40. Псалом 91

[Ани]

ПСАЛОМ 91

Едно младо войниче било пуснато в отпуска за кратко време и отива при Учителя да го благослови, за да му е по-лека службата. Поздравило Учителя, целунало му ръка, казало, че е дошъл за малко и довечера си заминава за Беломорието, където е мобилизиран. Учителя му казал да препише псалом 91 и да го сложи в джоба на куртката си. „Но аз го знам наизуст!" - възкликнал войникът. - „Рекох, препиши го и го постави, както ти казах!" - „Добре, Учителю!" Целунал му ръката пак и си тръгнал. Момчето изпълнило поръката на Учителя. Качило се на влака, а навън завалял проливен дъжд. Машинистът забелязал, че му се дава знак със светлина да спре влака, а наблизо имало мостче, което от поройния дъжд било разрушено! Той дръпнал внезапната спирачка и успял да спре влака, преди да стигне разрушения участък на линията. Вътре във влака пътниците изпопадали един върху друг, а после наскачали от влака и с ужас констатирали каква страшна катастрофа била предотвратена и животът им - запазен. Слязло и войничето от влака и като видяло от каква опасност са успели да се измъкнат, поблагодарил на Бога и на Учителя за псалома, защото той бил заспал, а и в този момент едва ли е могъл да предвиди всичко, което се е случило.

Като се освободил от казармата, той отишъл при Учителя да му целуне ръка и да му благодари. Учителя му казал: „Разбрахте ли защо трябваше да се препише 91-и псалом?". - „Да, Учителю, добре, че го преписах и заших в куртката си, защото, както бях заспал, нямаше да има време да кажа наизуст 91-и псалом."