ЗАРАЗНИ ФАНТАСМАГОРИИ

[Ани]

ЗАРАЗНИ ФАНТАСМАГОРИИ

При групово или масово внушаване на изопачена истина, фалшификатът може лесно да се интензифицира, защото несъзнателно всеки е склонен го украсява и разпространява. Без да съзнават, много хора стават проводници на подправена и украсена информация. Интригата е заразителна, действа спонтанно и често съвсем непреднамерено. В процеса на това безумие за множеството личното мнение вече престава да има значение.

Известно е, че заразните болести се предават чрез носители. По-малко известно е, че измамата също има носители, защото като патологична състояние на човека и тя причинява заболяване разстройство на стомаха, главоболие и др. Носителите й са артисти от класа. Лорънс Оливие, който е един от най-големите артисти на нашето време, обичал да послъгва. По-късно умението му да накара другите да повярват на измамата, му помогнало да направи бляскава кариера на артист. В една от своите лекции Учителят Беинса Дуно разказва следния анекдот:

„Един свещеник казал на актьор:

 

- Вие проповядвате на хората лъжата и те вярват в нея. Ние им проповядваме истината, а те не вярват в нея. Каквото да им говорим, не можем да ги разчувстваме, да заплачат. Коя е причината за това?

Актьорът отговорил:

 

- Причината е в това, че ние представяме лъжата като истина, а вие проповядвате истината като лъжа.

 

Следователно, докато човек обръща повече внимание на външния живот, той е в нереалността на нещата. Публиката плаче за недействителните страдания на актьорите, а не плаче и не страда за истинските актьори в живота, които минават през големи изпитания и мъчнотии."

Приятно поднесената лъжа най-често се нрави.

Ако носителите на тази зараза са артисти, които носят в ума и в сърцето си бацила на фалша, то те определено са душевно болни личности и най-често свършват в психиатричните клиники. Някои от тях стигат до там, че започват да вярват в собствените си лъжи. Колективната мисъл в обикновените случаи очевидно има по-голяма сила на внушение от една изолирана мисъл на средно развит човек. Затова, когато една лъжа се приеме като откровение на святостта, тя може да добие значителна сила и да увлече множеството.

Решил Иван да се пошегува със съселяните си и подшушнал тук и там, че знае със сигурност къде има скрито имане край селото. Като махнал небрежно с ръка към могилите, накарал мнозина да повярват, че се готви да го изкопае. Скоро, един след друг, много селяни нарамили кирки и лопати и тихомълком се отправили към потайното място. Като ги гледал, Иван си помислил: „Щом половината село тръгна да търси скритото имане, тази приказка, дето върви от ухо на ухо, трябва да е вярна." И ги последвал, за да търси и той скритите жълтици.

Като е разказал тази комична история, Учителя е искал да каже, че жаждата за богатство увлича. Освен това, който живее в лъжа, стига дотам и той да бъде измамен. Доверявайки се на това средство, пък било то и на шега, човек сам става податлив на измама, защото будността му за истината вече е деформирана и отслабнала. Този пример показва още, че умът и чувствата се влияят от общественото мнение. Но те могат да се възпитават и да се поддържат в будно състояние, което позволява на съзнанието да бъде по-чувствително и точно да отразява онова, което става в живота.