След като се наядеш може да разискваш от какво е направена тя.

Сега искаме да видим как Господ е създал света и прочее. Но това са второстепенни работи, не са съществени. Да почнем да мислим както Бог мисли, да работим както Бог работи в това е смисълът какво ще правиш. Ще работиш както Бог работи. Както Той осмисля работите ти и ти, в малкото, в миниатюр ще осмислиш работите. Ако те не са осмислени ти не работиш. Ако ти се караш с всички хора при работата, ти не работиш. Ти питаш: „Как да го направя?" - Както го е направил Господ, така ще го направиш и ти.

Една майка по невнимание изтървала детето си и то онемяло от падането. Детето порасло и станало на 20 годишна възраст. Станало слуга при един чорбаджия. Веднъж последният го пратил за дърва в гората. Хваща го горският и го пита: „Кой ти позволи да сечеш?" Онзи мълчи. Тогаз горският го бие. Най-сетне слугата казва: „Не ме бий". - „Така кажи, защо мълчиш?", казал горският. Върнал се слугата при чорбаджията. Последният казал: „Слугата ми отиде ням в гората и като се върна може да говори". Питам: Ударите на горския на място ли са? - На място са. Но ударите на майка му не са на място. Тя трябваше да бъде внимателна. Много страдания идват сега, за да премахнат някои анормалности, които са от минали съществувания. Трябва да се възстанови в нас, по който и да е начин Божественото разбиране, Божествената хармония. Или проста казано - да знаем защо лягаме, защо ядем, защо ставаме и прочее. Да се уясни животът ни. И щом се уясни, тогаз ще дойде онова хубавото, красивото в живота ни. Вие сте в края на този век. Вие сте така да кажем пред зарите на една нова епоха, която носи нещо хубаво в себе си. Трябва да се освободите от стария живот, старите схващания, старите разбирания. Старият човек трябва да се освободи от старостта си. Бедният трябва да се освободи от бедността си. Това е задачата. Тогаз богатият какво трябва да направи? Той трябва да се освободи от богатството си. Да го впрегне на работа. Богатите трябва да работят, трябва да впрегнат на работа силите си. Кои са богатите хора в света? - Разумните хора. А кои са сиромасите в света? - Глупавите. Следователно, разумните трябва да внесат в света своя капитал, а бедните трябва да използуват капитала на богатите, за да работят. Има хора, които не разбират този закон и завземат богатството на богатите, а богатите не го дават. Това е тегленето на кесията. Единият казва: „Тази кесия е моя, заради мене". И другият така казва. А като се събудиш ще видиш, че държиш чаршаф. Ти можеш да се молиш дълго време на Бога - като си се молил 20 години на Бога ще останеш само един религиозен човек. Какво ще останеш? - Чаршафът. Не че истината не е там, но има неразбиране. Ако не знаеш как да работиш трябва да умреш. Смъртта, умирането е по причина, че не знаем как да работим. Ако гладният не знае как да яде непременно ще умре, а ако знае ще живее. Ако жадният не знае как да пие ще умре. Ако невежият знае как да пие ще стане учен. Трябва да знаеш защо трябва да се молиш, защо трябвд да работиш.

Каквато и опитност да имате и най-малката, считайте, че това е от Бога. През тази година ще се молите за една вътрешна светлина. Като ви дадат от Невидимия свят един метод, да знаете как да оправите работата си и ако сами не можете да ги оправите оставете Невидимия свят да ги оправи. И след като ги оправи не искайте да ги коригирате. Ако по друг начин мислите, ще имате постижения както всички други хора.

Та работата е един процес за подмладяване, за разкриване на живота. /Учителят даде наряда „Правия т път"/ . Четвъртото четириседмичие е за съшествие на Божия Дух върху нас, за да работим, за да влезем във връзка с Божия Дух. И на Небето и на земята това, което разпорежда всичко е Духът. В каквото и направление да е и във физическия и в Духовния и в Божествения свят, всичко което разпорежда е Духът. Ще се молите за слизането на Духа да озари сърцето ви, ума ви, да изпълни душата ви, за да имате вътрешна придобивка. Има едно знание, което всякога трябва да остане у вас. То е същината на вашия живот. Него не можете да давате вън. Няма нещо, което можете да давате, само плода можете да давате.

Имайте предвид, че живеете в един период, в който постоянството е слабо. На българина му липсва постоянство. То му е нужно. Той не чака докрая. Той е чакал 2-3 часа, но не чака още една минута и си заминава. Какво му струва, толкова време е чакал, да чака още малко! За една минута изгубва всичката работа. Изгубил си целия ден, че 5 минути ще изгубиш, какво от това? А в Духовния свят има голяма опасност. Често даже много силни хора, като дойдат до духовните работи не дотърпяват. Молиш се, молиш се и после преставаш. Цяла година се е молил, остават още 5 минути и казва: „Тази работа няма да стане", и я оставя. Отишъл един българин да копае имане. Копал до 2 метра и казал: „Това е празна работа". Напуснал и си заминал. Минава след това друг и казва: „Този защо е копал тук?" И копал още една педя и взел имането. Та казвам сега: Бих желал вие да приличате на този последния, да досвършите работата, защото някои са копали, не са досвършили и са казали: „Тая работа няма да я бъде". Българинът казва: „Късмет". Под „късмет" аз разбирам, че е заслужено, работил е човекът.

През тая година ще наблюдавате къде са слабите ви страни. Къде е слабо въжето, като войник да видите, къде са слаби позициите. Да укрепите там, където е тънък конеца. Човек трябва да знае къде са слабите му страни, защото неприятелят оттам ще го атакува. Понякога той прави опит и от силната страна, но това е един сондаж, а после атакува откъм слабата страна. И всякога на слабата страна трябва да се държи. На силната страна той прави само маневри. Силните позиции мъчно се превземат, а слабите - всякога се превземат. Сега ходете със същата вяра както са ходили всички от хиляди години. В Духовния живот между миналото и настоящето няма различие. И преди хиляди години и сега онези, които са вървели по Божия път все едно и също са чувствували. И мъдрецът и детето като дойдат да се молят на Бога, все по един и същи начин се молят. Мъдрецът не се моли като мъдрец, а като дете. И детето се моли като дете. Има едно качество на молитвата: там ще имаш качеството на детето, ще вярваш като детето, което отива при майка си и вярва, че тя ще му даде. В молитвата трябва да имаш чистота, смирение. Човек трябва да се освободи от мисълта, че е нещо, генералът ще хвърли сабята, дрехите си. Владиката ще свали короната си и т. н. Те са титли турени отпосле. И светията и той е турил отпосле мисълта, че е светия. След 30 години хората са го произвели светия, но той ще престане да мисли, че е светия. Тридесет години той мисли за Бога и затова е станал светия. Светията си е светия, но той да не мисли, че е светия, когато отиде при Бога.

Добрият човек не е безсилен. Ако ти се намериш на сухо поле и дойде лъв, ако имаш кибрит запали тревата, нищо повече. Лъвът ще побегне като се вдигне огън. Та Невидимият свят по същия начин запалва чергата на лошите хора за да ни избави от тях. Тези страдания в света не са нищо друго освен избавление на добрите хора.

Повдигнете си ръката и всеки един от вас да пожелае в душата си нещо за себе си, за своите близки и за който искате. /Направи се упражнението/.

Дава ви се една глава, ще я прочетете. Тя е 16-та глава от Деянията на апостолите. /Прочете се главата/. Всички противоречия, които стават тук - (думата е за прочетеното в главата) - стават все за постижения. Например, затвориха Павла, той обръща стражите към Христа. Павел е разбирал политическия закон и казал, че без закон го затворили. Това, което е писано в главата ще ви бъде през годината. Така Духът и върху вас ще работи. Както тогаз, така и сега Духът ще работи - каквото става всичко ще бъде за добро, ще се обръща за добро.

Гимнастическите упражнения са две категории: стари и нови. Старите са духовната страна, а пък новите са за тониране. На тези, които не са в школата дайте им да четат четиритях Евангелия.

Няма да ви кажа, че всичко ще се уреди, но ще ви кажа: Всичко ще се урежда.„Ще се уреди" е свършено нещо. Всичко ще се урежда. Бог го урежда по всичките правила, не го урежда временно, урежда го за всякога. Затова много здраво пипа. А някои искат само временно уреждане. Има един промеждутък от няколко години. Аз го наричам мирни години, след което, ако европейските народи не проумеят ще дойде голямо изпитание. Именно тези мирни години да прекараме както Бог иска. А пък през другите каквото Бог направи ще го видим. Не само ще го видим, но всички хора ще проумеят. Каквото видят сега хората, втори път няма да желаят да го видят. От Невидимият свят искат да предотвратят едно голямо зло.

Войната се води на широко поле. Те са Божиите работи. Не трябва да се грижим как ще станат Божиите работи. Другите работи добре ще станат, но ние нашата работа да свършим.

И в политическо, и в културно, и в много отношения светът ще се промени. Това е неизбежно. Сега детските гащи на човечеството стават тесни. Та сегашните начини на управление, на религия и прочие са детински работи, играчки. Никакви стари истини. Те са неразбрани детински работи. Та всичките тези работи ще се изоставят от самосебе си. Ще ги съблече човек. Не че хората не са по-морални, но старите вярвания не могат вече да се държат. Хората търсят нещо по-хубаво. Където и да отидеш сега, хората имат по-добро разбиране, но понеже нямат мярка с която да мерят не знаят как да постъпят. У стари и млади Божествения Дух е разклатил съзнанието им. И всички хора търсят нещо ново навсякъде. И един ден те ще го намерят. Има едно търсене, едно пробуждане.

Сега ще имате вяра да служите така добре на този Господ, на Когото аз служа. И ще опитате, и ще видите, че освен Него друг няма. Той е единственият. Да Му служите както аз служа.

Само проявената Божия Любов,

само проявената Божия Мъдрост,

само проявената Божия Истина носят пълния живот, /три пъти/

4. За царството Божие

Беседа говорен а от Учителя, 31 авгус т 1930 год . 4 ч.и 30 м. сутринта, Изгрев

Тайната молитва.

Казано е: буквата умъртвява, а Духът оживява. Това упражнение, което сега ще правите, /наряда/ не трябва да го направите по буквата: един час по часовник. Под думата „час" се разбира интензивна мисъл. Един час е единица време, когато съзнанието е напълно будно. Цял час може да прекара човек, без да е свършил някаква работа, а пък може пет минути да е прекарал и да е свършил работата на цял час. Зависи от интензивността на работата. Виждам едно препятствие, което можете да срещнете - за вас е много един час размишление. Тогаз вземете 10 мин. в съсредоточение, приготовление: да се молите, да се разположите. След това други 10 мин. нека ви вземе интензивната мисъл в четенето на стихове от Евангелието. След това други 10 мин. в размишление. Значи 10 мин. приготовление, 10 мин. изпълнение и 10 мин. размишление. В другото време сте свободни, можете да четете няколко глави от Библията. Защото мисълта, която върви в същата посока спомага. Вашата интензивна мисъл /за първото четиристишие/ ще бъде:, Да дойде Царството Божие!" Всички вие желаете идването на Царството Божие на земята. Това е идеала на Небето. Това е интензивната мисъл на всички същества на Небето. Ние не трябва да считаме, че като мислим, Царството Божие ще дойде, но с взимане участие ускорява се работата. Като мислим за Царството Божие, то ще почне. Трябва да ви държа беседа какво нещо е царството Божие. Като дойде Царството Божие в мене, моите мисли ще се изменят, моето сърце, моето желание, моята воля също ще се изменят. Тогаз и моите постъпки ще се изменят. Тогаз всичко ще се измени. Значи няма да има тогаз тези противоречия, които сега съществуват, това разочарование, безверие, падение на Духа, защото когато човек живее в уредена държава има ли какво да се плаши? В Царството Божие всичко си върви като по часовник.

Царството Божие е онова красиво състояние, в което човек ще се освободи от всичките грижи и безпокойства, които сега претърпява. Като мислите сега 10 мин. върху Царството Божие ще кажете: „Какво мисля за Царството Божие!" Като дойде Царството Божие в нас всичко ще ни донесе - мир, радост, спокойствие, раздорите ще престанат, онези, които имат да плащат дългове, ще ги платят; онези, които не могат да се примирят, ще се примирят; онези, които са грешили до тогаз, ще престанат да грешат. Значи у всеки ще има желание да върши волята Божия. Вие правите опити сега. Опитът не е още идване на Царството Божие. Това е предвкусване. Ще го близнеш, но нямаш мед в своя съд, правиш опит. След като правите така цяла година опити, трябва да стане една промяна във вас, за да може и Невидимият свят да действува по един нов начин. Сега в материалния свят, когато имате приятел към когото сте честен, справедлив, какви са неговите отношения към вас? Ак о имате приятел когото обичате и който ви обича, той никога да не направи думата ви на две. Истинският приятел думата ви на две не прави. И вие на своите истински приятели думата им на две не правите. Направиш ли я на две тогаз не си истински приятел. Ак о ние Словото Божие го направим на две, например седнеш и почнеш да се молиш, но не можеш да концентрираш умът си, тогаз ти правиш Словото Божие на две. Защото като седнеш да мислиш за Царството Божие, ще дойдат други работи в умът ти. Например женен си - ще дойдат жена ти, децата ти, приятелят ти, ако си политическо лице, ще дойде мисъл какво ще стане с тебе, с политиката и пр., имаш дългове да плащаш. Посял си нивата си и мислиш за Царството Божие, но мислиш и за нивата си, мислиш, че нямаш волове и пр. тези мисли ще нахлуят в ума ти. Ти не си отговорен, но това показва, че много дупки имаш, през които много посторонни неща влизат в съзнанието ти. Ти ще вземеш мистрията и ще замажеш, ще затулиш тези обезпокоителни дупки. Няма да оставиш нито една, през която да влиза мисъл за жена ти. за децата ти, за коня ти. Ще оставиш само едно място, през което само Божествената светлина да влиза в тебе. А ако искаш да си отдъхнеш, има един канал в човека, ще отвориш този канал и като излезнат всичките тези нечистотии, ти ще си отдъхнеш. Та при първия опит ще видиш дали съзнанието ти е уредено. Прозорците ви още не са отворени. Един час размишление за един светия представлява едно хубаво забавление, едно угощение, един голям царски банкет, гдето е ял и пил по светски казано. Но за един обикновен човек, който не е навикнал да мисли, това е като един кон, който един час е прекарал на празни ясли, без ядене.

Да не се роди у вас Дух на нехайство, да не кажете: „Тази работа не мога да направя". Вие ще направите 52 опита. Можеш да скъсаш 52 конци - по-добре разкъсай конците и нищо да не направиш, отколкото да се откажеш от работа. По- добре е да тръгнеш по пътя и да вървиш донякъде, макар и че не си достигнал, отколкото да седиш в къщи. По-добре на път отколкото в застой. Всяка добра мисъл, която човек има представлява едно усилие и един ден, онези, които искат да ви помогнат в онова, което вие сте започнали, те ще го доизкарат. Онези приятели, които ви обичат, те ще дойдат и ще досвършат работата, която сте започнали. Много пъти раницата, която сте взели е тежка. Приятелят ти взема раницата на гърба си, има кола, качи ви и се свърши работата.

И така 10 мин. приготовление, 10 мин. изпълнение и 10 мин. размишление. 10 мин. не по часовник, но според разположението ви, докато желанието ви е будно, то е един вътрешен часовник. По Дух ще работиш, а не по часовника на буквата. Докато имаш желание, докато имаш разположение, това са 10-тях минути. Щом почнеш да имаш неразположение, то работата се прекъсва, не върви вече. Можеш да кажеш: „Какво се постига с моето размишление? Царството Божие дойде ли на земята?" - Дойде понеже тази идея не е създадена у тебе. Бог я е създал. Някой път вашето желание може да съвпадне с Неговото. Царството Божие може да дойде и без нашето желание. Ние искаме да дойде, молим се за Него, но и като не желаем то пак ще дойде. Но като се молим за Царството Божие искам да станете съучастници, да използувате Царството Божие.

Царството Божие ще завлада лошите хора по един начин, а добрите хора по друг начин. Та казвам: Сега ще считате за привилегия това. Ще знаете, че не сте само вие, има и други, които от хиляди години правят опити, правят опити и са работили за идването на Царството Божие. Вие сега почвате, а пък те преди вас хиляди години са работили за това. Трябва да имате положителна мисъл. Царството Божие ще дойде. Ние като правим този опит отиваме да посрещнем Слънцето, което ще изгрее. И без да отидем то пак ще изгрее, но като сме там, да сме радостни, че изгрява, не че ние ще предадем нещо, но ще се ползуваме. Та моето желание е: Желанието на вашата душа е да имате придобивка в растеж и да принесете плод. /Направи се упражнението за първата седмица на наряда. След упражнението Учителят продължи/.

Вие как се чувствувахте сега при изпълнението на наряда? Гледам, че някои от вас сте до известна степен уморени. Когато правите опит да е будно съзнанието ви, защото ще дойдат да ви устроят препятствия. Ред препятствия има в Духовния свят. Неприятелят може да ви тури бодлив тел на пътя ви. Трябва да имате ножици да го разрежете. Някои от вас можете да знаете, но казвам: Да не сте изненадани. Да пожелаете Бог да ви даде ясна мисъл, чувство, сила на волята, изучавайте се. Изучавайте слабите си страни и се молете да ви укрепят. Ако някой от вас е търговец нали ще гледа да го кредитира някой негов приятел, познат. Болният нали все гледа да дойде някой лекар да му каже някое лекарство. Той постоянно мисли за здравето, деня и нощя мисли. Бедният година, две, три, мисли за богатството. Най-после неговата мисъл се реализира. И праведният, като желае да стане праведен, с мисълта си става праведен. Невежият като ляга и става мисли за знанието, знанието ще дойде. Та мисълта, която постоянно работи ще се реализира и тая мисъл трябва да работи до тогаз, докато се реализира. Прокопавате вада, но остават още 4 пръста земя. Като я прокопаете и нея, щом махнете това малко препятствие, водата ще протече. Та с постоянното усилие, което човек може да прави, с разумна дейност ще протече вода. Тази работа е в една нова насока. В старите работи ние сме вече вещи. Например ако ви дадат 10 торби с английски лири, не един час, но шест часа мисълта ви ще бъде интензивна. На някои от вас, ако дам 10 торби да броите, никой няма да заспи. Мисълта ви ще бъде будна, няма да проявите индеферентност, съзнанието ви ще вземе участие. Туй злато ще причини това. Но като дойде Царството Божие, никаква торба няма там с английско злато, никакви реални придобивки по видимому. Седиш и най-после ще дойдеш до изкушението. Това от Небето няма да капне, все ще дойде отнякъде. Гдето се казва: „Всичко от Небето капе". То наистина капе от Небето, но хората не вярват. Че дъжд не капе ли от Небето? Че светлината не идва ли от Небето? Че ако не идваше светлината, водата отгоре, ако и въздухът не слизаше отгоре какво щеше да стане? - Нищо нямаше да стане. От Небето ще капне по особен начин. Най-напред ще имаме светлина, после вода, после твоите чувства, после твоята воля и най-после гледаш, че нещата се реализират.

Когато желаем нещо и го очакваме, то не идва отгоре, нито отляво, нито отстрани, нито от изток, нито от запад. Ти чакаш да дойде хляба, но си отваряш очите и виждаш, че хлябът е пред тебе. Откъде е дошъл незнаеш. В съзнанието ти става едно малко прекъсване и виждаш предмета, но откъде е дошъл, не знаеш. Та когато се молиш има едно правило. Например имаш нужда от пари. Ти отиваш при един приятел, при друг приятел и пр., но нито глас, ни слушание. И после помощта ще дойде оттам откъдето никога не си подозирал. Та Божията помощ ще дойде, откъдето не знаеш. Реалното ще дойде при тебе изведнъж. Невидимият свят ти помага по свой начин. Ти вървиш и нямаш нито пет пари в джоба си. Имаш в ума си Ивана, Драгана, Петка, Стояна или че жена ти заровила някъде и пр. Невидимият свят иска да ти помогне. Бръкнеш в джоба си и видиш 10 лева. Ти по-рано си бъркал и ги е нямало, четири, пет пъти си бъркал. Откъде дойдоха те? Няма никой да е турил тези пари в джоба ти. Ти тогаз се усъмниш, че не си бъркал внимателно. Та когато човек се моли има нещо в джоба му. Докато джобът ти е пълен, ти си осигурен. Всякога когато намираш 10 лева в джоба си ти се радваш, но когато престанеш да намираш 10-тях лева в джоба си, работата е лоша. Тази е една вътрешна мистическа опитност, трябва да я имате. Законите на Духовния свят са други. Пазете се от отрицателна мисъл. Тя е много лоша, ужасна. Тогаз човек казва: „Тази работа няма да я бъде".

Един мой познат се простуди, имаше треска. Казвам му: „Употребявай топла вода". Той каза, че употребил, но нямало резултати. В 4-5 часа пил 10 чаши топла вода, друго нещо трябвало. Казах му: Сега вътре в половин час отгоре, в мое присъствие ще изпиеш 5 чаши топла вода. Той ги изпи, веднага се изпоти, преоблече се и оздравя. Иска се един период на усилена дейност. Когато човек ще направи нещо, той не трябва да разстила времето, а трябва да го съкрати. Например, какво ми коствува да направя добро, да дам някому нещо? А пък някой се спира да мисли дали онзи заслужава. Някой си мисли: „Дали ще мога да изпълня Учението?" Няма какво да се спираш на това. Ако не се извършат работите внимателно, ако човек не знае как да постъпва правилно, много пъти ще получава удари, чукове. Когато човек спуска чука трябва да бъде внимателен, може да се удари с него в ръката. Или дялаш и при дялането можеш да се удариш. Та човешката мисъл има някой път закон на изплесване. И тогаз можеш да получиш удар и повреда. И чувствата могат да имат такова изплесване.

Сега вие сте в материалния свят при особена обстановка, която трябва да се има предвид. Например някой от вас се е върнал зимно време, уместно ли е да му кажа: „Я ми кажи къде си ходил?" Този въпрос не е практичен, не е уместен в такъв момент. Аз най-напред ще му кажа: „Я се понагрей малко край огнището, след като се съвземеш, дойдеш на себе си, ще ти дам чорбица". След това ще му кажеш: „Кажи ми къде си ходил?" Ако те питам отначало за това, ти и да искаш да говориш не можеш. Та и в Духовния живот е така. В този свят си замръзнал. Най-напред ще се отмръзнеш - ще четеш Библията - това е да се грее край огъня, да грееш ръцете си. И все-таки над него има гърне да се вари. И след като се поотмръзнат ръцете ти, хванеш капака и видиш какво се готви в гърнето. След това вземеш лъжица, сипеш си и ядеш. Така също и в Духовния живот ще си сипеш и ще ядеш. Ако се грееш така на Библията, то и гърнето с лещата ще се грее над огъня, и хлебец има, ще си похапнеш и след това ще имаш сила да разправяш бодър и весел. Така се разбира четенето на Библията. Ще се погрееш над Свещената книга. Изключенията са за зимно време. Зимно време ще се грееш на камината, а лятно време ще се грееш на Слънце. Законът е същият: На камината има тенджера с леща, също така и на Слънцето има такава тенджера. Минаваш покрай някое дърво с узрели плодове, откъснеш си круши, ябълки, после набереш си грозде, жито. По отношение на Божиите пътища навсякъде има една вътрешна аналогия. Така реална трябва да бъде мисълта ви при правене на тези опити /Наряда/. А Пък останалото време до един час може да го употребите в съзерцание и молитва, за да се усили Духът ви, мисълта в сърцето ви, волята ви за достигане на някои ваши желания, постижения, за това, което не ви достига, за това, от което имате нужда.

Само проявената Божия Любов,

само проявената Божия Мъдрост,

само проявената Божия Истина насят пълния живот, /три пъти/

5. Правият път : Един духовен опит

30 авгус т 1930 година

Абсолютно никому вън от присъствуващите 43 братя да не се дава. Ако трябва Той лично ще го даде. Тайна е - никой да не те знае, че изпълняваш този опит.

И приложение в областта на Божествения закон.

Опитът е даден в събота, 30 август 1930 година, „Изгрев".

Седмично ще се прави по един опит, който ще почва в 4 часа и половина сутринта и ще трае най-малко един час. През другите дни на седмицата, всяка сутрин около 20 минути ще се прави приготовление за опита, който ще се прави през следващата седмица за предстоящият опит.

В деня на опита при ставане от леглото ще се благодари на Бога така:

Ний Господи посяваме доброто семе и Ти възрасти доброто семе, което Си благоволил чрез нас да се посее.

Забележка: Сполуката седи в това, ние да посеем, а Бог да възрасти. Всичката сила седи в това.

Лозинките, които по-долу ще се поменат не само да се помислят, но и да се почувствуват.

*

* *

Малко пояснение върху опита,

дадено от Учителя на 31 август 1930 година в 4 часа и половина сутринта.

„Буквата умъртвява, а Духът оживотворява" - с този стих от Евангелието искам да ви допълня, че един час размишление е много за вас. Размишлението зависи от интензивността - може и пет минути да бъде. Вземете 10 минути гласно, интензивно, ще произнесете формулата. Така разпределете времето:

Десет минути в съсредоточаване, приготовление, молитва.

Десет минути в четене гласно, интензивно на лозинките и,

Десет минути в размишление върху лозинките или всичко тридесет минути.

После ще отворите Библията и прочетете стиховете. Вашата интензивна мисъл за първата седмица ще бъде: Да дойде Царството Божие на земята, да дойде в моя ум , в моите сърце, душа и воля, всичко ще се уреди, всичко ще се измени.

Като живеете в една уредена държава, всичко е за добро и обратно. Когато дойде Царството Божие всичко ще ви донесе - мир, радост, спокойствие. Раздорите ще престанат. Дълговете ще си изплатите. Примирението между скараните ще дойде. С мислене само обаче нищо не става. Царството Божие няма да дойде, а трябва да го чувствувате, да стане една промяна у вас, де действувате по един особен начин. Като обичате един приятел, той вашата дума на две не прави. И вие Словото Божие като направите на две, други работи ще се зародят, ще дойдат в умовете ви. Ще мислите с жените ви какво ще стане, ако сте политици ще мислите какво ще стане с вас и политиката и прочие. Това са дупки. Ще вземете мистрията и ще ги замажете, затворите, и ще оставите само толкова място, през което Божественото да влиза. В първия опит още ще видите дали вашето съзнание е уредено. Един час размишление - работа, за един светия е удоволствие, то е като едно царско угощение. За който не е свикнал ще е трудно да размишлява един час. Ако не можете по добре е да скъсате конците, но да не кажете: „Тая работа не мога да я направя". Ще дойдат вашите приятели и ще довършат онова, което не сте успели да свършите вие. По-добре на път, а не в застой. Никога не казвайте: „Не мога тази работа да я свърша". Това е работа с вътрешен часовник, по Дух да работите, а не по часовник, не по буквата. Но дали ще правите опита или не, Царството Божие ще дойде, каквото и да стане. То ще дойде, но като го желаете вие ще станете участници и ще ползувате благата, които носи Царството Божие, та ще считате за привилегия това, а има милиони други същества, които са работили преди вас, за идването на Царството Божие на земята. Слънцето ще изгрее, но ние трябва да отидем да го посрещнем, така по-добре ще се ползуваме от благата му, които то раздава.

Та желанието на вашия Учител е: Придобивки да имате в растежа и плод да принесете.

Гледам някои от вас са уморени. Като правите опита, съзнанието ви трябва да е будно. Ще ви правят препятствия, ще ви поставят бодлива тел. Пазете се да не бъдете изненадани с препятствия. Внимателни и бодри бъдете.

Помолете се на Господа да ви даде силна воля, светла мисъл, чисто и благородно сърце.

Ще ви пратиме някои приятели да ви помагат и за да се реализират вашите мисли.

Бедният като работи с мисълта ще стане богат. Невежият - ще стане учен. Болният - ще стане здрав и т.н. С постоянно усилие, с разумна дейност, каквито человек може да прояви, ще потече вода. Това е работа в една нова насока. Като ви дам десет торби със злато, вашата мисъл ще бъде интензивна, няма да заспите, но като дойде Царството Божие, няма торба със злато, няма привидни придобивки. Като че ли от Небето не капе. Ами че дъжда капе от небето, въздухът оттам слиза и всичко оттам капе. Най-после ще капне и във вашите умове - мисъл, здраве и всичко, което ви е потребно, и живота ви ще се уреди. Очаквате отдолу - нищо не идва. Очаквате отстрани - пак нищо не идва, отгоре също, но като погледнете по- добре, виждате един хляб до вас. Откъде е дошъл не знаете. - От Невидимия свят. Вие сега не знаете к