1906_04_11 Учителя до Пеню Киров

[Ани]

София, 11 април 1906 г.

Люб. бр. Киров,

Писмото Ви получих. Мен е известно Вашето положение. Трябва Ви смелост и решителност, и при това непоколебима вяра. Всякой слуга Господен трябва да се научи чрез несгодите на живота да понася всичко с радост и благодарение в душата си. Колкото Любовта и

самоотричанието

са по-големи, толкова и духът е по-силен.

Трябва да се богатее, трябва да се събират съкровища.

Всякой талант трябва да се обработва, за да може слугата да влезе в радостта на Господаря си. [Мат. 25:14-30] Ти не трябва да се раздвояваш душевно. Изкушeнията, съблазните ще дойдат, но те нямат нищо общо с нас. Обещанията дадени са верни. Чрез живота ще се опитат великите пътища

Божии. Чрез него ще се вкусят сладките

плодове на вечността.

Аз желая ти да бъдеш младенец по сърце и възмъжал по ум. Да се не плaшиш от нищо. Всякога във време на нужда ти ще имаш моята помощ и съдействие. Пътят ти е отворен.

Излез с книги, ще имаш ръководство.

Предай моя поздрав на Тодора. Кога се срещнем, ще говорим за другите работи.

Ваш верен: П. К. Дънов

Източник:

Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)