Jump to content

B. ПИСМА, ИЗПРАТЕНИ ДО ЦАР БОРИС III, ДО МИНИСТРИ, ДО КОМАНДИРИ, ИЗПРАТЕНИ И КАТО КОПИЯ ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЗА ДА СЪДЕЙСТВУВА


Recommended Posts

B. ПИСМА, ИЗПРАТЕНИ ДО ЦАР БОРИС III, ДО МИНИСТРИ, ДО КОМАНДИРИ, ИЗПРАТЕНИ И КАТО КОПИЯ ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЗА ДА СЪДЕЙСТВУВА

19. Писмо от Стефан Куртев до министъра на земеделието от 24.ІХ.1940 г.

До Господина Министъра на Земеделието и Държавните имоти

София

Господин Министре,

 

Върши се голяма грешка с тежки последици за сметка на българите от нова Добруджа и българското стопанство, и с по-голяма политико-обществена отговорност, която безспорно ще бъде приписана във ваш пасив - то е:5 (пет) милиона килограма жито за семе в Добруджа, което се взима от агентите на Хранизнос;25 ÷ 30 % от което жито е УЕМ (еврикирано) от мелници, който УЕМ 100 % не никне. Или освен, че ще бъде похабено това жито, но не ще поникне и нивите останат празни.

Повдигнах тоя въпрос снощи пред Г. Кънев - главен инспектор от Хранизнос, при присъствието на Ваш представител и друг от дирекцията, той призна, че еврикирано жито не никне, но бил наредил миналата година още: мелничарите да вземат УЕМ преди житото да е еврикирано и вярва, че това му нареждане се изпълнява от увълчените мелничари, [а] нали ние и другите чиновници сме в положение на подчинени - вярвам, повдигнатият въпрос така си заглъхва.

Днес по мой почин си направих анкета чрез добри стопани за разни мелници, всички потвърдиха моето мнение. Така 25 до 30 % от това семе е негодно.

Има агенти, които нямат нито килограм УЕМ, но може отсега нататък да се приема отсега пристигащото. Например тук дневно идва 12 ÷ 15 тона жито, а машината има дневен капацитет 5 ÷6000 кг., две чистачки едва ще смогнат да чистят сега прииждащото жито.

Това Ви донасям, изхождайки от становище на добър гражданин, желая да не бъда изложен пред дирекцията, на която сме представители и могат да ни напакостят.

Н. Пазар, 24.ІХ.1940 г.

С почитание: (Подпис) Стефан Куртев

20. Молба от Светозар Михайлов до министерството на войската от 12.V.1942 г.

До Министерството на войската – Щаба

(секция „Военнопленници”) София

Молба

от Светозар Стоилков Михайлов,

живущ гр, Сурдулица. Родом от

с. Сувойница - Сурдулишко.

Почитаеми господин Подполковник,

Аз съм от български произход. Имам син Новица Светозаров Михайлов, когото разгромът на Югославянската държава през 1941 г. завари в редовете на сръбската армия, а именно - в 5-а поседна техническа чета, Тържич, Словения.

Същият понастоящем е пленник в Германия – гр. Таслау и носи пленнически № 30 877.

Научаваме, че преди три-четири месеца са били тръгнали за родните си места, но по неизвестни нам причини били върнати обратно в Германия.,

Предвид на това, че той ни е единственият син и подкрепа, а ние сме вече възрастни и немощни старци, молим нарежданието Ви, Господин Подполковник, синът ни да бъде по-скоро освободен от пленничество и да се завърне в родното си огнище за утеха и радост на нас - неговите родители.

Прилагаме удостоверение № 1184 от 12 май 1942 г. за българския му произход.

Уверен, че молбата ми ще бъде удовлетворена, оставям с почитание:

гр. Сурдулица 12 май

1942 г.

[Забележка на ръка:] Четено на Царя.

21. Молба до Цар Борис III от Драга Митреваот 18.V.1942 г.

До Негово Величество Царя на българите

МОЛБА

от Драга Георгиева Митрева от гр. Велес

Ваше Величество,

С присъда на Скопския полеви военен съд по наказателно дело № 55 от 1942 г. съпругът ми Георги Коцев Митрев е осъден да излежи три години и четири месеци строг тъмничен затвор, загдето на [...] декември м. г. е продал на двама турци от гр. Велес по един килограм захар на цена по-висока от нормираната, от всичко четири килограма, които са се намирали тогава в бакалницата му.

Присъдата е влязла в законна сила и съпругът ми излежава вече наложеното му с нея наказание. Той е в затвора, ето вече цели пет месеци.

Съпругът ми е дребен бакалин в гр. Велес и едвам насмогваше със своята дребна бакалия да изхрани шестчленното си семейство, в което от четирите му деца най-голямото е на 11 години.

Вижда се от приложеното тук удостоверение, че той притежава само една паянтова къща и една нива от 7 декара. Къщата не дава никакъв доход, а служи само за подслон на семейството ни, а доходът от нивата, ако се даде под наем, не ще стигне да ни изхрани само с хляб нито 20 дни.

При това положение, докато е съпругът ми в затвора, аз и четирите ми невръстни деца ще трябва или да умрем от глад, или да се отдадем на просия. Изключено е да разчитаме на някаква материална подкрепа от роднини. Най-близките ни роднини са двамата братя на съпруга ми, но и двамата са инвалиди и не могат да изхранят и себе си, а камо ли отделят нещо и за братовите си деца.

Тежко е положението на моя съпруг в затвора, но несравнено по-тежко е сега моето положение и това на четирите ми дребни деца, защото съпругът ми е лишен от свобода, а аз с децата си сме изложени на гладна смърт.

Не протестирам против присъдата на съда, защото не се съмнявам, че тя е основана на законите в страната, но тая присъда, високо заявявам, далеч по-чувствително засяга мене и децата ми, които не сме извършили никакво престъпление, отколкото моя съпруг, който е престъпил закона.

Ваше Величество,

Скопският полеви военен съд, като издаде своята осъдителна присъда, призна в същата присъда, че са налице крайно смекчающи обстоятелства за вината на съпруга ми и затова му наложи най-малкото, предвидено в закона наказание. Повече от това не можеше съдът да направи.

Имайки предвид тежкото материално положение на съпруга ми и неговото многочленно семейство, съдът, не се съмнявам, би го освободил от излежаване на наложеното му с присъдата наказание, но това е вън от пределите на неговата власт.

Това можете да направите само Вие, Ваше Величество.

Коленопреклонно Ви моля да го направите!

Направете го - за да не гладуват четирите дребни деца.

Направете го - за да мога и аз наред с всички българи да се радвам, без свито сърце, на свободата на Македония, извоювана с Вашето мъдро ръководене на държавната [външната?] политика.

Направете го - за да зарадвате и брата на моя съпруг- Йордан Коцев Митрев, който с пушка в ръка в Балканската война даде и двете си очи за свободата на Македония и оттогава и до днес е стопроцентов инвалид.

Съм на Ваше Величество

предана поданица: (Подпис Д. Георгиева

гр. Велес, 18 май 1942 г. Царство България

[Забележка на ръка:] Четено на Царя.

Царство България

Велешка община

№ 4444

май 1942 г.

Удостоверение

Велешкото Градско Общинско Управление удостоверява, че семейното положение и материално състояние на Георги Коцев Митрев - бакалин от гр. Велес, се състои:

Семейно положение:

Самият той - Георги Коцев Митрев, роден 1904 г.;

Съпруга Драга, родена 1906 г.;

Дъщеря Тана, родена 1931 г.;

Син Благой, роден 1934 г.;

Син Петър, роден 1937 г.;

Дъщеря Боянка, родена 1942 г;

Материално положение:

Самият той декларирал в Района на Велешката градска община 7 декара нива, оценена на 3500 лева и една паянтова къща на ул. “Юрдан Божинов” № 81, оценена на 33 000 лева.

И въз основа на махленско удостоверение, вх. № 5551 същият има двама братя: Юрдан - инвалид от Балканската война - живущ в София; и Ангел - инвалид (неспособен), живущ в гр. Велес, които живеят отделно от споменатия Георги, с когото нямат никаква връзка помежду си.

Настоящето се дава на Драга Георгиева Митрева от гр. Велес съгласно заявлението й, вх. №5502, за да й послужи гдето стане нужда.

Кмет: (Подпис: не се чете)

Секретар: (Подпис: не се чете)

22. Молба от Иванка Тюлюмбакова до Цар Борис III от 10 юни 1942 г.

До Негово Величество Царя

Дворецът София

Молба

от Иванка Милчева Тюлюмбакова

ул. “Венелин” № 27, София

Ваше Величество,

От една година моя брат Георги (Жоро) М. Тюлюмбаков е въдворен на местожителство в лагера Ени Кьой. Без да се е провинил в нищо, преди една година е вземат от гр. Габрово и до днес не знам защо още го задържат. Той е младо момче и добър и честен гражданин, а аз - неговата сестра, съм работничка и ето - цяла година съм принудена да работя и да му пращам и на него от моята заплата. Всичко това аз съвършено трудно понасям и моля Ваше Величество да нареди да освободят моя единствен брат, тъй като баща ми и майка ми са се поминали и ние останахме само двама да се борим от деца с живота, за нашето препитание.

Като се надявам, че молбата ми ще бъде уважена, оставам с отлични почитания към Вас, Ваше

Величество.

София, 10 юни 1942 г.

С почит: (Подпис: Иванка Тюлюмбакова

[Забележка на ръка:] Четено на Царя

23. Молба от Стефан Сергиев до министъра на войната от февруари 1943 г.

До министъра на войната

Ст. София

Молба

от Стефан Сергиев, родом от гр. Пирдоп,

живущ в ст. София, ул. “Доктор Лонг” № 39

За помилване

Господин Генерал,

Синът ми Иван Стефанов Сергиев, студент, 22-годишен, е осъден по чл. 16 ЗЗД на смърт с присъда по наказателно дело № 10/1943 г. на Софийския военно полеви съд.

По зла участ той, както винаги е бил олицетворение на скромност, тих и свенлив като невинно дете, който не можеше спокойно да види най-малката рана или болка на другиго, е осъден за конспиративна дейност.

Господин Генерал,

Не мога да си представя, че синът ми, за когото аз и майка му сме пожертвували целия си живот, за да отгледаме него и другите три по-малки - две дъщери и един син, който сега служи в редовете на войската на Негово Величество, е способен да извърши каквото и да е престъпление, дори и най-нищожното, камо ли такова, за което законът да иска живота му. Смутено, но искрено и с тревога се питам: може ли един баща, запасен подофицер, участвувал във войните 1912 ÷ 1918 години в Първи конен на Н. В. полк, награден с кръст за храброст и с бронзов медал за заслуга на неговите бойни отличия, организиран запасен подофицер, основател на подофицерското дружество още през 1924 г, което близо 20 години е водил като секретар-касиер, и председател на гара Бойчиновци, ще отхрани син, който да се бори срещу онова, което е най-свято за баща му. Вярвах, че синът ми върви по моите стъпки, вярвам и сега, че той се вдъхновява само от онова, което е движило мене в живота. И той, и всичките ми други деца са вземали живо участие във всички вечеринки и тържества на подофицерите, за да се калят в патриотичен дух. Синът ми беше влюбен във Вазова и в неговите стихове. Ако, следователно, той е извършил престъпление срещу държавата, това може да се дължи само на лоши странични внушения, на които той се е поддал за един момент. Той е толкова млад, че има всичката възможност да се опомни, ако е сторил грешка, и да тръгне в правия път. Каква престъпност може да се крие в едно толкова младо момче, което, израснало в бедност, със своето трудолюбие и усърдие, успя да влезе в университета и да стане моя утеха и подкрепа в семейството ми, в което внасяше всичко, каквото припечелваше като частен чиновник, за издръжка на малолетните си сестрички-ученички и брат войник. С политика той не се е занимавал, нито е имал време за това. Как, по какво злощастно на обстоятелствата, той се е подхлъзнал и се е заразил от тези противодържавни идеи, които станаха причина за неговата злощастна съдба, ми е непонятно. Но аз съм твърдо убеден, като баща, който живее с неговия пулс, че отрезвението е вече дълбоко настъпило, и че ако животът му сега бъде спасен, той ще се отърси от всички пакостни влияния и ще стане искрен, добър и полезен българин, готов да служи с всички жертви на Отечеството и на Престола на Негово Величество.

Господин Генерал,

Като баща и човек Ви моля да прострете снисхождението си към мене и да отмените смъртното наказание на сина ми. И аз, и жена ми, и цялото ми нещастно семейство в този момент имаме само една надежда - Вашето милосърдие.

София,………февруари 1943 г.

[Забележка на ръка:] Казано на Царя

24. Молба от Мария Сергиева до цар Борис III

До Негово Величество

Царя на българите - София

МОЛБА

от

Мария Сергиева,

ул. Доктор Лонг № 22, София

Ваше Величество,

Една майка се обръща към Вас, една майка, сърцето на която се е свило и всеки миг ще се пръсне от мъка.

Синът ми Иван Стефанов Сергиев, 22-годишен, е обвинен в конспиративна дейност по военно- наказателно дело № 10/1943 г. Прокурорът иска за него смъртно наказание.

Самата мисъл за опасността, която заплашва детето ми, смразява всичките ми душевни сили. Вие сам сте баща, Ваше Величество, и сам знаете какво изпитвате, когато някое от децата Ви е болно или го заплашва опасност. А аз сега съм безпомощна дори да помилвам косите на момчето си, което за мен все още е дете, макар да е 22-годишно. Не мога с майчина ласка да укротя страха, тревогата, ужаса му, когато знае какво го чака.

Не мога да си представя, че синът ми е способен да извърши каквото и да е престъпление, дори най-нищожното, камо ли такова, за което законът да иска живота му. И може ли една майка да повярва, че детето й ще върши лоши работи, когато тя го е учила само на добро? При това той е толкова млад, за да се опомни, ако е направил грешка и да се упъти в правия път, ако му се помогне. Каква престъпност може да се крие в едно толкова младо момче? Та то още не е узряло, всичко, което прави, е още неосъзнато, инак би ли хвърлило семейството си в такава тревога, би ли се само впуснало в такава опасност?

Пожертвувала съм живота си, за да го отгледам - него и трите си други по-малки деца: две дъщери и един син, който сега служи в редовете на войската Ви, Ваше Величество. Работила съм за 20 лева дневно, за да им дам образование. И сега, когато милият ми и незаменим Иван порасна, и макар да студентствува, работи и ми се яви като отмяна в семейството, искат да ми го отнемат, да ми отнемат последната утеха.

Децата ми са расли в бедност, недояли, недооблечени, но съм ги възпитала да бъдат добри граждани и честни хора. И колко пъти моят Иван е декламирал стихове от Вазов, каква любов е показвал към България и всичко българско! Трябва ли сега, Ваше Величество, да изпитам най- голямото разочарование в живота си, да умра със съзнанието, че синът ми е станал жертва на една жестока несправедливост?

По цели дни и нощи лежа и плача: очите ми ще изтекат. Броя дните и всеки ден ме приближава към страшното, как ще се лиша от детето си, което с такава мъка, с такъв труд и с такава любов съм изгледала. Ако би било възможно, бих взела върху себе си неговото наказание, само той да ми остане, едничка закрила на другите ми деца.

По цели нощи сънувам бесилки и разстрели. Непрекъснато виждам ръцете на нещастното ми дете, прострени към мен, за да го защитя.

Последната ми надежда е във Вас, Ваше Величество. Вашето милостиво сърце не може да не се трогне, само като знаете, че син ми е едва 22-годишен. Пред него стоят толкова години - цяла младост, за да може да изкупи грешката, дори и престъплението, ако го е извършил, и да я поправи, като посвети останалия си живот във вярна служба на родината си.

Само две думи от Вашите уста, Ваше Величество, ще спасят детето ми, за да имам сили, от своя страна, да моля Бога да Ви дари живот и здраве, Вам и на децата Ви, за доброто на България.

С най-дълбоко почитание целувам Ви ръка:

[Забележка на ръка:] Четено на Царя.

25. Писмо до Любомир Лулчев от Цветан Ставрев от 20.V.1943 г.

Господин Полковник,

Писах Ви едно писмо, но не зная дали сте го получили. Сега Ви пиша това писмо, с което ще Ви съобщя някои работи, обаче ще Ви помоля да ме запазите, да не казвате, че аз съм Ви писал.

От няколко дена духът на гърците и турците е висок, всичките ядат и пият по кръчмите, и пеят, и се веселят. Една кадъна на име Емине - танцьорка в някоя кръчма в района на Трети полицейски участък, казвала една вечер в кръчмата, че всички българи, които били на служба в Беломорието, били жертва на златото и жените, и че те - леките жени, могли да се добират до някакви тайни от чиновниците тук. Има хора - длъжностни лица, които са забравили своите права и длъжности като българи, така например има стражари, дето купуват хляб на гьркините на черна борса от познати фурнаджии, а на българите, които са тука с жени и деца, никой не им дава повече от полагаемото. И хората гладуват, защото (300) триста грама хляб не им стига. Тук (800) осемстотин грама царевичен хляб на черна борса се продава по (60) шестдесет лева. В нашия район на участъка живее един подпоручик на квартира в една гръцка къща. Има и една госпожица гъркиня. Снощи я срещам на улица “фон Маршал Лист”, подире ми върви един войник. Гъркинята се обажда на [поручика]. Той каза “да”. Същата си даваше такава важност, като че ли бе съпруга на въпросния поручик. На 8 май срещу девети т. г. към 21 часа аз бях патрул с още един стражар и при пощата чувам шум. Отиваме с другаря ми на мястото и виждаме една кадъна носи хляб и заловена от един стражар от III полицейски участък - стражарят носи № 223, а името не му знам. Кадъната беше нарушила полицейския час, защото за турците и гърците полицейският час е 8.30 часа вечерта, а за българите -

12 часът полунощ. Този стражар, вместо да я заведе в участъка или да я освободи да си отиде, я води по тъмните улици за свои лични облаги или полово удоволствие. Други ходят по гръцки сватби и висят пред вратите като просяци, без да им се обръща внимание от гърците и излагат не само полицията, но и цяла България със своята несъобразителност.

Друго няма какво.

Хиляди поздрави от мен на Вас и Вашите хора

20 май 1943 г., Гюмюрджина

С поздрав: (Подпис: Цв. Ставрев

2 пол. участък, Гюмюрджина

26. Молба от Юрдан Гачев, осъден на смърт, до министъра на правосъдието от 6.VII.1943 г.

До министъра на правосъдието

Тук

Молба

от Юрдан Костадинов Гачев,

затворник в Софийския Централен затвор

Господине Министре,

 

С присъда по н. о. х. дело № 163/1943 г. на VІ-то Наказателно отделение при Софийския Областен съд бях осъден на смърт чрез обесване по чл. 36, ал. IV от ЗОСРЦ.

Подадената от мен жалба пред Върховния Касационен съд, разгледана по касационно дело №556/1943 г. на І-во Наказателно отделение, днес- 6 юли 1943 година, бе оставена без последствие и като така произнесената присъда подлежи на изпълнение.

Господине Министре,

Аз съм вече 38-годишен и досега съм бил добър гражданин на България и винаги съм изпълнявал най-старателно всичките си задължения към държава и народ. От дълги години работя като търговец и с честен денонощен труд съм изкарвал препитанието си. Моето минало бе неопетнено до момента, в който извърших грешката, която ме изправи за пръв път на подсъдимата скамейка.

Съпруг съм на млада жена и на невръстно дете и издържам престарели майка и баща. От деня, когато бе произнесена тежката присъда против мен, близките ми не знаят бял ден и нямат радост и мир.

Сега, когато съм изправен пред бесилката, аз все още намирам сили да Ви помоля да счетете, че макар и тежко провинен пред закона, като разкаян грешник бих могъл да получа Височайшата Милост и затова, със сълзи на очи, от името на моето обично дете и тези, които ще оставя след себе си, Ви моля да упражните правото, дадено Ви по чл. 598 от ЗНС и ходатайствувате пред Негово Величество Царя да бъда помилван, като наложеното ми смъртно наазание бъде заменено с доживотен строг тъмничен затвор.

С надежда, че тази ми последна молба ще бъде чута, оставам с дълбоко уважение към Вас:

6 юли 1943 г.

София

27. Молба от Илия Янакиев Балев

Молба

от Илия Янакиев Балев, роден 1895 година в гр. Ботевград,

живущ ул. Екзарх Йосиф № 44 А

Едва изминаха три и половина месеци, откак се завърна от Франция, където е преживял 15 години, и където единствената му вина бе и си остава, че през 1937 г. е взел участие в Испанската гражданска война.

Завръщането му бе утвърдено от Народното събрание и одобрено от Негово Величество Царя. На 3 юли т. г. биде задържан и отведен в три и половина часа през нощта без никакъв повод от негов страна, в V-ти полицейски участък и оттам - в концентрационен лагер в гр. Асеновград.

Както във Франция в миналото, така също и в България, тогава и сега, при завръщането му, Илия Янакиев не е сторил никакво углавно или политическо провинение, но напротив-животът му тук до втората половина на 1925 г, когато е напуснал България с редовен паспорт, издаден от Русенското околийско управление, е бил само низ от величави подвизи и достойни дела за цар, род и родина.

Още от ученическата скамейка той постъпва в казармите и школата за запасни подпоручици и като кандидат офицер взема дял в бляскавите победи на нашата войска.

Непосредствено след войната, като млад правник и съдия, е служил всеотдайно на родното правосъдие. Неговата зла участ днес е несъмнено съвсем незаслужена, макар и да го е постигнала поради едно моментно и идейно за времето увлечение в онази далечна страна, отгдето за миг не е преставал да обича безпределно своята родина. И после, поради това моментно увлечение той достатъчно вече изкупи вината си там, по концентрационните лагери на Франция, цели две години.

Със завръщането си в България Илия Янакиев не бе излизал никъде и не бе се срещал с никого, освен по изваждане необходимите му документи и направените постъпки за новото му постъпване в съдебното ведомство, и тъкмо когато щеше да постъпи на служба, той биде арестуван и отведен, и то, повтарям, абсолютно без никакъв повод и без никаква вина.

И най-малкото сторено респективно неговото освобождение ще върне за втори път наново към живота: майка - 75-годишна болна старица, сестра, по-малък брат и самия него.

В концентрационния лагер гр, Асеновград не се позволява изпращането на провизии.

[Забележка на ръка:] Четено на Царя.

28. Молба до цар Борис III от февруари 1943 г. от Илия Кирков, баща на осъден на смърт

До Негово Величество

Борис III Цар на българите

Молба

от Илия Недялков Кирков от с. Върбовка, Севлиевско

Ваше Величество,

По наказателно дело № 10/1943 г. на Софийския военно-полеви съд, син ми Александър Илиев Кирков е осъден на смърт.

Позовавайки се на обстоятелството, че покойната ми майка Неделя Н. Киркова е взела активно участие в подготовката на Белочерковската чета, заедно с дъщерите на Бачо Киро - в. “Утро”, бр.8314 от 5 май 1937 г.

Че като народен представител от XVI, XVII и XX Обикновени Народни събрания и кооперативен деятел, служих народу честно и безукоризисно 40 години и затова имам явната му благодарност, по интензивното обработване на земята, и на верноподаническите си чувства към Ваше Величество, Моля Височайшата Ви Милост за пощадяване живота на сина ми, като бъде отменена смъртната му присъда.

Февруари 1943 г.

Ваш верноподаник: Илия Н. Кирков

[Забележка на ръка: Казано на Царя]

29. Молба до Цар Борис III от Илия Кирков

До Негово Величество

Цар Борис IIІ

Син съм на родолюбива майка Неделя, участница в Белочерковската чета на Бачо Киро, бивш народен представител XVІ, XVII, XX събрание, 40-годишен кооперативен деятел, баща на пет деца, единственият с висше образование Александър Илиев Кирков, осъден от Софийския военно-полеви съд по дело № 10/1943 г. на смърт, подлежащо незабавно изпълнение още днес.

Коленопреклонно моля Ваше Величество дарувание живота скъпото ми чадо. с. Върбовка, Севлиевско

Илия Недялков Кирков

[Забележка на ръка:] Казано на Царя

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...