СЕДЕМТЕ ПРИНЦИПА НА ХЕРМЕС

[Blagost]

СЕДЕМТЕ ПРИНЦИПА НА ХЕРМЕС

Великото в света – то е това, което не може да се изрази. Това, което не може да се изрази, то е Духа. Духа е изявление на Незнайното. То е Великото! В Духа влиза всичко! Второто нещо, това е човешката душа. С явяването на Духа животът се проявява. След явяването на душата се явява свещеният трепет. То е хармонията, която се явява в света. Това е третият принцип. То е първият син. Хармонията на света е първият син, който се е родил в света... Третият принцип го наричам свещеният трепет. Наричат го трептения, вибрации. Аз го наричам свещен трепет, хармония. След това четвъртият принцип е поляризирането. Разделянето на човека на две страни, на мъж и жена. Мъжът пее по права линия, а жената – по крива линия. Мъжът пее от центъра към периферията, а жената от периферията към центъра. Тук спадат всички противоположности, баща и син, брат и сестра и пр. Петият принцип е ритъмът. Този принцип е, че всички неща в света идат периодично. Даровете на БОГА идат чрез ритъм. Човек трябва да разбира закона на ритъма. Ритъмът си има свои опасни страни. В ритъма има прилив и отлив. Прилив когато има, ти си млад, раждаш се. Но трябва да знаеш, че ще остарееш. Приливът, който е дошъл, ще почне да се оттегля и като се оттегли, всичката кал ще занесе в морето. И като има прилив, той донася всички материали. При ритъма трябва да знаете, че до едно време ще е прилив, например до обяд и като дойде обед, ако сте на физическото поле и стане отлив, в ритъма, трябва да се качите в духовния свят... И след ритъма иде принципът на причини и последствия. След принципи и последствия иде родът. Това е седмият принцип, с който човек трябва да борави.

“Музикално утро. Седемте принципа”, стр. 149; 151

В Любовта имаме да изучаваме три свята: физическия свят, умствения свят и духовния свят. Духовният свят то е първият принцип. Хермес казва, че всичко е Дух. Но то е един принцип. Обяснението сега на реалността. Всичко е Дух. После Хермес казва: “Всичко е отношение”. Хермес казва още: “Всичко е трептение”. Три принципа. Всичко е раздвояване или всичко е поляритет на нещата. Полярни са нещата. Винаги съществуват две противоположности.

“Отношение на нещата”, стр. 476; 143

СЪОТВЕТСТВИЕ

Принцип е: Каквото правиш ти, и другите ще ти правят.

“Ей-ей; не-не”, стр. 32; 23

Има принципи, които се отнасят до всички хора, до всички времена и епохи. Един от тези принципи е следният: През очите на човека само светлина може да влиза... Вторият принцип: През ушите ви може да влиза само звукът. Третият принцип: През носа ви може да влиза само въздухът. Четвъртият принцип: През устата ви може да влиза само храната. Това са четирите неизменни принципи в човешкия живот. Това са принципи, по които човек може да живее. Пренесете тези принципи и в духовния си живот, да се ползвате напълно от тях.

“Проводници на Любовта”, стр. 46, 47; 101

РАЗУМНОСТ

Христос под думата 153 риби разбира един разумен принцип, разбира един разумен живот, по който трябва човек да живее.

“Числото 153”, стр. 201; 121

ХАРМОНИЯ (ВИБРАЦИИ)

Ако не е музикален, човек не може да мисли право, не може да чувства право и не може да постъпва право. Това всички трябва да знаете. Музиката е израз на трептенията. Третият принцип в музиката е хармоническият принцип. В него са трептенията.

“Разнообразието в живота”, стр. 61; 146

В БОГА всичко е в хармония и уравновесено. Равновесието, това е четвъртият Божествен принцип. Уравновесете вашия ум, вашето сърце и вашата душа, за да сте в съгласие с БОГА и да черпите енергия от Него.

“Постоянството”, стр. 103; 208

ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ

В света работят два разумни принципа... В окултизма тези принципи се наричат първи и втори, а в науката “положителен” и “отрицателен”. Положителният принцип е всякога по-силен, а отрицателният по-слаб. Творческата сила всякога се проявява предимно в слабия принцип. Това, което гради в света, то не е силното, а слабото... След като се уравновесят тези два принципа, почват да работят заедно: първият принцип от излишъка си дава на втория. Христос казва: “Не може да служите едновременно на БОГА и на мамона, не може да служите едновременно на първия и на втория принцип, не можете да служите едновременно на омразата и на Любовта”.

“Двамата господари”, стр. 37; 3

Два положителни принципа се отблъскват; два отрицателни принципа също се отблъскват. Обаче един положителен и един отрицателен принцип взаимно се привличат. В привличането има известна тънкост. Как става привличането? От една страна, положителното зло и отрицателното зло се привличат и образуват едно съединение. От друга страна, положителното Добро и отрицателното Добро се привличат; положителното зло и отрицателното Добро се привличат. Така се образуват неустойчиви съединения, които туряме в ретортата и нагряваме. Тогава се образува положителното Добро и отрицателното Добро, както и положителното зло, и отрицателното зло.

“Положително и отрицателно”, стр. 227; 113

Човекът е символ, който подразбира движение, а движението е мисъл. Ние означаваме човешкия принцип с плюс, което означава движение. Какво означава отрицателният принцип? Какво означава минусът? Минусът показва, че в света има една величина, която никога не се движи. Коя е тази величина? Тя е точката. Точката няма никакво измерение, но ако се подвижи, тогава тя образува права линия.

“Глас в пустинята”, стр. 240; 47

Първият принцип Учителя има отношение към човешкия ум и воля, а вторият принцип Господ има отношение към човешкото сърдце и душа... Когато говоря за Учител, аз разбирам същество, което нагласява Вселената, т.е. нагласява учениците си, защото Вселената съставлява сбор от Мислещи същества, които са атомите на този велик, разумен свят.

“Учител и Господ”, стр. 177, 178; 3

Волята е израз на вътрешната хармония между ума и сърдцето. Значи волята подразбира принцип, който свързва две противоположни сили – силите на ума и на сърдцето, като ги заставя да действат в една разумна посока. Чрез силата на волята, подкрепена от ума и сърдцето, човек проявява способността си, да превръща низшето в себе си във висше, неблагородното в благородно.

“Божията воля”, стр. 96; 4

Нашите възгледи за живота, и в ума, и в сърдцето ни трябва да бъдат еднакви. За сега, ние страдаме от умствени изопачавания. Умът не е виновен за нашите погрешки, сърдцето е виновно. Сърдцето го наричат мекия принцип.

“Ти си”, стр. 12; 30

Знакът показва, че материята, в която човек е слязъл, започнала да се сгъстява, той се е раздвоил. Така се образували краката на човека. Значи краката представляват два принципа. За да може човек да ходи, да се движи, той непременно трябва да има два полюса. Тези два полюса, преведени в обикновения живот, представляват ума и сърдцето на човека, които външно се изразяват в следните форми: мъж-жена, син-дъщеря, учител-ученик, господар-слуга.

“Три вида служене”, стр. 119-120; 42

Светлината и тъмнината не представляват нашия живот, но когато те се съединят в един принцип, проявява се животът, т.е. третия принцип. И този принцип може да се прояви само на екватора на живота.

“Двамата господари”, стр. 51; 3

Във всички неща има полюси, противоположности. Мъжът и жената – това са полюси. Светлината и тъмнината – това също са полюси.

“В своите си”, стр. 26; 46

Женският принцип в човека, това е старото, мекотата, деликатността, вярата, Любовта, Мъдростта и Истината.

“Сторете да насядат”, стр. 242; 78

Като се срещнете в новата култура, ще дигнете ръката си един към друг и така ще се поздравите. Този поздрав означава “Мир вам”. Христос дигна ръцете си към учениците си и им каза: “Мир вам!” Като дигнете едната си ръка, това означава: “Аз съм тук”. Като дигнете и двете си ръце, това означава, че и жена ви е с вас. Значи при благословение участват и двата принципа.

“Умовете им”, стр. 233; 47

Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили, разумни, които действат: едната сила наричаме активна, другата – пасивна; едната – действаща, другата – възприемчива; два процеса в природата, които се сменяват... В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят – единият принцип творчески, наричан мъж, БОГ, вторият пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно. Следователно трябва да бъдем и в двата момента на живота верни на тия принципи.

“Сънищата на Йосифа”, стр. 103; 1

Вие, която сте една жена долу на Земята, горе в духовния свят сте мъж. А мъжът, който е мъж тук, на Земята, в духовния свят е жена... И като се казва: “Жени, почитайте мъжете си”, подразбира се този велик принцип, че вашите мъже са горе, на Небето.

“Ананий и Сапфира”, стр. 131, 132; 13

Думата мъж, мъжки принцип подразбира свят, в който се събира потенциална енергия. Оттук тя се изпраща в женския или негативния принцип, да се обработва и пресъздава. Затова се казва, че идеите трябва да влизат в сърдцето, като благоприятна почва за тяхното обработване. Умът трябва да бъде богат с мисли и идеи, които да влизат в сърдцето.

“Вкъщи”, стр. 171-172; 5

Докато в живота не се приложи принципът, че мъжът ще има само една жена, а жената – само един мъж, никое сърдце и никой ум не могат да се изменят.

“Да ги изпита”, стр. 214; 11

Кривите линии в Природата се наричат магнетични. Те представляват прояви на женския принцип. Правите линии пък са електрични. Те представляват прояви на мъжкия принцип.

“Линиите на Природата”, стр. 100; 81

В живата геометрия правата линия определя пътя на мъжа, т.е. на ума, на мъжкия принцип. Кривата линия определя пътя на жената, на женския принцип, т.е. на сърдцето.

“Дисонанси в живота”, стр. 45; 83

Защо умират хората? Аз ще ви изясня този въпрос. Змията, която беше при Дървото в Райската градина, беше от мъжки принцип. Следователно жената дойде между два мъжки принципа. При нейното създаване се взе повече от мъжкия принцип, отколкото от женския и от това произтичат лошите последствия на сегашния живот. М:Ж = 2:6, а то трябва да бъде М:Ж = 1:2. В Писанието се говори за стария човек, т.е. за стария мъжки принцип. Този принцип БОГ не го е създал, ние изкуствено го внесохме. Присаденият мъжки принцип, това е старият човек, от който трябва да се освободите и жени, и мъже. Поради него се вършат всички престъпления. Съществува психологичен и биологичен закон, а също и закон за подбора, чрез който в бъдеще човечеството ще се избави от излишното. И тогава ще остане мъжкият принцип, който носи светлината и женският принцип, който носи топлината.

“Ще влезе Духът”, стр. 52; 109

Като различни форми, мъжът и жената представят принципи, течения в живота, но по същина те са едно и също нещо. Те дават представа за понятието човек.

“Служене, почит и обич”, стр. 6; 82

Мъжкият принцип руши, женският – съгражда. Това не значи, че мъжът трябва да руши, а жената да гради. Ние разглеждаме мъжа и жената като принципи. Следователно, когато казваме, че мъжкият принцип руши, имаме предвид процеса на разумното разрушаване.

“Осмисляне на живота”, стр. 227; 94

Женският принцип – това е един огънат принцип. В дадения случай злото е мъжкият принцип, а Доброто – женския принцип. Доброто събира, то е вглъбнато, а мъжкият принцип е изпъкнал.

“Планетни влияния”, стр. 68; 171

Понеже мъжкият принцип е активен, той е внесъл в живота много енергия, много капитал, който няма условия да се използва. Мекият елемент, т.е. женският принцип, отсъства днес в света, вследствие на което се проявяват повече грубите сили или енергии.

“Функции на човешкия организъм”, стр. 309; 82

Мъдростта представя мъжкия принцип в света, а Любовта – женския принцип. Или светлината е мъжкият принцип, а топлината – женският.

“С благодат и Истина”, стр. 97; 80

За знанието само майката може да заведе бащата при БОГА. За Любовта само бащата може да заведе майката при БОГА. Така седи законът. Христос в света слиза. Какво носи Христос? Мъжкият принцип е Той. Значи ще ни заведе за Любовта.

“Слуги, ученици, синове”, стр. 104; 183

Когато хората се събират на едно място, безверници и верующи, онези хора на безверието са положителни хора. Те са хора на мъжкия принцип. Всички безверници са на мъжкия принцип, а пък верующите – на женския принцип. Всички, които вярват, са все жени. Така седи въпросът. Вярата е женски принцип, а безверието е мъжки принцип. Любовта е женски принцип, а пък безлюбието е мъжки принцип. Мъдростта е женски принцип, а пък глупостта е мъжки принцип. Истината е женски принцип, а лъжата е мъжки принцип.

“Постоянната връзка и единствената връзка”, стр. 73; 157

Битието се проявило чрез женския принцип. Какъв е мъжкият принцип, не го знаем... Казвате: “Що е жена?” Принцип, който изявява създаването на света. БОГ се е проявил и проявлението на света е в женския принцип.

“Създаде Небето и Земята”, стр. 222; 185

Старите окултисти наричат положителното електричество “мъжки принцип”, а отрицателното – “женски”. Под думата мъжки принцип не се разбира мъж, но се разбира силния принцип.

“Жал ми е за народа”, стр. 207; 95

Мощно, велико нещо е жената в Природата. Извадите ли женския принцип от живота, веднага ще дойде смъртта. Женският елемент или женският принцип е носител на живота. Този елемент е влязъл в Битието още преди създаването му.

“Делата Божии”, стр. 16; 80

Жената в Природата поддържа пулса на сърдцето. Тя е тази, която регулира ритмичното движение на всички живи същества, на които сърдцата ритмично бият в цялата Природа: и в растения, и в насекоми – всички имат един пулс. Принципът на жената регулира този пулс.

“Стани и яж!”, стр. 196; 120

По естество киселините представят мъжкия принцип, мъжа; основите – женския принцип, жената; а солите, това са децата.

“Усилни времена”, стр. 391; 120

Ние сме вмъкнали в порядъка, в законите на Природата, някои наши възгледи, които сега произвеждат един дисонанс, едно страдание. Първият дисонанс се дължи на непослушанието, на отрицателния принцип.

“Тогаз се обърнах аз и видях”, стр. 356; 125

Кой скърби в света? Мъжът скърби. Кой се радва? Жената се радва. Като казвам, че мъжът скърби, а жената се радва, имам предвид мъжкия и женския принцип в човека. Следователно, когато жената е недоволна от положението си като жена, нека започне да скърби. Щом започне да скърби, тя ще стане мъж. Ако мъжът е недоволен от положението си, нека започне да се радва. Щом започне да се радва, той ще стане жена. Скръбта и радостта са състояния в човека, които лесно се сменяват.

“Озлобяване, мъка, скръб”, стр. 113; 65

Човекът може да бъде пророк, а не мъжът или жената. Щом е истински човек, и мъжът може да бъде пророк, и жената може да бъде пророчица. Пророкът съдържа в себе си и двата принципа – мъжки и женски. Женената жена и жененият мъж не могат да бъдат пророци. Ожени ли се пророкът, от потомството му нищо не остава.

“В Ниневия”, стр. 215; 126

Събирането е мъжки принцип. Изваждането е женски принцип... Умножението е мъжки принцип, а делението е женски принцип.

“Новото учение”, стр. 32; 135

Какво представлява мъжкият принцип? Той е принципът, с който БОГ е създал първоначално света. Значи създаването на света става чрез мъжкия принцип, а раждането на света става чрез женския принцип, чрез мекия принцип.

“Ще го поставя над всичкия си имот”, стр. 209; 153

Има известна енергия, която слиза от Слънцето. Тя е невидима. Като дойде тази енергия на Земята, женският принцип превръща тая енергия и се ражда светлината.

“Новите форми на Любовта”, стр. 529; 153

Когато женският и мъжкият принцип се съединят в едно тяло, както са били първоначално, само тогава може да се роди дете. Детето е противоположния принцип на бащата и майката. То е отражение на онова, което се крие в душата на майката и бащата.

“Вземи детето”, стр. 21; 96

Силата на човека седи в новата мисъл. Това представя мъжкият принцип, т.е. онова ново знание, което ще ни научи на законите, които управляват Природата.

“Дванадесетият час”, стр. 212; 134

Числото 13 е преодоляващото влияние на мъжкия принцип. Че е така, това се вижда от факта, че Ева се съблазни с втория принцип. Когато в Рая влезе един млад момък, един кавалер като Адама, Ева се влюби в него. Там е грехът. Грехът се роди с преобладаващото влияние на мъжкия принцип.

“Тази заповед приех от Отца Си”, стр. 409; 134

Съвременните хора, мъже и жени, са силни в мъжкия принцип. Колкото повече се засилва мъжкият, грубият принцип в човека, толкова повече лицето му се покрива с косми. Космите, с които е покрито тялото на животните, говорят за голямата им грубост. Чрез страданието космите постепенно отпадат, за да се прояви мекият принцип.

“Положително знание”, стр. 18-19; 86

Не можем да кажем защо е потребна скръбта. Тя е един велик процес. Това е мъжкият принцип. При скърбите, при сиромашията, при страданията ти няма да употребяваш мекия елемент, да бъдеш кокона, ще се опретнеш, ще работиш.

“Параметафизика”, стр. 140; 137

Засега в Природата само женският принцип е. Аз го наричам Девата. Девствеността, майката, всички най-възвишени неща се откриват посредством женския елемент в света.

“Аз ще дойда”, стр. 587; 140

Човек е създаден от два принципа: мек и твърд, ефирен и гъст или слаб и силен. Силният принцип в човека наричаме мъжки или творчески. Слабият принцип наричаме женски или съграждащ. Мъжкият принцип е положителен, а женският – отрицателен.

“Подмлади”, стр. 320; 126

Мъжът представя грубия принцип в живота, от който произлиза злото. Жената представя мекия принцип, от който произлиза Доброто. Обаче и двата принципа имат една и съща основа.

“Закон за възможности – закон на Опуленс”, стр. 210, 211; 72

Мъжкият принцип е закон на праволинейното движение, женският принцип – криволинейното движение.

“Двата полюса”, стр. 246; 128

Всичко, което е създадено в света, е създадено за Добро. А всичко, което е зло в света, е създадено, за да може злото в света да създаде условие, за да се реализира Доброто. Тъй седи принципът.

“Всичко е създадено за Добро”, стр. 521; 143

Злото, това е мъжкият принцип в Природата; Доброто, това е женският принцип.

“Явих ви го”, стр. 303; 145

Някой път казвате: “Противи се на дявола”. Трябва да подразбирате: Противи се на служителите на дявола, а не на дявола. Христос казва: “Не противи се злому”. Дяволът е един принцип извън живота.

“Идете при чистите извори”, стр. 650; 140

Злото и Доброто съществуват в Природата като два противоположни принципа. Смъртта и животът също представят два противоположни процеса. Както злото черпи сила от Доброто и създава нещо ново, така и смъртта взима материя от живота и създава нещо ново.

“Два центъра”, стр. 192; 84

Злото и Доброто са непреривни. Казвате: “Да унищожим злото!” Това е невъзможно. За да разберете злото като сила, а не като проява, трябва да познавате законите на разумната Природа, както и тия на психологията.

“Изтълкувай ни тази притча”, стр. 169; 11

Злото е сила, принцип в света, а не постъпка.

“Побеждавайте злото”, стр. 146; 79

Когато говорим за злото и за Доброто, ние ги разглеждаме като принципи в Природата, съществуването на които е необходимо.

“Побеждавайте злото”, стр. 155; 79

Злото всякога се стреми да подчини Доброто, да му стане господар и да го използва, но и Доброто от своя страна, се стреми да подчини злото. В края на краищата един от двата принципа ще подчини другия, ще го застави да му слугува.

“Ден на Доброто”, стр. 111-112; 98

Има четири вида хора: добри, които Добро не правят; лоши, които зло не правят; добри, които Добро правят и лоши, които зло правят. Последните два вида са постоянни, а първите два вида са преходни... Тези видове трябва да се кръстосат един с друг, да се съединят и така ще се произведе един добър резултат. Някоя жена казва: “Добра съм, но не мога да правя Добро”. Оженете я за един лош мъж и тя ще стане светица. Обратно – оженете една лоша жена, която зло не прави, за един много добър човек и тя ще се повдигне. Така работят тези два принципа.

“Спаси ни”, стр. 199; 201

Само Доброто, като велик, разумен принцип, освобождава човека от глада и от жаждата.

“Разумното слово”, стр. 290; 90

Злото и Доброто са принципи, които следват човека на всяка стъпка.

“Прояви на човешкото съзнание”, стр. 227; 93

Защо съществува злото в света? Защото БОГ го е допуснал. Щом е допуснал злото в света, БОГ имал някаква цел, но каква е тази цел, никой не знае. Злото и Доброто като принципи, влизат в абсолютната реалност, но защо са допуснати, не се казва.

“Абсолютна и относителна реалност”, стр. 199; 126

Злото е една творческа сила в Природата. И първият принцип, който слиза в Природата да твори, това е силното. В злото има повече сила, в Доброто има повече мекота.

“Грозота и красота”, стр. 155; 144

Аз ви говоря за един основен закон: “Никой не може да измени това основание, което Христос е турил”. Това основание е, че ние се намираме под властта на един закон, под една основа на Добро и зло; ние стоим върху една основа, която същевременно произвежда; и радост и страдание, и въздигане и падане, и забогатяване и осиромашаване, и здраве и болест. Туй основание, което Христос е положил, – и по тази причина Той слезе от Небето на Земята – има две опорни точки. Това е принцип... Небето и Земята са двете опорни точки, върху които е съграден човешкият живот. Най-дълбоката мисъл, до която ние проникваме, то е първата основа, първата опорна точка; желанията – това са втората основа, втората опорна точка; а това, което ние наричаме воля, това е процесът на градене... Следователно, според този принцип, човешката воля никога не може да се прояви, ако няма две опорни точки; само при граденето може да се прояви.

“Новото основание”, стр. 28; 2

Когато говорим за злото в света, ние трябва да разбираме чисто физическия живот, защото злото съществува във физическия свят, във формите на нещата. В същината на живота злото не съществува. Значи злото се проявява в материалния живот. Всеки от вас може да измени своето състояние. Ако е лош, нека си тури един минус, или да прояви качествата на противоположния принцип. Единият принцип наричам принцип на живота, а другият – принцип на ума. Това са двата принципа, които работят в живота. Умът и животът съединени заедно, раждат противоречията.

“Значение на изслушването”, стр. 16; 36

Двама души не могат да ти причинят никаква вреда, само един може да ти я причини. От чисто окултно гледище, злото в света може да произтича само от един принцип.

“Упътвания. Образи”, стр. 185; 26

Доброто и злото, това са известни принципи, необходими за създаване на известни форми. Без Добро и зло форма не може да се създаде.

“Добрите и лошите”, стр. 4; 27

Гордостта е дърво на Доброто, а тщеславието – дърво на злото. Само Доброто е в състояние да смекчи горделивия; само злото е в състояние да задоволи тщеславния. Ние не разглеждаме злото и Доброто като прояви, като постъпки, но като принципи, като потици в живота.

“Развълнуваното море”, стр. 29; 132

Добротата е един вечен принцип. За да бъде добър, човек трябва да бъде абсолютно свободен.

“Иди повикай мъжа си!”, стр. 188; 134

Сега ние идваме до една фаза, според която всеки трябва да бъде справедлив. Не само да не говори за лошото, но ако говори за лошото, да говори и за Доброто. Всеки трябва да държи в себе си тези два принципа паралелно. Те работят само при това положение.

“Остани с нас”, стр. 173; 62

“Някой си человек имаше двама синове” (Матея, 21:28)... Единият син представя творческия принцип в човешката душа, този принцип твори. Другият син представя съграждащия принцип, т.е. принципът, който гради. Следователно, когато животът не се развива правилно, когато се явява някакво затягане в него, това се дължи на факта, че тези два принципа не действат едновременно.

“Двама синове”, стр. 32; 50

Горчивината съществува в света, но тя никога не може да произтича от един сладък принцип. Сладчината никога не може да произтича от един горчив принцип.

“Душата ми е отегчена от живота”, стр. 16; 95

Всякога в света е така: Един положителен принцип има съответствие с един отрицателен принцип.

“Към свобода!”, стр. 128; 163

Когато творческият принцип вземе надмощие в човека, в противодействие на него се явява разрушителният принцип, който го заставя да проявява нетърпение, да не дочаква реализиране на своите идеи.

“Вечно веселие”, стр. 14; 67

В Природата има един принцип, който образува противоположни реакции. Такъв е, по-добре да не го знаете. Всякога принципът на Любовта ще роди принципа на омразата.

"Който прави Истината”, стр. 367; 121

РИТЪМ

Във всички неща има ритъм. Вследствие на това всяко нещо иде на своето време. Ти не трябва да бързаш, приливи и отливи има в света.

“В своите си”, стр. 26; 46

ПРИЧИНИ И ПОСЛЕДСТВИЯ

Основният принцип, лежащ в основата на всички неща, си остава всякога един и същ, по който начин и да обясняваме и тълкуваме неговите проявления. Великият закон на причините и следствията, на деянията и възмездията, никога не казва лъжа, той всякога говори абсолютната истина.

“Фарисей и митар”, стр. 207; 1

Когато човек дигне ръката си нагоре, с това той изразява онзи принцип в себе си, който го подтиква да мисли, да работи, да твори.

“Светилник на ръцете и на нозете”, стр. 209; 144

РОД (ЕДИНСТВО)

Когато се говори за БОГА, ние разбираме онзи дълбок вътрешен принцип – на дълбоко вътрешно единение: да желаеш Доброто на другите хора, както на себе си; да желаеш успеха на ближните си, както на себе си.

“Великото и красивото”, стр. 17; 64

Едно е необходимо – индивидуално изправление на личността в света, била тя мъж или жена. Когато се изправи личността, ще се изправят нейните деца – синове и дъщери, а когато се изправят те, ще се изправят и техните ближни и целият свят сам по себе си. Какъвто е квасът, такова ще бъде и заквасеното. Този е принципът, който е положил Христос, и Христос действа, за да се осъществи той.

“Житното зърно”, стр. 33; 1

Поправянето на един човек е поправяне на цялото човечество и покваряването на един човек е покваряване на цялото човечество. Такъв е принципът: Принципът на Цялото е принцип на единичното и обратното. Защото всеки човек е орган на цялото човечество.

“И украсиха светилниците си”, стр. 144; 109

Христос казва: “Онова, което БОГ е съчетал, човек да го не разлъча”. Какво съчетание направил БОГ? Кои неща е съчетал Той? БОГ е съчетал ума и сърдцето, душата и духа, тялото и низшата душа... Това е един от принципите, върху които Христос спира вниманието на човечеството.

“БОГ е съчетал”, стр. 149, 152; 4

За Братството е важно всички да имат еднакви разбирания. Туй, което ни свързва, то е Божественият принцип, който действа в нас, и ние искаме този принцип да действа и във всички хора. Той е, който ни свързва. Щом го има между нас, ние сме братя, ако го няма – не сме братя.

“Общи упражнения”, стр. 108; 12

Благото трябва да бъде благо за всички; това е Божествен принцип.

“Ще се вдигнем малко по-високо”, стр. 110; 200