III. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ГРОЗДАНОВ

[Ани]

III. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ГРОЗДАНОВ

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Митко,

съпругата му и сестра му

Лалка Грозданова (д-р Тюлева, по мъж)

магнетофонен запис, 1987 година

В. (Вергилий Кръстев): Искам да ми разкажете първия случай, когато сте отишли на Изгрева при Учителя. М. (Митко Сотиров): Отиваме на беседата неделния ден, използвах си военната отпуска, бях мобилизиран в Божурище. След свършване на беседата, се образува шпалир, за да може да мине Той, и ме вижда и ми казва: "Какво правиш тук?" Казвам: "Дойдох на беседа." Той ме погледна и каза: "Отивай си веднага в честта!" В: Той Ви познаваше, че сте син на Райна Грозданова? М: Да, познаваше ме. Каза дори: "Митко, отивай си в честта!" Аз не възразявам абсолютно нищо и веднага отивам при леля си, където ми бяха военните дрехи, преобличам се веднага и с пристигането ми в Божурище стана нападението на сръбския шевролет, който удари Митницата. В: Какъв беше самолета, сръбски? М: Сръбски. В: Той един самолет ли беше? М: Два самолета бяха, тъй наречени му казваха "Лисицата", който удари митницата и железопътната линия, която е за Драгоман и моста. В: Значи, ако Вие бяхте останали в града. М: Може би щях да отпътувам с вечерния влак и да стане нещо. В: Да. М: Важното е, нали, че Той ме предупреди да си замина веднага. В: Той фактически Ви спасява. М: И вечерта второ нападение имаше. В: От същите самолети? М: Същите самолети, да. Те се върнали в базата си и пак са изглежда излетели те, ако бяха дошли, германските войски, които бяха на разположение, бяха се разквартирували в Божурище.

В: Това е интересна опитност, която засяга и личността и живота на човека. Такива опитности не се забравят. А Вие казахте, когато за пръв път е дошъл на Куш-бунар в Сливен. М: Той дойде в Сливен, Куш, това значи орлов избор. М: Беше отседнал в Михаил Райнов, които бяха съседи с нас. В: Тази къща беше на Райна Грозданова, така ли? М: На баба ми. Тя се казваше Димитрина Кючупеткова. Беше отседнал там и отидоха да летуват няколко дни на Куш-бунар, на Сините камъни. Един случай, когато Той вижда една пепелянка до дървото, близко до палатката, започна да й говори, да си заминава и т.н. В: И тя си заминава. М: И тя си замина. В: Вие бяхте ли горе на Куш-бунар? М: Да, да. В: Там спяхте на палатки? М: Там, на палатки и веднъж се връщаме, това беше Неговото връщане и летуването Му и тръгваме заедно, бяха 7-8 души и Епитропов мисля, че беше. И тръгваме заедно. От Сливен имаше пак, може би група от 1015 души. Аз бях малък, голям турист бях, слизах долу по тази хайдушка пътека, прескачах с такова, обаче, забелязах, че г-н Дънов го виждах пред себе си, мъчех се да Го настигна, но не можах, слизам долу каптажа, а Той Го нямаше вече. И, когато се прибирам в къщи, минавам покрай Михаил Райнов в къщи и чувам, че той свири на цигулка. Туй е за Неговата пъргавина.

В: Става въпрос за Неговата пъргавина, или направо си е пренесъл тялото? М: Не мога да го кажа. Важното е, че аз Го изгубих от погледа си. В: Сега Той как се движеше, по земята ли се движеше, как Го виждате, да не би по въздуха да се движи, по земята ли? М: Няма, уж по земята, ама много бърже. В: А Вие бяхте млад, пъргав. М: О-о-о. аз не можеше да ме обори мен никой. В: Значи слизахте от горе от Куш-бунар. М: От Куш-бунар, 1 100 метра. В: И значи Той направо търчеше като сърна? В: Да, да, да. X (съпругата на Митко): Като дух. М: И като слязохме долу в т.н. каптаж покрайнините след Балкана, аз Го загубих и отивам си веднага нали с рейса, качвам и екипиран минавам покрай дома на Иван Райнов и чувам, че Той свири на цигулка. В: А Той тогава е на възраст към 60-70 години. М: Разбира се, че е възрастен, възрастен много. В: Е, Вие как си го обяснявате това? М: Не можех да си го обясня. Винаги са ми го казвали и не мога да си го обясня. В: Сега, Той си е движил тялото, не може да не си е движил тялото. М: Движи се, движи се, обаче изгубих Го, това е. В: С такава бързина да се движи? М: Изгубих Го от погледа си. X: Той е.хвръкнал. В: Това е много интересна опитност, която озадачава много хора. Щото аз също съм чувал някои такива опитности, при които направо изчезва и Го няма. И после, когато отидат на друго място, Той седи там и си върши някоя работа. М: Пред нас вървеше, пред групата, даваме надолу и постепенно се отдалечава, обаче, и Го загубих вече аз. В: А сте млад, бърз и търчите надолу. X: Аз именно искам това да допълня, Той е бил много пъргав и въпреки това г-н Дънов го е изпреварил. М: Аз прескачах през всякакви никакви пътеки, нищо, за да мога да..., но не можах.

В: Да, това е интересна опитност. Да си спомняте някоя опитност на майка Ви, която е имала с Него? Тя ми разказваше сестра Ви, че винаги, когато имала проблеми, е ходела при Него и е питала и т.н. Някои такива опитности? М: Когато сестра ми завърши гимназия, искаше да следва, но липсваха средства. Няма от къде! И тогава мама отива горе на Изгрева, среща се с г-н Дънов и Той й казва: "Тя трябва да замине!"

Л (Лалка Гоозданова, д-р Тюлева, съпруга на Захари Илиев Тюлев, с която Вергилий Кръстев е работил в болницата, в Своге): Аз му казах. М: И тя се обръща към Него, ама как казва Учителю ще замине, когато няма средства? "Всичко казва ще се нареди." И безспорно тя замина, вуйчо даде й необходимите средства за пътуването и след това вече първата, втората година се яви на изпити, получи италианска стипендия, премията на Университета и си завърши така, както е казал Той. За мен казва същото нещо. Питала Го за мен. "Да отиде, казва в Русе при брат Ватев и да живее там." И аз бях четири години бях при него на пансион. Ходех на беседите. Идва в Русе, то беше просто митинг там, когато изнася беседата Си, в дома на Никола Ватев. В: Коя година? Не си ли спомняте? М: Беше 1926-27 година. В: Вие казахте, че имате снимка, както е чел. Хубаво е да я потърсите. М: И ние ще потърсим. В: Да, щото ние я гледахме. М: То го имаше там на беседата, как г-н Дънов се вижда и народа, който е бил там.

В: Някоя друга опитност, която майка Ви да Ви е разказвала, или да си спомняте с нея, която тя е имала? М: Мама се допитваше за всичко, при тежки положения за нея се допитваше и искаше съвет, защото аз съм в Русе, стипендия получавам, брат ми е тука, стипендия получава в София нали. Л: И аз съм в Италия, получавам също. М: И тя също нещо.

Значи три деца тя да може да издържа с една нищожна пенсия, да може да ни изпраща там. Благодарение на Него, на Неговата подкрепа, която Той даде на майка ни, ние можахме да завършим всички. В: Това не е малко нещо в една епоха. Л: То е много даже.

В: Много нещо. Сега е другояче, имат стипендии, но тогава, в онази епоха е било съвсем другояче. А нещо да си спомняте за Вашия баща? Тя ми разказа, той е загинал през време на Балканската война при Чаталджа, село Еникьой. Там е погребан. Само си спомням, че бях много малък. Качи ме на коня си при тръгването, и друго вече нищо. И след като е починал той, идва един офицер и му носи сабята, бинокъла, пистолета, ордените, и всичко това нещо майка ми го пазеше до последък просто. И миналата година увеличихме снимката, която имаме от баща си, дадохме на брат ми и сестра ми и тука остана една и заедно с неговите отличия, цялата му военна характеристика предадохме в Калофер в музея. В: Това е много хубаво и правилно, да се съхрани, да се запази. В:Всичко това нещо, което имаме оставено от майка ни, което тя го пазеше, и благодарствено писмо има от музея Калофер.

В: Сега, Вие сте живели при Ватев доста години 5-6 години. М: Четири години. В: Помните ли някои опитности, които той Ви е разказвал, да е имал с Учителя? М: Той беше малко по-особен характер. В: Той беше затворен може би. М: По-особен характер беше той. В: И тия две неща тогава не се разказаха. Може би тези две неща не се разказваха тогава. М: Не, той правеше. В: Той е бил спиритист. М: Той правеше сеанси. И аз присъствах 2-3 пъти на сеансите. М: Помня само когато почина владиката Русенския. Как се казваше той Шенген... Направиха вечерта сеанс и аз от долния етаж чувам горе воплите на духа на владиката: "Как са сложили тази тежка плоча отгоре ми, тежи" и т.н. В: Не може да излезне, ха, ха! Да, те са били спиритисти, аз съм слушал. Вие казахте, че от него там са останали няколко оригинални снимки на... М: Точно оригинални снимки с ... Той е фотографирал г-н Дънов. В: Дано намерите тази снимка с мястото, където е държана тази беседа в Русе. М: Ще я намеря.

В: Сега, Вие казахте, че имате долу някои запазени неща от майка Ви, някои тетрадки. Аз бих желал да ги запазя, да ги съхраним. М: Ами каквото има, ще го извадя. Л: Да, и аз ще Ви се обадя, като минавате ще ми се обаждате. М: Всичко, което Ви интересува, което е свързано с ... В: Сега, аз мога някой път, да не я ангажирам и нея, аз мога някой път... Л: Защо, той ще ми се обади, аз ще Ви се обадя и като минете, някой път ще дойдете. В: Да. М: Ако не тази седмица, другата седмица аз ще сляза долу и ще ги потърся. Въпросът е да не се отлага. Нали така. Те са много интересни. Л: Хем ще дадете и писмото на г-н Дънов. В: Да, ще го прехвърля. М: То има интересен е подписа на Него. Л: Да, да, аз не се сетих първия момент, едно писмо там в една от беседите аз намерих. В: Вие случайно имате ли някое писмо от Него? М: Имам.

В: Ще може ли да ги дадете да ги преснемем, пък ще ги върнем. Те писмата до майка Ви ли са или са до Вас? М: До мама. В: Сега, аз имам едно нейно, нали, аз ще го преснема и ще Ви го върна. Ще позволите ли да ги преснемем тези, пък ще Ви ги върнем. Ако не искате да ги съхранявате, да ми ги...М: Не, то за мен е, аз не се отделям от... В: Да, съгласен съм, ще може ли да го преснемем? Тука във Ваше присъствие, ще донеса един фотоапарат, ще го преснемем. М: Но аз имам доверие, моля Ви се сега. В: Не, въпроса знаете ли защо, защото искам да приложа след това освен снимките на майка Ви и някои писма на Учителя до майка Ви. И тя има едно писмо, Вие имате едно, две, три, те ще останат у Вас, но да преснемем самият текст. Аз в момента. Л: Тука имаш ли някое писмо? М: Ами аз не се отделям от тях бе! Те ми са най-скъпото нещо. Те ме пазят, те ме пазят мене. В: Знам, че Ви пазят. Л: Ами и мен това писмо ме пазеше мене. Аз си го пазех нали, но в първия момент. В: Бъдете спокойна, ще Ви ги върна, ще Ви го върна. М: Ами не е желал, не Ви е дал. Л: Те смятат, че ще живеят 200 години. В: Не, не става въпрос за това, но не знам сега, може би... X: Нали, аз не бях запозната с тия неща. Силно впечатление ми правеше, когато слушах моята свекърва Райна Грозданова и нейните приятели, хазаина ни също беше съмишленик. В: Кой беше той? X: Васил Димов. В; А, Васил Димов, да. А, преди години, този пчеларя? X: Пчеларя. Много неща съм научила и от него и ми е правило впечатление, особеното благоговение, с което се говореше за г-н Дънов. Т-н Дънов каза", щом Той го е казал, това е закон. И мисля, че пак не е безинтересно това, понеже не бях запозната с нищо от Неговото Учение, някои работи ми се виждаха смешни, да. В: На пръв поглед е така. X: На пръв поглед, точно тъй, но след време се оказа, след като аз бях съвсем млада се ожених нали, не само аз бях така невежа в това отношение, много хора не знаеха много неща и след като минаха вече 10-15 години, започна в науката даже да се говори това, което г-н Дънов още преди 30-40 години е казал. Някои от примерите сега не мога да си спомня. За летящите чинии например. Кой знаеше и кой говореше за тях? Аз поне не бях чувала. После, тази Паневритмия. Ония там, дето ходят да посрещат слънцето, нали, а днеска това се прилага за здраве, като абсолютно средство, даже за излекуване на хората. В: И това вече всичко го правят. X: Всички го правят, под звуците на музика. В: Има тая... X: Той, колко е изпреварил времето и науката бих казала. В: А някои неща, които да ви е разказвала Вашата свекърва? X: О, и тя разказвала ми е. Най-много ми е направило впечатление това, което моя мъж Ви каза за пътя, който е бил предначертал, за куража, който е давал на нея, защото това вярата е много силно. В: Силно нещо. X: Понеже Той се е ползвал с такъв огромен авторитет, тя знае, че няма да сбърка, ако послуша Неговия съвет. Нали, това не е малко. Сега туй не е за записване, тъй просто с Вас така споделям. Ако погледнем така повърхностно, е, дал съвет нали, ами да отиде да следва, щом има желание, да отиде да следва. Няма пари, свекърва ми отговаря. Нищо, от брат ми ще поискам. За една година, вижте сега каква далновидност, за една година. Добре, всеки ще каже, хубаво, за една година, ами после, нали? Но пак подчертавам, вярата на свекърва ми, както се и оказа после, не е била без покритие, че щом Той за една година. След това вече се урежда как Лалка да следва, за една година стипендия получава нали, за една година. Той иска за една година пари от брат си да вземе и толкова. И така се започва нейния път, нейния успех в живота. Тези работи са ми направили много силно впечатление, защото, за да дадеш един съвет така авторитетно, не е малко.

Л: Да Ви кажа как ми спряха стипендията пък на мен, премията на Университета, то не е стипендията. Пристига Иван Вълков, пълномощен министър в Италия в Рим и вика всички българи да се явим нали там, да му се представим. И действително, представяме се и той, аз като си казвам: "Грозданова", "А, вие на Грозданчо ли бяхте дъщеря?"Той е бил съвипускник с моя баща, и казвам "Да". И какво мислите, минава известно време, викат ме в Университета и казват: "Вие повече няма да получавате стипендията от Университета, защото сте от антифашистко семейство." В: От антифашистко семейство? Л: Защото вуйчо ми, другият ми вуйчо, не Минчо, а другият Стефан Сотиров, той беше във военната лига, заедно с генерал Соларов против Монархията. В: Да. Л: И понеже Вълков нали беше пълномощен министър тука и тогава нали вуйчо ми го уволниха и отиде директор на фабриката на Балабанови и на мен ми отнеха стипендията, защото съм от антифашистко семейство. В: Значи, българин дойде да помогне. Л: Значи, вместо да помогне, те ми отнеха премията на Университета. Да. В: То е обикновено така, българина винаги идва да попречи. Л: И то в момент, когато трябва да приготвям теза, тезиси, дисертации, всичко това, мен ми вземаха премията и тогава вуйчо ми даде пари и накрая като завърших, имах 119 000 лв. да давам на вуйчо си да давам с лихвите и му ги изплатих до стотинка. X: Изплати му ги най- най-честно. Ха-ха-ха! Л: Да, веднъж му дадох 50 000 лв. В: Значи така накрая. Л: Така ме наредиха. Дойде Иван Вълков, за да каже, че аз съм от антифашистко семейство. Защо? Да навреди на вуйчо ми. Защо на вуйчо ми? Аз съм съвсем отделно от вуйчо си. Така ме наредиха. X: Жестоко.

В: Не, не, вижте сега, тука намерихме нещо. Ето сега този плик, нали, понеже аз като тръгна да търся нещо, не върви. М: Ето го, ето го. X: Браво, браво. М: Ето. В: Хайде прочетете го писмото, прочетете го. Л: "Любезна Райна Грозданова, изпращам песента "Благославяй". Надявам се да я заучите. Пейте я по възможност плавно, тя ще внесе в душите ви бодрост и утеха. Нещата, които човек не трябва да забравя в тоя живот. Моя поздрав на всички. Живейте с вяра жива, непоколебима, с Любов непрестанна, която е като светлината, що внася радост и наслада в душата. /И-и поезия, да, да/. Възход на всичката пълнота, да ви благослови всички, що вървите в пътят. Ето го подписа на г-н Дънов. В: Знаеш ли какво значи това? Жив е тоя, който Ви обича. На коя дата там пише? Л: 23.V.1918 г., гр. кой? - гр. Варна. В: Точно тогава, когато е бил интерниран във Варна. Той тогава е... /Разглеждат снимки/

Л: Я да видим тези. В: Фердинанд. Л: Да, г-н Дънов тука. В: ...пред палатката. М: Това мама ми го дава за здраве. Л: И аз имам една добра молитва за здравето. В: Винаги се пази Добрата молитва трябва... Искам да видя датата само. Пише 1864 година, Учителят е роден на Петровден, замина на 27 декември 1944 г. Да, това го приберете и запазете. Да, значи вие фактически, ето Вие имате само едно писмо, друго нямате, нали? М: Само туй, само туй. Талисман. Л: И моя талисман, и аз дето си го имам. В: Да. Аз мога да ги преснема. И тия двете неща ще ги преснема. М: ...бръкни тука да ми вземе работите.

В: Няма никой да Ви вземе, то излезна. Аз го пипнах и то излезна отнякъде, да, добре стана. И след като Ви спряха стипендията, как изкарахте Вие? Л: Ами вуйчо ми изпращаше пари и аз завърших и като се върнах, представи ми една сметка от 119 000 лв. и аз му ги изплатих. Почнах да работя и си изплатих. В: Останахте доволни всички. Л: Е, как няма. Аз бях вече последната година, нали. Аз три години, третата, четвъртата и петата получавах премията, шестата година, защото шест години беше със стажа. М: Значи снимката от Русе? В: Да. М: Обезателно ще я намеря. Да.

В: А от Сливен спомняте ли си някои други неща, от живота Ви в Сливен, там от Куш-бунар? Там са били Димитър Добрев и Калканджиеви и другите? Л: Да, е винаги там заедно бяхме, цяло лято с тях прекарвахме заедно. В: Някоя друга опитност, да си припомняте нещо от онази епоха? М: Те са много работи. Л: Но вече е избледняло, ха, ха! От 50 години вече. М: Туй, което не мога да го забравя: змията и слизането на Него от Куш-бунар долу. В: Значи, на змията обясняваше да се отдръпне, да се махне. Сега тази змия излезнала. М: Пепелянка една, там от буковото дърво, долу така се върти. Тя гледа така и горе така. В: Гдето са палатките ли? М: Да, да, до Неговата палатка беше, дърво имаше буково едно, и тя така върви и Той й приказва на нея и тя се спря. В: И го изслуша. М: И си замина. В: Ха, ха. И Той какво й говореше, да се махне от там, може би. М: Приказваше й. В: Да, ха,ха! Да, виж какво нещо, епоха. Да, тези неща остават така като възпоменания и като опитности на човека. Има някои неща, които излизат от човека и така се загубват, но и неща остават запечатани. Остават неща запечатани. Л: Нали учех тогаз, латински нали. М: Ммм... Л: То беше, когато аз щях да отивам да следвам, нали. М: Да. Л: Аз на Карандила почти не съм била, защото учех латински.

М: Но интересно, и свиренето Му на Него, Той се захласваше с цигулката. Л: Просто се забравяше.

В: Той обикновено, когато идваше в Сливен, при кого отсядаше? М: При Никола Райнов, там беше веднъж. В: Той какъв беше, учител ли беше? Л: Учител по пеене в гимназията. В: И обикновено след това вие се събирахте там, събираха се в салона, четеше Той лекции, или обикновено се качваха горе на Карандила? Л: А, не. М: Не, Той горе си беше, горе си беше. В: Качваше се горе. Л: Нали в "Зора" изнесе една беседа? М: Не знам. Л: Тогава бяха дошли, опоненти имаше от църквата. Чакай, спомням си,

М: Свещениците, когато почива една, която живееше в същия двор, Петранка се казваше. Почива нейната майка и беше през зимата. Г-н Ватев взима шейната, ковчега, качват я на шейната. Туй за пръв път става туй нещо в Русе, направо на гробищата, без никакъв свещеник, той казва няколко думи там и я погребват. В: Туй Ватев го прави? М: Туй Ватев го прави, да. В: Без свещеник, без нищо? М: Без свещеник, без нищо, да. В: И след това той имаше неприятности. М: Той имаше неприятности. Не искаха място да отпуснат и т.н., обаче, наложи се и това. Те я погребаха така без свещеник. Той беше свещеника, тъй да се каже. В: Той беше свещеник. Значи Вие там при Ватев прекарахте пет години. Е, дано се намерят тези снимки от Ватев, които ги е правил той. Той фотограф ли е бил? М: Обезателно. Само той фотографираше г-н Дънов. Имаше той в къщи всичко, промиваше всичко и аз от него ги имам. Той ми ги даде така. В: Значи той беше фотограф, промиваше в къщи. М: Той е любител, обаче той и само той правеше на г-н Дънов снимки.

В: Ей, виж как мина тая епоха. М: Да бе. В: Минаха вече отдавна 50 години минаха. Това е половин столетие. X: Заповядайте, вземете си! В: Взехме си, благодаря. Понеже аз в момента съм така на слух и зрение. X:

 

Да, да, да. В: И от периферията на зрението. Мина тази епоха.

 

М: Имам снимки, ама вий не ги намерихте, а бе къде могат да бъдат тези снимки? Нагоре на Изгрева в 6 часа при изгрев слънце. В: Няма тука ги няма. М: Когато оркестърът свири в средата и всичко това са над 1 000 души, по четири души в колона, образуват един грамаден кръг горе на.. В: На Паневритмията. М: Да. В: Е, Вие може би следващия път ще ги потърсите, нали ще търсите тази снимка с... Вие ще прегледате. Защото това, което преглеждах, не го видях. Сега, д-р Тюлева [Лалка Гоозданова], което преглеждаше, може да го е пропуснала, но ние ще го видим. Л: А, не трябваше В: А може случайно и на друго място да имате някои снимки. X: Да, на друго място. М: Аз ще видя, ако маминия албум ще видя.В: Вие имате ли някой албум от нея? М: Нали имаме един голям албум стар. Ще го намерят и него. Ще го намерим. X: Нали имаше, не знам дали сте слушали "Всяка неделя", Кеворкян имаше разговор за лечителя Димитър Кръстев. Та си мисля, той се обръща към журналистката, която е обърнала внимание на Кеворк върху него. Нали казват, по едно време се занимавахте със случая Ванга. сега казва с Димитър Кръстев. Кое Ви кара да обръщате внимание на такива хора, да се интересувате за тях и тяхната дейност? Отговаря: Мен ме интересуват необикновените хора, интересните хора и сигурно щеше... В: Те си говорят за нестандартно мислене. X: Да, да, да. В: Вижте какво, всичко, което е било в онази епоха, не е предназначено за това поколение, не е и за моето поколение. След време, аз това, което го събирам не е за моето поколение. X: Да, да. В: Това е едно поколение, аз ако доживея до Вашите години, едно поколение след две хилядната година се приема от едно друго поколение. Това не е предназначено за моето поколение, а за едно друго поколение след сто години, двеста години, разбирате ли? X: Да. В: После ще дойдат да го търсят и ще се чудят къде има това, това, това и т.н.

М: Стефан Сотиров, моят вуйчо го правят областен директор в Стара Загора, майка ми отива в София да пита за това негово назначение за Окръжен управител до Учителя. В: Да. М: Той казва: "Не, не трябва да приема." И стоя един месец и стана преврата. И край. В: Кой преврат, 9.IX. ли? М: Не, преди това. В: 1934-та година на Кимон Георгиев? М: На Кимон Георгиев. Л: Той беше към Кимон Георгиев. М: Не, той беше в блока. Л: Той в блока беше. В: Значи, не ти трябва. М: Не трябва, казва да приема. В: И след един месец стана преврата. М: И стана преврата. В: И дойде Кимон Георгиев и направи преврата. Ако беше Областен, щяха да го убият. М: Ами, стана преврата! Значи оня преврат 1934-та година, не 1944-та година. М: Не, не, не, 1934-та.

X: Вие като казвате, че това не е за днешното поколение, как да го разбирам, че още не е дорасло днешното поколение за тия неща и че за едно по-издигнато? В: Точно така, не е дорасло. За едно следващо поколение. X: Следващо, по-издигнато. В: Всяко едно поколение... Първо не е за това поколение, не е израснало, условията не са още такива. Трябва да минат още 50 години. Ето вижте колко неща се промениха преди 3040 години. X: Извънредно много. В: Трябва да се променят още толкова много неща и тогава вече то отведнъж ще си дойде, но тогава няма да го има, защото ще се самоунищожи или ще се унищожава. Л: То ще остане за бъдещето, да.

В: Тука става въпрос за идеи, тук не става въпрос за последователи, щото хората като гледат последователите, и понеже последователите не са съвършени, нали, говорят за Онзи, който е дал идеите и казват:

Вижте ги тия, вижте ги тия, значи такива са и идеите." А идеите са си идеи, а хората са несъвършени и в приложението си правят пропуски.

X: Както е при комунизма В: При всеки един строй е така. Всяка една идея се опорочава. Ние говорим за идеите. Л: То стана егоизъм, богатство. X: Да. В: Ние говорим за идеите и понеже това поколение, на Вашата свекърва, Неговата майка, брат й са били съвременници на тази епоха и от преди своето съжителство имат опитности, неща и т.н., тия неща трябва да се съберат и да се съхранят. Както сега в момента търсят под дърво и камък от времето на Възраждането ни, което сега в момента е много на мода, не могат да намерят, и този професора Стефан Генчев казва: "Те са повечето в частни архиви, хората ги още пазят." X: Пазят ги. В: Не ги дават, защото ги унищожават. Не е дошло още времето за българското обществено съзнание да ги оцени. Сега оценява лека кола, апартамент, материални неща. Ще дойде време да ги оцени. X: Да оцени това. В: Сега, в 1987 година не може да го оцени, след 2000-та година може да го оцени, но на тоя етап не може да го оцени.

Сега, никой не може да оцени едно писмо, но той го оценява, защото то е свързано с неговия живот. Учителят му е помогнал да се излъчи, помогнал на майка му, която е била сама вдовица, помогнал е да се съхрани живота на този, на онзи, то е свързано с това нещо. Преди малко казва, това ми е талисман, то ме охранява и съхранява. Това е естествено. Той го разбира, защото е в живота му. X: Да, да. В: Аз го разбирам, защото ми са ясни тия неща, на Вашето семейство също. Но един страничен човек ще каже: глупости, както казахте - смешни работи. X: Да. В: Ама за него не е смешно, защото е част от живота му и целия му живот и за нея не е смешно. За мене също, защото ги знам. Това е една жива опитност, която има, но едно друго поколение, за другите хора. X: Извинявайте, Вие от кога сте се заинтересували от това Учение? В: Ами отпреди 20 години да кажем. X: У-у, много отдавна. В: Е, отдавна и с д-р Тюлева се познаваме от 15 години. Аз от 15 години казвам: е хайде де, хайде, хайде, хайде, че накрая стана сега. Аз от 15 години я подканвам. J1: У-у. В: Вие да не мислите, че... М: Тя каза, тя каза. X: Много по-лесно всичко щеше да бъде. Л: Аз ти казвах, аз отдавна ти казвах. Хубаво, по-лесно, но тогава нали хората смятат защо, как, какво. То трябва да премине един... Л: После Вие заминахте и отидохте в Либия, няма как... Аз Ви пазя писмото от Либия. X: А, знаете ли какво искам да Ви кажа, няма да го записвате това, защото е малко опортюнистично. В една от беседите, аз много не съм чела, но г-н Дънов казва така: "Когато човек умре", даже ми е направило потресающо впечатление туй нещо, "и когато тялото се спуща в гроба, душата най- много страда тогава. Тя е потисната, уплашена и т.н." Ако ние живеем с тази мисъл, че като умрем ще усещаме тоя ужасен момент на спущането в земята и т.н., това е много лошо. Той не е дал никакво успокоение за хората, които ще умрат. А напротив, да се страхуват от смъртта, както аз например, даже не мога да си избия от главата, че в гроба ще усещам като ме захлюпят в ковчега.

Л: Аз няма да забравя кака Марийка Райнова като дойде един ден и като казва, плачеше пред мен и каза: "Знаеш ли какво ми каза Учителят?

Че аз ще загубя едно от децата си?" В: Това кой го казва? Л: На Михаил Райнов жена му. Знаеш ли какво ми казва Учителят? Спомням си точно, влиза там в салона кака Марийка и в стаята средната ни, която беше, влиза там и казва: "Знаеш ли какво е казал Учителят, че аз ще загубя едно от децата си при трагичен случай." Аз не знам въобще как стана смъртта на Кирил. Ти знаеш ли как стана смъртта на Кирил? М: Бил млад, от банята излизал. X: Епилепсия нали имал. Л: Не, той си имаше, той си беше с епилепсия нали, той си получаваше от време на време, но той от колело ли падна? М: Заварват го в банята, починал. В: Значи това се сбъдна. X: Нищо особено како Лалке. Л: Но спомням си, че тогава мама й казва: "Марийке, успокой се бе! Кой знае какво е искал Учителят да ти каже. нали?" X: Не, ама Той не е искал да й каже за дъщеря й ли, како Лалке? В: А нейната дъщеря? X: Която се обеси? В: Да не би да е за нея? X: За дъщеря й е. Л: Аз не си спомням, но си спомням кака Марийка, виж аз тоя случай съм го забравила. Кака Марийка си я спомням като влезе така от комшулука, влиза вътре и казва: "Райно, Учителят каза, че ще загубя едно от децата си." М: Значи не е Кирчо, а оная дето се обеси. В: Това е другата дъщеря, така ли? Л: Една дъщеря. Тя имаше двама сина и една дъщеря. А и тя дъщеря й, верно, че тя. М: Тя се обеси в това, по стълбището. Л: Да, да, да, виж аз малко съм се отдалечели от това нещо, виж. X: Затова е трагичен... Л: Да, трагичен случай. А този за Кирил е. X: Болен човек. Л: Ние бяхме в Созопол, когато съобщиха за Кирил, че е умрял, ние бяхме в Созопол през лятото, нали? И тогава съобщиха за Кирил, че вярно, то ще е за Катя ли беше тя? М: А-ха. X: Катя.

В: Е, тогава Вие си спомняте там Димитър Добрев, Калканджиеви? М: Разбира се, разбира се. В: Онази епоха. Няма ги тези хора. Л: Димитър Добрев беше болен и мама ме пращаше да му нося ядене. X: Какво да му носиш? Л: Ядене. Ядене му носехме на обяд и на вечеря му носехме. М: Ами на Георги... който беше парализиран. Л: А, парализиран на... редовно, всеки ден ходехме и носехме ядене. Каквото у нас имаше, се носеше там. Може да е съвсем незначително, обаче, се носеше. В: Вижте, човек, който е минал така през мъчнотии в живота, когато му се помогне, той оценява и след това се старае да се реабилитира по отношение на другите. Да. X: Сега тази жена, която е получила, за която ни разправяхте преди малко, дето пътува... М: Народния съд и го намират. Л: Свършил. М: Когато на другия ден трябва да бъде той в съда. В: Заминал си, това е. М: Ето, да. X: Самоизлъчил се. М: Да. Л: Нали пак тогава. М: Лулчев, а Лулчев, когато беше. В: Оттам вероятно са дошли много неща, хора се бъркат с политика и от там започват всички неща. Л: Уж царя нали беше, Лулчев беше съветник на царя, а Лулчев предаваше съветите на г-н Дънов, нали. В: Какво е предавал, какво не е предавал, нищо не се знае. Л: Нищо не се знае, но. В: То има една беседа, където Той казва: "На тези, които им казах да предадат на Царя, те не го предадоха както трябва, а това, което им казах да не предават, те го предадоха." И от там идва цялата работа. Всеки иска да прави кариера в ония години. М: Точно тъй. Л: Както и сега. В: Както и сега. М: Кариеризъм страшен. X: И хората са си еднакви.

В: И хората си остават еднакви. X: За съжаление. В: Във всички епохи са еднакви. В: Слабостите на хората са едни и същи. Е, ако превъзмогнеш една слабост, дойде пък друга, много трудно. Отървеш се от една. дойде пък друга. Така, че е много трудно това. X: Както сега например, всичките казват: "Абе тия сегашните млади", но с такова пренебрежение говорят за младите, нали с такова вече високомерие, едва ли не, а преди четири хиляди години са намерени каменни паметници, там хората пишели на камъни. В: На йероглифи и ги разчитат. X: А така. и разчитат ги, че "Ах каква, тогава непослушна младеж, ний никога не сме правили това, което тя днеска прави!" М: Аз ще намеря всичко. В: Добре. Л: И аз ще мина, ще се обадя някой ден като дойда. М: Щото аз съм един от тия, които не отлагат. В: Сега, днеска сме значи 10, ще минем с нея. М: Да. В: Ще се уточним. Л: Аз ще се обадя разбира се като дойда. В: Ще се обадим, за да може да... М: Ще ги намеря всичките работи ще ги намеря.

В: Знаете ли, човек се връща в една друга епоха, на друго психическо поле нали, и това са други изживявания, както тя казва, това е контакт на души. X: Да, да. В: Контакт на души, нали и когато се събере едно такова поле, което е много рядко, много рядко се получава. И този контакт на души, той остава, той остава, той остава. Например Учителят на едно място казва, "Ще дойдат години, когато казва, за да направите контакт със сродна душа, по идеи нали, ще преминете 200-300 км. И това ще бъде в 10 години например един-два пъти една такава среща. Ще бъде най-големия празник за Вас." Това са много редки контакти на души. X: Истински контакти. В: Сродни по отношение на идеи и т.н. Те са идейни неща и са много трудни. Вие знаете ли...М: Събрахме данни нали всички и Кинкини бяха, Жендови нали. X: Да. М: Туй беше последно и след туй вече мама не стана. И след някой ден мама си замина. В: Да. М: Обърна си само главата и край. В: Значи тя не е била готова, но след това нали? X: Не е била, даже самата тя каза... М: Не можем да разберем. В: Да, при сегашната ни еволюция не можем да разберем, да. Има неща, които наистина не може да се разберат. М: Аз имам случай, когато просто провидението ме пази бе. Да, и то вече станаха няколко случаи с такива. Бях на язовир, на едно от бащините ми неща, точно както ми е палатката, на 3-4 м е водата. Обаче, беше много придошла и язовира точно пред моето място, където аз се хвърлям, бях въдичар, не по-малко от 5-6 метра беше от брега и то отвесен бряг. В: Да. М: Нещо започна пръчката да маха и аз като се засилих бърже и как се подхлъзнах, точно на брега така както е стръмното тука, единия крак ми се вдига на мен и имаше един кол забит в земята, чаталест и крака ми да влезе вътре в крака. В: В чатала. М: В чатала и аз увиснах на кола, увиснах, разбирате ли? И трябваше полека-лека, полека, нямаше никой наоколо...в София и полека, полека, от крака, въпреки че се наби много крака ми и се нарани, забра после и т.н., обаче спасих се. В: Иначе щяхте да паднете в езерото. М: Свърши се с мен, нямаше никой, направо във водата и край. В: То голямо премеждие. М: И не мога да плувам, не мога нищо. И няма на кого да викам. В: Значи направо чатала. М: Направо чатала, височина на метър и половина и как? Чудно ми е просто, как ще преметна крака си да падне на чатала, да увисна, не във водата. Ето. В: Това е охрана. М: Това е...В: Охрана на Невидимия свят, на Небето. М: И много случаи такива, много.

В: Вие искате да кажете за Вашата свекърва, че не е била готова, така ли? X: Да. Първия път като се разболя, тя разбира се вече нали, така към. Е, един път, много не е боледувала ми е мисълта. В: Да. X: Първия път, когато й стана така лошо, тя беше тука... Л: Тя беше на Томсън, стоя много време и си дойде тука и набързо си отиде. X: А, не, това беше много по-отдавна, аз още работех. Този случай, за който искам да кажа сега Стана й лошо, Донка е дошла в момента, тази моята етърва, другата снаха, и ми се обажда даже в службата, че майчето й е лошо. Тогава тя е споделила с нея, на мене нищо не ми каза, но "Много се страхувам много ме е страх." Мина и замина, оздравя. Тя пак на крака стана, вече се почувства втори път по-слаба и тогаз, пак на нея, не знам защо така, на мене не, макар че мене тъй доста хубави чувства към мене имаше. Пак нали случайност някаква, няма значение дали гадай и каза: "Сега вече не ме е страх, готова съм. Никак не ме е страх от смъртта." Значи, тя първия път, когато й е станало лошо и помислила, че може би вече ще умре, не е била готова с други думи, нали затуй говорим досега, и постепенно се е подготвяла вътрешно. В: Браво! Това е един много труден процес за подготовка. Човек трябва да се подготви отвътре нали, че е готов, че си приключва работата, нали. X: Но някои, чувала съм по приключване на работата един неин израз: "Че то човек като си свърши работата, трябва да си отива тогава вече", разбирате ли? В: Да. X: Щото някой път тя вика. ей не мога да ти помогна с нищо нали, нещо шетам или такова, не мога да ти помогна. Викам, ти колкото си работила, изработила си го вече, стига толкоз, сега ще почиваш. Ами аз щом съм го изработила всичкото, аз трябва да си отивам. В: Да. То е едно такова правило, човек винаги трябва да има някаква работа да върши, за да не си замине. X: Да върши, но тя намираше. А, тя не можеше да стои така празна, нещо ще човърка, нали.

В: Няма да забравя аз този случай както Никола Нанков ми разказа. Дадох си тетрадката и й казах, няма да си заминеш, докато не ги напишеш тези неща. И тя каза ги написа и отдолу написа: Приключих. Край. Аз съм готова да си заминавам. X: Да. В: И каза наистина тя след време, не след дълго тя си замина и написала някои неща, какво е написала не знам. Но искам да кажа едно правилно отношение към живота, към идеите, които е изповядвала. Отношение правилно към деца нали, всички са уредени, направени са нали, имат хляба си нали, своите задължения към тях тя си ги изпълнила. Това не е малко нещо. X: Разбира се, разбира се. М: Тя е героиня, героиня, тя е светец за мене, това е героиня. В: Значи ние приключваме вече и аз се развълнувах. X: Да, да. В: Та моята идея беше, аз понеже искам да събера някои неща, нали, да направим един очерк, това е моята идея. М: Другата седмица. X: Дано нещо да се даде. В: И Вие случайно, ако попаднете. М: Ще намеря. В: Добре, благодаря. X: Аз ще имам предвид. М: Ще намеря. Знам, аз всичко знам кое къде съм сложил, какво е къде, всичко ще намеря, което Ви интересува, което е свързано с живота на мама и с живота на г-н Дънов. Беседите и т.н. Ще ги намеря. В: Да сте жив и здрав! М: Те не са малко. X: Вие къде практикувате? В: Ще Ви кажа. Аз сега, в момента работя в Бърза помощ.