1917_03_14 Учителя до Елена и Константин Иларионови

[Ани]

София, 14. III. 1917 г.

Любез. Е. И.

Вашето писмо е на ръка. Сърцето на всякого трябва да се пречисти, а умът да се просвети с вечната виделина. Съмнението да отстъпи място на Вярата и душата да се облече в дрехата на Истината и да се обнови със силата на Всестранната Божия обич и Благост. Да се въоръжи с думата Мога, да спряга тоя глагол всякога, за всичко добро. Каква велика дума е тази в българския език. В Писанието в посланието на Павла, Господ е турил на едно място следната мисъл: Всичко „Мога" чрез Христа. Аз ще ви говоря и друг път върху тая дума. Колко е велик този, който може да прави добро, който може да Люби безкористно, самоотвержено, да учи без възмездие, да просвещава без заплата, да слугува от обич. Колко славна дума е Мога да ви спася. Мога да ви избавя. Мога да ви преведа при Отца на Светлините. Мога да ви очистя. Мога да внеса радост и веселие в душите ви. Мога да ви озаря с Божията милост. Мога, Мога, Мога, Мога, Мога, Мога и Мога. Благословен Господ Бог, Който Може.

 

Слушайте Този глас, Тоя Дух, Това Вечно Слово, Което Може.

 

 

 

Моят привет на всички приятели.

 

Ваш верен (Свещеният подпис)

Източник:

Писма до първите ученици (1889-1906г.)