Jump to content
Dela

I. ДЪРЖАВЕН И НАРОДЕН СЪД

Recommended Posts

I. ДЪРЖАВЕН И НАРОДЕН СЪД

Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

А. Исторически справки за Държавния съд

1. През 1903 г. е заседавал първият Държавен съд въз основа на чл. 155 от Търновската конституция, с което е трябвало да съди бивши министри, изобличени в измяна, предателство и лично облагодетелствуване. Държавният съд осъжда министрите от кабинета на Радославов, управлявали от 16 август 1886 г. до 26 юни 1887 г., за измяна на отечеството, на 8 месеца затвор, но те биват амнистирани от стамболовистите.

2. През 1913 г. трябвало, чрез втория Държавен съд, да се осъдят радославистите заради Първата национална катастрофа, когато министър-председател е Васил Радославов от 4 юли до 20 декември 1913 г. Но съдът е прекратен. Радославов оглавява правителството от 23 декември 1913 г. до 21 юни 1918 г.

3. Третият Държавен съд трябва да осъди министрите от кабинета на Радославов от 1913 ÷1918 г. След Солунското примирие от 1818 г. и Втората национална катастрофа, той емигрира в Германия заедно с цар Фердинанд, На 22 ноември 1919 г. Народното събрание прокарва закон за съдене на виновниците за Втората национална катастрофа. На 31 март 1923 г. са обявени строги присъди, но два месеца след произнасянето им - на 9 юни 1923 г, е извършен преврат от военните и е убит министър-председателят Александър Стамболийски. На следната година - 1924, управляващият „Сговор” на Александър Цанков обявява амнистия. И така от трите Държавни съда не е осъден никой.

Б. Народният съд

1. В първата програма на „Отечествения фронт”, съставена от Георги Димитров, който е в Москва, и прочетена по радио „Христо Ботев” на 17 юли 1942 г, се говори за наказание на „фашистките главорези”.

2. В края на м. август 1944 г. в манифеста на „Отечествения фронт” се включва тезис за Народния съд.

3. Първото правителство на „Отечествения фронт+ е съставено на 9 септември 1944 г. с министър-председател Кимон Георгиев. С постановление на Министерския съвет от 12 септември 1944 г. се заповядва задържане на бившите регенти, народни представители и всички фашистки престъпници. Наредбата закон е подписана и от ръководството на БЗНС, начело с Никола Петков, който е бил осъден по времето на фашисткото правителство на цар Борис, както и от политическия кръг „Звено”, чиито членове също са били в затвора. Така че те също са за Народен съд срещу управляващите до 9 септември 1944 г.

4. След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г., са назначени трима регенти на малолетния цар Симеон II. Това са: принц Кирил, Богдан Филов и генерал Михов. Те се избират от ХХV-то Обикновено народно събрание при явно гласуване с подпис, на 9 септември 1943 г., без дебати. А точно след една година идват комунистите на власт в България - на 9 септември 1944 г. – и сменят царските регенти. Невероятно съвпадение на тези две дати на 9 септември.

5. На 9 септември 1944 г. подполковник Владимир Стойчев докарва от Чамкория в София тримата регенти, за да подпишат указа за новото правителство на „Отечествения фронт”, начело с Кимион Георгиев, понеже България е още конституционна монархия с цар Симеон II непълнолетен. Те се прибират в двореца, но след няколко часа са арестувани. А с указа от 12 септември 1944 г. те са изпратени в затвора и на 19 септември 1944 г. са предадени на СССР и закарани в Москва за разпити. През януари 1945 г. са върнати в София, където са съдени от Народния съд и осъдени на смърт, с присъда от 1 февруари 1945 г.

6. След като със своя указ регентите на цар Симеон II узаконяват правителството на „Отечествения фронт” на 9 септември 1944 п, няколко часа след това същото правителство с постановление освобождава тримата царски регенти и назначава нови, републи-кански, регенти. А това са: Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски, които от своя страна подписват указ №22 от 4 октомври 1944 г, за учредяване на Народен съд и съдене на всички злодейци до 9 септември 1944 г. Интересни съчетания - едните назначават другите, за да могат после да ги осъдят на смърт.

7. На 9 октомври 1944 г. Министерският съвет назначава за Главен народен обвинител адвоката Георги Петров - комунист, участник в Септемврийското въстание от 1923 г. За Народни обвинители са одобрени Никола Гаврилов и Атанас Армянов. Съдебното дирене е от 20 декември 1944 г. До 1 февруари 1945 г., както и за други дела - от м. април 1945 г. Образуваните процеси са 135 за цялата страна с общо 11 122 подсъдими (по данни на в. „Работническо дело” от 1 август 1945 г.)

8. Военен министър е Дамян Велчев, който е имал смъртна присъда от цар Борис, но е бил помилван от него. На 14 септември 1944 г. издава военна заповед да не се допуска арестуването на военнослужещи: офицери и войници, във връзка с разследването на бивши фашистки офицери.

9. На 23 ноември 1944 г. Дамян Велчев прокарва IV постановление на Министерския съвет, при което тези, които отидат на фронта, то наказателно дело срещу тях няма да се възбужда. Българската комунистическа партия отхвърля този документ. Маршал Бирюзов, който е председател на съюзническата контролна комисия, също го отхвърля. Започват демонстрации, организирани от БКП срещу това постановление. На 6 декември 1944 г. постановлението е отменено. На 7 декември 1944 г. в София има митинг от 200 000 души, които одобряват отменянето на това IV постановление. Така Народният съд не може да бъде блокиран и на 20 декември 1944 г. той започва своята работа.

10. Любомир Христов Лулчев е арестуван на Изгрева срещу 1 ноември 1944 г, вечерта. Арестуван е срещу рождения си ден. Той е роден на 1 ноември 1886 г. (по стар стил, а по нов-на 13 ноември 1886 г).

11. Лулчев е арестуван и започват разпитите, като той прави дознание на 4 ноември 1944 г, което публикуваме в настоящия том на „Изгревът... ” по ксерокопие от оригинала от архива на МВР с разрешение за печат. (Виж стр. 415 (от оригинола, а тук стр. 403 – ГСК).)

12. Заседанията на Народния съд са на 25 и 26 декември 1944 г., при което разпитите са стенографирани.

13. На 27 декември 1944 г., сряда, Учителят Дънов си заминава от този свят. В същия ден група служители на новата власт отиват да Го арестуват, но Го намират на смъртния одър. Оглеждат наоколо и един от тях проговаря: „Ето един, който се отърва от възмездието. ”

14. Защитната реч на адвоката Иван Попгеоргиев е на 28 декември 1944 г.

15. На 27 януари 1945 г. е обвинителната реч на главния обвинител Ат. Армянов.

16. Последната дума на подсъдимия Любомир Лулчев е на 30 януари 1945 г.

17. Присъдата е произнесена на 1 февруари 1945 г. Публикуваме я накрая на настоящия раздел.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×