Школата на Учителя

[Ани]

Школата на Учителя

В края на XIX и началото на XX век Учителят започва духовната си дейност. От 1914 г. редовно всяка неделя от 10 ч. изнася беседи за всички, които желаят да го чуят. Неговите беседи са безплатни, отворени и достъпни за най-широк кръг слушатели. Всеки може да дойде и да чуе спасителното Слово на Учителя. В първите шест серии от неделните беседи Учителят излага основните принципи на своето учение. През 1914 г. започва първата европейска война, но въпреки трудната политическа обстановка Учителят с малки прекъсвания продължава да изнася неделните беседи.

Учителят държи беседа в салона на Изгрева

„Тези слова са Божествени и Господ изисква от вас да ги имате не на книга, но да са написани в сърцата и умовете ви.“[20]

По-късно, през пролетта на 1922 г., Учителят основава най-напред младежкия окултен клас, а много скоро след това-общия окултен клас. Младежкият клас е в петък от 5 ч. сутринта, а общият - в сряда от 5 ч. сутринта. Всеки беше свободен да слуша неделните беседи, без да има допълнителни ангажименти. Можеше само един път да дойде, а след това никога да не се появи или пък редовно да ги посещава. Съвсем друга е постановката при окултните класове. За да може някой да посещава окултните класове, трябва да има специално разрешение от Учителя. Те са предназначени само за учениците, като тези от младежкия клас можеха да посещават лекциите на общия, но учениците от общия не можеха да посещават лекциите на младежкия. Учениците от общия клас са женени, имат семейства, но в младежкия Учителят приема само неженени.

Обяснителни бележки от Учителя върху черната дъска

В школните лекции Учителят четеше в нашите души, разбираше нашите мъки и страдания и ни учеше как да преодоляваме трудностите. Мнозина от нас са били изумявани, когато в лекцията си Учителят засягаше точно онова, което ни затрудняваше, и по този начин показваше пътя за решаване на проблемите.

Занимания в салона на Изгрева

Като духовен център мястото на Изгрева не беше случайно избрано. Основен принцип на нашето учение е природосъобразният начин на живот. Учителят ни учи да живеем в хармония с природата и да черпим богато от нейните дарове. На Изгрева имахме прекрасни условия за това - великолепни изгреви, наситен с боров аромат въздух, чудна панорама. Тишина и мир цареше на това свято място, което се намира само на три километра от София. Ние предпочитахме да живеем на прекрасния Изгрев и всеки един от нас ежедневно отиваше в града, където вършеше работата, с която беше свързан. В кипежа на градския живот ученикът се сблъскваше с редица трудности, които се налагаше да решава. Вечер, връщайки се в тишината и уединението на Изгрева, в съзерцанието на което се отдаваше, му се разкриваха пътищата и методите за разрешаване на трудностите, които бе срещнал през деня.

Школата на Учителя се различава коренно от другите окултни школи в миналото и сега. В Египет например, за да получи един ученик посвещение, е трябвало да мине през редица изкуствени изпитания. При Учителя изпитанията са неразривно свързани с живота. Влизайки в школата, ученикът не се откъсва от своята работа и среда. Трудностите и проблемите, с които ученикът се сблъсква в живота, са задачи на школата, а знанията, които получава в школата, му помагат правилно да разрешава тези задачи. При беседите Учителят общува с учениците си. Той вижда техните проблеми и казва как да ги разрешат. Така ученикът се подготвя не само за бъдещето, но и за живота, който живее сега. Да се отстъпи пред трудностите на живота, означава да се отстъпи пред задачите на школата. Ученикът трябва да бъде еднакво силен и издръжлив във физическия, духовния и идейния свят. Това той постига, като изучава и прилага основните принципи и методи, дадени в школата на Учителя. „Целта на тази школа е да ви даде методи, правила, да превърнете стария живот в нов.“[21]

Учителят на Изгрева

В беседата „Три категории ученици“ Учителят казва: „Има три категории ученици: слушатели, вярващи и ученици. Трите категории ученичество представят фази, степени, през които минава човек. Първата стъпка в живота на ученика е слушането, втората - вярата, а третата - ученето.“[22]

„На всеки един ученик ще се даде една задача, и в тази задача се решава неговото иницииране, да мине от една степен в друга, да мине от един клас в друг. Будни трябва да бъдете сега, та ще учите. И тия неща ще дойдат, за някои ще дойдат по-рано, за някои по-късно, но все таки ще дойдат в живота ви.[23]

„Първото нещо е да се научите да обичате Господа, и тази обич ще ви свърже с Него.“[24]

Учителят с ученици на Изгрева

„Първото качество, което трябва да придобиете, за да може Бог да заживее във вас, е смирението. Но това смирение не е като смирението на една овца — като ви набият или счупят краката, да кажете: „Няма какво да се прави!“ Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство, да кажете: „Ние се смирихме. “ Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, доброто, да съзнаете и кажете: „Господи! Ти разполагаш с всичко, каквото имам.“[25]

„Как ще пристъпи ученикът в Божествената школа? С благоговение. То е вътрешно качество на душата. За да следва с успех, той трябва да прояви всичкото благородство на ума и на сърцето си и върху него да гради своето бъдещо щастие, своя бъдещ живот.“[26]

„Който иска да бъде ученик на Божествената школа, трябва, от една страна, да хармонизира силите на своя организъм, а от друга — да се хармонизира с окръжаващите. Да възстановите хармонията помежду си, това значи да имате взаимно почитане един към други, да знаете, че сте разумни души, в които Бог е вложил ум и сърце, с които да работите.“[27]

„Който иска да бъде ученик, трябва да се повдигне над обикновения уровен и да забрави, че е мъж или жена. В школата се приемат души, които имат братски отношения помежду си, а не отношения на мъже и жени.“[28]

„Ученикът, щом влезе в школата, трябва правилно да различава нещата - не по форма, а по дух, по смисъл. В съзнанието на ученика не трябва да има ни помен от лъжа.“[29]

„Като ученици след закона на различаването вие трябва да прилагате закона на вътрешното пресяване, да отделите потребното от непотребното, същественото от несъщественото.“[30]

„Трябва да бъдете търпеливи и благосклонни. Любовта казва: „Това са моите две ръце, с които постоянно работя “ - те са ръцете на Любовта. Повтарям: за да израснат вашите духовни ръце, трябва непременно да имате търпение и благосклонност.“[31]

Словото на планината

Когато Учителят основава школата, той дава и съответни правила към ученика (непубликуван текст от Учителя).

ДВАДЕСЕТ ПРАВИЛА ОТ УЧИТЕЛЯ КЪМ УЧЕНИКА

1. Пътят на ученика е път на зазоряване. Той е път на Вечните светлини, носителки на Любовта.

 

2. Ученикът трябва да има винаги една права стойка на тялото си, която държи будно неговото съзнание и дава разположение на духа му за работа.

 

3. Ученикът има винаги възможност да прави добро. Доброто е цел в неговия живот.

 

4. Ученикът ще бъде поставен пред изкушението, за да се изпитат убежденията му.

 

5. Ученикът бива поставен на силни преживявания, за да се кали в издръжливост и будност на съзнанието. Живот без преживявания е живот на спящи души.

 

6. Ученикът не трябва да се смущава от формите, а да гледа на духа на нещата.

 

7. Ученикът се моли сам. Той трябва да е съсредоточен в молитвата си и да преживява думите й.

 

8. На ученика е необходимо малко съзерцание, за да може да се оправи със себе си.

 

9. На ученика му е потребно малко уединение, за да уякне вътрешно.

 

10. Няма по-хубаво нещо за ученика от чистотата! Ученикът, като люби, трябва да придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата.

 

11. Когато бъдеш свързан с Бога, няма да има съблазън за тебе.

 

12. Ученикът на окултната школа не бива да допуска никакво съмнение в Божествения Промисъл. Той знае, че Пътят, в който е влязъл, е прав.

 

13. Съмнението е една задача за ученика, която той трябва да разреши правилно.

 

14. По закона на Любовта, щом повярваш, всичко е светло за тебе. По това ще познаеш, че си в полето на Любовта — там съмнение няма. В Любовта няма съмнение.

 

15. Първият изпит, на който ученикът се поставя сам, е съмнението. Затуй той сам трябва да прекара нощта на съмнението и сам да го победи.

 

16. Ученикът трябва да мине през съмнението. То е една област, която той трябва да мине и да премине докрай. Там той ще се намери в една северополярна нощ - шест месеца нощ, — но той трябва да разбира закона. Той трябва да я прекара, за да излезе пак на светлина и да се крепи през всичкото време. След като премине този период на мрак, на вътрешно затъмнение, ще дойде прозрението, ще дойде светлият ден, ще дойде посвещението.

 

17. Ученикът трябва да вижда доброто навсякъде и във всякого. Вижда ли той все престъпления, пороци, недостатъци, това е проказа в неговото сърце. Ужасно е да носиш дявола в сърцето си!

 

18. Докато ученикът намира светлина в света, нищо не може да му се говори за Бога. Трябва да се яви отвън тъмнина, за да стане в душата светло. Само при вътрешната светлина се ражда Любовта към Великото. Ученикът не трябва да се спира на светлината на света, а да гледа светлината на душата си и нея да я пази.

 

19. Ученикът не може да има приятелство и със света, и с Бога. Ако ученикът люби Бога, светът ще потъмнее за него, ще се скрие, ще изчезне, а той ще се намери в един друг свят на светлина, мир и радост и там ще чуе Учителя си.

 

20. Приятен е пътят на ученика и всичките му мъчнотии, защото е път на възлизане!

Живот в истината - това е основен принцип в школата на Учителя.

„Задачата на Божествената школа е да приготви умовете и сърцата на хората да разбират и прилагат истината.“[32]

Всичко може да се прости на човека, но не и лъжата спрямо другите и към нас самите. Когато извършим неправда спрямо някого, а искаме да представим нещата пред себе си така, че ние да сме правите, това е лъжа в живота, която води до душевно заболяване. То идва поради липсата на морална сила и смелост да признаем своята вина, липсата на смелост да посрещнем трудностите на живота и да се справим честно с тях. Така ние постепенно се откъсваме от действителния свят и заживяваме в един илюзорен свят, който сами сме създали и в който ние сме героите. А Учителят казва: „Нямаш право да лъжеш нито себе си, нито другите. Ако не приложите тия правила към себе си, не можете да бъдете ученици на Новото учение.“[33]

„Верни на себе си, верни на истината в себе си! Това е първият закон на школата, който трябва да приложите. Ако него приложите, и останалите закони можете да прилагате. С този закон се поставя здрава основа на бъдещия градеж на човечеството.“[34]

В школата Учителят дава методи и правила за душевно здраве. Той ни учи как да придобием физическа, душевна и идейна сила и издръжливост, за да вървим смело напред и да побеждаваме. Учителят ни подготвя за живота на Новата епоха. Близо е тя - епохата, в която Любовта, Мъдростта и Истината ще бъдат основа на живота и всички хора по целия свят ще живеят като братя и сестри. Постепенно ще отпаднат условията за съществуване на злото. Както преди милиони години от Земята изчезнаха огромните чудовища, защото нямаше вече условия за тях, така и за желанията да се властва над другите, да се подчиняват хората на лични користни желания и интереси няма да има вече условия. Народите разбират, че в мира се крият най-добрите условия за щастието на всички. В Новата епоха, която идва и е близо, хората и народите ще живеят братски помежду си, в мир и любов.

„Кои ще влязат в Новата епоха, т.е. в бъдещия живот? Тия, които служат на Любовта; тия, които служат на Мъдростта; тия, които служат на Истината. Тия, които служат на живота; тия, които служат на знанието; тия, които служат на свободата. Тия, които служат на движението; тия, които служат на учението; тия, които служат на работата — бъдещето е тяхно.“[35]

[Ани]

[20] Учителят. Разумния живот, съборни беседи, 1924. Русе: Печатница Малджиев. 64 с.

[21] Учителят. Двата пътя, младежки окултен клас, 1922. София. 1934. 57 с.

[22] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942. 60 с.

[23] Учителят. Вяра и съмнение, общ окултен клас, 17 юни 1923. Русе: Печатница Малджиев, 1923. 42 с.

[24] Учителят. Ето човекът, Сила и живот, I серия, неделни беседи, 1914. Казанлък: Печатница Гутенберг, 1924. 132 с.

[25] Учителят. Ето човекът, Сила и живот, I серия, неделни беседи, 1914. Казанлък: Печатница Гугенберг, 1924. 7 с.

[26] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942. 55 с.

[25] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942. 125 с.

[24] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942. 126 с.

[29] Учителят. Ученикът трябва да разбира, общ окултен клас, 12 юли 1923. Русе: Печатница Малджиев, 1923. 12 с.

[30] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942. 10 с.

[31] Учителят. Ето човекът, Сила и живот, I серия, неделни беседи, 1914. Казанлък: Печатница Гугенберг, 1924. 63 с.

[32] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942. 62 с.

[33] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942. 31 с.

[34] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942. 96 с.

[35] Учителят. Заветът на Любовта, II том. 1944. 163 с.