РАЗУМНОСТ

[Blagost]

РАЗУМНОСТ

В света съществува закон, който регулира отношенията. Според този закон БОГ е готов да направи всичко, което е разумно. Щом е въпрос за нещо разумно, БОГ ни отговаря още при първия зов, отправен към Него.

“Разковничето”, стр. 170; 42

Дръжте в ума си Великия закон на разумността, според който всички неща в Природата се извършват по строго определен, последователен път. Знайте, че невъзможно е да ви постигне в живота нещо, което да не е предвидено.

“Обмяна”, стр. 47; 43

Как се обяснява съвпадението на нещата. Чрез закона на разумността. Че съвпаденията и случайностите не могат да се обяснят, това не значи, че те са произволни. Те са прояви на един по-висок свят, но се отразяват и в нашия.

“Живот вечен”, стр. 29; 24

Всички хора са дошли до едно лъжливо, криво схващане за живота, за което са отговорни. Колкото и да поддържате заблуждението си, ще се натъкнете на един велик закон в себе си, който определя мислите, чувствата и постъпките на човека. Той показва кое е истинно и кое не е. Този закон има много имена. Аз го наричам “закон за определяне на нещата”.

“Имаше двама синове”, стр. 97; 24

Изключенията и случайностите, това са закони на разумни същества. Всяко разумно същество, когато иска да се прояви някъде в света, ще произведе или една случайност, или едно изключение.

“Оздравяха”, стр. 310; 25

В света съществуват разумни отношения между всички същества. Разумността е основен закон. Без един разумен закон, щастие не може да има в света, и добруване не може да има, и живот не може да има.

“Учение”, стр. 371; 150

Отношение съществува само между разумни същества.

“Живот и отношения”, стр. 3; 104

Разумният живот може да се сподели само с един човек, който е разумен. Само с разумния човек ще говориш разумно. Такъв е законът!

“Двете течения”, стр. 18; 22

Приятелството само по себе си е разумна връзка. Докато съществуват разумни отношения, има приятелство. Щом се прекратят разумните отношения, приятелството изчезва. Значи синът е син дотогава, докато има разумно отношение към баща си. Щом разумното отношение изчезне, и синовността изчезва.

“Отец люби Сина”, стр. 126; 87

В даден случай човек има толкова условия да каже Истината, колкото и да я откаже. В даден случай човек може да направи и Добро, и зло; това са възможности. Следователно в това, да се избере възможността на Доброто и възможността на Истината, седи силата на човека. Значи БОГ ти е дал един закон, според който да постъпваш: Едновременно ти разполагаш и с Истината, и с лъжата.

“Добрите навици. Разумното сърдце.”, стр. 82-83; 26

Каквото противоречие и да се яви в ума ви в даден момент, то е на мястото си, защото в Природата никога не се допущат неща, които не допринасят полза. Ние не знаем случай, дето да се е допуснало нещо, което да не е принесло своята полза. Всички неща, които се допущат в света, колкото и да са отрицателни, дали ние можем да ги разберем или не, те имат своята полза. Туй е един велик в Природата закон.

“Причини за противоречие”, стр. 10-11; 36

Онзи брат, който е отскубнал един косъм от главата на сестра си, той е извършил престъпление, за такъв брат вече се предполага, че той може да направи всичките престъпления, да продаде баща си, майка си.

“Най-добрият начин за разсъждение”, стр. 14; 27

За да може човек разумно да измени съвременния порядък, който съществува от хиляди години, трябва да разполага с разумни сили. Мислите ли, че вие ще можете изведнъж да развиете онова въже, което е направено от хиляди нишки? Дълго време ще ви трябва. Законът е следният: За да развиете въжето, трябва да започнете да го развивате по обратния път, по който е завито. Тези нишки са в нашия ум, в нашите схващания.

“Градовете Содомски и Гоморски”, стр. 14; 30

С ангелите ние сме свързани по закона на разумността. Разумността е качество на ангелите и се изпраща от тях при творението, при създаването на тази нова Вселена.

“Той заповядва на Слънцето”, стр. 6; 30

Има едно математическо положение, че в света съществува един разумен закон: Всички енергии, които съществуват в съзнанието ни, са съизмерими и разумно определени. Аз говоря за съзнанието. Всичките разумни енергии, които обитават в нашето съзнание, те са, които ни правят богати.

“Неразбраното”, стр. 33; 36

Трансформирането на енергиите подразбира разумност. Смяна на енергиите, трансформиране на енергиите, сгьстяване и разширение на енергиите, това са форми на един разумен живот – извън човешкия.

“Чудните предположения”, стр. 109; 32

Та като казваме 2х2, подразбираме, че само две разумни същества могат да се съберат на едно място. Един разумен човек и един глупав човек никога не могат да се съберат на едно място. Двама глупави хора пак не могат да се съберат. Те не могат да се изваждат. Глупавите хора нито се събират, нито се изваждат, нито се умножават, нито се делят. Лошите хора по същия закон нито се събират, нито се изваждат, нито се умножават, нито се делят. Обаче лошите хора и събират, и изваждат, и умножават, и делят. Добрият човек се отличава по това, че той не умножава, а се умножава.

“Земята се върти – стремеж на душата”, стр. 96; 36

Христос прави едно сравнение, казва: “Ако житното зърно не падне на земята, не може да се размножава”. Размножението е закон за разумния живот. “Плодете се и се множете” – казва Писанието. Само разумният човек може да се размножава, а неразумният човек само се дроби.

“Дава плод”, стр. 4; 46

Центърът на нашата Земя е едно разумно място и този център привлича всичко. Това разумно начало сцеплява хората. Законът на сцеплението не е физически, но духовен закон.

“Закон на съпоставяне”, стр. 9; 45

Глупавият няма право да бие. Само умният има право да бие.

“Позвах Сина Си”, стр. 26-27; 45

Има един вътрешен закон, който определя пътя на всеки разумен човек. Дръжте тази мисъл: речта е само за разумните хора. Може да се говори само на разумни хора; може да се учат само разумни хора. Някои говорят за гениалността. Разумността седи по-горе от гениалността.

“Скритото имане”, стр. 3; 46

Питам: защо Природата, като е създала скъпоценните камъни, ги е заровила така дълбоко в земята, а не ги е турила някъде на повърхността? Ще кажете, че това е някаква случайност. Обаче случайността е закон на рационалните числа. Тъй щото случайността е рационално число, което седи извън границите на земния живот. Случайността е движение, което не се определя от законите на Земята. Тя излиза от орбитата на Земята, а същевременно влиза в нея, както някоя отсечка излиза от линията и пак влиза в нея.

“Двама синове”, стр. 35; 50

Над физическия свят има друг, по-висок, който се управлява от Разумността. Същата Разумност работи и във физическия свят по същите закони и принципи.

“Целесъобразни следи”, стр. 115; 63

Трябва да се знае, че движението на всеки предмет, на всяко тяло се обуславя от участието на разумни същества. Колкото разумността е по-голяма, толкова и движението, предизвикано от тази разумност, е по-интензивно.

“Влизане”, стр. 13; 48

Ще си определите ясно, кои са вътрешните мотиви, вътрешните причини, които обуславят постъпките на съвременните хора. Не е достатъчно да се знаят само мотивите за постъпките на хората, но трябва да се знаят и тия на цялото органическо царство, защото един и същ е великият закон, който регулира цялото органическо царство... Има един вътрешен закон, едно разумно съзнание, което направлява съзнанията на всички същества.

“Духът на Господа”, стр. 75-76, 76; 59

Всяко разумно движение води към разумен резултат. При всяко упражнение, съзнанието трябва да взима живо участие.

“Добрият поглед”, стр. 93; 105

Един разумен студент се нуждае от учебник и получава от баща си пари, колкото му трябват, за излишни работи няма. Отива да купи книгата, но вижда по магазините хубава баница. Очите, стомахът му силно желаят баницата. Ако си хапне баница, част от парите за учебника ще отиде. Като разумен, той веднага съобразява, че учебникът е по-необходим и доброволно ограничава желанието си да яде баница. Закон е: Първо посей житото, а после яж баница.

“Разумно ограничение”, стр. 174; 63

Законите, чрез които разумността се проявява, са едни, а тия, чрез които добротата се проявява, са други. Ето защо богатият не може да стане добър и сиромахът не може да стане разумен.

“Доброта и разумност”, стр. 383; 65

Когато фактите се съпоставят разумно, светлина се произвежда. Не се ли съпоставят разумно, светлина не се произвежда. Разумното съпоставяне на фактите изисква вярност в мислите, при което се забелязва, че между всички явления в света съществува тясна връзка.

“Глас от града”, стр. 19-20; 67

Който иска да се освободи от страданията, той трябва да живее разумно.

“Връзки на сърдцето и на ума”, стр. 287; 71

Дето има закон, има разумност.

“От смърт в живот”, стр. 301; 95

В Природата съществува една разумна закономерност, на която всичко се подчинява. Следователно като разумно същество, човек трябва да спазва законите на Природата.

“Определени движения”, стр. 3; 74

И в астрологията има възходящи знаци – нагоре, и низходящи знаци – надолу. Следователно, когато се блъснеш в едно препятствие, тръгни нагоре, към възходящия знак, и направи ъгъла с няколко градуса по-голям. Когато ъгълът стане 90°, ти ще намериш хиперболичния път – законът на възможностите. Това е законът на разумността и на Любовта, в който се разрешават всички задачи.

“Пътят на възможностите”, стр. 136-137; 105

Когато имаш една къща, ще създадеш един закон. Законът е – така да поставиш прозорците в тази къща, че хората да не влизат оттам, а светлината да влиза.

“На двама господари”, стр. 76; 109

Случайност е това, което само веднъж става. Случайността два пъти не се повтаря.

“Иде час”, стр. 376; 107

Невъзможното за зимата е възможно за пролетта; невъзможното за пролетта е възможно за лятото; невъзможното за лятото е възможно за есента; невъзможното за есента е възможно за зимата. Това са промени, закони. Някои неща остават неизяснени, но и това е закон.

“Превръщане на числата”, стр. 25; 108

Влиза Духът, т.е. Разумното в света, да разреши палещите въпроси, които ни спъват.

“Ще влезе Духът”, стр. 56; 109

Единството в живата Природа или единството в разумната Природа – то е закон, който не ограничава, но показва посоката, в която всички разумни същества трябва да вървят без изключение.

“Духът дава живот”, стр. 96; 109

Никога не отказвай да направиш едно Добро. То е резултат на разумността, която всякога помага.

“Великата разумност”, стр. 13; 113

Питагоровата теорема е валидна само при триъгълник с прав ъгъл, в който е запазено отношението между хипотенузата и катетите. Тази теорема е вярна и в органическия свят, дето при един разумен баща и разумна майка, отношенията са правилни. При глупав баща и глупава майка отношенията се нарушават. Когато човек е разумен, тогава той има катети. Това е закон.

“Зависимост в Природата”, стр. 188; 113

Ако моят ум не се повдига, не се възвишава, не се облагородява и ако моето сърдце не се повдига и облагородява, тогава животът няма израз в себе си и не може да намери туй хубавото, красивото. И при това, трябва да седи в ума ви онзи основен закон, че всичко в Природата е разумно!

“Непреривните постижения”, стр. 33; 120

Силата без разумното право не съществува и не може да се прояви. И правото без разумната сила не може да съществува.

“Божественото право”, стр. 471; 153

Като живее съзнателен, разумен живот, човек се домогва до закона на паралелизма. Той вижда, че съществува един паралелизъм в света, при който привидното и същинско Добро вървят паралелно. От друга страна, привидното и същинско зло пак вървят паралелно. От човека не се иска нещо особено, освен да ги различава. Като ги различава, той ще поеме пътя на същинското Добро, а ще се учи от привидното. Що се отнася до злото, точно обратното: ще се откаже от същинското зло, а ще се учи от привидното.

“Съчетание на числата”, стр. 186-187; 85

Богатството е ценно за човека, който може да го използва. Силата е ценна за онзи, който може да я възприеме. Защото този закон навсякъде прониква.

“Умно дете”, стр. 258; 121

Трябва ни голяма разумност, не само на един човек, не само на един народ. Цялата култура, всичките образовани народи, тази идея да проникне у тях: да бъдат добри. Тази борба, която става, е на място. Не е лоша борбата, но ще дойде едно споразумение. Всички имат добро желание, всички искат свобода, но тази свобода ще дойде по един закон, както в механиката: Всяко нещо трябва да бъде на своето място.

“Елате да разсъждаваме”, стр. 506; 140

Соломон е казал, че “Страхът е начало на Божията Мъдрост”. Така е било преди две хиляди години. Но сега Соломоновото правило не е вярно. Начало на Божията Мъдрост е разумността. Сега законът е друг. Страхът не е важен елемент. По какво се различават разумността и страхът? Страхът има само предвид личното. Тебе те е страх за твоя собствен живот. Разумността има съвсем друго начало. Разумността разглежда нещата изобщо. Тя разглежда не твоя индивидуален живот, но разглежда твоето отношение към всички същества, какви трябва да бъдат.

“Налягане и напрежение”, стр. 247-248; 154

В света съществува една разумност, която се проявява навсякъде – и в животните, в най-малките мушици, в растенията, навред. Ако вярвате в този закон, вие ще имате една вътрешна опитност, вътрешни способности, чрез които ще се ориентирате в живота си.

“Призова учениците Си”, стр. 93; 162

Всяко нещо, което притежаваш, да го употребиш на място.

“Отворената врата”, стр. 109; 164

Основният закон е: Приложението, в което сте поставени, използвайте в дадения случай условията, в които сте поставени.

“Умни, добри и справедливи”, стр. 308; 178

Учението е резултат, богатството е резултат, здравето е резултат, всичките работи, които сега имаме, са резулатати на една разумна деятелност, която седи вън от сегашния живот. Следователно в момента, в който нарушаваш отношенията на тоя разумен живот, веднага кредитът се намалява, както един търговец, който не постъпва честно с онези, които го кредитират, и веднага изгубва тяхното доверие, и той започва да осиромашава. Същият закон съществува за всичките хора в света. Защото грешенето не е спрямо хората, но ние грешим спрямо Божиите закони в света и оттам идат всичките нещастия.

“Езикът на Истината”, стр. 133; 207

Всяко нещо е осмислено.

“Опорна точка”, стр. 461; 149

“Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той принася плод много, защото без Мене не можете нищо да сторите”. (Иоана 15:5) В този стих Христос изнася един от великите закони на органическия свят или един от законите на развитието, или един от законите на разумните прояви в света. Проявите на разумния живот се заключават в това, че ние трябва да живеем разумно. Истинският живот се състои в разумността.

“Лозените пръчки”, стр. 139; 49