Jump to content

XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели


Recommended Posts

XII.

Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

1. Очерк за Светозар Няголов

Стефан Стоянов Косев

Всеки човек, докоснал се до Словото на Учителя, получава кореспонденция, която го упътва за нови и важни промени. И винаги, когато се доближим до приятели, непосредствено общували с Него, доволството е пълно. Светозар е художник и музикант, който умело пренася картини от един жив (а не митичен) свят на спомени за Учителя и като свидетел на една епоха, пълна с красота, при нашите срещи ние спонтанно сме се отваряли за Словото. И всякога се е формирала в съзнанията ни невидима мисловно-творческа среда на реално духовно присъствие, което обновява и дава някакъв вътрешно сладък разумно доловим копнеж към Божественото.

Годината е 1995 г. - 12 април, София. Уран от 01.04 е във Водолей и в този знак престоя до 2002 г, което бе време на съдбовни промени. Разговорите при нашите гостувания в дома на Светозар, Еленка и Павел почти винаги са започвали с цигулка и песни. Тематичните размишления при всеки наш престой, споделяни диалогично, са записани от нас с внимание, тъй като в такъв момент се стремим да откриваме аналогии и съответствия, които са в съзвучие със случващото се в нас самите и това, което ставаше като историческо събитие извън нас, Проникновено и с топлота, въпреки студения априлски ден, Светозар ни обгърна с поглед, и с обич започна да изрича цели пасажи от Словото на Учителя, както и свои вътрешни откровения, което ни пренесе в една жадувана реалност.

„Бог живее в нас, но ние да Му дадем условия да се прояви чрез нас. Изгревът на Слънцето е мигът, в който Неговият благ Дух ни говори. Птичките млъкват в този момент. Единственото място във Вселената, където Бог говори на съществата по този начин, е Земята, затова душите се стремят да се родят тук, за да слушат гласа Му. Той е възлюбил Истината в човека; затова изпрати Духа на Истината - Учителя.

България е оградена от 500 милиона ангели - на това се дължи този син цвят на небето. Сега хората на Земята са 12-годишни деца, които обичат да се хранят със сладки храни. На 2000 години слиза един Мъдрец, за да поеме горчивото в живота. Нужно е абсолютно послушание, смирение, любов. Трябва да дойдем до положение да живеем за цялото и като живеем в чистота, ще привлечем някой ангел да живее в нас, а той от своя страна ще покани и други негови приятели да дойдат. Така постепенно ще се съберат хиляди ангели у нас. А накрая ще дойде Господ. В 5 часа чрез неделните беседи Учителят твори новото небе, а в 10 часа - новата земя. С Окултния клас в сряда под знака на Слънцето, Той сваля новите принципи и закони, а петъчните беседи градят новия човек - носител на чистота, изправност и стремеж към познание. Бог е Незнайният, Неизменният, Невидимият, Който се движи с такава ментална скорост, че всеки миг е навсякъде и във всичко.

Името Христово е колектив от 100 милиона Божества - Господ, същества завършили своята еволюция, Бялото Братство, Вселената и нейното разумно изражение - Природата.

Централното Слънце Алфиола излъчва 75 милиона пъти повече светлина от нашето Слънце. Когато искате да се свържете с Бога, правете това, което е невъзможно.

Абсолютна точност, абсолютно послушание, абсолютна дискретност - тогава Бог познава Своите. Когато ангелите нарушиха равновесието на своята воля, те паднаха. Правата линия е неразложима и никой не може да разкъса връзката между силите на умствения свят. Който се опита да разкъса тази връзка, сам ще се разруши. Ангелите паднаха именно по тая причина. Три велики закона управляват битието: „Закон на абсолютната реалност, закон на абсолютната разумност и закон на абсолютната материя”

При едно гостуване в София на 17.01.1996 г. Светозар ни разказа един сън, който е сънувала майка му Стевка на 10.11.1983 г. за него самия как стои изправен на изгревската полянка и пее следната песен:

„Аз съм Дух Божий,

Духът Божий живее в мен.

Къщата, в която живея, е свята,

Изпълнена е с присъствието на

Божия Дух.”

Споделените при това посещение неща бяха нови и важни за нас. Важни за този период, тъй като, съсредоточен върху беседа на Учителя, Светозар разбира, че много хора ще си заминат и ще останат само тези, които искат да работят честно и безкористно. Отново за справка потърсил прочетения текст, но странното е, че не могъл да го открие. Информацията е била написана в паралелна гама, но в хармония с беседата. За да повиши вниманието ни, Учителят я свежда до нас чрез един наш брат:

„Ако искаш да служиш на Бога, Бог веднага заличава цялата ти карма. Повечето от нашите приятели на Изгрева живяха на дотации.

Срещнеш една хубава мома, но я пожелаваш. Не я отклонявай от пътя й, от Бога. Който не се ожени от МОК (Младежкия окултен клас), се избави от кармата. Човек е излязъл от Бога и ще се върне в Бога. Жената е излязла от мъжа и ще се върне в мъжа. Но трябва да се изравнят по вибрации, да станат едно цяло, тогава стават една душа.

Бог 10 пъти е казал „Любов” и на 10-я път създал човека, Неделята е ден на изявения Бог в природата и живота. Понеделник: ден на душата, която търси Бога и преодолява всички трудности. Вторник: Ден на пътя на ученика във всичките му трудности и противоречия, чрез които се свързва с Бога. Сряда: Ден на Всемирното Бяло Братство, което носи Мъдростта и благославя Бога навсякъде. Четвъртък: Ден на Духа на Истината, на Учителя. Петък: Ден, в който е създаден човекът - 09.03. Затова на всяко 9-о число е хубаво да се храним само с плодове. Човек е създаден със силата на Троицата - Ден на -Христовия Дух, Който премахва всички пречки по пътя на хората. Събота: Ден на Бога, Който живее вътре в нас, към Когото се стремим, и Който ни се открива, ако сме достойни.

При Бога няма да отидете праведни, учени, а смирени, и когато отидете на другия свят, 10 ангели ще ви съдят, но достатъчно е Учителят да каже две добри думи за вас, и те ще прекратят съда и ще кажат: „Братко, къде искаш да живееш, на коя планета, при какви условия?” Това е да имаш разположението на Бога. От нас се иска Светлина и красота. Светлина, за да разбираме нещата и красота, за да привличаме съществата. Красотата е изпит. Това ни прераждане е изключително важно за нас, кардинално, защото Бог е бил тук, на Земята. И сега подготвяме условията за хиляди години бъдещи прераждания.”

Личността на човека е нещо, което се движи в определена посока според вътрешната отдаденост. И когато се срещнеш с такова явление, то най-малко ти с благодарност към Бога отдаваш внимание към Великото цяло, което е съчетало така събитията в живота ти, че да имаш нещо като гид в областта на Словото. Често споделяните от Светозар разкази са много увлекателни и пропити с приказна мистичност. Добрия човек познаваме по това, че неговите качества някак ненатрапчиво преливат в нашата индивидуална аура, сякаш като наши собствени, И само когато се отдалечиш, разбираш кое е твое, но с обич отделяш някъде навътре образите на пожеланите духовни дадености и ако си художник - картините на живите спомени остават в душата ти, за да повлияват благотворно, когато искаш да градиш.

Спомням си една тиха, топла лунна утрин от моето мечтано присъствие на Езерния молитвен връх. Не ми се спеше и затова реших в и без това светлата и топла нощ, да прекарам повече време на върха. Може би заради респекта от Величието на това свято място, се придвижих ниско в клековете и зачаках. В около 3 часа дойдоха мъж и жена, които с песни и молитва започнаха да изричат духовен наряд, което ме привлече повече, като усещане за едно възвишено общуване с разумния Космос.

Светозар и Еленка разговаряха по един чудодеен начин със заобикалящата ни звездна, рилска красота, като че слушах музика, която долиташе от незнаен за мен свят. След наряда Светозар с вдъхновение ни посочи характерните за август съзвездия, а особено с трепет ни показа Великана - мястото, откъдето всички очаквахме да се появи Сириус. След изгрева на Слънцето съзрях в очите му радостни сълзи, а такова вътрешно състояние на духа бях чувал или чел някъде, че посещава човека само когато години е живял всеотдайно, посветен на нещо велико и възвишено. Да - Светозар виждаше, но очите му бяха навътре, зад формите. Наблюдавайки лицето, аз по своему съпреживях едно веселие на Духа, което в този момент възнасяше в съзвучие душите ни и ги обединяваше. Бог ни придава на Земята Надеждата, Вярата и Любовта в три степени. При първата степен ни говори меко и тихо. Втората степен вече ни говори чрез диктатори и велможи, а през времето на третата и крайна мярка допуска стихиите и войните. И всеки от нас сам избира превозното средство. А докато хора като Светозар са все още сред нас, чуваме тихия глас на Бога. Ние, по-младото поколение, носим примес от една светска тиня, от която ще се очистим само ако слушаме и прилагаме това, което ни поучават по-старшите братя и сестри, споделяйки ни за онзи позитивен живот, който са водили при Учителя. От тях разбираме, че Новото учение е космична вълна, която, вече преминала през другите галактични системи, сега прихваща и Земята.

Духовните ни водачи с майчина загриженост ни насочват тук към същества, които превеждат, чрез начина си на живот, на разбран език мощните трептения на духовните светове, Водими от ехото на светлите исторически епохи, интуитивни и будни - по пътя на великата жертва, те създават естествени огнища на приятелско общуване, които ни притеглят към себе си със силен вътрешен магнетизъм.

2. Очерк за Светозар Няголов

Славея Стоянова

... Прекарваме прекрасни слънчеви дни на заслона „Еверест„ под връх Мусала. На 21.07.1994 г. петима тръгваме в ранния следобед към Олтара - сърцето на Рила. Спокоен, ведър, усмихнат ден. Вървим, разговаряме, берем мащерка, пеем и благодарим. Подсичаме двата върха Близнаци и се спускаме по наклона надолу към свещеното място.

Спокойна, тиха долина. Река Марица тук все още е малки вадички, които сълзят от трите езера. Отсядаме до най-малкото езеро - сърцето на България. Силни, Божествени, хармонични мигове. Това са определени от векове и пожелани от душите преживявания. Спокойствие, мир, блажено разширение, безвремие. Приемаме Божествената благодат и благодарим, благодарим...

Усещане за предстояща буря. Тръгваме. Бавно се изкачваме. Събират се тъмни облаци. Задухва. Завалява суграшица. Загърмява. Засвятква. Ние сме на билото. Край нас падат мълнии с трясък. Вървим с усещането за Божието величие и нашето човешко безсилие. Един от нас е спокоен и усмихнат. Пее „Фир-Фюр-Фен”. Казва ни: „Не бойте се. Няма страшно.” Чува се силен трясък. Усещаме удар - кой по главата, кой по брадата, кой някъде другаде. Човекът до нас се усмихва: „Няма нищо страшно, Това е посвещение.” Нямаме избор. Просто вървим. Скоро стигнахме метеорологичната станция. Бурята спря. Небето се изчисти. Човекът с нас беше Светозар.

3. „В изпълнение Волята на Бога е Силата на човешката душа”

Ивелина Адер, Германия

Като студентка често разговарях с колегите си по духовните теми. Задавах си въпроси, на които не знаех отговора. Душата търсеше опора. Умът ми - обяснение. А Духът ми „знаеше” накъде да върви, само че умът ми все още се луташе из лабиринта на въпросите без отговор, По същото време попаднах на литература, в която се обясняваше, че всяка душа си има водач, Учител, който я напътства и води през вековете. Само че аз не знаех кой е моят Учител. Започнах да медитирам и да се концентрирам, призовавайки „моя” Учител да се появи пред мен. И отговорът на моите апели не закъсня. Сънувах сън, в който ясно виждах този, който ме води. Той ми говореше телепатично, без думи, но аз го чувах ясно. Казаното бе свързано с въпросите, които ме терзаеха години наред. Чух отговорите, а в душата ми настъпи мир.

Година по-късно, отново търсейки Истината и Причината за живота, отново след Молитви се случи така, че за месец време помагах на колега при продажбата на книги на пл. „Славейков”. Използвах времето да чета изданията. Тогава именно отворих първата за мен книга с беседи на Учителя Петър Дънов - ”Начало на Мъдростта”. Четях и осъзнавах вече с ума си Истините, които ми разкриваше този автор. Оттогава редовно купувам беседи.

През 1996 г, юни, за съвсем кратко време в живота ми настъпиха промени . Това ме принуди да търся нова квартира и я намерих. В дома на Костадин Няголов. Вече бях се настанила в квартирата, когато за разговор с хазяина ми се наложи да вляза в неговия дом. И сърцето ми затуптя така силно, когато съзрях на стената портрет. От портрета ме гледаше, именно, Онзи, Който 4 години по-рано ми се яви в сънищата, за да ми даде отговор на въпросите и мир. Плахо попитах чичо Косьо кой е този човек. А той ми отговори с такава гордост: „Ами, това е Учителят.” До този момент не бях виждала портрета на Петър Дънов. Четях беседите, но в нито една от книгите нямаше портрет на автора, така че нямаше откъде да направя връзката между моите сънища, моя Учител и беседите.

Това бе за мен вълнуващ момент, но все още бях далеч от многото информация, която тепърва щях да откривам. Чичо Косьо ми даде 5 тома на „Изгревът на Бялото Братство.” Имах достатъчно време и с денонощия поглъщах написаното и редях картината на познанията, За по- малко от седмица бях изчела първите 5 тома и бях осъзнала кой именно е Петър Дънов. Бях направила осъзнато връзка с Учителя. И разбирах неслучайността на събитията в моя живот до този момент. Четейки 5-и том от „Изгревът” - томът на Мария Тодорова, в мен преля сила и такава радост. Благодарях на Бога, на чичо Косъо, и най-вече - на моя мил Учител за това чудо, което се разкриваше пред мен. Пърхах от радост. Израствах с всеки нов ден. Благодарях на човека, който се бе заел да събира с години тези писания от братята и сестрите. И така ми се прииска да му стисна ръката лично и да му кажа: „Продължавай, г-н Кръстев, продължавай без страх и тъмнина, с Любов и Светлина.”

И какво се случи 3 ÷ 4 дни след това? В София бе пристигнала сестрата на чичо Косьо - Величка Няголова. Не бях срещала в живота си по-лъчезарно лице от нейното, Чичо Косьо бе радостен, че аз така се интересувам от беседите, от Учителя, и ме запозна с нея. Вече осъзнавах къде ме бе довел Учителят, в чий дом и защо. И в един слънчев ден Величка ми каза, че ще идва гост и би се радвала да се запозная с него. Какво бе удивлението ми, когато стиснах ръката на Вергилий Кръстев няколко часа по-късно! И му казах, сдържайки сълзите си, думите, които пожелах да му кажа дни по-рано. Разговорът бе вълнуващ, а аз все повече осъзнавах как работи Учителят. Бях благодарна за всичко и всички в моя живот. С чичо Косьо и Величка отидох на моята „първа” Паневритмия. Забележителна бе и срещата ми с техния брат Светозар Няголов. Вървяхме към мястото на Учителя и разговаряхме с него. Най-сетне бях намерила хора, с които да говоря на един език. Най-сетне!

От този момент нататък не се чувствувах сама. Имах приятели, които мислеха, вярваха и живееха долу-горе по същия начин, както самата аз.

През 1997 г., шест месеца след като заживях в къщата на чичо Косьо, той получи един от най-тежките инфаркти. Мисля, че не ме водеше само милосърдието в болницата. Изпитвах нуждата да се грижа за него, да му давам кураж и вярвах силно, че ще преодолее този тежък момент. Да е жив и здрав до дълбоки земни старини чичо Косьо! Но и за него Учителят бе казал какво предстои. И така много набързо Небето ме заведе в този дом, за да бъда там готова за подкрепа, когато тази душа трябваше да посрещне страданието. За всички чичо Косьо бе живял далеч от Учението на Учителя, но аз виждах, че семето на Словото бе посято и чакаше мига да покълне. Учителят избира най-правилния начин, за да ни покаже, че е време да се осъзнаем.

Инфарктът бе начинът за чичо Косьо. Семейство Няголови в следващите 5 години бяха моите приятели и опора. Благодаря на Учителя за тези приятели и поддръжници. Не знам защо Учителят е избрал точно тези души да са първите, които ще срещна в това си прераждане, след като съм се докоснала до Словото и Учението Му, но за мен те бяха добрият пример за Братство и Любов и приложението им в нашия труден век.

Всеки от тях се стреми да върви неотклонно в Пътя на Истината и Доброто. И аз наблюдавам техния живот вече седем години. Има ли по-лесно нещо в живота, ако живееш братски и в мир със себе си?

През летата на Рила срещам всякакви души. Болезнено е да съзираш и такива, които имат други задачи, освен Братство, Мир и Любов, но и това е част от Школата на Нашия Велик Учител. В един сън, който сънувах през 2000 г. на Рила, видях Учителя да плаче заради тоза, което се случва на човешко ниво в Братството. В този сън ясно ми се показа, че Учителят е сред нас, наблюдава ни, слуша нашите мисли и думи. И колко много болка събира от нашите дела и постъпки. И се питам защо уж всички четем едно и също Слово, следваме едно и също Учение, имаме едни и същи идеи, а между нас изниква пропаст? И се разделяме на групи. На това не ни е учил Учителят. Спомням си едни Негови думи, че ще ни разпръсне. Може би, за да ни предпази от суетата и тщеславието? И именно това ни разделя. Суетата и тщеславието. Добре е да слушаме по- възрастните братя и сестри. Добре е и да не ги слушаме. Ала приемственост е нужна. Има ли нещо по-силно от добрия пример, който дават по-възрастните братя и сестри? И има ли нещо по- отблъскващо от суетата и тщеславието?

Наблюдавам на Рила свадите и споровете, когато играем Паневритмия! И ме е срам от Учителя! Срам ме е от Небето. Та нали от тази Паневритмия зависи бъдещето на България и хармонията на планетата ни? Какво виждат и чуват по-младите братя и сестри, които тепърва опознават Рилските лагери?

Брат Вергилий с години работи за томовете на „Изгревът”, Ала се намират братя и сестри да разпространяват слухове срещу тази огромна работа. И да настройват общото мнение. Не е ли прекрасно това, да четем мислите и мъдростите на тези, които са преди нас и на живо са се докоснали до Великия Всемиров Учител? Нали това е, за да се учим от делата на търсещите души? И вместо да сме благодарни, че имаме опита на братя и сестри от Школата, в четмо... ние злословим.

Брат Светозар систематизира информация от различните науки. Ползва беседите, цитира Учителя. Ами, това пак е труд. Колко пъти съм отваряла някоя от неговите книги, за да си припомня нещо от френологията или хиромантията. И съм била благодарна, че мога набързо да прочета интересуващото ме.

Добре е да зачитаме работата на онези, които я вършат с Любов, без комерсиализъм. Добре е да сме безпристрастни в преценките си. Да мислим самостоятелно, а не да приемаме мнението на негативните, но по-активни слухове. Какво ли не се е приказвало за Любомир Лулчев! Щом Учителят е взел тази душа до себе си и я е напътствал, значи човешкото ни мнение не струва, В една малка, тънка книжка Светозар съвсем безпристрастно описва ролята на Любомир Лулчев. И мисля, че е добре да признаваме добрите дела на онези, които са ги извършили, а не да ги слагаме в категорията „черни”.

Последната книга, която прочетох, бе „Светъл Лъч” на Светозар Няголов. И наистина бе Светъл Лъч за мен, защото вече живея в Германия и съм благодарна, че тази книга ме озари за нещо, които не знаех до този момент.

С всичко горе написано искам да кажа на всички мои млади и по-възрастни приятели, с които се срещаме на Рила: Учителят ни събира. Учителят ни наблюдава. Да оставим критиките настрана. Да мислим самостоятелно, а не под влияние на отделните групички в сегашното физическо „Братство”. Да се запознаем с писанията на братята и сестрите от времето на Учителя, за да имаме сили и вяра да продължаваме напред.

Лично за мен дебелите томове на „Изгревът” са информация, която от друго място не можем да получим. Четейки, осъзнавах Величието на живота, силата на Небето, и най-вече - Могъществото и Любовта на Учителя! И как след години земен живот, години, след като Учителят вече не е бил на Земята, душите, които са го следвали, осъзнават своя живот. Удивена съм от безпристрастието на тяхната мъдрост. Удивена съм от смирението им. Ето това ни е нужно на всички. Живеем във време на епохални катаклизми и мисля, че сме още по-отговорни именно днес. Как бихме били достойни за живота, силни в Доброто, предани на Учителя, ако нямаме примерите на онези преди нас и на онези сред нас?

Преди месеци Величка Няголова ми изпрати книга с нейни песни. Не разбирам от ноти, но четох стиховете. Бих нарекла тези песни „Късче Любов и Признателност към всеки”.

Колко от нас имат дарбата и таланта да творят в слово, песни, ноти? Говоря за талантите на Душата, а не за пресметливостта на комерсиалния ум. Нека бъдем признателни на тези братя и сестри, които с месеци и години почти денонощно творят не за слава и пари, а за нашето обединение в Любовта. Нека не критикарстваме, ада сме признателни. Хубаво е да не приемаме всичко, но да отхвърлим позитивното, градивното - това е вече стар модел на поведение.

Чета Словото на Учителя и съзнавам колко сме важни всички ние, които се докосваме до Истината. Колко са важни мислите, чувствата, делата ни, свързани в Цялото.

И ми се иска всеки да го осъзнае и да се засрами, че с едно или друго, дребно или по-голямо, допринася за хаоса, а не за реда. Нека не се оправдаваме с века. Векът си е на място. И ние да бъдем по местата си, когато Учителят ни заговори.

Вече съм физически далеч от България. В Германия ме доведе Учителят. И тук има работа да се свърши. Ала във всеки миг в мислите си съм в България, на Рила. Няма значение къде е една душа. Достатъчно е да изпълнява Волята на Бога. Може би от дистанцията от родината ми се открива възможност да преосмисля, реалността там. Освен болката и отчаянието, друго не улавям така силно. А ми се ще... как ми се иска да усетя Вярата на българина. Да го видя обърнат към Бога! Да го чуя как признава Учителя Петър Дънов! Да се радвам на играещи в училищата Паневритмия! И, когато сме през август на Рила, да се вие блестящ от Любов и Хармония кръг... Ето така-ще сме по местата си, когато Учителят говори. Трудна задача ни даде нашият Учител, но със старите методи не можем да я изпълним. Имаме задачата, но имаме и средствата за изпълнението - приложението на Учението... и в това се крие силата ни. Иначе как ще решим задачата, дадена от Учителя?

4. Необикновено запознанство

Красимира Димитрова

Беше първи май 1998 г. За първи път се откриваше Паневритмията в Южния парк. Времето беше слънчево и топло.

На една от пейките имаше книги и една от тях ми привлече вниманието. По това време бях студентка в университета 3-ти курс, по две специалности - социална дейност и психология. Тази книга даваше много практични насоки в тези области. Цената беше ниска, но аз имах само половината пари. Изразих съжаление, че не мога в момента да я купя. Какво беше учудването ми, когато човекът, продаващ книгите, ми каза: „Вземи я, пък когато имаш пари, ще ми я платиш!” За първи път през живота ми се случваше.

Втората среща беше същата година на Рила - езерата. Същият човек говореше на малка група за вселенските порядки. Присъединих се. След известно време една малка симпатична жена ме помоли да освободим Светозар, че още не беше обядвал. Погледнах часовника - без да усетя, бяха минали 4 часа.

Третата среща беше съдбоносна за мен. Вкъщи, в продължение на 20 дни, имаше два смъртни случая. Не можех да се съвзема. Една сутрин звъни телефонът. Светозар се обаждаше, Накара ме да изляза. Не бях излизала близо месец и повече навън. Отдели цял ден за мен, за което много му благодаря. Вдигна ме за живот. Но това не беше единственото.

На Рила - Мусала - щях да загина. Наново ме спаси, и още няколко пъти. По-късно се запознах с братята и сестра му. Необикновени хора.

Когато веднъж възмутена зададох въпрос на Светозар: „Защо помагаш, как възприемаш това ти им помогнеш, а те да говорят неприятни думи по адреса ти”, отговорът беше следният: „Аз съм длъжен да помогна. Хората трябва да са здрави, да изпълнят задачата си на Земята. А който товори, той и ще си отговаря. Това мен не ме засяга.”

И това е най-важното - да си изпълним задачата за която сме дошли тук.

21.01.2003 г.

София - Изгрева

5. На брат Светозар Няголов

Благодарствено писмо от Пенка Дякова Георгиева от гр. Пловдив

Познавам Светозар Няголов и неговото семейство. Благодаря на Учителя за това, че ме свърза с много братя и сестри. Благодаря за брат Светозар и неговата помощ, оказана ми в трудни моменти. Тя е и духовна, и физическа.

Познавах Светозар, преди да се запозная официално, от Рилските езера. Имах го на снимка „случайно” с Еленка наред с други братя и сестри, преди започване на Паневритмия, Официално обаче стана пак „случайно” в Айтос, на градината.

Мои познати от Враца ме поканиха да отида с тях до къщата и да ме запознаят със Светозар. Пепа ми каза, че иска да чуе какво ще ми каже той на мен, защото й било интересно.

Това беше за Петровден на 1993 г. Аз страдах от алергия, която се изразяваше много силно по цялото тяло в обриви при топло време, особено през лятото. С радост отидох в Айтос, заради големия празник - Петровден. С малко неудобство и притеснение тръгнах след Пепа и един брат.

Когато отидохме до вратата, аз се изненадах, защото тя се отвори рязко от Светозар, преди Пепа да извика или тропне, той каза: „Пенке, влизай!” И затвори вратата пак така бързо, както я отвори, Веднага разбрах, че Учителят ръководи Светозар. Той започна да говори за живота ми с такива подробности, че се смаях. Благодаря Ти, Учителю! Благодаря ти Светозаре!

След не много време Светозар не си спомняше нищо от това, което ми беше казал.

На Мусала, си спомням, през юни аз отидох с приятели с чувството, че ще се видя със семейството на Светозар. Минаха два дни и ние вече се връщахме и чувам гласа на Светозар и се засмях. Попитаха ме приятелите защо се засмях. Аз им казах: „Светозар и Еленка идват.” Слизаме, продължаваме, а тях ти няма. Тъкмо си казах, че Небето си е направило шега с мен, изведнъж от завоя излязоха Светозар и Еленка с още приятели.

Те пък се качваха на Мусала. Светозар каза, че се радва на срещата. За 1 ÷ 2 минути ми каза това, което исках да разбера и чуя. Слава на Бога!

В Бялото Братство помощта и добродетелите, Любовта, милосърдието и благотворителността са съществували, съществуват и ще съществуват.

Светозар е отдал душата си в служба на Учителя, на Бога, на Братството!

Разболях се, постъпих в болница. Аз не бях съгласна с диагнозата, която ми определиха лекарите - втори инфаркт. Учителят ме беше вече предупредил. Бях в интензивното отделение 3 дни. Казах на професора, че не е това, каквото предполагат, а е друго. Свалиха ме в реанимацията. Когато останах насаме с моята майка и започнахме да се успокояваме взаимно, изведнъж вратата се отвори и се подаде главата на Светозар. Аз се зарадвах, но погледнах на противоположната страна, към прозореца, и после пак се обърнах към вратата. Светозар се засмя, отвори напълно вратата и влезе. Той ми каза: „Ти не повярва, че съм аз наяве, нали? Дойдох, защото лекарите не знаят какво ти е и може да те объркат. Трябва до една седмица да напуснеш болницата.”

Влязоха на визитация много лекари, много от които ме познаваха и чух ги да казват в коридора: „Ще видим алпинистката, която ходи на Рила.” Те не знаеха, че Светозар е при мен и още от вратата ми казаха: „Вече не ще да можеш да се качваш на Рилските езера и на Мусала. След 2 ÷ 3 месеца може би на Альоша ще можеш да се качиш.” Аз казах: „Още този месец ще се кача на Мусала! (Беше 5 ÷ 6 юни). Смятах да се кача за 21 юни! Те пак казаха да забравя, и че ще видя Мусала през крив макарон, и се смееха.

Светозар до тогава не се обади. Тогава каза: „Пенка ще се качи това лято на Рила.” Лекарите не му противоречиха и след 5 ÷ 10 минути излязоха.

Аз попитах Светозар как ще се кача - пеш или на кон. Той ми отговори, че пеш ще се кача, но с тояга. Така и стана. Благодаря за подкрепата му. Той ми беше много добър приятел в много трудни моменти.

Преди близо 8 години ми беше недобре. Пратиха ме на болница. Казаха ми, че съм болна от рак, и че има разсейки не само в черния дроб, а и по всички вътрешни органи. Беше четвъртък и ми казаха, че ще ме местят на 8-ия етаж от понеделник. Светозар ми каза: „Учителят ще ти помогне! Няма да те местят.” Така и стана. Вечерта в неделя ми каза лекарят, че има свободен час за скенер в понеделник, На скенера видях Учителя 2 пъти (главата му). Когато свърши, лекарят каза, че се радва много. „Добре си, интересно, всичко е току-що калцирано.” Отвън ме чакаха главният лекар на отделението и лекуващият ме лекар, много изненадани, че съм на крака след сърдечния алергичен шок, Наистина, Учителят ми помогна за всичко.

Слава на Учителя! Благодаря на брат Светозар Няголов!

Спомням си, бях пак в болница и когато излязох отидох с приятелка на мястото на Учителя. Учителят ми помогна, даде ми сили да отидем у Няголови. Еленка ми се зарадва, а Светозар се разтревожи, че съм се променила, много слаба бях, и ми даде съвети за здравето. Много пъти ми са помагали с Еленка в Пловдив, в София и на Рила, когато не съм се чувствала добре. Масаж, билки и сокове вървяха наред с молитвите и формулите.

Добър проводник и честен брат е Светозар. Вратата им е отворена за помощ. Аз съм свидетелка за това. Не съм била, у тях без да са присъствували или идвали след мен други братя и сестри. Аз не познавах други братя и сестри да са раздавали хляб след молитва, и то многократно. Гладът за хляб беше голям на Рилските езера, тъй като хората бяха дошли по-рано, сухари малко хора носеха, а и количеството им беше ограничено. Светозар и Еленка платиха на конярите да донесат с конете на кервани хляб и провизии.

Започна и безплатен обяд да се дава от сем, Няголови. Те уредиха и много евтино и хубаво прясно мляко да донесат всяка сутрин от мандрата на хижа „Иван Вазов”. Помолиха мандраджията за хубаво сирене също да донасят в тенекии. Много безплатни обеди дадоха сем. Няголови оставаме и за вечеря. Бог да ги благослови! Това е Любов и Милост.

Още много благодаря на Светозар и Еленка. Има неща, които не ми е приятно да ги кажа, но трябва. След направена ми магия от сестра на Рилски езера, обърнах се за помощ към тях и те ме насочиха за начина, и помощта дойде.

Когато имах някакъв проблем, Светозар като добър проводник е винаги готов за помощ. Проводник на Учителя на Любовта, Мъдростта и Истината! Той ми се обаждаше по телефона да ми даде съвет и указание за състоянието, болките и болестите. Без да съм му казала какво ми е, аз когато съм се обаждала и говорих с Еленка, чувах го как идва и говори на Еленка да ми каже, че ме боли това или онова, и какво да правя, билки и т. н.

Слава на Бога, че го има брат Светозар! Благодаря за човещината, добротата и великодушието, което Светозар дарява нам от Братството и винаги при нужда помага.

А това, че е ученик трудолюбив на Учителя, и че пише и издава книги, е потвърждение за връзката му с Бога.

С уважение и Любов: Пенка Дякова

Р.S. През есента на миналата година - 2002 г. започнах да падам. Много зле бях. Нарушение на вестибуларния апарат. Дойде Светозар внезапно. Каза още от вратата: „Никъде няма да ходиш навън, защото падаш! Ако си сама, ще паднеш и никой няма да ти помогне. Да, така е! Пази се!.”

Пак проводник беше брат Светозар!

6. Няколко разказа за Светозар Няголов

Румяна Георгиева Христова

1-

Познавам брат Светозар може би от 10 ÷ 12 години. Още в самото начало ми направи много силно впечатление, че той има много познания, опитности, отлично дар слово, всички моменти и събития ги казва с голяма точност, на дело прилага Словото на Учителя Беинса Дуно.

Неизчерпаем източник на знания в различните области на науката. С него можеш да беседваш с часове по въпроси за астрология, хиромантия, музика, медицина и други области.

Благодаря на Бога, че съм имала възможността да се запозная с брат Светозар, от който съм научила много неща.

2. Свещен момент

гр. Поморие, 12.03.2003 г.

За голяма наша радост, осъществи се отиването на планината, на Рила, след дълго прекъсване от 5 години.

Заедно със сестра ми Радостина и приятели от Бургас, качихме се на Бивака на Второто езеро на 15.08.1999 г. При пристигането ни в лагера, имаше голямо раздвижване. Всеки се приготвяше да тръгне за някъде. Разбрахме, че Паневритмията ще се играе на поляната на езерото „Чистотата” и потеглихме по пътеката нагоре, за да стигнем навреме. Благополучно се придвижихме и се наредихме в кръга.

Времето беше слънчево и топло. С голяма радост и разположение изиграхме Паневритмията, След това имаше беседа. Прочете се лекцията „Малкият брат”, държана на 01.01,1939 г.

След което брат Светозар Няголов имаше слово, което направи на мен и на присъствуващите много силно впечатление. Говореше за нарядите.

Всичко го слушаха с голямо внимание и уважение. Изнасяха се истини и начини за духовна работа, които до сега никъде не бяха писани и публикувани.

Както Христос преди 2000 години е проповядвал Божественото Слово в Гетсиманската градина, в този момент в лицето на брат Светозар виждах Христос, заобиколен от множество привърженици, които слушаха с интерес и внимание. Той обясняваше с голямо разбиране, опит и познание Божествената Мъдрост.

Голяма радост изпълваше душата ми, тъй като много рядко можеш да имаш удоволствието да чуеш неща, които те вълнуват, на живо от човек, който е бил близко до Учителят и целия си живот е отдал в служба за изучаване и проучване Словото на Учителя.

Написала: Румяна Георгиева, гр. Поморие, 03.03.2003 г.

3. Безплатен хляб

Денят беше 18.08.1999 г, - лагера Рила. Имаше подготовка за празника, за първия съборен ден на Божествената Нова година.

По предложение от ръководството на лагера, след Паневритмия всяка братска група трябваше да изчисти по едно езеро.

Стр. 741/1036

Беше към края на пребиваването на лагера. На повечето от присъствуващите запасите от хляб бяха на привършване. Много често ще чуеш въпроса в кухнята: „Ще има ли хляб?”

Връщайки се следобед в лагера, направи ми силно впечатление фактът, че брат Светозар Няголов раздаваше хляб на всеки, който имаше нужда. Той изпълняваше на дело всичко, което е прочел в беседите на Учителя, където препоръчваше на управниците хлябът да бъде безплатен. Раздадоха се около 150 ÷ 200 хляба без пари.

На следващия ден - 19.08.1999 г., на празника имаше приготвен безплатен обяд пак от семейството на брат Светозар - боб, жито, плодове - сини сливи и грозде.

Всичко беше много хубаво, красиво и вкусно, тъй като беше приготвено и дадено с много любов.

Множеството братя и сестри останаха доволни и благодарни. Всичко това беше лукс на това високо място.

4. Свещени места

Написала: Румяна Георгиева гр. Поморие, 10.03.2003 г.

На 18.06.2000 г. група от 8 души тръгнахме от София за Мусала, за да посрещнем лятното слънцестоене и да сме по-близко до Бога, на Божи връх. Ръководител на групата беше брат Светозар Няголов. Придвижихме се с лифт до Ястребец, а след това - пеш до хижата и след това - до заслона „Еверест”. Времето беше добро за пътуване. С приятни разговори и песни неусетно изкачихме върха и на метеорологичната станция на връх Мусала пристигнахме в 15,45 часа. Движихме се по зимната пътека, тъй като имаше сняг и поляни от заскрежена трева. За голяма наша радост, след настояването на всички и силната мисъл на брат Светозар, и след дълги разговори, метеорологът Георги се съгласи да останем в метеорологичната станция да нощуваме при известни ограничителни условия. Всички бяхме много доволни, защото бяхме на самия Божи връх (Мусала).

Сутринта на другия ден - 19.06.2000 г„ имаше гъста мъгла и изгрева на слънцето не можахме да видим. Показа се по-късно, към 8,30 часа. Изчакахме да се вдигне мъглата и тръгнахме за Маричината долина, за Олтара. Отначало времето беше ветровито, хладно, мъгливо.

Благодарение силната мисъл на брат Светозар и способността да оправя време, към обяд времето беше слънчево, топло. Вървяхме някъде около 3 часа. От високо гледахме трите Маричини езера. Първото езеро представлява Южна Америка, второто езеро представлява Азия и третото езеро - Олтарят, представлява България. Слязохме близо до езерото Олтара. Мястото е много магнетично, център е на светли същества, които идват от Сириус, то е един от центровете на Агарта. Всичко беше много хубаво и приказно, необикновена обстановка, слънчево време, красива природа. Никой не искаше да тръгва от това свещено място.

Видяхме пещерата, където брат Светозар е прекарал на това място на младини по цели месеци.

Прекрасен, необикновен ден, изпълнен с много хубави преживявания всред красивата природа.

Написала: Румяна Георгиева 12.03.2003 г.

7. Някои мои впечатления от познанството ми със Светозар Няголов

Цв. Ганчева

Приятелството ми със Светозар и семейството му започна от есента на 1993 г. Една от по- новите ми приятелки ме запозна, по-скоро ме представи на него след беседа в клуба на ул. „Жолио Кюри”. Общуването ни се състоеше в провеждане на разговори. Говорехме, по-точно предимно той говореше, по много теми и които ме интересуваха и бяха важни за мен и фамилията ми според мен, също и по теми, които той смяташе за съществени за мен, Тези разговори приземяваха моя идеализъм и ме насочваха към реалността на живота.

В общуването си с хората Светозар е много внимателен. Неговите интуитивни и други способности му дават възможност за кратко време да проникне в съзнанието на човека и да го прецени в положителните и отрицателните му страни. Доброто го казва с радост, която не може да се скрие в очите му, забележки и критика никога не прави, но с благ тон и добри думи препоръчва на човека на какво да обърне внимание. Готов е винаги да се притече на помощ на приятелите. Аз съм му много благодарна затова, че по различни поводи и в различни области на живота ми е помагал - и със съвет, и с метод за работа, и с конкретно действие.

У дома имахме проблем със здравето на голямата ми дъщеря - остра алергична реакция - по Божията воля беше спасена и остана жива. След като споделих с него, той ми обясни как постепенно ще отзвучат нещата и какво да направя и аз по време на следващите, вече по-леки, пристъпи. Така и стана. По-късно ми препоръча и билколечение, което й се отрази добре. Разговорите ни по медицински въпроси за мен бяха освен интересни, и важни. Аз имам медицинско образование в някаква степен - за медицински фелдшер и санитарен инспектор съм завършила и работила. До този момент - 52-годишната ми възраст - за мен са меродавни методите на лечение с това, което съм учила и прилагала в дългогодишната ми лечебна и профилактична практика. Всеки медик търси причината за болестта, но кой успява да я открие, е въпросът. Ето защо тези разговори бяха интересни за мен и когато Светозар казваше, че причините за болезнените състояния у човека са дълбоко духовни, аз и вярвах, и си оставях известни резерви. Във всеки случай се замислях. Но когато, четейки беседа на Учителя, попадах на тази тема и казаното от Светозар се потвърждаваше, съмненията ми изчезнаха. Убедих се, че той не изговаря думи просто ей-така - да каже нещо. Всяка негова дума е премерена, изпълнена със съдържание и изречена в подходящ момент. Когато в началото на приятелството ни след беседа вървяхме по улица „Жолио Кюри” до автобусната спирка „Плиска”, всеки да се качи на своя автобус - аз, той, Еленка, Павел, още някои приятели, непрекъснато разговаряхме и каквото ми кажеше Светозар, след 10 ÷ 15 дена се сбъдваше като факт в живота ми. Ставаше това, което той ми е предсказал, така да се каже. И не само с мен е така. Той непрекъснато е заобиколен от дългогодишни и нови приятели - едните, за да си сверят становището я по проблем, я по астрономия, я по билколечение, я за друго нещо, другите - младите - по-новите, за да чуят нещо за себе си, с което трябва да се борят, да научат нещо за Учителя, за Бялото Братство, за живота като единно цяло, и за Космоса и т. н. А ако знаете само как разказва Светозар! Особено на Рила. Думите се нижат от устата му една след друга. Темите се навързват една за друга, от интересни по-интересни, и забравяш къде си. Пренасяш се в един прекрасен свят и не усещаш жега, глад, жажда или хлад. Той излъчва невероятен магнетизъм и всички окръжаващи го се тълпят около него. Когато говори за Учителя, самият той забравя за времето и пространството. Любовта му към Учителя е необятна. Аз не знам не дали има човек, а самият Светозар дали може да намери подходящи силни думи и изрази, за да квалифицира любовта и обичта си към Учителя. Малко е да кажа, че връзката му с Учителя е същността на неговия живот. По този въпрос оставам той да си каже.

Преди няколко месеца присъствах на една лекция по астрология, изнесена от Светозар като гост-лектор на курса по астрология към Братството. Всички го слушахме и си водехме записки със затаен дъх, включително и ръководителката ни - много добра астроложка. Към края на лекцията му в моето съзнание просветна мисълта колко дълбока наука е астрологията и колко много я познава Светозар. Но, за да навлезеш в дълбините на тази наука, както е направил Светозар е необходимо да я обикнеш, да притежаваш и проявяваш силна воля, упоритост и постоянство за усвояване на знания.

Светозар сам пише книги, съставя тематично материали от Словото на Учителя и сам финансира издаването им. Това е резултат на много сериозна работа. Той осъществява един затворен производствен цикъл. За всеки етап от този цикъл, необходими подходящи знания и умения. И тук, в тази си дейност, той е пример за много бизнесмени.

През лятото на 1998 г. реших да отида на 7-те Рилски езера с внуците ми. Големият беше на 15 години, малкият още нямаше 14 години. Всички близки ме подкрепиха. С голяма радост подготвихме багажа си. Всичко вървеше като по вода. Момченцата просто излетяха нагоре. Аз и още една приятелка едвам ги догонвахме. Като пристигнахме, започнахме да се настаняваме. Мястото, където отпреди си поставях палатката беше свободно, но тази ми палатка вече е по- голяма. Необходимо беше да се разшири пространството. Взехме инструменти, но умората вече се усещаше и ние се затруднихме. Момченцата още тогава бяха височки, но все пак си бяха деца. По същото време наблизо Светозар разговаряше с едни чужденци. Аз се обърнах към него с молба да ни помогне. Дойде човекът, разкопа, изравни, стабилизира ни палатката и ние се настанихме. През цялото време на престоя ни, бяхме заедно със Светозар и Елена. Всеки ден след Паневритмия правехме преходи из планината. Светозар непрекъснато говореше на внуците ми. И той, и Ленчето се отнасяха към тях като към свои деца. Изкарахме прекрасно и времето беше с нас -топло и ясно. Децата, сега вече пълнолетни младежи, с много приятност гледат общите ни снимки и си спомнят за времето, прекарано на палатка в лагера на 7-те Рилски езера.

През последните 10 ÷ 12 години от живота ми, откакто познавам Светозар, имам много спомени и опитности, свързани с него. Съпругът ми е заклет месоядец. Като лечебна страна приема само класическата медицина. Предстоеше му хирургическа интервенция на простатната жлеза. Той е болезнено чувствителен. Не му се постъпваше в болница, при това - в хирургия, при положение, че до този момент – 56 ÷ 57 години, не е имал никакви оплаквания, и хапче дори не е пил. Казах му, че съществува и друг вариант-безоперативен, нетрадиционен метод. Съпругът ми вече знаеше за Светозар, но до този момент само той лично не го познаваше. Преодоля съпротивлението в себе си и се срещна с него. Светозар поговори със съпруга ми, даде му съвет, препоръча му една хранителна смес и чайове и се разделиха приятелски. Изпълнихме препоръките и положителният резултат не закъсня. Оттогава изминаха 6 ÷ 7 години, а съпругът ми не се оплаква.

Светозар има много хармонично семейство. Съпругата му Елена му е изцяло предана и всеотдайно му помага. Тя е поела по-голямата част, да не казвам изцяло, от грижите за дома и домакинството и с това осигурява време на Светозар да работи.

Наред с това Елена намира време да поговори с приятели, да им каже окуражителни думи при нужда. Тя дава и свой дан в живота на Братството в София и провинцията, заедно със Светозар и сина им Павел при провеждане на братските мероприятия.

Те и двамата са силно любящи родители. Техният син Павел им отвръща със синовна обич, нежност и уважение. Той знае своя път и го следва.

Както вече споменах, много са спомените и опитностите ми със Светозар и семейството му. Благодаря на Учителя и на Невидимия свят, че ме свързаха с тези хора. Благодаря ти, Светозаре, за всичките добрини, коитоси направил за мен и за всичките ми близки. Благодаря ти за обичта, която проявяваш към нас. Ние се опитваме да ти отговаряме по същия начин. Ще се радвам да успяваме и приятелството ни да продължава във вечността.

Р.S. Ще споделя още един случай:

Бяхме на лагера на Братството на 7-те Рилски езера. Който е бил там, знае, че в хубав слънчев ден, в началото на вечерната молитва - 20 часа - слънцето е високо и е още горещо. Но то много бързо се скрива зад високите планински върхове и краят на наряда завършва в сумрак и става студено. Който не се е облякъл в топли дрехи, зъзне и бяга да се облече. Този факт е известен за всички и участниците в молитвата идват облечени или си носят дебели дрехи на ръка.

В една топла слънчева привечер, аз се. приближавам към мястото на палатката на Учителя за молитвата. Бях се облякла доста добре, като имах за връхна дреха една шубичка. Там вече стояха някои приятели. Между тях видях една лечителка и партньора й, също лечител. Тя беше в тънки бели дрехи - панталон до глезените, с тънка блузка без ръкави, боса, по чехли и с грамадна сламена шапка на главата. Той беше по риза и се подпираше с двете ръце на неизменната си тояга. Аз познавам тези хора, те са ми земляци по месторождение и в онзи момент - мои приятели. Поздравихме се и те се наредиха за молитва до мен: тя - до мен, той - зад нея, Молитвата започна. Всичко си вървеше нормално, така и завърши. Преди края слънцето изведнъж изчезна зад върховете и започна да става студено. Аз усетих, че приятелката до мен започна да зъзне. Съблякох единия ръкав на шубичката си, прегърнах я и я загърнах с половината от дрехата си. Тя се почувства по-добре, престана да трепери и спокойно участва до края на вечерния наряд. С мен се случи, обаче нещо странно. Дотогава, а и след този случай, от молитва си отивах спокойна, леко ми биваше, имах хубаво разположение, Говорехме си с някои приятели, пожелавахме си лека нощ и се разотивахме по палатките. Тази вечер, така, както стояхме на молитва и аз я бях прегърнала да я топля, се почувствах недобре. Започнах да усещам една тежест в гърдите. Много бързо тежестта се ограничи зад гръдната ми кост и продължаваше да се увеличава. Тежестта стана силна скубеща болка и дишането ми се затрудни. Междувременно молитвата завърши. Аз понечих да си тръгвам, но лечителката не се отделяше от мен. Поиска да поостанем още. Отговорих й, че имам работа и трябва да тръгвам веднага. Тя с нежелание се отдели от мен. На нея веднага й подадоха едно яке да се загърне. Аз тръгнах, но само след 4 ÷ 5 крачки се спрях - нямах сили да ходя. Болката зад гръдната ми кост беше толкова силна, че дъхът ми спираше и краката ми се подкосяваха. В този момент тя ме настигна и ме пита защо съм се спряла, нали имам да върша работа. Със секнат глас й отговорих, че наистина имам работа и пряко сили просто се оттласнах напред, за да не съм повече близо до нея.

Бодежът беше ужасен, дишането ми - почти невъзможно. Изплаших се. Тъмно е, почти всички се разотидоха, а аз с тази ужасна болка, сама, поемам като риба на сухо, без да вдишам въздух и едвам се движа. Какво да правя? Как да си помогна? „Учителю, моля те, помогни ми!” - едвам изстенах. Почти веднага получих отговор: „Отивай при Светозар!” И аз отидох. Как не се сетих по-рано? Те се приготвяха за лягане. Извиних се и с няколко думи описах какво ми е.

Светозар скочи и веднага започна да прави кръгови масажи върху гръдната ми кост. Каза, че е много изморен от дългия планински преход през деня, но не спираше движенията на ръцете си. Упоритата болка започна да намалява и само след десетина минути едва се усещаше. Тогава вече можех да разкажа как съм прегърнала и топлила с дрехата си приятелката ми - лечителка. Стана му неприятно, замълча за момент, не изрече нищо, само каза, че тук, горе, има всякакви хора.

Благодарих му, че ми върна доброто състояние на тялото и духа и помолих да ми каже как го постигна. „Любовта, отговори той, любовта прави тези чудеса.”

На следващата сутрин след беседата на Молитвения връх, Светозар ми каза, че е предупредил лечителката, ако не може да помага на хората, поне да не им причинява лошотии. Тя се сконфузила от изненада, че той знае за снощната й проява на вампиризъм.

8. Среща с един Мъдрец

Минка Чиликова

Преди повече от 15 години бях в Айтос на братската градина. Една голяма група от братя и сестри се беше събрала около един човек с особено излъчване и богато дар слово. Спрях се и аз да послушам. След като свърши разказа си, Светозар започна да ми говори. Така стана запознаването ми с този изключителен човек. Щастлива съм, че съдбата ми отреди да се запозная с цялото им семейство. Те са хора, които са готови винаги да помагат, винаги и на всеки, който страда.

На мен самата ми се е налагало много пъти да изпадам в трудни моменти. Още от първата среща разбрах, че Светозар е човек, на когото всичко можеш да довериш и винаги да разчиташ на него.

Точен и акуратен винаги. Впечатлява ме неговата точност и себеотдаване. Той с часове ни е разказвал случки из живота на Братството и Учителя. За мен Той е един посланик на Небето, изпратен ни да сее семето на любовта в душите на хората. Не жали сили да ни говори с часове. Да ни съветва, напътства и разяснява Словото на Великия Учител. Незабравими остават за всички ни срещите на Рила - Салоните. Чакали сме го с нетърпение да доведе някоя група от приятели, за да се наслаждаваме на неговото дар слово. Атмосферата се променяше. Песните на Учителя, спомените, които Светозар ни разказва, ни пренасят в друг свят, много по-различен от ежедневието. Винаги съм го усещала като Мъдрец, дошъл от древна окултна школа да разнася навред Мъдростта, Любовта и Истината.

Много е чувствителен към живота на бедните и страдащите. Спомням си, преди години беше дошъл да раздава някакви помощи. Аз в момента бях пенсионерка, а издържах детето си като ученичка. Нямах нито лев в джоба си. Най-малко очаквах на мен да се дадат средства. Светозар ме усети и ми даде една малка сума, за да мога да купя хляб на детето си на другия ден. И това не е единственият случай в моя живот. Бях много болна. Писах му писмо и знаех, че само той ще ми помогне със съветите си в този труден момент. На писмата ми точно и редовно отговаряше. Ако се налагаше, ми изпращаше и билките. Аз точно изпълнявах, и сега изпълнявам съветите му, затова ми помагат. Помагал е и на децата ми. Когато синът ми беше болен, на връх Мусала се видяхме. Той отдели от малкото си време и ми даде напътствията. Благодаря му! Благодаря на Небето и Учителя, че имам възможност да общувам с този Мъдрец!

9. Спомени за Светозар Няголов

Райка Маркова

Светозар Няголов и неговото семейство познавам от около 26 ÷ 27 години

Запознах се с него и съпругата му Елена в дома на майка ми и сестра ми - Мария и Екатерина Маркови. Те живееха в стара частна къща, където винаги се явяваше нужда от някаква поправка, от някакъв ремонт - ту на падналия таван, ту на някой прозорец или някоя врата. Нашият баща бе рано починал и там, при майка ми, нямаше кой да извършва тази „домашна работа”. Аз, с моето семейство, живеех отделно. И ето, че започнах често да чувам: „Светозар ще дойде да ни помогне”, „Светозар и Ленчето ще дойдат за тази врата” или за нещо друго. Самите те ходеха на работа и в малкото си свободно време, въпреки умората - те работеха мозайка - намираха начин да помогнат на майка ми и сестра ми - безкористно!

Семейството ни бе при трудни житейски положения: имахме душевно болен брат, сестра ми се раздели със съпруга си и остана при майка ми с две малки деца, средствата за преживяване не достигаха. Атмосферата бе тежка, натегната. Светозар, чрез своята способност за концентриране, винаги намираше как да разнесе сгъстената отрицателна енергия, Майка ми приготвяше братска супа и те - Светозар и Ленчето, - седнали около наредената маса, четяха молитви и пееха братски песни и ни олекваше на душите. По-късно, когато техният син Павел отрасна, започна и той да се включва в тези духовни дейности.

През 1979 г. аз и моят съпруг - ние сме музиканти - се явихме на изпити за работа в чужбина. Издържахме изпитите и заминахме на работа в Германия. С нас дойдоха и трите ни деца. Намери се работа като музикант и за големия ни син. Всичко тръгна добре. Двете по-малки деца започнаха да учат в гимназия. Но в 1993 г, светът се събори върху нас: почина големият ни син Александър! Страшна мъка! И в тази чернилка се яви светлинка - Светозар и Ленчето ни вдъхваха сили, за да оцелеем.

През м. март 1998 г. почина майка ми. Една седмица преди заминаването й Светозар и Ленчето идваха всеки ден при нея, молеха се и й помагаха, и на мен помагаха.

През м. септември 1998 г. моят съпруг получи белодробен инсулт, но за две седмици се оправи - Светозар ни крепеше с мисълта си.

През м. октомври 2000 г. моят съпруг получи мозъчен инсулт и се парализира десностранно. Сега се движи трудно и бавно; но умът му, съзнанието му останаха светли, ясни, непомрачени, Светозар продължавала ни изпраща светли енергии, да ни дава сили.

Накрая искам да кажа, че над всичко стои нашият Учител! Че Той ни крепи и ни дава сили, прави ни устойчиви, винаги ни подава ръка, за да излезем от тинята. Той дава енергии и на Светозар, за да може той от своя страна да помага на нас!

Благословен бъди, Учителю! Светозаре, благодаря ти!

Тези свои преживявания описах със съвсем ясно съзнание. 22.04.2003 г., Германия.

10. Две стихотворения, посветени на Светозар Няголов

На кръстопът

На Светозар Няголов

Когато съм на кръстопът

и търся в живота верен път

тогава там, в далечината,

проблясва пламък в тъмнината

и зная, че не съм сама,

защото ти си там, с твоята доброта.

Присядам мълчалив и тъжен

протягам треперяща длан,

на колене смирено там заставам,

от слънцето да бъда аз огрян.

Потръпват дъбове смълчани

видели чудеса безкрай,

как любовта от вечното се ражда,

и тука на земята става рай.

Просветва ми светулчица в тъмнината

посочва верния ми път

и ето, идва пак зората

и аз не съм на кръстопът.

Сега вървя по този път избран -

обсипан с теменуги

не се боя да бъда сам,

защото знам, че съм избран!

Й. Ш. (Йорданка Шопова)

Благодарност

На Светозар Няголов

Благодаря на Бога, че те има,

благодаря на Бога, че те срещнах

сред бурите на тежка зима

и в мрака на безкраен страх

и всичко стана като в сън.

Погали ме с ръка корава,

погледна ме със поглед чист

и с мисълта божественаи права

направи ме отново ти щастлив.

Светът е сякаш променен,

душата ми е пълна със Любов

и вече аз не съм сломен,

защото съм от добротата ти пленен.

Обзема ме безкрайна топлота,

обгръща ме любов неповторима,

навсякъде аз виждам светлина,

която в душа ми прелива.

И чувам ромон в тишината,

игриво извор да се смей

и малките пчели в далечината

с радост слънцето ги грей.

Благодаря ти, братко Светозар,

от Бога ти за мен си дар

бъди благословен, помагай

и Любовта си щедро ти дарявай!

Й. Ш. (Йорданка Шопова)

11. Светозар и приятелите от Димитровград

Стефан Косев

Веднъж в парка „Пеньо Пенев” - Димитровград, при едно обичайно прочитане на беседа от Учителя, Той казва, че ние все още не познаваме онези добри и всеотдайни същества, които ни обичат истински. Сигурно доста съм се замислил върху това, понеже в съзнанието ми започна да идва образ на човек, който в голяма степен по един чуден начин материализира пред нас, приятелите, тази изказана от Учителя мисъл, давайки изражение на едно такова любящо същества.

Братството е обич извън сегашния покварен свят, а също и мерило за хармонично единение с онази реалност, в която божественият свят изпраща своите послания и формули за разумен живот. Тя иде незнайно в душите и ни намира във времето и условията според формите, които сме сътворили и продължаваме да ваем. Има хора, с които с лекота ни въвеждат до онова състояние на себеуважение, което бързо преминава като самоосъзнаване в един по-висок свят, в който процесът на зреене вдъхновява и едновременно ни утешава. Словото Божие дотолкова е проникнало в тях, че ги прави да изглеждат пред нас като нещо, което е самото изражение на Светия Дух. В това невинно състояние се съзира една постоянно самодоказваща се в Бога същност, която не търпи компромис. Пътят на такива хора обикновено е необичайно труден, изпълнен с жертва. Докосването до такъв извор е подарък, а краткото общуване - радост и непресъхващ оптимизъм в доброто.

Многобройни са ни срещите със Светозар и трудно различими в постоянно топлото и благо отношение към нас. Когато сме заедно с него на Рила, Витоша или Айтос, всичко преживяно е по- различно, богато и автентично. Аурата му е пропита със Словото на Учителя и слушайки го, човек усеща не само приятност, но и вяра, че и той самият е в събитието на казаното. От атмосферата, която възприемаш, лъха един постоянен стремеж към единение с Духа на Истината.

Личността на всеки човек е сбор от множество прояви, свързани с унас-ледени родови и изработени качества. При Светозар привилегията да се роди в Боголюбив и скромен род дава основа и стимул за уникална посветеност към едно Велико дело.

Димитровград е особено място - съсредоточие на духовност, символ и надежда за по-добър и разумен живот, сбор от множество души, събрани да поставят ново начало. В края на петдесетте на двадесети век Димитровград се превръща в истинска Голгота за Светозар. Преживяното от него е преизпълнено с евангелски дух и мистицизъм, равен на този, който са преминали Христовите мъченици. Но най-красивото на тази история е, че възродената му, издържала своя изпит душа, получава като награда обичта на Братството в Димитровград. Божественият Дух обилно излива чрез него живото си Слово - за радост и на нас, по-младите приятели. Той застава като мост, чрез който Учителят ни посещава и до ден днешен, носейки ни мъдри и разумни послания. Паркът „Пеньо Пенев” и домът на наш приятел са свидетели на хубавите, незабравими мигове, прекарани в оживени разговори и песни. Това взаимно проникване в Духа на Словото на Учителя събуди жив интерес и разумен стремеж към духовното. Много са чудните картини и ярки съновидения, които предхождат и съпътствуват нашите братски срещи. Ако искаш да осветяваш пътя на хората, ти не само трябва да будиш, но и да приобщаваш душите, възстановявайки първичния колективен дух, които постоянно ни подтиква към творческо възраждане.

Без канон и строга външна мантия, но с едно определено повдигащо духа усещане, ние и до днес се събираме, когато чуем, че Светозар идва. И тогава нашето ежедневие подобно красива симфония, носена от повика на душите, се превръща в поезия, а някои от приятелите естествено и непринудено будят своя поетичен дух. В общуването това внася лекота, защото поезията предава невинност и оцветява онези вдъхновяващи моменти, които повдигат една цяла епоха, забавила нормалния си ход.

* * *

Един ден бели отблясъци

ще затрептят в твоя прозорец,

ще отвориш сънен очи

и ще Го видиш в стъклото.

Не питай чие е това лице, не питай!

Той е пролетният дъжд,

в който та си играеше

като мъничко дете

Той е вятърът,

който милва

зрялата ръж в полето;

Той е Този, Който

избърса сълзите ти

след първата раздяла.

Затова ти казвам:

не питай чие е това лице,

не питай!

* * *

Очите на Рила

Божия благост!

Гледат ме с радост,

щом мисля за тях.

* * *

От дълбините на Млечния път

долетя една сълза.

Мусала - бяла, студена,

бащински строга, гледа ме мило,

с приказна кротост.

Там нещо синьо потрепна,

засмя се и се скри в

кристалните води на „Окото”.

Тук светлината с веселие буди ни

да търсим Истината.

* * *

Аз съм една идея, събрала

милиарди частици

в едно тяло.

Ти Си всички идеи,

всички полети

на мисълта,

всички чисти

Вдъхновения,

но и още нещо, което

никога не ще узнаем.

Ти Си Всичко

и отвъд Всичкото.

Благодаря Ти,

че съществувам,

че живея в

тази Безграничност,

че и аз съм

частица от

Твоята Безграничност.

Разширявай ме, Господи,

оживявай ме,

облагородявай ме!

Какво по-хубаво от това

да се изпълвам

с Твоята пълнота,

да дишам

Твоя мир,

да пия от

Твоето блаженство

да светя с Твоята Светлина?!

* * *

Облей ме със светлата струя

на новия живот;

изкъпи ме в радостния дъжд

на Твоите Небесни благословения;

облечи ме в дрехи на смирение

и абсолютна кротост.

Разтвори ме в Твоята Любов;

Искам да бъда Любов,

искам да бъда Светлина,

искам да бъда Мир,

искам да бъда Радост!

* * *

Розичката малка,

спря ме тя на пътя,

а на нея малка капчица роса.

За сълзата на едно момиче

споменът пробуди тя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...