ТВОРЧЕСКИЯТ И СЪГРАЖДАЩИЯТ ПРИНЦИП

[Blagost]

ТВОРЧЕСКИЯТ И СЪГРАЖДАЩИЯТ ПРИНЦИП

Всеки от вас бих желал да знае да ражда; най-голямото благословение е, когато човек знае да създава и отхранва. Как може човек да не ражда, да не създава една добра мисъл, едно добро желание в себе си? То е творчески принцип, който е достоен за мислещи същества.

“Многоценният бисер”, стр. 79; 2

Желанието ви да се проявите е един Божествен принцип, един творчески акт, но питам: кому ще дадете това, което вие произведете?

“Дойде глас”, стр. 330; 59

А е творческият принцип, той е принципът, който твори. Е дава разширение.

“Принципи и условия”, стр. 193; 129

При и ще има едно малко пречупване в гласа. Ще има направление надолу – влизаме в една гъста материя. В египетската азбука, отгдето е взет този знак, той показва наклонността, по която отива творческият принцип.

“Добри проводници”, стр. 85; 129

Мисълта е творчески принцип.

“Който се учи на Словото Божие”, стр. 442; 125

Яков и Исав представляват два принципа, два елемента, които съществуват в самия човек. Единият принцип е творчески; той гради, създава. Другият принцип обработва и съхранява. Яков представлява принципа на обработването и съхранението, а Исав – творческият принцип.

“Вечно веселие”, стр. 14; 67

Мисълта е творчески принцип, тя е мощна сила. Ако вие задържите една мисъл в ума си за една триста хилядна част от секундата, тя ще произведе голям резултат.

“Всичко чрез Него стана”, стр. 665; 125

Какво означава думата Исус? Външно разгледана, тя е обикновена дума. Много исусовци има в света, но един е Исус, носител на Божествения принцип в себе си, на принципа, който твори.

“Чуха, че иде Исус”, стр. 207; 78

Какво означава думата тояга? Тя не е българска дума. Тя означава онова силното, мощното – творческия принцип.

“Да направим човека по образу и подобию нашему”, стр. 299; 140

Запетаята е един мощен фактор – това е еврейската буква йот. Тази буква в еврейския език показва творческия принцип.

“Грозота и красота”, стр. 149; 144

Първият подтик, това е Любов или първото изявление на БОГА е Любов. След туй иде Божествената Мъдрост, след туй иде Божествената Истина. Но Любовта е първият подтик, който отваря творческия принцип на БОГА.

“Озарени от Любовта”, стр. 255; 185

Единицата е творчески принцип. Тази единица няма да я вземете като символ на едно количествено число, но то е един път, по който някои сили в Природата се проявяват.

“Силното число”, стр. 60; 174

Любовта е творчески принцип, който освобождава хората.

“Да направим човека”, стр. 97; 182

Обичта е творчески принцип. Ако имате Любов без Обич, нищо не става. Тия два принципа работят.

“Двата принципа”, стр. 79; 185

Любовта е творчески принцип. Като люби, човек трябва да е свободен да твори.

“Да се радват наедно”, стр. 76; 79

Докато не разбере съдържанието на числото 2, човек никога не би намерил своята приятелка и своя приятел. Числото две е творчески принцип. С него е започнало създаването на света.

“Предназначението на човека”, стр. 185; 145

Думата БОГ, запример, на еврейски език се пише от 4 съгласни: Иехова. Евреите не произнасят името както трябва, но го сричат: “еох-вей-иот-мей”. Първата съгласна означава творческия принцип в живота, принципа, който твори. Вторият принцип е онзи, който съгражда нещата и ги обработва отвътре. Третият принцип е пак съгласен звук – вав, който държи нещата в равновесие.

“Синаповото зърно”, стр. 389-390; 140

От греха се освобождавайте, но от злото – не. То е творчески принцип, който БОГ е турил.

“Доброто училище”, стр. 55; 185

Злото е творчески принцип, който работи в света. Не го смесвайте с греха.

“Двата принципа”, стр. 74; 185

Изобщо цялата Природа е красива, злото в света е частично. Взимайте злото като творчески принцип. Ако вие срещнете нещо лошо, то е за поправка.

“Малките правила”, стр. 65; 188

Свободата, Силата, Светлината и Доброто, които човек има, не са нищо друго, освен пътища за придобиване на Божественото... Това са четири сили в човека, чрез които Великият се проявява. Те са творчески принципи. Чрез тях светът е създаден.

“Четирите правила”, стр. 277; 145