Молитвата

[Ани]

Молитвата

„Най-красивата молитва се заключава в това, човек да помисли за Бога като източник на живота.“[119]

„Молитвата има сила, когато между вас има хармония.“[120]

Към молитвата винаги пристъпвахме със свещен трепет. Обикновено най-възрастните, най-напредналите ученици на Учителя водеха молитвата. Имаше уважение и почитание към тях. По-младите никога не си позволявахме да водим молитвата в присъствието на учениците на Учителя, освен ако те не ни поканеха.

Тук ще споделя една моя опитност. Посрещахме изгрева на слънцето от Сфинкса в Мусаленския дял. Крум Въжаров водеше молитвата. В един миг видях Учителя да се моли с нас. Изумих се, че Крум казва същите молитви и песни, които Учителят започваше. Тази молитва беше изключително силна и ни въведе във висшите светове. След това видях как Учителят се спря пред Крум и го поздрави. Като свършихме и аз някак си се върнах на земята, си помислих, че това е било фантазия. Осмелих се да споделя видяното с Крум и той за мое най-голямо учудване ми каза, че това е било точно така.

Тогава разбрах, че неслучайно молитвите се водят от учениците на Учителя, които вече са изградили вътрешна връзка с него, а другите постепенно се учат на това. Тази опитност ми помогна да осмисля думите на Учителя: „Често и в молитвите, и в събранията има добра и лоша страна. Когато двама се събират, трябва да са на един и същи уровен, за да става обмяна на магнетически сили: инак се раждат спорове... Преди да се молиш купно с хората, моли се сам, защото, когато влезеш между хората, трябва да бъдеш донякъде готов.“[121]

„Молитвата е най-великото, аз говоря за една преживяна опитност - за молитвата, аз съм я изпитвал.“[122]

„Молитвата към Бога е дихание на нашата душа, ние трябва постоянно да се молим, както постоянно дишаме. Ако се молим постоянно на Бога, ние се свързваме с него и добиваме от Него добри влияния.“[123]

Също така Крум каза, че изгревът на слънцето е свещен момент и всички Светли същества го посрещат, молят се и когато ние се молим като тях и сме в хармония с тях, молитвата има невероятна сила. Това е истинската молитва. Подобни опитности сме имали със Стефка Няголова, Величка Няголова, Весела Несторова и др.

Трябва да се отбележи, че учениците на Учителя обикновено не споделяха опитности от този характер. Тук това е направено от обич към по-младите, за да се каже, че всичко е постижимо, когато правилно работим с методите на тази школа, и имаме ръководство. Тези, които се пробудят, които истински се стремят да влязат и следват духовния път, ще прогледнат. И тогава, когато „хиляди ще им говорят“, те ще имат „очи да видят и уши да чуят“, да различат кое е истинското знание, коя е истинската любов, коя е истинската молитва.

[Ани]

[119] Учителят. Двата пътя, младежки окултен клас, 1922. София. 1934. 30 с.

[120] Учителят. Аз ви избрах, извънредни беседи, 1920. София: Всемир, 1995. 51 с.

[121] Учителят. Духът и плътта, Сила и живот, II серия, неделни беседи, 1915. Русе: Печатница Малджиев, 1927. 166 с.

[122] Учителят. Сила и живот, IV серия, неделни беседи, 1921. София: Печатница Едисон, 1922. 75 с.

[123] Учителят. Ходете във Виделината, извънредни беседи, 1913. София: Всемир, 1994. 88 с.