РАЗНООБРАЗИЕ И ЕДНООБРАЗИЕ. РАЗЛИЧАВАНЕ

[Blagost]

РАЗНООБРАЗИЕ И ЕДНООБРАЗИЕ.РАЗЛИЧАВАНЕ

БОГ живее в разнообразието, а хората – в еднообразието... Човек може да бъде винаги здрав, весел и радостен, но само след като разбере и изучи законите на еднообразието и разнообразието.

“И огорчи се в сърдцето си”, стр. 89; 76

Хармонията не подразбира еднообразие. Еднообразието е закон на злото, а разнообразието – закон на Доброто.

“Да се радват наедно”, стр. 77; 79

Красотата на Природата се заключава в крайно разнообразие. Онези, които не разбират закона на разнообразието, се стремят към еднообразие. Те не знаят, че единството в живота се крие в разнообразието.

“Условия за растене”, стр. 10; 87

Разликата между физическия и духовния свят седи в следното: физическият свят се отличава с външно разнообразие, а вътрешно еднообразие; духовният свят обратно: той се отличава с външно еднообразие, а вътрешно разнообразие. И двата закона – и еднообразието, и разнообразието се срещат в Природата.

“Разумни отношения”, стр. 35; 93

Всеки един от вас трябва да бъде един специфичен образ, не да си приличате. Ни най-малко трябва да си приличате. Трябва да има едно голямо разнообразие, да не си приличате един с друг, но всички да бъдете специфични. Като не си приличате, да се допълвате, да се приложи законът на допълнението.

“Милосърдие, смирение и молитва”, стр. 42; 129

Еднообразието в живота всякога носи едно разочарование. В какво седи еднообразието? В еднообразието се ражда мързелът.

“Законът на свободата”, стр. 267; 129

Не трябва да бъдете еднакви, понеже така ще се обезсмисли животът.

“Законът на помагането”, стр. 37; 130

Хората не трябва да бъдат еднакви. Законът е такъв, че хората по същество са еднакви, но различни по степен – всякога трябва да съществува разлика между хората. Това е Божествен закон. И ако искате някой човек да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, но тя трябва да бъде хармонична – както в тоновете на музиката има различие, и именно в това хармонично съчетание на това различие седи хармонията, от която ние се възхищаваме.

“Многоценният бисер”, стр. 82; 2

Разумният човек сам разнообразява живота си. Той внася разнообразие и в яденето, и в обличането, и в четенето, и в отношението си към хората. Към всеки човек той има различни отношения. Външният му живот е разнообразен, а вътрешният – еднообразен. Вътрешно той спазва закона на единството.

“Коприненият конец”, стр. 257; 132

Според мен Добро е това, което аз мога да направя, и никой друг да не може да го направи. А туй, което аз мога да направя, друг може да го направи, то не е Добро. Добро е това, което аз мога да направя, и никой друг да не може да го направи. Доброто е това, което вие може да направите и никой друг да не може да го направи. Тъй седи великият закон в света. И по това се различават всички разумни души... Следователно не се стреми да бъдеш като мене, а се стреми да бъдеш като себе си, като тази първоначална форма, която БОГ е турил в тебе. Този закон се явява навсякъде.

“Той ги изпита”, стр. 214, 215; 25

Всеки човек трябва да се научи да регулира своя стомах, т.е. да регулира своите чувства. Той никога не трябва да употребява излишна храна, излишно ядене, което не може да асимилира. Той трябва да си намери подходяща храна, която да произвежда всякога разнообразие в неговите чувства. Знаете ли какво значи разнообразие? Разнообразието е закон на добротата. Всяка храна, която произвежда едно тягостно чувство, тя е неестествена храна. Щом е естествена, тя трябва да произвежда радост и веселие.

“Колко пъти да прощаваме?”, стр. 374; 25

Ако една храна не се приема от стомаха, да се замести с друга. Еднообразната храна, еднообразните чувства и мисли уморяват човека.

“Малките резултати”, стр. 34; 64

Някои мислят, че всички хора трябва да се съберат на едно място. Няма защо хората да се събират на едно място. Едно е важно: всички хора да мислят еднакво за Любовта. Еднаквото разбиране не е закон на еднообразие, но е закон на велико разнообразие. В това разнообразие се крие Божественото. Божествено е, когато човек е доволен от себе си, че никога не е изневерил на своя морал, на своето вътрешно разбиране.

“Две думи”, стр. 268; 50

В живота на хората съществува закон на втръсване. Кога се втръсва човек? Когато дълго време прави едно и също нещо. Най-после в човека става реакция, която се придружава с едно особено състояние, което наричаме втръсване. Втръсването не е природен закон, но резултат на неестествения живот на хората.

“Втръсване”, стр. 82; 73

Има една вътрешна сила, която свързва всички хора в едно цяло. Това не става по механически начин. Има едно вътрешно средство. Това средство е закон не на еднообразието, но на разнообразието.

“Не може да се слугува на двама господари”, стр. 224; 153

Всеки човек, който не мисли, става лош. Всеки човек, който мисли, става добър. Туй правило го вземете. Под думата мисъл аз разбирам разнообразие. Щом мислите еднообразно, вие попадате под закона, вие ще се изтощите. Еднообразието изтощава, разнообразието усилва.

“Криви и прави линии”, стр. 272; 149

Всички хора, които са еднообразни с нас, които вървят по закона на еднообразието с нас, ние имаме недоверие към тях. Сега това няма кой да го вярва. Не може да се проверява. Всички онези, които се различават от нас, в каквото и да е направление, ние имаме вяра в тях.

“Организирана вяра”, стр. 290; 156

Казвам, в Природата съществува един закон на разнообразие. Всеки трябва да хване онази област, която му е свойствена нему, да работи със знанието, което му е потребно.

“Страж на живота”, стр. 51; 166

Еднообразната храна е вредна. Изяснявам закона. Законът на Доброто е закон на разнообразие.

“Вътрешното Добро”, стр. 195; 166

Любовта е закон на разнообразие. Любовта подразбира безграничното щастие, в което Вселената е потопена.

“Мястото на възвишеното и обикновеното в живота”, стр. 68; 151

Разнообразието е закон на Божествения свят. Еднообразието е закон на Земята.

“Сила, благородство, светлина и доброта”, стр. 144; 146

Какво представят обикновените работи? Те са пастърма, направена от месото на някой стар вол. Хората си развалят зъбите, разстройват стомасите с тази пастърма, но продължават да ядат. Време е вече да се откажат от обикновените работи и да започнат със закона на различаването. Те гледат на обикновените неща, като на велики работи, а на великите – като на обикновени.

“Четирите качества”, стр. 245; 133

Човек трябва да дойде до закона на различаването: да различава човешките чувства от Божествените. В Божественото на първо място е жертвата. Божественото чувство е извор, който постоянно дава. То дава щедро от изобилието си. Човешкото чувство е щерна, която се пълни отвън. Всеки момент тя може да пресъхне. Човешките чувства са преходни, а Божествените – вечни.

“Отвори очите ни!”, стр. 144; 23

Като ученици, след закона на различаването, вие трябва да прилагате закона на вътрешното пресяване, да отделите потребното от непотребното, същественото от несъщественото. Този е един от законите на алхимията.

“Трите живота”, стр. 10; 17