СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА

[Ани]

СИЛНИ И СЛАБИ СТРАНИ НА МАНИПУЛАЦИЯТА

Манипулацията на личността е един целенасочен и дирижиран процес, при който с използваните средства се цели истината да се подмени с лъжа, за да се подведе даден индивид или група от хора. При нея се използват класическите средства за измама. За да се постигне по-силен и масов ефект, изпълнителите на манипулации прилагат и всички модерни средства, включително постиженията на съвременната наука и техника. В двадесетия век това средство бе прилагано масово, а в началото на двадесет и първия век, очевидно изненадани от големите му възможности, технократите не се притесняват да го препоръчват и използват съвсем открито.

Обяснимо е защо днес много хора с практически интереси в живота се интересуват и от древните окултни науки, като се надяват да добият повече сила и да упражняват власт в обществото. Етиката и моралът на духовните водачи на човечеството осъжда упражняването на насилие чрез обсебване на съзнанието, подчиняването на индивидуалността на чужда воля, подвеждането и манипулирането й с цел да се облагодетелства определено лице или група от хора. Всички религии осъждат тези действия ги считат за едни от най-тежките грехове.

Школата, която създава кадри за упражняване на внушения и манипулации, е известна още от времето на Адама и следователно е стара школа с богат опит. Да допуснем, че първите два етапа на влиянието и внушението, вече са извършили своята работа. Резултатът на тази предварителна работа върху сетивата и съзнанието най-общо е един пасивност, която, както при анестезията, позволява всякакво третиране, без прояви на особена чувствителност и съпротива, т. е. без волеви защитни реакции. Образно казано, постига се изпразване от съдържанието на един съд, за да се налее в него ново съдържание, онова, което манипулаторът е избрал. Претеглено с везните на Природата, та дори и с тези на Темида, това деяние трябва да се осъди като акт на морално, ментално и физическо ограбване на личността. Природата осъжда както жертвите на този грабеж, които не са се вслушали в гласа й, а са проявили слабост, така и самите манипулатори, които са злоупотребили с нейните закони.

В нашата епоха изграждането на правилно отношение към този проблем, откритото запознаване на обществеността с него е от изключително важно значение. Превръщането му в мистерия, в табу и сила, с която могат да боравят само определени превилигировани социални групи, поражда опасно състояние на неуравновесеност в обществото. Тези знания не трябва повече да бъдат тайна, понеже в ръцете на спекулативните личности представляват опасен инструмент и средство за извличане на изгода.

Когато лечителят Димитър Димков, вече в твърде напреднала възраст, заболя и имаше опасност да си замине от този свят, неговите приятели и почитатели организираха ежедневни групови молитви в определен час, за да се помогне на изцелението му. Спомням си колко се зарадвахме, когато здравето му се подобри, защото го обичахме и ценяхме. Той съветваше: „Внушавай си, че си здрав и ще оздравееш. Днес съм по-добре, чувствам се по-добре, здрав съм!" Това са положителни внушения, които са в състояние да изправят на крака болния.

Колективната мисъл следователно е много ефикасно и силно средство за поддържането на здравословен психологически климат. Насищането на медийното пространство днес с всякакъв род емисии, възпроизвеждането на ужасни драми и жестоки деяния чрез средствата на киното и телевизията деформира и руши ежедневно съзнанието на хората. От това особено много страда младото поколение, което няма защитни средства и приема с по-голямо доверие всякакъв вид влияния.

Милиони телевизионни зрители тръпнат едновременно пред екраните с лице към един и същ ужасен и престъпен акт. Съзнанието на цели нации е разтърсено, колективното съзнание е подложено на грубите разрушителни вибрации, с които е изпълнено пространството. Ако след неколкократно повторение на подобен добре режисиран колективен сеанс, говорителят съобщи, че в една далечна страна е избухнала гражданска война, притъпеното и изгубило своята чувствителност съзнание на много хора ще остане безразлично към това събитие. Ако някой ви каже след това, че е надвиснала опасност от международен конфликт и че много страни могат да бъдат въвлечени в него, най-вероятно ще махнете пренебрежително с ръка и ще отминете. Отворена е била вратата, за да влезе безпрепятствено в съзнанието ви лъжата, че драмата, която се разиграва у съседите ви, не ви засяга. Забелязахте ли кой отвори тази врата и как неусетно у вас дойде неканеният гост, за да изгони истината? Вие няма да видите манипулатора, нито ще повярвате, че той съществува, защото той е направил всичко, за да приспи съзнанието ви.

Как човек се доверява на някого до такава степен, че дори, когато той каже явна лъжа, да му повярва? Как измамникът успява да си надене маската на почтения, на честния човек и да накара сляпо да му се доверят. Отговорът е един: чрез лицемерие.

„Лицемерието е почит, която порокът оказва на добродетелта"

е казал философът.

Надяването на маската става чрез демонстриране на уважение, чрез персонализиране на носителя на добродетели и благородство, когато с всички средства лъжецът се стреми да наподобява добрия човек. Спомнете си онази сцена, в която известният комик Стен Лаурел поставя небрежно ръка върху една лъскава лимузина, за да внуши на младите дами, че може да им предложи една приятна разходка, като ги покани в „собствената" си кола. В този момент действителният собственик подкарва колата, а Стен, загубил опората и обаянието на преуспяващия мъж, става смешен в лицето на възмутените дами.

Забележете какъв е ефектът, когато някой се опира върху рамото на известна личност. Известността на именитата личност започва да преминава върху извършителя на този класически жест като свидетелство за взаимност и близост. След това, всички шепнат:

„Той е много вътре в нещата, той е изключителен."

Ако се случи пък да падне в праха, всички единодушно му обръщат гръб.

Казахме вече, че целта, която се преследва с манипулацията, е да се деформира истината, да бъде тя компрометирана и, когато съмнението на публиката в нея е достатъчно силно, незабелязано да се подмени с лъжата. За да се прикрие истинският лик на лъжата, се търси привлекателна форма, в която да се поднесе и предложи за консумация, без да предизвика и сянка от съмнение.

Както манипулаторът се прикрива зад благопристойна маска, така и измамата се поднася във възможно най-приятната за сетивата и чувствата форма. Ценностната система, системата от морално-етични норми и принципи на обществото могат по този начин да бъдат деформирани и подменени. Например идеята, че с честен труд и постоянство човек може да подобри материалните условия на живота си, може да бъде изместена от друга идея да забогатее бързо чрез лотарията, като опита късмета си в игралните домове или като получи заем от кредитната банка.

Естествените норми и правила на поведение претърпяват деформация, когато се засили формалната им страна или едностранчиво се преувеличи значението им. Някой пък ви убеждава, че искреният и прям човек е благословен от Бога. Тази максима може наистина да се превърне в благословение не само за личността, но и за обществото, когато хората престанат да толерират лъжата в личния си живот.

Искате да бъдете откровен, да говорите винаги истината и онова, което мислите. Но една свещена мисъл занимава ума ви, много хубаво чувство е изпълнило сърцето ви и вие се вълнувате, а не виждате с кого бихте споделили свещения трепет, който ви е обзел. В крайна сметка отивате до крайност и се доверявате на първия срещнат човек, който не само, че не може да влезе в положението ви, но ви счита за човек наивен и непрактичен. Тогава целият ви ентусиазъм угасва, а настроението ви бързо се помрачава. За всичко, което засяга човешката душа, в Божественият свят не се допускат компромиси. Когато знаем, че нещо е свято, както е свят и самият живот, трябва да го пазим като светиня. Учителя казва:

„Разумната природа е поставила свещените неща по високите, непристъпни скали, за да се радват на тяхната красота само готовите души, които ще ги оценят. Ученикът не трябва да изнася свещените неща пред света."

„Не разправяй опитностите си комуто и да е, докато не изработиш нещо в себе си, на което да се осланяш."

Свещеният трепет, който изпитваме в мигове на просветление свидетелства за връзката ни с Божественото. Това са тихият глас на истината, докоснал нашите сетива, светлият лъч на мъдростта в мисълта ни и приятната топлина на любовта в съзнанието ни. Ако не пазим свята връзката си с Бога, ако чужд елемент влезе между нас и идеала ни, връзката с Божествения свят отслабва и съзнанието се помрачава. Добрият, духовно просветеният човек не позволява това да се случи. Той притежава достатъчно знания и сили, за да бъде независим от изкушенията, които му предлагат широкият път на славата и лекият успех. Като устоява своята ценностна система, ученикът на Божествената школа пази чистотата на всичко онова, което Бог е вложил в него. Благородството на характера му го задължава да засилва и доразвива добрите страни на характера си и в дни на изпитания да разчита на тях. Той няма да остави ключа на свещения храм или на онази тайна стаичка, в която обитава душата му, в ръцете на неверника и крадеца. Добрият човек, носителят на любовта е силен. Неговата сила е във верността му към всичко свято, във връзката му с извора на живота.

Онзи, който си позволява да упражнява влияние и да извлича лична изгода със средствата на манипулацията, е човек със слаб дух. За такива народът казва: „Слаб му е ангелът." Вълните на неговата мисъл не отиват далече, а отразени от универсалната любов се връщат отново в него, с многократно по-голяма сила, за да понесе върху съвестта си това деяние и да заплати щетите, които е причинил чрез него. Перспективата на разпространителя на заразната болест никога не е по-добра от тази на жертвите му, особено когато предумишлено е пренесъл и подпомогнал развитието на болестта. Онзи, който има морал, има и характер и воля да се прибори с болестотворните агенти, които са се настанили върху тялото му.

Лицето изразява най-ясно отпечатъка на чуждите влияния. Когато нашето естество ги понася лошо, те стоят върху него като козметична маска, която спъва живостта и изразителните пластични движения на лицевата мускулатура. Мътният и тъмен блясък в очите, погледът, в който няма живот, сякаш скован от парализа, говорят за претърпяно силно влияние, за това, че чужда воля е обсебила личната воля на човека.