1906_01_28 Учителя до Мария Казакова

[Ани]

София, 28. I. 1906 г

Люб. сестро М. Казакова

Получих вашето отворено писмо и записа. Имам да привършвам една належаща работа и след нея мисля да посетя Търново, понеже се пада на пътя ми. Учете се да разбирате Господните пътища. Те са най-добрите. Работите, както се нареждат от Великия Промисъл, така и трябва да стават. Господ е винаги при вас. Радвайте се на присъствието на Неговия Дух. На Юрдана не й се сърдете.

 

Всякой според разбирането си. Времето и опитът учи хората. На първите человеци мястото беше много добро, но те им се поревнаха големи работи, да са богове и станаха богове, но оголяха. (...) знаете това е за ваше добро. Вий има много нещо да се учите, а така също и Юрдана. Бог всички люби и всяко едного води по особен път. Високи са Неговите мисли и неизследими Неговите пътища. В тъмнината създава виделина; в хаоса порядък; в ада спасение. Той е Господ, благословен от веки. Мъртви възкресява, грешни спасява, болни изцелява. На слепите дава знание, на хромите крака. Които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови. Никога няма да се посрамят уповаващите на Него. Само Той е вседостатъчен да задоволи гладните и жадните. Само Той е, Който просвещава человеческите умове и сърца. Прочие, бъдете съвършени както е Отец ваш. Животът има свое велико предназначение. Бъдете и служители, и творители на Истината. Онзи, Който ви ръководи, знае кое е добро за вази. Да се просвети человеческият род. Това е задачата на небето. Да се научат да живеят добре, това е тяхното желание.

 

Ваш верен П. К. Дънов

Източник:

Писма до първите ученици (1889-1906г.)