45. Задача с мълчание

[Ани]

ЗАДАЧА С МЪЛЧАНИЕ

Всяка седмица в четвъртък ние правехме екскурзия до Витоша, като тръгвахме рано сутрин от Изгрева. Тогава се вървеше пешком. Тези екскурзии понякога се съчетаваха с различни задачи, поставени от Учителя.

Веднъж той ни даде на всички следната задача: да тръгнем посред нощ и да отидем на Витоша, без да говорим с когото и да било и без да се страхуваме. Реших да изпълня задачата, затова тръгнах от Изгрева сама. Вървя си аз и по едно време чувам, че някой вика: „Стой, че ще стрелям!" Спрях се и при мен пристигна един войник с пушка и ми каза, че оттук е забранено да се минава. Казах, че аз съм баба-акушерка и отивам да бабувам на една жена, която ще ражда. Войникът ме пусна и аз си продължих пътя. Като се събрахме на уреченото място, Учителя ни пита кой как е дошъл. Разказах му как ме е спрял войникът и какво съм му отговорила. Той се позасмя: „Много правилно си му отговорила. Ти дойде да бабуваш на природата."