Работа на съзнанието и психическо чистене

[Ани]

ПРОИЗХОД И СЪЩНОСТ НА ВЛИЯНИЯТА И ВНУШЕНИЯТА

Работа на съзнанието и психическо чистене

Предвиждането и анализът на различните трудности и проблеми, преди да сме се натъкнали на тях, се практикува от всички разумни хора. То позволява да реагираме бързо и адекватно в моменти на сложни и опасни ситуации, да избегнем драматичния конфликт и от губещ да превърнем проблема в печеливш. Следователно, предварителната размисъл освобождава поле за свободно действие на интуицията. Това е наистина така, защото интуицията се проявява като резултат от абсолютния синтез на една права положителна мисъл. В нея съзнанието има онази гъвкавост, бързина и подвижност, които са присъщи на свръхсъзнанието. Това състояние на съзнанието е резултат на една интензивна вътрешна работа. То е присъщо на малцина, защото обикновено доминантата в поведението се определя от разнообразието, което подбуждат външните условия. Тогава, поради липса на богато вътрешно разнообразие на идеи, на мисли и образи, както и поради отсъствието на силен обединяващ елемент в духовния живот, липсва мобилизираност и целева насоченост на силите в тяхната работа. Ритъмът на емоционалната и на мисловната дейност в този случай е нарушен. Безредие властва в самосъзнанието от влиянията, които упражнява човешкият безпорядък. При тези обстоятелства човек се товари интензивно с всякакъв вид впечатления, но не се чисти от всичко онова, което те носят. И вместо да има движение и обновление, в подсъзнанието се натрупват образи и състояния в застой. Това са сили, които, като не се обменят правилно, блокират горните раздели на симпатиковата нервна система в областта на тила. Когато вътрешният живот е обременен и е стигнал до застой, човек става жертва на случайни или преднамерени влияния.

Ако можехме да проследим с по-голяма точност каква част от мислите, които ни занимават, са наши и произтичат от активността на оригиналната ни умствена дейност и каква чужди, резултат на външни внушения, бихме загубили самочувствието си на свободно мислещи хора. Защото може да бъде свободен само онзи, който има самостоятелна творческа мисъл. Според Учителя Бейнса Дуно мислите, които занимават ума ни, идват предимно от външния свят и са чужди, а не наши мисли. Докато това е така, вътрешният живот, т. е. животът в реалния свят, що се отнася До процесите в нашето съзнание, търпи влиянието на нереалния свят светът на механическите незавършени процеси. Докато не постигне вътрешно единство и не заживее в хармония с органическите процеси, присъщи на природата, човек носи върху плещите си съдбата на изгонения от Райската градина Адам, понася влиянията на злото и му слугува.

Втората възможност на ученика е да мисли, когато е подложен на изпитание. Две условия са необходими за проявлението на мисълта наличие на път (посока) и присъствие на духа. Предварителният размисъл проправя път за мисълта. Пътят, на който краят се вижда, не е път на правата и възвишената мисъл. Когато пътят е безграничен, мисълта е осенена от Божественото присъствие, което е и присъствие на духа. В резултат на това мисълта може да се прояви в своята пълнота и да бъде интуитивна. Именно интуитивната мисъл е свободна и бърза. На нея Божественото ще подаде ръка, за да ни помогне, когато сме в беда. Тя позволява да се проявят универсалните сили на един висш морал и справедливост. При интуицията синтезът е толкова силен, че осветява и най-далечните хоризонти на съзнанието. Тези възможности, обсъждани с лекота, изглеждат невероятни и фантастични. Но те са реални, когато са резултат на една продължителна и упорита работа. Тяхното голямо предимство за добрия човек е, че, когато се намира с лице към опасност или внушение, той нито за миг не се заблуждава относно тяхната същност. Когато мисълта и интуицията се проявяват на едно високо ниво на съзнанието, те освобождават мигновено волята за действие. За окултния ученик има само една Воля и тя е Волята Божия. Защото, когато тя се проявява, не ние се проявяваме, а сме се оставили в нейните ръце да бъдем едно с нея. Тогава можем да разберем и изпитаме казаното в стиха да ни пази Бог от „всяко зло и лукаво помишление". Бог промисля за теб, когато си в беда, ако си с лице към него. Един друг силен и убедителен начин да се изрази тази идея намираме в лекцията на Учителя „Разумното сърце". Който е схванал смисъла на идеята да следва импулсите на разумното сърце, нито за миг няма да се усъмни в неговата правдивост, а ще приеме внушението му гласа на истината. Внушенията на разумното сърце идват от разумния свят, с който то е свързано. Като се вслушваме в гласа на разумното сърце, ние изпълняваме внушенията на интуицията или на светлите сили, които са винаги готови да ни предпазят от злото и да ни насърчат в доброто. Съществата в този свят се подчиняват на закона на Любовта, те изпълняват волята на Бога. Ако сме във връзка с тях, те ще имат по-добри възможности да ни ръководят в пътя на живота, да ни учат и покровителстват. В словата на Учителя ние намираме редица практически напътствия за съзнателна работа в съгласие с разумните сили, които оперират в по-високите светове:

„В съзнанието на човека различаваме една фаза на подсъзнателен живот, която представлява безграничното в живота. То е Божествената страна на живота. Подсъзнанието не се подчинява на нашите желания, на нашата воля, но ние трябва да му се подчиняваме. Който иска да стане добър, трябва да изпрати тази мисъл в подсъзнанието си и там да я остави, да не я чопли. Божественото начало в него ще реализира желанието му, без никаква мъчнотия и един ден той ще види, че е станал по-добър, отколкото е бил по-рано.

Ще ви приведа един факт за проява на подсъзнателния живот у човека. Имате един добър приятел, срещате го един ден на улицата и си казвате: „Сега ще спра приятеля си, ще го поздравя любезно, ще си поговоря малко с него, но и той ще ми отговори по същия начин." Какво става в същност? Приятелят ви възприема вашата мисъл, но подсъзнанието му, което изобщо не се подчинява на чужда воля, веднага оказва обратно действие върху възприетата мисъл и той веднага обръща гърба си към вас и завива в друга улица. Вие се чудите защо става така. Причината седи в това, че вашият приятел има свой господар, на когото се подчинява, а не на някакъв господар отвън, който иска да му внуши една или друга мисъл.

Много хора се плашат от внушения и казват: „Ние не искаме да бъдем под влиянието на други хора." Действително те са прави. Има внушения, от влиянията на които хората трябва да се пазят, но не всяко влияние е зло. Добро и неизбежно е влиянието в света. Защо? Какво щеше да бъде нашето положение, ако слънцето не ни влияеше? Какво щеше да е нашето положение, ако ангелите не ни влияеха? Какво щеше да стане от нас, ако добрите хора не ни влияеха? Ако злото е несъвместимо с доброто, защо Бог, Който е толкова всемъдър, го е допуснал? Злото е една неизбежност в света. Нашето зло е добро за другите, а доброто е зло за другите. Кое е добро и кое зло, това са относителни неща. Те са сили в природата, които трябва да се използуват разумно. Ние не трябва да избягваме злото, но да не му се противопоставяме, да не се борим с него. Крадецът, който се изкушава от парите на богатия, не може ли да превъзмогне това изкушение? Може. Мъжът, който се изкушава от някоя жена, не може ли да превъзмогне това изкушение? Може. Заблуждението седи в това, дето хората мислят, че могат, да придобият нещо от тия изкушения."

Ако сме в ситуация, при която външните внушения са хвърлили сянка върху пътя на мисълта ни, загубили сме този път и сме станали жертва на нечисти духове, които са посегнали на ценни за душата ни идеали, тогава не ни остава друго, освен да анализираме случилото се. Когато сме се върнали назад и сме слезнали до ниско ниво на съзнанието, размисълът за смисъла на преживяното през деня (ретроспекцията) се налага съвсем естествено. Той може да ни помогне при условие, че подлагаме събитията на обективен анализ, без да се самоосъждаме. При ретроспекцията, благодарение на дистанцията във време и пространство между нас и събитието, съзнанието възстановява нормалното си състояние; усещането за по-голямо пространство и свобода позволява на ума да извърши обективен анализ на всички обстоятелства, свързани със събитията, които са го разтърсили и извели от равновесие. Ако се практикува периодично и в подходящо време, размисълът е едно добро средство за поддържане както на тонуса и възходящия път на мисълта, така и на будността на съзнанието. Тогава отрицателните внушения и влияния, които идват от външния свят, са минимални. Същевременно размисълът отваря широк хоризонт за положителни влияния, поле за действие на градивните творчески сили; съзнанието излиза от затворения цикъл на сън и будност и разширява възможностите си в хармония с естествените природни ритми.

Учителя казва:

„Всяка вечер ученикът трябва да се чисти психично чистене като обърне ума си към Великата Любов и прекара през нея всичко, което е вършил през деня.

"