Jump to content

XIV. Спомени на Любомир Няголов, рожден брат на Светозар


Recommended Posts

XIV.

Спомени на Любомир Няголов,

рожден брат на Светозар

Брат ми Светозар беше много добър математик. Тази своя дарба той я използва с успех в астрологията, която е математическа наука.

В онези години - около 1950 г. - Светозар работеше като мозайкаджия. Той не започна да следва висше образование, за да помага в изхранване на бедното ни семейство с 4 деца. Майка ни Стевка беше домакиня. Баща ми работеше нископлатена работа. В тези мизерни условия двама братя и една сестра - Величка, завършихме висше образование. Брат ми Костадин - инженер землемер, а аз и сестра ми Величка - електроинженери, специалност „Електрически машини и апарати”. Аз имах много хубав глас и като малък пеех в хор „Бодра смяна”. Нямахме пари, за да вземам уроци по пеене и да завърша музикално образование. Аз също бях много добър математик и имах отлични оценки по математика в университета. После използвах тези свои дарби в астрологията.

Майка ми Стевка имаше голяма слабост и влечение към френския език. Това нейно влечение накара сестра ми Величка да отиде да живее във Франция. Аз пък учех освен за университета и вземах частни уроци по френски език. Учеше ме една сестра от Братството, която беше завършила френска филология и специализирала във Франция. След като тя завършила френска филология, отива на специализация във Франция. Адресът бил близко до „Жарден дьо Люксембург” - така звучи на български и на немски език, където „бург” е крепост. Тази наша сестра пита за този адрес, но никой не го е чувал. Накрая попитала един полицай. Той мислил доста време и й казал: „Вие сигурно търсите „Жарден дьо Люксембу” (като „р” и „г” почти не се чуват) и посочил адреса.

Аз от тези интензивни занимания с очите ми, ги преуморих. Започнаха да се червят, да парят, да имам често сълзене. Трябваше да ги плакна често с вода. Попитах Светозар за това мое състояние на очите. Той ми каза: „Винаги, когато очите са зачервени от изстинка или друга причина, ако очите парят или често сълзят, трябва да се правят горещи бани на очите. Тези бани се правят така: взима се дълбока купа (аз тогава на времето имах порцеланова) и се налива вода почти до ръба и се сгрява с открит бързовар. От време на време се изключва бързовара, с него се завъртва водата, за да е хомогенна и се проверява температурата й с пръсти на ръцете. Тя трябва да е доста топла, близко до горещата. Аз бях се специализирал и с пипане на ръце определях много точно достатъчно ли е загрята водата. След като се приготви водата, се взема една кърпа и се слага на рамото. Затварят се очите и леко се потапя лицето във водата. Първо носът реагира, ако е прекалено гореща. След 1 ÷ 2 потапяния със затворени очи, започва истинската баня. Поема се дълбоко дъх, вкарва се лицето в горещата вода и започват интензивни мигания (отваряне и затваряне) на очите. Така седим, докато издържаме под водата (1 ÷ 1,5 минути). След това лицето се вдига нагоре и леко се попиват очите с кърпата. Пак поемаме дълбоко въздух и пак мигаме или гледаме в доста топлата вода. Когато водата започне да изстива, се подгрява отново с бързовар и процедурите продължават. В първия момент след банята очите се зачервяват много, но след 1 ÷ 2 часа се успокояват. При сериозни зачервявания банята трябва да се прави 3 пъти на ден: сутрин, обед и вечер. При по-леки състояния е достатъчна една баня на ден. Аз през целия си живот съм направил хиляди такива бани. Каква е тяхната цел: горещата вода раздвижва кръвта в микроскопичните кръвоносни съдове на очите и те започват да се оросяват по-добре.

Веднъж, като работех с отвертка и завивах една клема, отвертката отскочи и се заби в дланта на ръката ми. Аз дезинфектирах раната и сложих йод. Въпреки това се получи вътрешна инфекция. Започна да се подува около пръстите ми. Ако инфекцията тръгнеше нагоре по ръката, ставаше опасно. Попитах Светозар. Той ми отговори: „Прави горещи бани на ръката си!” Аз започнах да топя ръката в умерено топла вода, но нямаше голям ефект. Тогава Светозар ми каза да започна да обливам мястото между пръстите с доста гореща вода. Слагах водата с лъжичка. Така ден след ден, докато накрая инфекцията изчезна.Горещата вода предизвиква бурна реакция в тази част на ръката и раздвижва кръвта и разнася инфекцията и я пречиства. След няколко такива бани, ръката ми оздравя.

При изстинки и грипни епидемии съм питал Светозар как да се лекувам. Той препоръчва пиене на гореща вода и горещи бани на краката до коленете.

Аз съм пил сутрин до 6 ÷ 8 чаши кипяща вода с лъжичка. Водата се загрява в затворен съд и като кипне добре, се сипва в чашка с чинийка. Веднага се пие с лъжица до средата на чашата. След това се пие директно от чашата. В това време се подгрява отново вода и отново се пие до изпотяване. След това човек се преоблича. Ако по този начин човек изпие 6 ÷ 8 чаши гореща вода, никакъв запек (ако човек има такъв) не може да устои и има резултат - освобождаване.

Светозар ми е препоръчвал да си правя горещи бани на краката при изстинки, ревматични сърбежи на пръстите на краката и др. Технологията е следната. Загрява се до гореща вода един леген. След това част от горещата вода се сипва в друг леген и се долива малко студена вода. Водата трябва да е доста топла, малко по-малко от гореща. Потапят се за момент ходилата и веднага се изваждат. Пак се потапят и пак се вадят. Като спадне малко температурата, потапяме за момент единия крак и бързо го обливаме до коленете с топлата вода с ръце. После - с другия крак и т. н. Като изстине водата, се долива от горещата, която остана, и баните продължават до изпотяване.

При изстинки и грипни епидемии, главоболието е в пряка връзка с дейността на стомаха. Първата грижа е да се освободим колкото се може по-бързо от храната в стомаха и червата. След това оздравяването става бързо. Това очистване на стомаха и червата става много ефикасно с пиенето на няколко чаши гореща вода.

През есента на 2000 г. се получи голяма инфекция на левия ми крак. Не знам дали беше цирей или кърлеж, но аз кърлеж не видях. Инфекцията беше много силна и бързо се поду кракът ми под коляното. Ходих на лекар и взех няколко дни отпуска. Той ми предписа и лекарства, но аз не ги взех. Отидох при Светозар и му разказах за случая. Препоръча ми да слагам компреси от царевично брашно. Купих сухо мляко и започнах с компреси. Царевичното брашно се бърка с малко вода и сухо мляко на слаб огън. Слага се и малко захар. Царевичното брашно трябва да се сгъсти, да не тече, а да стане като мека питка. Докато е гореща, тази питка се слага върху цирея или мястото, което е възпалено. Аз слагах почти на целия крак. Слагах нови компреси 3 пъти дневно. В паузите между компресите топях крака в доста топла вода. Над питката се слага найлон, да покрие, след това се обвива с парцал и се бинтова здраво. В първите дни нямах резултат. Но аз продължих упорито да слягам тези компреси. Започнаха чрез компресите да се отделят много отрови. Аз започнах отново работа и сутрин правех компрес. Цял ден работех с него. Вечер го сменях с друг, и така след десетина дни инфекцията изчезна. Остана само една голяма дупка, следа от която имам и сега.

Искам да разкажа един случай с майка ми Стевка (по паспорт - Стефана). Тя живееше в кв.„Дружба”, заедно със Светозарови. Когато тя сутрин хранеше гълъбите, или при други разходки около блока, беше се запознала с доста съседи. Един ден разплакана възрастна жена, която живееше над майка ми, й разправила своето тегло със сълзи на очи. Двамата родители имали син. Той пораства и решава да се ожени. След сватбата, поддикнат на снахата, синът започнал да моли родителите си да му припишат имота, и те го направили. Не се минало много време, и синът, под въздействие на жена си, започват да водят дело да изгонят родителите си и да ги осъдят да платят наем за живеенето си там. Делото било в заключителна фаза, в полза на младите. Точно в този момент старите хора се оплакали на майка ми и излели пред нея страданието си. Майка ми нищо не им казала, но започнала много да се моли за тях. Не се минал един месец, и тя отново видяла двамата стари хора. Те веднага се похвалили, че внезапно двамата млади прекратили делото и престанали да тормозят родителите. Невидимият свят, с помощта на майка ми, помогнал за доброто разрешаване на тази задача.

Ще опиша накратко един случай с дядо ми Костадин (Кънчо) и баба ми Величка. Те са били от първите, които са приемали Учителя в Бургас. Случаят вече е описан, но аз накратко ще го повторя. Дядо ми е бил пощенски служител. Един ден баба ми Величка не била добре и изпраща дядо ми да изпрати телеграма до Учителя на Изгрева и да Го пита как да я лекува. Дядо ми тръгва към пощата, а в този момент Учителят изпраща един брат да пусне отговор на телеграмата на дядо ми. Когато той отива в пощата с намерение да пусне телеграма, те му казват: „Г-н Стойчев, има телеграма за Вас.” Телеграмата била отговор на това, което той искал да пита. По-късно в София дядо ми разговарял с Учителя. Той му казал: „Когато сте в трудно положение, рекох, напишете ми едно писмо. Където и да съм, аз ще намеря начин да Ви отговоря.”

Аз многократно съм писал писма до Учителя през живота си и винаги Той ми е отговарял. Когато искахме с жена ми Славка да посетим Франция, написах писмо до Учителя, за съдействие. Още бяха на власт комунистите. Моят пряк началник ми казваше: „Ти ще останеш там, не мога да гарантирам за тебе.” След като написах това писмо и горе го разгледаха и дадоха положителен резултат, аз видях, че нямаше сила, която да ни пречи да заминем. Навсякъде всичко вървеше като по мед и масло. Успяхме да посетим Франция за 2 месеца.

Друг път имах проблеми в службата ми. Аз написах едно писмо - молба до Учителят с цел да ми помогне да разреша проблемите си с тези колеги. В списъка имаше и съседи, роднини, с които в този момент не бях в добри отношения - общо 17 души. Написах писмото и зачаках. След около месец започнах да изглаждам противоречията си с тези лица. Когато им казвах, да забравим миналото, и че аз искам да се помирим, никой не ми отказа. Невидимият свят беше говорил с всеки един от тях и те бяха подготвени.

Не напразно Учителят казва: „Рекох, напишете ми едно писмо...” Той не казва: изпратете ми устна молба. Това е нещо подобно при започване на работа. Подаваш писмена молба. Тя се разглежда и в определен срок се взема решение.

Важното е човек да знае какво да иска и как да го поиска. Тогава ще получи и отговор.

Някъде към 1991 г. аз бях вече завършил и специализация „Педагогическа правоспособност”. Кандидатствах да работя като учител по електротехническите дисциплини в техникум по електротранспорт. Приеха ме. Още в началото, преди да започне учебната година, аз написах едно писмо до Учителя: „Учителю, искам да преподавам електрически машини.” За мое съжаление разпределиха часовете и аз преподавах по други предмети. През другото лято се откриха места за учители в Техникум по електротехника и автоматика. Имаше много кандидати, но приеха мене. Какво беше моето учудване, като основно преподавах „Електрически машини”. Моята молба до Учителя получава отговор през следващата година.

Аз съм писал много писма до Учителя. Важно е да знаеш какво искаш и да опишеш случая си кратко. Всяко написано писмо се разглежда в Невидимия свят, и ако се даде положителен резултат, Учителят възлага на някои от нашите заминали братя да разреши случая. Ако става въпрос за разрешение на кармични връзки, в първо време тези същества отнемат кармата от нас и ние преставаме да се мразим. Впоследствие се стига и до подобряване на отношенията. Докато за нас един кармичен проблем е непосилна задача, за съществата от Невидимия свят това е фасулска работа. Важното е ние да сме поискали конкретна помощ в дадена насока.

Друг важен момент е: в периода на действие на писмото до резултат, не трябва да споделяме с никого за тази задача. Тя остава само за нас и Бога. След като разрешим дадена задача, за която сме искали помощ и тя става спомен, чак тогава може да се сподели с другите.

Също много важен момент е, че не всяка молба се удовлетворява веднага. Само за спешните случаи се отговаря веднага.

По този повод си спомням един случай, който съм чувал и е описан. Една сестра, по времето, когато беше жив Учителя, завела малкото си дете в зоологическата градина. Тогава е имало и бели, огромни полярни мечки. Те стигнали до клетката на такава мечка и майката се разсеяла и не видяла, че детето си е пъхнало ръката в клетката. Мечката веднага скочила, отворила уста и да захапе ръката. В този момент майката вижда какво става и само извиква: „Учителю!” Мечката се сковава с отворена уста и детето изважда ръката си. Такъв случай имаше и със сестра ми Величка, когато по преспата литва надолу към леденото езеро „Окото” на Рила. В един момент тя извиква „Учителю” и се спира на една малка бобунка. След това Светозар стига до нея и я спасява.

При различни наранявания аз обичах да слагам на раната йод. Той изгаря тъканите и след това раните трудно зарастват. Дори и при по-сериозни наранявания, с кървене, Светозар препоръчва топена на засегнатия пръст в гореща вода. Така тъканите се запазват и по-бързо засегнатото място оздравява.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...