21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

[Ани]

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

21 ЮЛИ 1926 г.

Отзарана Добринка в къса бележка ми напомня да бъда чиста весталка в храма на Бялото Братство, а пък от него зов да ме види. Кое да избера? Но аз мога да го видя ... тъй както иска Добринка.

Когато се видяхме под красивите борчета на гората, той жадно целуваше дрехите ми, очите, косите ми.

Добринке, Добринке, дали чистите весталки биват целувани като мене? Всичко му прощавам, всичко забравям, едно само зная, че мил ми е на душата.

Приложение:

ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 19 юлий 1926 г.

”.......”, сестрице моя,

Получих. Благодаря за откровеността. Изглежда, че Вий и аз ще бъдем душите, върху които ще се сложи Господнята десница за благословение. Скоро ще Ви пиша обширно. До тогава, бъдете разумна и недостъпна весталка в храмът на Бялото Братство.

Господ, Учителят и Духът, който ни е срещнал да ни закрилят в нашият път. Ценете спокойствието си придобито чрез чистота.

В. В. : Д. Е.

п.п. Обвивката е запазена, при случай ще Ви я предам чрез нашия верен пощалион, като ще Ви уведомя.

Съща

28 ЮЛИЙ [1926 г.]

Намерих посоченото дърво - моята пораснала вишничка. Получих отговора и заедно с кутия първокачествен локум.

Какъв страшен сън сънувах тая нощ. Някаква грамадна тъмна сянка се надвеси над мен, като че ли пиеше душата ми. Станах и взех цигулката с разтреперана ръка. Потеглих лъка, но изведнъж, струнникът с трясък се откъсна и ме удари по лицето. Що значи това?

Но трябва да отговоря на писмото й.

Приложение:

ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 27 юлий 1926 г.

”.......”, сестрице моя,

Както вече Ви съобщих, получих думите на Вашата скръбна и пълна с надежди душа. Благодаря Ви за доверието и искреността, които показахте към мен. Можете да сте спокойни за Вашата тайна, която действително още преди това, за мен беше „на къщния покрив”, както казва Евангелието. Ще Ви кажа, че когато с Вас заедно потеглихме от дома на нашия Баща, Вие взехте поезията, а аз - верността. Касата, в която вложихте Вашите съкровища е с „английски" ключ, нея може да отвори само онзи, който има този ключ.

Все пак, между нас е поставена една лека преграда, поради моя грешка в миналото. Нежните дихания, които от цялата си душа отправям към Вас, ще стопят тази преграда. Тогава ще ни се покаже близостта на нашите души и ако тогава Господ извърши свързването между нас, ще бъде нещо ценно и желано. Сега за мен е важно, че зад тази преграда е душата, към която се стремя. В известното мое писмо Ви казах, че търся в тоя свят душата, чийто сълзи длъжност ми е да изтрия. Във Вас откривам тази душа. Една е моята сестра в този свят, „Господи, стопи преградата между нас.”

Мястото, което сте ми отредили в сърцето си ме радва и ми дава импулс за съвършени подвизи.

Прочее, това, което преживявате е важно и представлява нещо сходно с моя живот. Ще се опитаме взаимно да си помогнем. Преди да говоря за Вашето положение, ще Ви опиша една страница от моите младини, за да видите как Господ ме е изпитвал и ръководил.

В една сутрин и аз като Вас се пробудих в огъня на любовта, и аз като Вас извиках „Опарих се, опарих се, опарих се”. О, как сладко гори този огън! Всичко, което срещах на пътя си ми говореше все за това. Нещо ли четях, беседа ли слушах от Учителя, намирах описана любовта ми, дори случайно отвеяния в нозете ми лист, поднесе на моето съзнание думите на неизвестен руски поет:

РАЗЛАД

„Я не в прав любить и забить не могу,

И терзаюсь душой я на каждом шагу;

Быть с тобою нельзя, и расстаться нет сил,

Без тебя же вее мир - безнадежно уньт;

О забвении моля, проклинал недуг,

Я ищу этих жгучих и сладостннх мук.”

Действително, тази любов ми донесе много терзания и безсънни нощи, поради липса на отзвук от страна на любимата душа. Много мисли се родиха тогава в моята бедна глава. Тогава се научих да се моля и призовавам Господа. Явих се при Учителя, комуто описах положението си. От своята висота Той слезе и изцели раните ми. ,Да, каза Той, на младите трябва да се помага”. Даде ми тъй сладки обещания, които все още очаквам, защото чух многозначущите Негови думи „Ще се нареди”. Той продължи: „Вие сте вложили в тази душа нещо ценно, както се влагат богатства в някоя банка и сега се опасявате да не фалира банката.”

Учителят непрестанно продължаваше да дообяснява работите, докато един ден Го чух да казва: „Седите пред една река и държите книга, която цял живот сте писали. Ето че към теб идва Учителя и ти от захлас или що, изтърваш книгата във водата.” В един миг всичко е загубено. Обаче, след известни условия, които трябваше да изпълня, Учителят простира своята тояжка над водата, моята книга изплава, за да я взема и пазя във век.

Според обещанията, сега аз чакам душата, която ме отхвърли, да дойде и ме потърси, защото наистина, пред Бога ние заедно трябва да се явим.

До тук, аз отговорих с искреност на Вашата откровеност. Преминавам към разглеждане Вашето състояние.

Любовта всякога има за обект нещо, което седи по-високо от нас и като че ли Природата с това има за цел да издигне душата на една висота.

Така беше с мен. Виждах себе си като пигмей пред характера на оная душа, която ме привлича. Днес вече има едно издигане в мен и се виждам ако не повече то поне на нейното равнище. Обяснявам си, че Бог и с вас върши същото.

По всичко изглежда, че във Вашият и моят случай имаме разплащане с миналото. Това са връзки от миналото, по които ще Ви припомня казаното наскоро от Учителя. Частно Вие имате отношение с двама души, с които съдбата ви среща. На единият от тях, в миналото сте сторили зло и сега той иска да му се отплатите. Най-многото, което можете да сторите за него е да му станете „слугиня”, според израза на Учителя.

„На вторият, в миналото сте „спасили живота”, пак според израза на Учителя, и той сега иска да ви направи своя сътрудница, да стане за вас съвокупност на всичко онова, от което сте лишени в тоя свят.

Този, за когото Вий въздишате, който изпълня вашите мисли ден и нощ, за когото копнеете всред тишината и величието на планините, е един от двамата. Прекарайте през умът си неговото поведение, обноски, необходимостта, която представлявате за него и Вий самата ще отгатнете кого от двамата сте срещнали. Ако той с чистота отговаря на Вашия към него стремеж, ако неговите сини очи отразяват Небото и възвишения характер, който Вашият истински избраник трябва да има, с Вас заедно отправям молбата си към Небето.

Ако ли той е от ония, които живеят днес за днес и ангажиментите им са кратки, без да държат сметка за резултатите, то за Вас идва тежко разочарование. Затова, о време трябва да се помисли за развръзката, като поискаме Господ да Ви въведе в истинското щастие. Тогава с Вас ще стане това, което се готви за човечеството: за последното нова планета, в която ще продължи развитието си, а за Вас - намирането на приготвеният Ви истински брат, в когото ще намерите нежността, пожертвуванието и здравата душа, с която ще прекарате през вековете, докато се слеем всички в Бога.

Вярвам, че ще размислите и ще дойдете до потребното заключение. От там до категоричното решение на Вашата душа има само една стъпка. Ако с нещо заслужавам и в бъдаще Вашето доверие, много ще се радвам да ме посветите във Вашите мисли. От своя страна и аз имам още много да Ви кажа, което ще сторя в следните свои писма.

В бележката си от 19-того пожелах да бъдете чиста и недостъпна весталка в храма на Бялото Братство. Възстановете това състояние на чиста, прекрасна девица и весталка, в което тъй обичах да Ви съзерцавам! Това може би ще Ви коствува много, но то е най-доброто, така Вие ще придобиете радостта, която носи служенето на Бога и на ближния.

Чудно, как еднакво нас ни блазни съдбата на Сарра. Нека вярваме, че ние с Вас ще имаме това прекрасно благо, да родиме синовете на обещанието, тъй дълго очаквани, които ще дойдат носящи възпитанието, дадено им в мира на светлината; те ще продължат завета към тоя народ.

Вие наистина сте Сарра, помислете кое именно от събитията на нейния живот преживявате сега. Пишете ми върху това, а и аз в следното си писмо ще се спра повечко върху обещанието на Сарра и Авраама.

Най-важното, което желая да Ви кажа преди да завърша, това е че Вие един ден ще трябва да разкажете всичко на Учителя. Предполагам даже, че интимността която имате към Него, отдавна трябва да Ви е посъветвала да сторите това. Наистина, доверието ни към Него винаги в такива случаи трябва смирено да ни поставя пред Него. От това всичко се тъй улеснява, че дори ако носиме тяжестите на цялата земя, те пак стават леки като перце. Той е, който ще Ви посочи единият от двамата, за които е говорил, който ще Ви бъде другар, брат, сестра и майка в живота. Самотата в която сега се чувствувате, ще се замени с щастието предназначено за истинските работници Божии. Пожелавам Ви от душа успех, Учителят да Ви въведе в живота от който не сте вкусили. Давам Ви своето обещание да Ви съдействувам.

Нещо и за училището. Участта Ви е лесно обяснима. Приемете го, че е за добро. В наше време слабите по два предмета ученици имаха изход, като се явяваха на поправителен изпит. Навярно това ще можете да сторите и сега. За един добър успех, изисква се както знания, които вярвам че имате, тъй и един подходящ ансамбъл, т.е. - свързване с Бога и ония души, които ще допринесат за създаване благоприятна атмосфера около Вас. Миналата година бяхте ли по-щастливи в това отношение? Гледайте, в такъв случай, да създадете и сега това състояние, което тогава имахте и бъдете уверени в добрият резултат. Естествено, вие сега ще правите само преговор. За някои, лесно е сами да извършат преговора, за други е потребен учител, а трети прибягват до услугите на свои съученички. Нали и Вие имате такива. Изберете си едно от това което ви подхожда. Едно знайте, че ще имате успех, защото спокойствието непременно трябва да дойде за изпита. Гимназията трябва да я изкарате, защото този малък факт носи разрешението на големият въпрос, разглеждан днес от нас.

И така, в заключение казвам:

Направете в себе си преоценка на човека, чийто пленница сте днес. Най-вече, какво може да Ви донесе общението с него и разположен ли е той да устрои бъдащето си съобразно вашите нужди.

Ако не сте съобщили на Учителя състоянието Ви, да обмислиме начина по който да сторите това.

Заемете се с всички сили за училището, което ще допринесе много за издигането Ви към по-висши състояния.

Моето желание е, ако имате известни сънища за двамата души, посочени от Учителя, съобщете ми по нещо за тях, в случай че заслужавам Вашето доверие.

Всичко, което може да Ви се види ценно в писмото ми, е продукт на Учителевите мисли, примери и поучения. Нему да бъде слава, да се научим да Го обичаме с оная любов, която води към Бога.

Привет от душата, която страда наравно с Вас.

B. В. :

Добринка Емануилова.

П.П. Ще чакам отговора Ви по

същия път от 31-того до 3 август.

C.

29 ЮЛИЙ 1926 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА:

29 юлий 1926 г.

Мила Госпожо,

Вие ме наричате „сестрице”. С това ми давате право и аз в бъдещите си писма да Ви наричам тъй.

Значи, един е мой враг, а другият е приятел. Изглежда, че на любимия някога съм сторила зло и сега, страдайки за него, аз изплащам миналата си грешка към него. Но кой е този, комуто съм „спасила живота”. Не мога да го разпозная между околните. Тогава изглежда, че аз на мнозина ще да съм спасила живота, защото не един със сълзи на очи искаше моята вечна дружба. Но сърцето не пита. Аз обичам него, този, комуто съм сторила зло и нищо повече. Нека Бог да ми е на помощ. Наистина, сънувах ужасен сън - но що общо има той и скъсването на струнника с любимия ми?

Кой е този, който ще бъде за мен майка, брат и сестрица? Не ми ли говорите за Христа? Защото такъв съвършен характер не срещам у никого; повечето са слаби души на които аз трябва да им бъда баща, майка, брат, сестра. И които, като увиснат на рамото, съвсем забравят, че нявга са имали свои собствени ръце, нозе, очи и уши. Обичам този, грешния. Това е моята съдба. Да му слугувам! О, на драго сърце! Даже на всички съм готова да помогна, само заради него. От Вашите писма, въпреки нежните Ви призиви към мен се крие строгост. Може би от застрашаващата ме опасност. Може би аз ще се обезлича пред него, както хиляди мои сестри пред любимите си.

Значи и Вие сте влюбена и чакате осъществение на идеалите Ви - да се съедините с любимия си... Съчувствувам Ви напълно. Но Вие сте по-храбра от мен и търпеливо чакате и се надявате. Дано поне Вие дочакате!

Миналата година бях по-щастлива при изпита си. Може би, че плюс голямата ми подготовка, носех до гърдите си и талисман - „Лъчите”, които съученикът ми зае. Тая книга е чудесна. Нея лично дава Учителя томува по високо благоволение. Аз я нямам. Ако би благоволил пак да ми я заеме! Но аз трябва да уча на смърт и на живот - няма вече благодат!

Знайте, че всичко ми говори само за него. Всички люде сравнявам с него; той ми се види най-прекрасен. Но какво зло съм му сторила? Възможно ли е да му сторя зло? Може би съм му изневерила, или сме били съдружници и аз съм го обрала. Миличък, затова пък те обичам с двойни сили и сега си изплащам греха с тая пропаст между нас, що ни дели и никога няма да се попълни. А може би така е най-хубаво.

Видите ли как Ви се изповядах? О, сили небесни, приближете душите ни! Нека не се разделяме никога! Дори и през яка стена, нека се чуват гласовете ни! Обичам го като самото слънце.

Привет от мен: О.

P.S. Бях при Учителя. Той каза: „Всичко ще се разтопи”. Не разбирам. Нещо се разтопява при силно нагорещяване. Значи страдания ме чакат и моето отиване при Учителя, и Вашето към мен приближаване няма да отдалечат от мен „горчивата чаша”.

[АВГУСТ 1926 г.]

... Те се биеха ожесточено и от тях се чуваше само грозно фучение. Един от бойците беше Colombo. В туй време аз се разхождах весела и щастлива в някаква прекрасна градина на Учителя, развеждах някакви гости и късах от зрелите овощия.

Отзарана питах Учителя за този ужасен сън от който с ужас се събудих. Той каза: „Това са грешните, които един други се унищожават в света.”

Тази година съм получила мой личен доход от работа 4180 лв. Това познах от приносът ми за Бога.

Благодаря Ти, Господи за всичко.

Когато казвах съня си на Алесандро, той каза угрижен: „Твоят сън е близко до действителността.” Казах му и тълкуванието на Учителя - не му стана приятно.

Приложение:

ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 3 август 1926 г.

”.......”, сестрице моя,

Писмото Ви ми се предаде в изправност, за което бързам да Ви уведомя.

Наистина, денем нашият пощалион често е заобикалян от братя и сестри, които отиват нататък да берат разни култури, тъй че трябваше да се погрижа, писмото Ви да не остава там цели дни. Случаят помогна още тази заран то да стигне до мен, заедно с първите лъчи на зората.

За бъдащите ни писма ще трябва може би да смениме пощалиона. Потърсете Вие някой нов, или може би, ще посочите друг начин на сношение.

Желая Ви мир в душата и всестранно щастие.

Много е близко часът на изявлението ми.

В. В. :

Д-Е.

Приложение:

ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА

София, 6 август 1926 г.

Сестрице мила и скъпоценна,

Писмото Ви ми достави материал за много обширна обмяна на мисли с Вас. Някои неща сте схванали добре, за други трябва да Ви дам обяснения, обаче, всичко засега изоставям и ще се спреме на най-необходимото.

Действително, момента който сега преживявате е от капитално значение за Вас, но и за мен това е най-сериозният случай в битността ми на „лекар”, която длъжност провидението обича да ми възлага понякога.

И тъй, моят зов е: „Дигнете поглед към Учителя”, макар че Нему всичко е известно и че си е казал думата. Има случаи тъй сериозни, какъвто е и нашия, щото трябва да Го посветяваме във всички подробности на работата. Само Той е който може да ни изведе към светлината, да ни посочи изискванията на момента и да напъти по-нататък нашият живот. Проектирам това да стане по следния начин:

Ще представим на Учителя писмата които напоследък разменихме с Вас, като с това ще Му дадем възможност да проучи състоянието Ви и в последствие обстойно да Ви отговори. Апелирам към Вашето съгласие да приложиме този проект, който има преимущество пред едно лично явяване, защото в личната среща, както Вие, така и аз, или не бихме имали време да се изкажем, или много от откровените мисли отбелязани в писмата ни, биха се изпуснали. Бихте ли желали Вие лично да Му ги поднесете? Моля Ви обаче, да възложите това на мене, и то не за друго, а за да Му се представи „лекарката Добринка Емануилова”. Разчитам, че приемате тази идея, затова заедно със съгласието Ви, приложете и четвъртото мое писмо от 5.VII. (може и препис от него), тъй като пропуснато е от моя страна да си взема препис.

Относително моето изявяване Вам, съм с мисълта да застана в определен час на някое свещено за Вас и за мен място, гдето ще дойдете и склоните глава на моя скут. И, о тогава! - Ще се слеят сълзите на две еднакво страждущи души. Но, както и Вие чувствувате, по-добре е, още известно време да се въздържиме, защото не е чудно, моето инкогнито да принесе нова полза. Ще зависи где Учителят ще ни насочи.

Жаждата за любимият е лесно обяснима за една душа тъй дълго лишена от ласки, каквато е Вашата. Всецяло влизам в положението Ви и уповавам на светлите Божии духове да Ви се даде истинското щастие, па било то изразено чрез един мил другар. Посъветвах Ви да сте недостъпна за „него” и за когото и да било друг, докато от Учителя се даде разрешение на въпроса. От мое гледище, има голяма опасност да платите с най-ценното за мимолетната радост, която Ви дава общението с него. При това се отказвам да мисля за онова време, когато може би той ще Ви се насити и ще отлети в своя път. Какво би станало от Вас тогава, о сестрице мила?

Намерете някакъв претекст и отстранете го за известно време от пътя Ви. В замяна, радостта Ви в последствие ще бъде безкрайна, стига да се получи разрешението и благословението на Учителя за това.

Обстоятелството, че от мен ясно е обрисуван Вашият истински другар, се дължи може би на това, че желая Вие да се съедините именно с душа, която да притежава всички Вам потребни качества. Той засега и за мен, и за Вас е една идеална представа, но съществува и Ви очаква някъде - него Учителят ще Ви посочи. А когато стане това съединение, взаимно ще се създадат и нови качества в двама ви, за доизграждане Божествения човек.

Обаче, блажен ще е този който пръв узнае, че пътят към Вас и към него води през Учителя.

Пропуснах досега да Ви запитам как сте с материалните средства. Познавам Вашият стремеж към независимост и от моя страна би се направило всичко, наистина да имате тази независимост. Най-малко, рискувано е тя да се наруши от всесилния днес „Мамон”. Неговите средства стават неценни, когато знаем че всеки момент можем да ги имаме колкото ни трябват. Ето защо, правя Ви днес едно малко улеснение. Оприличавам го, като че съм Ви подала моята лява ръка с нейните два пръста. В моят месечен разход винаги има предвидени подобни улеснения за нуждающите се. Моля Ви, при нужда Вие сами ми съобщавайте с думите: „Сестро, подайте ми Вашата лява ръка с ... пръста.” Ще Ви кажа, че тя може да има всекимесечно и повече от пет пръста, които последователно можете да използвате, уверени че това се прави от моя страна с всичката чистота и съобразно принципа, който съм Ви явила.

Това ми писмо не считайте за отговор на Вашето. Ще имаме възможност да споделим по всичко изостанало, когато в последствие продължим писмата си след разрешение важният въпрос. А колко ще е по-сладко уста с уста да си разменяме мисли за всичко, което ни вълнува! Ще добавя, че всяка дума на Вашите писма ми биха дали материал с часове да Ви говоря.

Имам да Ви опиша едно знамение, което се случи в деня, когато получих последното Ви писмо, но оставям да Ви го изкажа в последствие.

От цялата си душа желая, от „робиня на любовта” каквато сте сега, тогава да Ви видя свободна и наименована с Вашето небесно име.

Прочее, очаквам Вашето съгласие да приложиме проекта, който Ви съобщих, като приложите исканото мое писмо. Моля да се явите при старият наш пощалион и получите оставеното от мен. Това сторете по възможност идния понеделник преди обяд. В следните два дни ще очаквам и Вашия отговор по същия път. Както е поставено моето пликче, така привържете и Вашето, защото възможно е да преседи там повечко дни тоя път.

Умолявам Ви в моите действия да виждате само скромност и смирение. Даже и в явяването ми пред Учителя желая да получа не награда, а наказание.

Завършвам, като казвам „Да бъде Волята Божия”.

В. В.

Д- Е.

8 АВГУСТ [1926 г.]

Тя пита имам ли си средства. Но коя е тя, що тъй живо участие взима в живота ми! Като че ли тя е моя светъл двойник. Моята собствена душа, дошла да ми помага.

Но защо не ми помогне с работа? Някак си срам ми иде така. Като че ли съм саката нещо.

9 [АВГУСТ 1926 г.]

Да, намерих у пощальона 200 лв.

Упражненията по цигулка вървят добре.

9 АВГУСТ 1926 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА

чернова

9.VIII.26 г.

Мила Госпожо,

Отговарям на двете Ви писма. Особено благодаря за помощта Ви от 200 лв. които много навреме дойдоха. Готова съм да работя още повече, отколкото сега, но не винаги се намира работа и аз често търпя черна нужда. Зиме по се намира шев, но лете познатите ми са по курорти и аз оставам без средства. Никога от никого не съм просила помощ и дай Боже така да остане и в бъдеще. Желанието ми е винаги да си остана независима. О, аз ще Ви се отплатя стократно!

Отстраних милия си, както казахте Вие. Но ето, обезпокоен от писмото ми, той идва да пита да не би да съм нещо болна... Той е тъжен до смърт. Желае да заспи и никога да не се събуди. Това ми даде повод да му разкажа съня си за него. Сънувах, че грамадни голи мъже се изпобиваха с някакви тежки боздугани, тъй че месата им далеч отхвърчаха... Те тъй жестоко се биеха, че се чуваше ужасно блъскане и фучение от ударите. Един от бойците беше моят гълъб. Тялото му е само рани. В същото време аз се разхождах весела и щастлива в разкошна плодна градина, пълна с овощия. Развеждах някакви гости. Учителят тая сутрин ми обясни съня: „Това са грешните, които един други се унищожават в света.”

Гълъбът беше от всички най-жалък и най-пребит. Разказах му съня, той отговори: „Ти си видяла една картина от близката действителност.” Да, преживял е някое дипломатическо поражение - може би е получил и мъмрене.

Знайте, че дордето желаех да Ви срещна лично, сега се страхувам. Искам да си останете за мен в това очарование, в което израснахте в моята душа, та макар и много идеализирано, отколкото да срещна човек, обикновен човек, когото срещам във всекидневието.

Нека Ви кажа, че от десятъка си тази година разбрах, че съм заработила 4180 лв., освен надниците за наема, които са 4800 лв.

Приемете сърдечните ми поздрави: О. С.

Приложение:

ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 12 август 1926 г.

Сестрице мила и скъпоценна!

Трогателно е това, което ми съобщавате с последното Ви писмо! Трябва ли аз да назова онова, което Вие се въздържате да кажете? Ясно е, че и „н е г о” е докоснал огъня на любовта. А какво по-добро от това за двама ви? Любят се две души: една добродетелна жена и един учен мъж. Това е едната категория дружби между мъже и жени, обрисувани напоследък от Учителя. В този й вид, вашата дружба можеше само да ни радва, но ето, че Вие бяхте вече на границата да преминете към по-долната категория. Спомняте ли си коя е тя? - Не желая даже да я назова. Но, слава Богу че се опомнихте и решихте търпеливо да дочакате изявяването на Волята Божия.

За сега, всичко говори, че Вие ще бъдете щастлива. Даже, ако Вашият съдник бе човек, а не сам Бог той пак би се трогнал и би Ви благословил.

Не трябва да се боиме от една среща между мен и Вас. Леката преграда помежду ни е вече разтопена: аз Ви виждам в духовния, чувствения и физическия свят, а Вие ме виждате само в първите два. Ще кажете, че може да се засрамим, когато се видим, но оставете срамът на мене. Вие сте в безопасност, защото само от мен се иска да проява онова великодушие, което ще ме изкупи пред Бога и Вас.

Нека сега със затаен дъх да дочакаме изявлението на Духът чрез Учителя, което навярно ще стане през събора. Внимавайте на всичко, което ще ни се каже, а след това ще споделим впечатленията си и ще намерим разрешението на задачата. Тогава, може би ще се наложи и едно свиждане с Учителя, за да вземете окончателното съдбоносно решение за живота Ви. Вяра - всичко ще е за добро.

Според мен, обясненията, които ще ни се дадат, са от голямо значение не само за нас, но и за цялото братство, па даже и за бъдните поколения, които ще се докоснат до Новият живот.

Спомняте ли си примера, разказан от Учителя, за оня ангел, дошъл на земята, за да изучи сърцето на една мома? Той носил със себе си „книгата на Живота”, чиито букви били написани със семена от плодове. Обаче, като дошъл до тази мома, унесъл се от нейните прелести и разсипал семенцата. От тях израсли плодните дървета и сега цялото човечество се ползува от тях, макар че това събитие причинило на ангела големи страдания, поради заличеното писмо на неговата книга.

13 август 1926 г.

Бързам да Ви уведомя за посещението ми при Учителя. Намерих Го добре разположен и като Му представих писмата, почна с интерес да ги разглежда.

Между другото, казах Му в разговора ни: „Желанието ми е, Господ да направи щастлива моята сестра “.......“, но Той не дочака даже да се изкажа и възрази: „Никой на земята не може да бъде щастлив. Глупаво е да се търси щастие на земята.” Последваха редица обяснения, от които ще се опитам да Ви предам някои.

По отношение любовта, която ни е обхванала, Учителят иска да ни въздигне на такава една висота, за каквато много пъти ни е говорил. Той каза: „Истинската любов не може да се постигне от две души, които живеят отделно. Те трябва да бъдат в едно тяло. А сега както са, приличат на две небесни тела, които имат различи орбити и понякога се приближават, а понякога се отдалечават. Светските хора лесно разрешават този въпрос като се оженят, но не е този начина. Този който те люби да дойде и да служи на същият Бог, комуто ти служиш.

Тази любов която ви е обхванала, често е преходна: след една-две години изличава се и от нея нищо не остава. Дължи се на това, че някой дух иска да дойде на земята. Няма нищо лошо и в това, но като дойде, ще тръгне ли по твоя път, или ще иде в света? Тогава защо си страдал и харчил? Някои хора мислят, че като им се отнеме нещо, правят им зло, но в последствие виждат, че е било добро за тях.”

Учителят засегна и един от въпросите, които постоянно разглежда пред нас, именно въпрос за радостите и скърбите в живота. По същият каза: „Човек в скръбта получава повече светлина, отколкото в радостта. В радостта може да се захласне и да пострада. Има опасност и от голямата скръб, защото може да се яви озлобление и други отрицателни чувства. Но вие се радвайте, когато имате скръб. Колкото по-дълго време е траяла скръбта ви, толкова повече ще бъдете и в радост.”

„Човек може да положи душата си за някого, но да жертвува душата си не е позволено. Да положиш душата си, това значи да слезеш и да помагаш.”

Това бяха по-важните мисли на Учителя.

Сега, ние с Вас да се издигнем над всичко и да влезем в контакт с Божествения Дух, който ще ни се изяви през събора. Записвайте по нещо от всекидневните Ви впечатления, които да съставят отговора Ви на настоящето. Ще Ви съобща кога ще очаквам да го получа.

Учителят ме запита нямаме ли и други писма разменени с Вас, тъй че ако Вие някога заговорите с Него по тоя въпрос и изкаже желание да ги види, предоставям на Вас да постъпите както намерите за добре. Мисля, обаче, че те важат само да се обясни началото на нашите отношения. (Думата е за първите четири мои писма до вас.) Остана тайна за Него и начина по който ми отговаряхте, тъй че ако Вие желаете, изпитайте тази радост да Го отведете до нашия пощалион.

Ще ми е много драго, ако и Вие ми предадете някои мисли, които Учителят би Ви казал по повод състоянието, в което се намираме.

Как понася Александър отсъствието Ви? Моля се, Господ да го подкрепи и му даде да вкуси от истинното щастие - служението на ближния.

Задушевен привет:

В. В. :

Д. Е.

3 СЕПТЕМВРИЙ 1926

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА

3 септемврий 1926 г.

Мила Добринке,

Колко страшно нещо преживяхме на 22 август, първият ден на събора! Събрани всички на поляната, в ранно утро, ние чакахме Учителя, за да почнем свещената молитва и чуем словото на Учителя. Но какво чухме - покарай оградата ни тропот на множество конски копита и звънтение на голи саби. Бяха пратили войска да ни разгонят с оръжие, или да ни избият - нас, вредните люде на обществото [забраната на събора 1926 г. - виж “Изгревът”, т. I, с. 93-96; т. I, 2.изд.2011, с. 107-III; т. XXIV, с. 221-222]. Защо още чакаха? Някоя последна заповед ли? През това време тих мълвеж се предаде - всички в тайна пламенна молитва да бъдем. Небето осеяно с мириади звезди. Зорница блести на изток, скоро хоризонта ще побелее и утрото ще доведе Слънцето.

Дълги, дълги минути. Забравих Гълъба. Зная, че сме оградени с въоръжени войници и че всеки миг може да е последен. Как зловещо топуркаха конете около нас, като на лобно място, как грозно ечаха гневните викове на тия, на които бе сега живота ни предаден.

Вътре оградата, мъже, жени облечени празнично. Всекиму в сърцето молитва и приготвена песен, всеки сега е отправил молитва си всред Небето, всред Божите дворове, защита да иска, помощ.

Чудо! Заедно с изгряващите слънчеви лъчи, въоръжената войска изчезна като дим. Що стана? Кой стори това чудо?

Ето го Учителя. Иде и Той. Пресрещнат от войска при завоя за „Изгрева”, Той бива спрян. Казват, че гдето стъпил и не мръднал. Имало и други с Него, идящи от града. Бил тъй съсредоточен, като че ли в друг свят. Тъй стоял неподвижен, като някой дивен маг и - станало чудото. Разбягаха се тия кръвопийни духове, отидоха си и - Той дойде. Шпалир от пременени братя и сестри Го среща, хор от песни ечи до небето. Той минава между нас като същински Бог. Музикантите грабнаха своите инструменти. Завчас звънна, проехтя небивал концерт. Слънцето сияеше над нас. Като че ли и в неговото око сега блестеше радостна сълза, както и в нашите.

В тая беседа Учителят резюмира, че Истинското Щастие е само в Бога.

Вечерта луната изгря цяла - обви с мека светлина целия бивак, осеян с бели шатри. Вместо развилнялата се тая сутрин сган, сега зад оградата се набират минувачи и се наслаждават на песните ни и чудесен концерт под звездното небе.

Какъв мир, какво спокойствие. Какво да Ви кажа още. Мога само това - че духът на доброто царува тук. Види се, че между нас има скрити ангели, които разливат невидимо тази радост и мир. Тук царува величието на мълчаливата добродетел. Всеки се надпреварва в доброто. Навсякъде царува чудесен ред. Около нас само скромни работници. Те мълчат и работят. Никой не им заповядва. Достатъчно е погледа на Учителя, за да се извърши подвиг. Ръцете им далеч не са бели и нежни. Но защо из под тия груби мазолести ръце се ражда такава красота.

Ние строим салон за беседи. Всеки помага - носи тухли, вар, вода, но най-много работят Айтоската група. Води ги прекрасния бр. Куртев -образецът в тяхната група.

Ето го Христос. Той е тука. Защото, нали е казано, че „гдето са двама или трима в Мое име и Аз съм там.” А защо ни гонят? Защо са тия оскърбления по адрес на Учителя?

Но в що се състои моята брънка в общата верига на това велико дело? Колко искам да добия смирението на тия мълчаливи работници, които, познават само дълга? Що върша аз? Що трябва да върша? Що -глупости. Гледам се на огледалцето и надничам да го видя. И наистина го срещнах в гората. Питах го що е щастие. Отговори: „Или нищо да не желаеш, или да постигнеш своите желания.” О, така не би отговорил един стоик! А Учителят казва, че истинското щастие се състои в това, да служиш на Бога. Нашите различни схващания съвсем не ни попречиха да се прегърнем пламенно. Даже, да Ви призная, когато едновременно получих писмо и от двама Ви, Вашето оставих за „по-после”, а грабнах неговото и го прочетох на един дъх. Сърдите ли ми се? Неговото целувах безброй пъти, а над Вашето ридах от благодарност.

Искам да служа на Бога, въпреки всичко, въпреки всичко!

На събора е тъй весело и разнообразно. Всички градове се изредиха да дежурят. Останахме ние - софиянците. Затова пък дадохме гала обяд. Как работихме! Как хубаво пяхме. Братята водоносци ни и посвириха, когато режехме зеленчука върху дългите маси. После нарязахме цяла кола дини; прислужвахме, чистихме - аз грабнах и измих всичките съдове. Като че ли не две ръце, а крила имах. Само като видя Учителя - политам с някакво царствено могъщество. А като си помисля за ония сладки целувки в гората, о, планини от чинии да има, ще ги измия и обърша! И все пея, пея. Като че ли са ме назначили главен запевчик в братството. И наистина, след мене поемат други, други и току виж всички запели весели ритмични песни.

Удължих писмото си, но нали искате да Ви изкажа наблюденията си, впечатленията си. Ето още какво. Едни четат книги, други обиколили някой музикант разучават нова песен, трети свирят - едни на цигулка, други на обой, на флейта, на тикула, на китара, на мандолина. Правят си упражнения.

Де са враговете ни? Няма ги? Както тъмнината бяга от слънцето, така те избягаха, стопиха се. Дойде на кон градоначалник и проси извинение -грешка някаква станала [забраната на събора 1926 г. - виж “Изгревът”, т. 1.2.изд.2011, с. 107-III; т. IV, с. 417-418; т. XVII, с. 660, сн. 27.4].

Търсих Ви на събора. Мисля си, че нигде и навред бяхте.

Спрях се при едни бедни дупничанци с много дребни деца. Пях им, галих децата им. Те със сълзи ме изпратиха. Почувствувах се достойна този миг да Ви срещна. Повечето дружах с работните братя и сестри от провинцията. Те тъй жадуват за топло, просветено внимание.

Гълъбът отново ни посети. Учителят го видя и после ми каза, че не го харесва. Бил прелетна птица, от него мъченик не ставало и че обичал да живее само за своя изгода.

Защо тъй горко плаках за това? По тоя начин аз завинаги го изгубвам.

26 август.

Той пак дойде. Посрещнах го омърлушена, но когато на раздяла ме целуна, плаках от радост.

Ох, Учителят разби у мене всички мечти! Страх ме е и от писмата Ви, от този реализъм, който лъха от тях и не дава живот на никоя илюзия.

Името което сте ми дали е чудесно! Как го измислихте? Благодаря Ви. Дано това прекръщаване ми донесе нещо ново.

P.S. 3 септемврий 1926 г., петък

Мислех да приключа писмото си до Вас и Ви го изпратя, но снощи стана нещо извънредно, затова Ви го съобщавам. Той дойде да ме види. Пожела да го изпратя и аз, ни много, ни малко, та чак до неговия дворец. Слугинята ми каза: „Готово за вечеря” и изчезна. Той ми даде да разглеждам разни албуми, а отиде в трапезарията. Измина близо един час, как моя възлюблен се хранеше. До мен идваше миризмата на ароматични ястия. -Боже мой, мислех си, тъй ми е съдено само аромати да вдъхвам, а никога това, което ядат господарите ми. Приличах на бедния Лазар - а Гълъбът, богатия Лазар. Всъщност и аз бях гладна като него, но той не ме покани, нито ме попита дали съм вечеряла. Лицето ми се изопна от мъка. И когато после ме взе в обятията си, почувствувах до себе си вместо него, ръба на твърда скала. Той ме гледаше с искрено учудване.

Седнах да му напиша писмо, никога, никога веч да не идва, да не ме среща. Как хубаво го съчиних. Даже плаках от умиление над моята нова „духовна сила”. Отдавам това на Вашето влияние. Но когато на другия ден го прочетох, видя ми се тъй глупаво, празни приказки, пред този нов океан от хубави чувства и прошка към него. Пък и защо ми е да ме гощава? Ако ме приучи веднъж, всякога ще го желая, но всякога няма да го получа и ще страдам още повече. Не, нека му е сладко! Така моята обич към него ще бъде още по-силна, още по-чиста!

Късно вечерта, той изпълни обещанието си и тясно хванати под ръка ме изпрати до дома. Сладки мой, вечно обични мой!

О, Добринке, видите ли ме каква съм? Сега ще продължавате ли още да обръщате внимание върху мен?

Целувам десницата Ви.

О.С.

Приложение:

ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 1 септемврий 1926 г.

Хелмира, сестрице моя!

Благославяй душе моя Господа и не забравяй всичките Му благодеяния. Всяко дихание да хвали Господа!

Благодаря на Господа и Учителя за всички радости, които ни даде през събора. Сред тия радости, в мен се яви подтикът да Ви поднеса като дар за всичко току-що преживяно, Вашето мило име. Желая да Ви донесе ония радости, които ще отговарят на трептенията всред които е създадено. Знайте, че с него Ви е назовал сам Учителя, а само една от неговите букви е прибавена от мен. Ако Вие го нашепвате с нежността с която аз върша това, то ще Ви носи спокойствие, мир и радост във всички трудни моменти на живота.

Това което Вам поръчах, върших и аз през събора. Обаче, за сега ще Ви съобщя само впечатленията си от третия съборен ден:

„Помислих, че днес ще остана само с някои мисли от беседата на Учителя. Той каза: „Ще познаеш кой те люби, в ония случаи в живота, когато ти упрекваш себе си, че си лош - тогава той те уговаря в обратното, че си добър. Също, когато в други случай говориш добро за себе си -той потвърждава това.” Казвам, че помислих какво ще остана само с тия впечатления, но ето че движейки се из бивака, налучих една значителна група братя и сестри, да слушат един импровизиран концерт. Колко много се зарадвах, че ние разполагаме вече с толкова сили, готови да изнесат нещо ценно из областта на изкуството! Колко много и Вие се радвахте, че след Вас - ранното пролетно цвете, видяхте около Вас да никнат и нови такива, всяко по видът си. Господ да благослови творчеството на всички ви! Как прелестен бе със своите живи цветове стихове, братът Боян Планински, който пееше за своето пробуждане! А Вашата едноименница, която в противовес на неговата тъга, обливаше с надежда всички души, поглъщащи трепетно родната поезия! Но Вие, Вие, макар да скромничахте, за мен бяхте пак най-милата поетеса. С трепет чакам часът, в който ще слушам духовните Ваши излияния.”

Какво ще кажете? Задоволява ли Ви тоя начин на общение между нас? Чувствувате ли още тази необходимост, да споделяте с мен Вашите съкровени тайни, за които сте ми тъй мила? Макар че Духът не ни отговори, по начина който очаквахме, обаче можем да сме уверени, че Учителят мълком работи, въпросите ни ще се разрешат. (Причините за замълчаването случайно ми станаха известни, при случай може да Ви ги съобща). Най-после и сами ще се явите лично при Него, стига това да е нужно.

Чувствувате ли се достатъчно силна с придобитото спокойствие? Колко силно е желанието ми, придобитото в този събор да Ви е донесло онова „вътрешно внушение”, за което Учителя завчера ни говори. Намирате ли сили да поддържате това Ваше спокойно състояние, чрез изолираността която си наложихте, още известно време? Това бих Ви препоръчала като нещо важно за изпита, който Ви предстои. Съобщете ми скоро ли ще се явите, защото ще Ви пиша за някои належащи условия, които трябва да изпълните, в свръзка с благополучния изход.

Пишете ми по същия начин. Ще чакам отговора от 4 до 7-того.

Отправям Ви моите благопожелания за всичко добро в живота.

В.В.

Добринка.

20 СЕПТЕМВРИЙ 1926 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА:

20 септемврий 1926 г.

Колко сте жестока за мен сега! Получих писмата Ви, прочетох ги и се ужасих от това що ми говорите. Значи според вас, аз съм робиня на любовта и че Вие считате, че всичко между мен и него е свършено и поставяте „точка” с такова увереност, като че ли всичко е свършено. Можете ли още да ме обичате, ако Ви кажа, че още го обичам и ще го обичам винаги. А хубаво ли е, ако той почнеше да ме „гощава” и удостоява с разни „почести”? Защото колко безчислени са тия, които падат благодарение на гощавките от своите любими. Мислите ли, че ще ме спасите от него, като ми внушавате да го напусна, като в сърцето ми остава живия корен, който пуска нови издънки и който не мисли да умира, защото не му били дали да се „навечеря”. Може би природата ме учи на нещо. Колко пъти заварвам на вечеря моя съученик, но и той знаяйки моята оскъдност също не ме е поканвал да се нахраня. Отличните благоухания що идват от горните етажи у дома също ме възпитават. Нека е Волята Божия! Задачите трябва да се учат.

Мислите ли, че като приемам от Вас известни суми не страдам ужасно! О, аз съм уверена, че ще ги възвърна умножени. Той има и добри черти.

Виждам ги само аз, която безумно го обичам. Възпитанието му е друго, разбирам. Културата му. Няма възпитание в християнска добродетел, но зная ли аз Божия план? Може би и за него идва нова „школа”, дето ще го учат повече да се вглежда в нуждите на другите. Една девойка имаше нужда от зимно палто и ме помоли да му предложа едно пъстро килимче. Той заплати богато и го взе, за мой хатър го взе, защото аз го молех. Слугинята му чрез мен помоли за повишение и за мой хатър, от 600 лв. й покачи на хиляда. Не би ли дал и мене ако поискам. О, да. Но тъй е възпитан, да му искат, да го молят, а сам по своя вътрешна инициатива е още глух.

Обичам го, каквото и да мислите за него. Да, зелен е в това отношение; той не знае българската действителност, нито нашите закони в школата, нито неумолимия закон в сърцето ми и ето що ми предложи, горкия: Да живея при него. Ще уча, ще се издигам край него и той ще посреща всичките ми нужди. Не зная как избягах от него. Три дни след това го срещах из гората и го избягвах. Той стои след мене и ме гледа. Бягам и ще бягам, дордето не остане около мене нито лъх от черна нужда и посърнал вид.

Казвате, че Жечо има хубава аура. Напразно, щом като не го обичам. Той има добри качества. О, ако той ме познаваше преди години по-добре, нямаше да хвърли върху ми онзи черен колан под Мусаленските езера. Тогава тъй щях да го обичам! Нямаше да се отделя от него, щях да целувам със сълзи ръцете му, но той нито ме виждаше тогава, увлечен в други спътници - мамини хубави галени и писани. Той ми е добър съученик, бих рекла, ако това му е достатъчно хубаво, но нищо, нищо друго - никога, макар че Вие тъй го харесвате.

Питате ме и за брат Боев. Господи, где да намеря думи да се похваля от него. Огън, буря е той. Но огън, който стопля помръзнал пътник, разпалва мъждеюща главня в потъмнелия мозък. Буря, която едничка разгонва моите умствени облаци, и прави и по моето небе понявга да блещукат звезди, понявга и топло слънце да засияй.

Сънувах сън за Учителя. До една ограда соще много други несретници ядяхме хляб и сол. Той изпрати до нас един бял войник да ме извика. От всички окаяници, извика само мене. Отдалече Учителят ме погледна. Този поглед беше велик зов на Духа, по-велик от всяко земно слово.

Хазаинът пак иска стаята ми. О, колко нежелателно е това известие за мен. В безизходност съм. Злата съдба иска да ме постави под „закрилата" на Colombo, но това ме изпълва с мрачни предчувствия. Скърб пълни сърцето ми. Трябва да чета усилено за изпит, като че Ли дишането ми е спряло и едвам поемам дъх.

О.С.

Приложение:

ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 8 септемврий 1926 г.

Хелмира, сестрице мила.

Бог, който е богат в милост, за голямата си любов, с която ни възлюби, като бяхме мъртви в престъпленията, оживи ни наедно с Христа.

Ефес. 2; 4-5.

Много Ви благодаря за последното обширно писмо, с което споделяте с мен преживяванията Ви от събора. Всичко това Ви прави все по-мила и по-мила за мен и също като Вас мога да кажа, че единната радост в живота ми, това е общението ми с Вас; тъй че като продължаваме кореспонденцията си, ще поддържаме взаимно тия радости. Ще живеем при това с надеждата, че Господ ще замени този начин на общение с по-съвършения, който за сега не ни е достъпен.

Изненада е за мен комбинациите, които сте получили от Вашето име. Вярно е, че в него има много вложено - цял период от живота Ви - то ще еволира заедно с Вас.

Беше въпроса да Ви кажа какво трябва да правите през време на изпита. Писахте ми по-рано, че миналата година сте имали на разположението книгата „Лъчите”, чиято помощ силно сте почувствували. Още тогава, този пасаж на Вашето писмо ми направи впечатление с две неща. Първото е, че този Жечо, който Ви е дал „Лъчите”, непременно трябва да е от братството, а ето, Вие даже не го наричате „брат”; или ще кажете може би, че отношенията Ви с него не изискват това обръщение! Вярно е, и Писанието някъде твърди: „Има приятел по-близък и от брат.” Но, ето че тези думи търпят широко тълкувание, за какъв брат и приятел се говори.

Второ, което ми обърна внимание, това е че брат Жечо е търсил „любовното Ви благоволение”. Но това значи, че и той е парнат от огъня, който накара да страдаме и Вие, и аз, и Александър, па и много други. Това ново обстоятелство ми откри редица усложнения в лабиринта, в който сте се озовали. То, едновременно усложнява и улеснява разрешението на малките и големи въпроси. Трябваше да направя известни проучвания за лицата, с които общите в свръзка с училището, и действително се натъкнах на доста интересни работи. Близкото бъдаще ще покаже, как Господ ще използува за добро всичко във Вашият път. Все пак, мен ми стана драго, когато една ранна юлска утрин Ви видях седнали с брат Жечо сред „Изгрева” да четете нещо, потопени в аурата на Учителя, която изпълва това свято място. Оградени бяхте с едно виолетово сияние и прекрасно се откройвахте на зеления фон. Да, това бе една от рядко красивите картини, които съм съзерцавала в живота си.

Сега, на думата си. Нищо по-лесно от това, да имаме услугите на влюбените в нас! Прочее, като наближи изпита, по някой начин поискайте от брат Жечо „Лъчите”; вярно сте схванали, че от тях излиза сила. Това е едно от силните оръжия, които Учителят е дал на учениците си". Книжката дръжте във възможната най-голяма близост до Вас, през време на изпитването. Под нейното благотворно влияние ще бъдете както Вие, така и тия, които Ви изпитват.

Второто нещо, което да спазите, това е да бъдете благи и коректни с изпитните комисии. За материала по който ще Ви изпитват не говоря, защото вярвам, че сте подготвили всичко потребно.

Най-после, предварително се явете при Учителя чието благословение ще Ви бъде най-ценно, тъй като то ще Ви свърже с Бога...

Както Ви казах по-горе, трябваше да направя някои проучвания в свръзка с Вашето училище. Натъкнах се на интересния Ваш преподавател, брат Боев. Ами че той е живо олицетворение на човек, положил душата си за жадните за наука! И всичко това без никакъв стремеж за материални облаги, макар че сам живее едва ли не в оскъдност. Възхитително! Да Ви призная, и двамата тия братя, съставляват за мен интерес. Моля Ви да ми опишете по някои от добрите им качества, така както сте ги Вие наблюдавали. Подобно нещо ще Ви поискам и за други още някои братя и сестри, но това по-късно, тъй като ще съставлява предмет на една духовна работа, която с Вас трябва да предприемем.

Приключвам, макар че има много да Ви пиша. Писмото ми, което ще получите след изпита, ще посветя за отношенията Ви с А., тъй като това което ми описахте в последното Ви писмо, хвърля за самата Вас изобилна светлина, какво трябва да бъде новото Ви поведение.

В живота има един велик закон, който всички трябва да разберем и приложиме: Това, което желаем да имаме, трябва със собствен труд да създадеме!

Вие сте на правия път, понеже поглеждате вече и на по-малките от Вас - на тия „нищи духом”, каквито и аз открих през събора, било в описаното от Вас бедно братско семейство, било в безименните творители на блага в братството. Дерзайте! От това гледище, според горният закон, не е чудно, Александър за Вас да е образеца, който да Ви напомни идеала що сама следва да пресъздадете. Ще трябва да положите ред усилия за работа върху някоя душа и в нея да отгледате качествата, намерени у Александър и които тъй Ви се нравят. Господ ще Ви помага и ще възрасти тия качества. Само тогава с право ще имате един другар, който никой не ще Ви отнеме. (Пропуснах в моя отчет да Ви кажа, че когато се явих при Учителя, Той обясни още, че трябва да любим само това, което никой не може да ни отнеме.)

Имате и моите благопожелания за успешен изпит, тъй че идната година да сте в седми клас, придобила покрай земното и небесно знание.

Докато сте заети с изпита не ми отговаряйте. Все пак, ако имате да ми явите нещо важно и бързо, ще очаквам от 12-того нататък.

Привет и сестринска целувка на милата ми сестра.

В. В. :

Добринка

Приложение:

ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 14 септемврий 1926 г.

Хелмира, сестрице !

„Когато някой каже „унизих се”, тогава е във възвишение.”

Писанието.

Пристъпвам към изпълнение даденото Ви обещание, да Ви пиша за отношенията Ви с А... Върша това в кратко, тъй като в току-що изминатите дни, духом схващам, че сте разрешили окончателно тоя въпрос. Да бъдеш ученик и да се подвизаваш духовно, ще рече бързо да се справяш с въпросите на живота и непрестанно да се движиш по пътя на най-малкото съпротивление. Помощта що се дава на ученика в тия случаи се изразява в доброто осветяване на пътя, а ученика сам избира къде да върви. Благословение е, когато както Вас, той избира тесния път що води към живот!

Казах, че ще Ви пиша на кратко, като подробностите ще съставляват един ден материал за нашите спомени. През тия дни, не само Вие, но и аз преживях особна криза, сред която душата ми непрестанно се изливаше в следната молба:

„Господи, една сестра имам - Хелмира! На Теб я предадох, Ти я пази и упъти към светлината!” Колко ще се радвам, като чуя от Вас как прекарахте благополучно този важен завой на Вашия живот!

Чета и препрочитам последните страници на съборното Ви писмо и виждам колко Господ Ви смирява, за да Ви възвиси! А... е чужденец, но как сполучливо е приложил спрямо вас българската поговорка „Сит на гладен не вярва”! Само една „робиня на любовта” може да понесе подобни обноски: любимият да се весели, а ние да го очакваме! Или това се оправдава от непонятните нам аристократически маниери. Все пак, Вие трябва да благодарите за тия постъпки, които са показател какво би било неговото бъдаще поведение към Вас, ако се обвържехте с него. Считам, че Вие собственоръчно се освободихте от тия фатални връзки и турям точка. Иначе, би трябвало да Ви описвам един път на мрак и тъмнота, за който болезнено ми е даже да мисля. Неизказано се радвам, че Ви виждам веч на другия чист и светъл път. Смело мога да твърдя това, според един сън, който имах за Вас през м. май т.г., а той определяше срока за общението Ви с А..., като последния изтичаше тия дни. Този сън беше следния: Вървяхме с Вас през един град и ето, сред една от улиците имаше набрана снежна вода, със сняг който още се топеше. Вие се спуснахте и едно след друго изпихте 3 и половина чаши. Напразни бяха моите увещания да не пиете от тази вода. Вие ми отвръщахте, че снежната вода е най-чиста химически и затова я пиете! А кой Ви бе заслепил, та не виждахте нейното замърсяване и че е изпълнена с прах? Тогава си отгатнах, че ще сте в плен около 3 месеца. Това време изтече нали? О, нека Господи, сестра ми Хелмира да е в бъдаще свободна Твоя служителка и ученичка!

По тия въпроси имам отбелязани мисли, които в последствие ще видя дали е нужно да Ви пиша по тях. Може би, вместо това повече ще е полезно да се занимаем с оная духовна работа, за която преди Ви загатнах.

Сега, очаквам да ми опишете как преживяхте през тия няколко дни, в които едновременно имахте да се справите и с духовни, и светски изпити. Също и по ония въпроси, които зачеквам в последното си писмо от 7-того.

Срещнахте ли се с Учителя и какво Ви Той каза по изпита. Вярвам ще ме посветите във всичко, което и на мен би било полезно.

Желателно е да ми опишете и някои Ваши забележителни сънища, от сегашно или по-отдавнашно време, които да хвърлят една светлина във Вашия живот. Спомням си, че ми казахте за известни страшни сънища, които Ви плашат нощем. Ако те се случват пак, мисля да Ви съобщя едно предпазително средство, дадено от Учителя преди много години и което струва ми се е известно на малцина.

Ще очаквам отговора Ви към 17-того.

Привет и сестринска целувка на милата ми сестра.

В. В.:

Добринка.

27 СЕПТЕМВРИЙ 1926 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА:

27 септемврий 1926 г.

Мила Добринке,

С ужас ме изпълни писмото Ви от 22 септемврий. И макар че получих и други след това, които приличат на тихо слънчево време след буря и гърмотевици, все пак съм под впечатление на първото и тръпки лазят по жилите ми от него.

Тъй ли ме мислите слабоволна, че ще приема наистина нечестна робиня да стана някому, та дори и на един италиански граф. Не помислихте ли за Великата школа в която се уча? Не знаете ли, че над всичко в света обичам Бога и Учителя, и макар че обичам Colombo, дори да умра от мъка, аз ще остана вярна на принципите и законите на Бялото Братство. По-добре сетна сиромахкиня, бедна и отритната от доволния свят, но любимка на Бога. Една усмивка на Учителя струва хиляди пъти повече, отколкото милувките на преходното щастие и удоволствие.

Схващам от Вас, че искате да ме приближите към съученика ми, а това ми е противно. Там е всичката ми болка и затова тъй силно извиках. Не го обичам! Няма в сърцето ми никак място за него, макар че служи на Моя Бог, макар че ме обича. Какво да правя? Ако аз съм му сторила в миналото добро, защо той не го прояви още от начало. А че той дълго от преди ме е познавал, срещал, а с нищо не е проявил каквото и да е внимание, съчувствие, напротив. Когато, аз щом срещнах моят Colombo, веднага трепнах, обикнах го, както никого преди туй; светът се преобрази за мен и в душата ми запяха хиляди струни.

Казвате и то обидно за мен, че имам некрасиво лице и хубаво тяло. Божия работа е това. Чудя се как тялото ми се е запазило хубаво, въпреки мизерията и труда. Никак не се чудя за това що откривате в лицето ми - ужасните страдания са оставили отпечатък върху чертите ми, но все пак, ако и да съм некрасива, все пак лицето ми е приветливо и мило, и Colombo хиляди пъти галейки ме ми е проронвал сладки слова: Du bist hubsch, sogar so sehr. [(нем.) Ти си красива, дори толкова много.] Такива думи казва този, който обича. И за Colombo Учителят не се изказа добре, някои не го харесват, чудят се как го обичам тъй некрасив и изгорял от слънцето, но я да питат мене. Чудесен рицар е в очите ми - чаровна усмивка, детски поглед, кадифен глас, бели длани, които галят, сладко целуват посивялата ми коса. Нека си е той богат и аз сиромашка. Това е божествено дори. Нима Бог така не притиска на гръд грешната човешка душа? Или ще речете - преувеличено е. Може би. Така мисля аз.

Е добре, не е ли вярно, че разрушавате моето щастие; не Вие, но Школата съвокупно. Че в нищо няма щастие - разбирам Ви. Но тогава целият живот не се ли обезсмисля. И любов, и семейство, и общество, и държава. Тогава всичко е празна работа, вятър, сянка.

Аз не съм философка. И не съм привърженица на крайния аскетизъм. Когато обичам Colombo и усещам до бузата ми туптящото му сърце, милвайки косите ми, бузите ми, чини ми се, че съм Любимка на Бога. Грехота ли е? Кумир ли е това? Но когато се отдалечава той, когато дълго време не го виждам и зная, че той е под знака на друго присъствие, тогава се чувствувам злощастна и чини ми се, че никой не ме обича.

Веднъж той дойде. Той ме гали и целува. Аз ридах от щастие върху гърдите му и той всяка сълза глътна с устните си. На другия ден имаше да се мие братския салон на „Оборище”. Щяхме да работим 6 души. Наредено било, работата да почне след 6 часа вечерта, пък аз съм разбрала - сутринта. Но, чаках ли ги? Върнах ли се? - Не. Сама свърших работата за шестима. Като измих после и галерията, и прозорците, и тротоара и - отходните места. Не обядвах целия ден. Когато вечерта си тръгнах, на вратата срещнах дежурните. Те носеха кофи, четки, бърсалки. Що благословии приех от тях. Това се дължеше на Colombo. На милувките които ми даде, на дивната радост що събуди в мен.

[О.С.]

Приложение;

ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 22 септември 1926 г.

Хелмира, сестрице моя !

„Уверен съм в това, че онзи който е наченал във вас доброто дело, ще го свърши даже до денят Ис. Христ.”

Филип. 17; 6.

„Със скъпа цена сте изкупени !”

Многоочакваното Ваше писмо получих своевременно. В недоумение съм на що да обърна внимание, дали на упреците които ми отправяте, или на добрите възпоменания, що все пак греят във Вашата душа. Прибързано заключавате, че само разрушение се внася във Вас; мисля че Ви се посочи пътя, по който ще трябва да градите.

Повече щастие имахме в ония дни, когато Ви наричах ,Добра госпожице”, а и Вие не бяхте ме открили „между сестрите, които за сега се ползуват с вниманието и търпението на Учителя”. Проследвам нашето приятелство и виждам как почнахме от висотата на Мусалла, във всяко писмо слизахме и слизахме, докато днес стигнахме полето. Ще кажем, че до тук е било човешкото, а сега да предоставим Божественото да се прояви. Имах всякога за принцип да Ви оставям сама да направлявате стъпките си, тъй че и сега имате тази свобода. Казвам: Свободни сте да приемете предлаганата от А... работа, макар че постъпката му е продиктувана от чувствата му към Вас. Обичайте го и Господ да Ви закриля и благославя. Щом не приемате свободата, която моята ръка би Ви доставила, приемете помощта на А..., но считам за нужно да Ви кажа, че през всичкото време, когато ще „служите” у А... бъдете разумна, владайте Вашите чувства, под чийто устрем искате да се поставите. Изживейте с него това що съдбата ви е отредила, а след това каквото Господ даде! Все ще се намери една душа да плати и тогава за Вас. Желая, ръката на А..., която ще Ви помага, да е тъй благословена, както на други, които са Ви помагали! Едно е важно, дружбата Ви с него и в бъдаще да остане „дружба на една добродетелна жена с един учен мъж.”

Няма що, заставяте ме да Ви опиша опасността на която се излагате.

А... преди всичко е мъж, той покрай некрасивото Ви лице и мила душа, открива във Вас хубаво тяло и използвайки Вашите чувства, ще се стреми да Ви направи своя метреса. В противовес, трябва да знаете, че Вие можете да бъдете само негова законна жена и то когато го видите, че е дошъл „да служи на Вашия Бог”. И така, ще можем ли да видим А... в братството, а Вас - негова „мила женица”? Мисля, че това е жестокост -когато съдбата Ви изправи пред подобна дилема, а не досегашните мисли, които споделях с моята сестра Хелмира.

Виждате как лесно и от еднаж се разрешиха въпросите? Жестокостта ни винаги остава надмината от нашето великодушие.

През времето, когато ще считате, че щастието Ви е намерило, спомняйте си това което сме си казали, поглеждайте и на по-малките от Вас. Ако намирате за нужно, работете върху едного от тия що Ви обичат и създайте един нов Александър; както Ви казах, един ден той ще Ви е нужен. Мога от сега да Ви уверя, че А... няма да остане вечно при Вас и затова ще трябва с някого да го замените, когато дойде този фатален час на раздяла.

Да обичаме Учителя, въпреки видимото несъдействие от Негова страна; да пазим за Него свещени мисли, защото само тогава работите ни ще се уреждат.

С радост бих приела поканата Ви да ви посетя, но ето че трябва да остана скрита и в бъдаще. Предчувствувам, че пак ще Ви съм нужна, а моята помощ ще е ефикасна, когато е отправена от неизвестност!

Господ да Ви подкрепя в пътя що поемате, а на мен да даде търпение да дочакам разрешението и на моя въпрос. Знайте, че и Вие, и аз имаме съответни роли в изказани от Учителя пророчества. Безразлично дали се смее „Сарра” или недоумява, тия пророчества се изпълняват!

Предлагам в бъдаще да имаме определи дати, в които да разменяме писма с Вас, разбира се когато чувствувате нужда от това. Вие ми пишете от 1 - 5 число на месеца, а аз от 15 - 20.

Сега, нека моята сестра Хелмира приеме уверенията ми, че и за напред оставам на нейно разположение: от сега нататък само великодушие да очаква от мен. Обичам я, защото такава е задачата ми. Ще й помагам, за да ме и тя обикне.

В. В. Добринка.

Приложение:

ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 26 септемврий 1926 г.

Хелмира, душо многострадална, сестрице мила и скъпоценна !

Пиша Ви, въпреки че срока ми е далеч! Час по-скоро трябва да Ви кажа „Простете за строгото ми писмо”; принудена бях да Ви го отправя като тълкувателка на Вашата съдба. Какво да правя, когато истината бе това и Вие поискахте да Ви я кажа? Действително там се сложиха горчиви слова изпод моята ръка, чета ги и се чудя с що да облекча състоянието на моята мила сестра Хелмира! Нейното свободолюбив не иска да й помогна по досегашния начин, единственото средство остава да й се изявя, но ето че това би турило нова преграда между нас. О, ако бих била уверена, че сестра ми Хелмира ще запази към мен това поведение на пълно доверие, както в разменените ни писма, с радост бих я повикала на високите Витошки върхове, дори на Мусалла и бих й открила душата си! И наистина, какво тя би имала да скрие от мен, или да ми разкаже в повече? Нали и мен са известни неща, които не ми са казани и които не съм изказала. Но за мен е важно да имам нейното приятелство, макар и изразено в писма! Ето защо, когато сестра ми Хелмира почувствува, че е готова да ме обича при всевъзможни обстоятелства, тогава ще й се изявя. Тогава няма да се боите нито от Вашия хазяин, нито от когото и да било, защото с най-голяма приятност ще Ви взема да живеете при мен. Ще имате тогава пак тъй волен живот както сега, само че ще бъдем събрани две еднакво самотни души, да живеем и се учим заедно да служим на Бога, да Го обичаме; като служиме на нашите ближни, ще си послужиме една друга и ще се обичаме със съвършената Божия любов.

За да парирам упрека Ви, че всичко Ви се отнема, без да Ви се даде нещо ново, ще забележа, че Вий още не сте изслушали проектите ми до край. Тепърво имах да Ви съобща проекти, които щяха да съставляват нашето творчество. Вие добре ми забелязвате, че желаете да се свържете с оня що се "зове „верен и истинен”. Моят позив в случая е, че като се държите здраво за Бога и Учителя, пак обикнете една душа от тия що Ви обичат и в последствие ще видите радостните последствия.

Сега, Вам предстои да влезете в нов подем и пак ще просияе лицето Ви от благата на духовния подвиг. Заедно с Вас и моята душа ще просияе при видът на радостното Ви лице. Сънят, в който сте видели Учителя да Ви зове има това значение, че Вие трябва да сте близо при Него и всичко друго ще Ви се приложи. Трябва да обърнете внимание на Вашата поезия, а това що ми писахте за липсата на добра дикция, намерила съм един способ който ще Ви съобща да приложите и непременно ще придобиете това качество, за да го прилагате при четене Вашите хубави съчинения. Много още проекти ще се явят и реализират когато работите, а Господ ще благославя и Вас, и мен, за да прилагаме Волята Му.

Бъдете тъй добра и се явете при нашия пощалион и получете оставеното от мен. Това сторете в сряда сутринта. Считайте всичко от Бога изпратено, приемете го с онова смирение, с което Ви се и поднася. Никому сметка няма да давате за нищо! Едно само помнете, че за Вас вече е настъпило времето на по-сносен живот! Виновна ли съм в нещо, че Господ чрез мен благоволява да приглежда Вашите нужди? Изправил ме е на Вашият път да Ви улеснявам, приемайте всичко с благодарност към Твореца и отхвърлете всяка мисъл на упреци подобни на последното Ви писмо. Това ще спомогне спокойно да се отдадете на работа. Продължавайте да търсите някое подходяще занятие за Вас, или пък задоволете се с шиенето, което би Ви се давало. Това що Ви е потребно за преживяване, Господ било чрез мен, било чрез работата, която ще намирате, ще Ви го даде. За всичко на Бога благодарете, а мен обичайте само за добрият пример, що бихте открили в действията ми.

Освен това, умолявам Ви още за едно нещо. С настъпването на зимата Господ иска да Ви гледа не вече в кожухчето облечена, а в едно ново зимно палто. Прочее, посетете някои магазини и вижте да си изберете плат, от който ми предайте една мостра, за да отида и Ви го взема. Запитайте и за цената, която може да бъде до около 450 лв. метъра. Посетете и магазина „Калови & Джуров” - срещу археологическия музей под зданието на „Юнион палас”. Ако си удобрите от техните платове, ще бъде едно улеснение за мен.

Пълно мълчание и благоговение пред Бога и Учителя!

В. В. Добринка.

П.П. Ще очаквам известията Ви още на 30-того и на 1.Х.

Съща.

6 ОКТОМВРИ 1926 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА:

6 октомври 1926 г.

Мила сестра,

Що е приятното сега около мен? - Ученето. Издържан изпит по химия и алгебра. Имам всички училищни пособия - хубави тетрадки и моливи, учебници - тъй им се радвам. Така въоръжена ще почна да се готвя за 7 клас. Приятното е още и това, че Русеви ми са наклонни и тая година да ме оставят у тях. Моята квартира е великолепна за ученик. Сутерен - от стая и кухня с южно изложение към разкошна цветна градина. Там растат плодни дръвчета и най-красивите пролетни, летни и есенни цветя, посадени от изкусен градинар.

Какво размишлявам за Вас? Ето:

1) Зная, че Бог се грижи за своите си, затова казвам - Добринка е сам Бог.

2) Зная, че Той даде своята власт на сина си, затова казвам: Добринка е Христос.

3) Зная, че Бог е принцип, Синът вечно живее като Дух, но и двамата са проявени чрез Учителя. Затова казвам: Добринка - това е Учителя.

Ето Ви цитат - впечатление от първото Ви писмо от 24 март 1925 г.:

29 март 1925 г. неделя

„Получих 500 лв. от някоя непозната жена - Добринка Емануилова. Кой добър Дух й е пошепнал в каква крайна оскъдица се намирам, че тъкмо навреме ми помага!? Навярно, тя е някоя отворена към Бога душа, която е чула моите въздишки, тайни сълзи и ми се притичва на помощ. Писмото, което придружава сумата още повече ме озадачава. Коя ли е тя? Но що мисля? Уверена съм, че зад това чудесно име се крие самата Божия промисъл. Това е Бог.

В тия мъчителни дни аз гладувах. Няколкото сварени картофа съвсем не задоволяват глада ми. - Аз съм забравена! - мислех си, но тия шепнешком изречени думи са чути от някого, някой близко стоящ до мен.

Кой е Този, който невидимо стои до нас и когато страдаме ни помага? Лицето Му не виждаме, а не ни оставя да паднем. Изправя ни на нозете и ни крепи с тихо слово: „Не бой се, Аз съм с тебе!” О, как да Те забравя и как да Те назова Тебе, Всевиждащо око, който от върха на своето величие слизаш чак до нашите мрачни жилища и носиш радостен лъч? Не си ли Ти нашият Истински Верен приятел, когото най-напразно дирим другаде?

Госпожо, не Те познавам, но Ти трябва да си прекрасна. Да не би това да си Ти - моят Ангел от Маришките езера? Тогава Той само ми се усмихна с лек поклон на главата, поглед който възпламени тъжната ми душа и ми донесе вдъхновение. Облечен беше в сребриста броня, що като поток се лееше; като жива трептеше върху Него - косата му друг златен жив поток, който го обгръщаше.

О, чудесно същество, аз ще те викам пак, когато съм в беда!”

Ето Ви моите тогавашни бележки. Нека Ви кажа, че ходих при Учителя. Наистина, щастие за мене са минутите при Него! Като че ли вече не съм жителка на нашата планета и моите страдания избледняват при Него, изчезват, като че ли не са били. Често пъти сгърбена от мъка отивам при Него, едвам шепнещ е гласа ми от мъка, а се връщам радостна, бодра, смела, изпълнена с нова вяра и надежда, храбро вдигнала глава срещу неволите.

Моля, кажете ми нещо върху „дикцията”. Искам да чуя Вашето мнение по въпроса.

За какво мога да бъда и аз полезна нещо за Делото? Готова съм да го извърша, колкото и трудно да е.

Не зная, собствено, Вие коя сте, но аз съм човек. Безсъмнено знаете, че аз имам недостатъци. Навременният жест, който показахте към мен, начина на постъпването Ви, ми вдъхва доверие и затова аз казвам: Водете ме!

С признателност и обич към Вас, оставам с поздрав: Олга.

Приложение:

ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 4 октомври 1926 г.

Хелмира, сестрице моя!

Бъдете тъй добра и се явете в четвъртък „на ранина”, да получите оставения при нозете на пощалиона пакет. Едновременно оставете Вашето писъмце, с което ще ме известите нещо приятно около Вас, а така също ще ми явите откритието Ви относно мен. Това ще е един опит за развитието на Вашата интуиция. Можете даже да ме назовете с три имена:

1) Ще запитате Вашето чувство към мен и ще отбележите едното ми име;

2) Ще запитате разумът Ви и той ще Ви каже второ име;

3) Ще запитате Вашата интуиция, онова най-мощно средство за познание и ще отбележите третото ми име.

Ако трите отговора които ще получите се съгласуват, толкова по-добре.

Освен това, за да си обясня и аз нещо в нашите отношения, моля да бъдете тъй мила и ми опишете Вашите впечатления при получаване най-първото мое писмо до Вас (от 24 март 1925 г.). Вярвам, че все сте записали нещо тогава.

От последното Ви писмо виждам желанието Ви да се определите в един приятен път към Бога. И наистина това Ви решение ми дава спокойствие за Вашето бъдаще. Моят отговор на всичко що ми пишете в него е тоя:

„Има ли нещо по-сладко, мило и съвършено от животът около Учителя?” - Да сме свързани с Него постоянно и ще се уверим един ден, че Той ще ни изведе към истинното щастие!” Знаменателни бяха обясненията Му, дадени в неделя на Изгрева (след закуската); обясних си тогава важният за мен въпрос, който ще ми е желателно да споделя с Вас.

Някои от въпросите, засегнати в последните ми писма Вие оставихте така. Или може би нямате време да пишете повече? Мисля, че е важно за Вас напр. да започнете с опита, който ще Ви донесе придобиването на добра дикция; ако въобще имате това желание, явете ми да Ви съобща моя метод.

Плат вземах 2.60 за да можете направи палтото с по-голяма яка. Добре ще е ако в шиенето и кроитбата Ви помогне някоя опитна сестра шивачка, в случай че не разчитате на собственото Ви изкуство. Също и подплата вземете по-добра. Що се касае за разходите около това, ще мога да Ви улесня към края на този месец. Ако ще бързате да си го ушиете, ще останете може би задължена известно време, а ако не - дочакайте срока, който Ви казах.

Можем ли днес с Вас да кажем, че сме се убедили във верността на оня девиз на Бялото Братство, който тъй често се употребява:

„Няма Любов като Божията Любов -

Само Божията Любов е Любов!”

Нека в бъдаще тия думи придружават нашите писма, а тяхната същност да вложим в живота и отношенията ни към всички.

Задушевен привет от В.В.:

Добринка.

П.П. Ако случайно не разполагате с време, за да ми пишете веднага по-обширно, то накратко ми явете най-необходимото и ми посочете на коя нова дата да очаквам другото Ви писмо.

Съща.

Писмото прикътайте добре, понеже може да престои там някой и други ден

14-15 ОКТОМВРИ 1926 г.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА:

14 октомври 1926 г.

Мила сестро,

Вие, като че съжалявате, че сте почнали работа за мен. Може би Вие започвате да не ме харесвате!! Не зная сега какво мислите за мене, или какво другите мислят за мене. Но на Витоша бях веднъж, аз мислех върху думите на един учен брат, които сърдито отправи към мен. Тогава, мислейки върху това и даже скърбейки, чух внезапно в душата си тих и решителен глас: „Не си толкоз лоша!” Трепнах от тия думи, бодро станах и забравих думите на оскърбителя. Даже Учителят ни съветва, когато имаме внушение, че от нас „човек” няма да стане, тогава: „Ти стисни юмрука си и кажи: Не! От мен човек ще стане!” Тъй си повтарям и аз в час на униние, а отзарана към Витоша ми го потвърди една блестяща синкава звезда, изгряла на небето. Това го потвърди и изгряващото слънце, което голямо и любящо надникна от хоризонта. Насърчиха ме и седемте извора, които изчистих в планината, послах с бели камъчета и освободих сладкия им ромон от тиня и бурени. Ах, какво дълбоко умиление ме обзе, когато цяла изкаляна и измокрена седнах при тях да си почина! Като че ли те протекоха у мен, върху моята „неустроена земя”.

Като че ли те изказват благодарност, кристално чисти, бликащи в обградените и послани с бели камъчета коритца - като че ли те пееха. В тоя миг, стори ми се, че видях една Божествена усмивка. Ридах от радост и моята крива гега ме уподобяваше на Якова, сложил глава върху камъка при Ветил.

Колко беше тихо горе. Не смеех дори да запея. Слушах неземната песен на изворите, птичките и цветята.

По думите Ви разбрах, че моята интуиция ме е излъгала. Тогава върху какво да разчитам в себе си?

Винаги Ви благодаря за помощта. Желая и аз някога да стана като Вас и тайно да помагам на тия, които са в нужда.

Искате да ме вземете да живея при Вас!? Но нали трябва да бъда олицетворена добродетел за това? Имам ли кротост, смирение, послушание? Тогава никога не трябва да споменавам за никакви сиви или бели гълъби!

Благодаря Ви за средството за предпазване. Колко хубаво спах след това? Може би е самовнушение!?

Ето Ви бележките ми от второто Ви писмо:

15 октомври 1926 г.

P.S.

Почнахме усилени учебни занятия. Имаме добри учители. Ето го математикът Георги Радев, физикът Г. Томалевски, естественикът Борис Николов, по немски език Савка Керемедчиева - но где е брат Боев? Той съдържа в себе си всички тях и далеч по-съвършено и по-добре. Не, загубата от брат Боев е незаменима. Той е учител - маг. Мога да кажа: той е прекрасен учител за тъпи ученици като мене. Там е цялата истина и причина за моето възхищение.

Нима няма вече да срещна Гълъба? Горе се чува музика. Всяка мелодия ми напомня за него. Всички птички и всички цветя, всеки изгрев и всеки залез, слънцето, луната и всички звезди изговарят неговото име. Колко хубаво свири някой горе - това е от Шопен. Дали не е Панка Пелишек - тя умее да изтръгва пред нас безсмъртния дух на Шопена, тя е неговата най-добра тълкувателка.

Колко хубаво пише Ст. Ватралски [виж “Изгревът”, т. XXIV, тс. 191-298, сн. 49-50] за Учителя! От сърце благодаря на този автор на статията, който безстрашно застава за великата истина и чрез печата я прави достояние на хиляди читатели.

Моля, достатъчно ли е да поставя и само върху главата си мисловия Пентограм?

Значи, ние се целунахме на сън. Какво значение има всичко това, а също и рисуването?

Приемете моята благодарност.

Ваша X.

Приложение:

ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 10 октомврий 1926 г.

Хелмира, сестрице мила !

Няма любов като Божията Любов !

Не знам как на Вас се стори, но ето че аз почувствувах, като че ли забавих отговора си на последното Ви писмо. Навярно това се дължи, че в малко време много неща преживяваме!

Всеки един от нас е извор, чийто източници се държат от известни същества - обикновени хора в живота, или духове. При съответни постъпки на тия същества, имаме изобилие или намаление на нашите струи. Така е съдбата отредила, че „Белият гълъб" властвува над вашите източници, Вие над тия на известния Ви брат, той - над тия на другиго и т.н. Моментите в които Вие, напр. действувате неблагоприятно, в мен се явява въпроса „Защо се занимавам с моята сестра Хелмира, защо по-скоро не търся пътя към нещастието, за да намеря щастието?” - Но не, душе моя, смело продължи и по нататък по пътя на негласната добродетел! Смисъла на всичко е в жертвата негласна и смирена! Раздавай струите, о, изворе на моята душа и не търси възмездие!

Как смело Вие сте вместили необятното в една орехова черупка! С Името Божие Вие искате да назовете една човешка душа, с името на Учителя Вие отъждествявате Вашата сестра Добринка! В известно отношение, Вашето отгатване е вярно и то до толкова, до колкото моите невинни към Вас постъпки се явяват като истинско благородно дело, което облекчава Вашата съдба.

Чета записките Ви според Вашия дневник и сълзи на благодарност към Всевишния овлажняват моите очи! Същевременно запитвам се кое е важното в случая, това ли че с най-нищожните средства, каквото са днес парите, е дадена възможност на една сестра да преживее няколко време както всички хора? Или пък важна е тайната добродетел на една душа, която сред хилядите хора що са Ви заобикаляли в момента, сама е отгатнала Вашата към Бога молба? О, ако хората днес малко, малко съзнаваха и изпълняваха Христовото поръчение: „Направете си приятели от богатството на неправдата...!”

Около нас всякога има голямо число души, чийто устни ако не молба към Бога, то шепнат думи на разочарование: „Защо живея, защо живея?" И ако въобще ние трябва да просим ясновидството, това трябва да е с оная безкористна цел, да откриваме страждующите души и да им помагаме. Много от тях захапват дулото на револвера, или напиват чашата на смъртта, само защото никой не се докосва до тях да им посочи смисъла на живота, да им отговори: „Живееш за да се учиш, да растеш и познаеш светлината що свети в тъмнината...”

Вие поддържате надеждата да Ви се изявя лично. Вярно е, че едно непосредно общение с Вас за мен би било цяло щастие, но заедно с това, аз ще получа заплатата си тук на Земята и за Небето едва ли ще остане нещо; а нали всички работим за съкровища, които нито молец изяжда, нито крадец отнема! Ето, Хелмира моя, предпочитам да Ви имам в духовния свят, отколкото тук. И сега мога да Ви изброя някои условия, които определят нашето свиждане, но виждам Ви, че едва ли бихте ги възприели, за да ги изпълните. Ако желаете, опитайте се да изброите някои от тях, така както Вие ги схващате и аз ще разбера потребното. Прочее, работете върху себе си и придобивайте смирението, наченки от което вече виждам у Вас и се радвам на Вашия растеж. Стремежа към грандиозното е свойствен на Вашия темперамент, но смиреното служение, застанала на последния ред, ще Ви донесе повече блага.

Няколкото работи, които имаме изоставени слагам на дневен ред. За сега ще Ви съобщя само средството за предпазване, за което по-рано бях Ви загатнала. То се състои в използването силите на Пентограма на Бялото Братство. Може би сте слушали, че той е даден в незавършен вид: Следва да се добавят още тия два кръга:

1. Най-външен: „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи.”

2. Среден кръг: „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своето, за да не погине всеки който вярва в Него, но да има живот вечен.”

3. Следва отбелязания най-вътрешен кръг: „В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа.”

При това Пентограма следва да е снабден с подписа на Учителя, така както е в „Лъчите”, ако сте го забелязали.

Прочее, ще запомните Пентограма в тоя му вид и мислено ще го поставяте на главата си като корона, наместена с отвора върху темето Ви и с върхът нагоре. Тогава мислено ще си прочитате тия три надписа като почнете от най-външния. Употребението на това средство изисква възможната най-голяма чистота и безкористност, защото то има и динамична сила. Вечер, напр., можете да го слагате мислено над леглото Ви (от четирите страни по един) и върховете да се събират горе като покрив. Такава беше знаменитата защита и над нашата градина, в славната оная утрин при откриването на събора тая година, когато бяхме обградени от вън и която Вие тъй мило ми описахте.

Излишно е да Ви предупреждавам, че това ще пазите само за Вас и че ще го употребявате най-внимателно. В бъдаще, ще бъдете тъй добра да споделите с мен получените резултати, а тогава може би ще Ви съобщя и едно по-широко приложение, както и някои опитности с това средство.

В следното ми писмо ще засегна въпроса за дикцията и духовната работа, която ще можем да вършиме с Вас (макар че първото ми предложение в това направление Вие бламирахте).

Сега, на мой ред моля Ви за следното:

Моля да ми съобщите какво имате записано при получаване второто ми писмо.

Как сте в отношенията Ви с „Белия гълъб”, има ли изглед да влезе той в Братството и вижда ли той във Вас сестра? Поетичното име, което сте му дали е възхитително! Желая той действително да е бял гълъб. Ако обичате опишете ми и неговите добри качества, както сторихте това за другите двама братя.

Опишете ми някой Ваш сън напоследък, като се опитате да дадете и тълкуванието му, а и аз ще Ви кажа моето тълкувание.

Ще очаквам отговора Ви на 17-того, като старият пощалион ще оставим на малка почивка и ще използуваме неговото малко братче, отстояще през две в дясно, гледайки към север.

Мили привети от обичащата Ви В. В.

Добринка.

П.П.

Да Ви опиша едно съновидение, което току-що имах за Вас.

Бяхме заедно с Вас в една зала. Присъствующите излязоха и ни оставиха сами. Имахме твърде мил разговор, сред който в моята ръка се намери една перодръжка за писане с мастило и с нея аз прокарах две линии под вашите очи, така както съм ги тук нанесла. [Има рисунка]

Веднага Вашето лице придоби една чудна красота. Вие заприличахте на нашата малка сестра Еленка Сотирова, която вярвам познавате. След това Вие отрихте следите от мастилото, но красотата остана. Ний доближихме лицата си едно до друго и допряхме най-първо челата си, после носовете и устните ни се сляха в мила целувка. Всичко това за мен беше много приятно. Станахме и след това си отидохте.

Намерих се в един храм приспособен за кино. Представляваха българската пиеса „Падането на Одрин”. Публика не забелязах, но видях там една жена, която била майката на горепоменатата наша сестра. Излизам от там и намирам вън наши братя и сестри да разговарят за Вас, че сте паднали от едно голямо здание и сте се убила. От всички само аз знаях, че сте жива и дори ги успокоявах.

Тълкуванието на съня оставам за втори случай, но ще Ви моля бъдете вярна с дадените обещания и внимавайте в като се пазите във всички рисковани предприятия, които започвате.

В проекта който имам да Ви съобща, предвиждам и общението Ви с Белия гълъб.

Съща.

20 ОКТОМВРИ [1926 г.]

Това е VII клас, не е шега работа! Ето ги учебниците, ето ги тетрадките, моливите и гумите. Господи, как ще изкача този нов шеметен връх? Питам се и нося тия хиляди въпроси в сърцето си. Това е символът на вярата, това е целия смисъл на живота ми - да се изкача там - сама, гдето други, подавайки си ръка, помагайки си в едно редовно училище извършват.

Има една малка пролука тази година за мене по физика. Соничка заболя от гърло, изгуби гласа си и напусна гимназията. Сега и тя е частна ученичка като мене. Тя взима уроци по физика от стария способен г-н Колев? Тя ми позволи, а също и той да присъствувам на уроците. Истински физик! Как лесно решава задачите! Аз гледам и се чудя - тъпа и непросветена. А Соничка, този кротък ангел! О, за нея е всичко лесно и разбрано.

ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА:

20 октомври 1926 г.

Мила сестро,

На 16-ти привързах своето писмо на новия пощальон - друго дръвце - малко по-доле от стария. Жалко, ако някой го е взел. Не бива чуждо око още да надниква в нашата тайна. Имам да шия доста тия дни. Затова няма да Ви пиша дълго писмо.

Да, той е заминал за дълга отпуска. Сънувах снощи голям кръст на небето. Всичките му линии бяха образувани от големи светещи слънца. Те бяха леки и крилати, и тихо се носеха по небесната шир. Закрих очите си да не гледам, защото този символ винаги ми носи страдания.

Друго чудо! Мама изпратила за мене сто динара от Цариброд. Не вярвах на очите си! Че тя само се подиграваше до сега с моето учене! Това прилича на голямо възкресение!

На връщане от Витоша настигнах едно момиче с подута ръка.

Приемете моя поздрав.

Ваша О. Хелм.

Приложение:

ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 21 октомврий 1926 г.

Хелмира! Душе мила и скъпоценна!

Бързам да Ви уведомя, че получих снощи писмото Ви в салона, а също и това, че намерих непокътнато и това, което сте оставили на Изгрев. За всичко, за всичко Ви благодаря от душа! За отплата нито Вие, нито аз трябва да говорим. Това е случай на градеж, твори се между нас приятелство, братство, сестринство. Господ да възрастява доброто в нас.

Допълнително ще Ви пиша подробно по всички въпроси, които сме зачекнали. Сега ще Ви кажа, че с получаване тия две Ваши писма почувствувах това, което се зове истинска радост. Вярно е, че предполагах като Ви се откривам какво аз съм нещо отделно от Учителя, Вие ще се скриете; без това да се бе случило, скърбях само от мисълта, че ще Ви загубя. Но ето, моята искреност към Вас е възнаградена от Небото - това бе един от жестовете ми, с които предпочетох нещастието, за да дойде щастието.

Щом кореспонденцията за нас е нещо така сладко, можете да си представите насладата що би ни се дала от непосредното общение. Нека предоставим това на Бога и търпеливо да дочакаме тоя мил период от нашия живот.

Радвам се заедно с Вас, че сте получили един признак на майчинско сърце, проявил се от страна на Вашата майка. В скоро време и аз ще Ви изпратя обещаното, за да стане палтото Ви колкото е възможно по-красиво.

Радва ме и това що ми пишете за училището Ви. Дерзайте! Бъдете мили с учителите Ви, съучениците, а също и с моя любимец.

Особно ми е драго, че сте изпитали силата на Пентаграма. Вечер ще е достатъчно даже, ако поставяте само един над главата Ви, а онова е за особни случаи, когато чувствувате опасност.

Вам и на всички, които се подвизават в Истината, моите благопожелания.

Добринка.

П.П. Сънищата, които ми съобщавате обясняват почти всичко за отношенията Ви с брат А... Следния път ще се спра върху тях.

Съща.

24 ОКТОМВРИ 1926 г.

Километрично писмо от Добринка. С каква леснота тя ме „възпитава”, разгатва всичките ми проблеми, тълкува всичките ми сънища и то все тегли чергата към Ж. Чудя се какво да й отговоря! Добротата й проявена към мен тъй навреме ми внушава дълбока почит. Но задачата, която ми възлага към Ж., ме ожесточава и не мога да предприема нищо. Поставя ме като „централна” личност, като че ли с това да утоли моето познато ней честолюбие. Не, не желая да бъда никъде централна личност. Виждам в школата подобни прояви, доста им се нагледахме; обичам да съм по в края. Колкото за дикцията, ще има да ме извини тя. Дикцията е резултат не само на дарба и упражнения, а на самоувереност. Дарба не ми липсва, защото не може този, който пише поезия да не знае как да прочете поне своите творби. Мен ми липсва самоувереност. Защото нали влезнах все между „големи”, все учени и аз се чувствувах, и продължавам да се чувствувам малка и боязлива да изнасям своите творби, колкото и хубави да са. Помня как Будевска изнесе в театъра „Дриничка” - моята нежна повест за черногорчето, но Будевска - просто не вярвах на ушите си, че то е моя творба. Или Казакова - моята „Марина Магдалина”. Да, това са артистки, които умеят да се вживяват напълно в творението и да ги изнесат като свое.

Чух веднъж знаменитата наша поетеса М.Б. как изнесе едно свое стихотворение. Разказваше нещо за едно цвете, за поточе. Не беше кой знае какво нещо по съдържание, може би тя имаше гениални творби, но така го изказа, като че ли кой знае каква тайна разкриваше, какво чудо показваше на света. Гласа й беше плачлив, а че тъй ли говори в същност - не.

Аз вярвам в силите си. Полека лека, ще завоювам себе си, ще пламне ярко моята факла.

Чудно нещо! Добринка хем казва, че е обикновена човешка душа, хем си приписва Божествен атрибут да разхубавява лицата на другите със своето общение. Значи тя се крие. Значи тя не е тъй обикновена, както се представя. Но трябва да й отговоря. Кипя от гняв, че всякъде покрай мене поставя като гарнитура и Ж. Но ще се въздържам да й пиша това, защото не искам да я наскърбявам. Виновна ли съм, че ми е противен? Нито си приписвам особена добродетел, че обичам Colombo.

Прочетох Дантевия „Ад”. Той ще ми трябва в училището. Очарована съм от стил и формата! Прекрасен гений на словото. Кой знае каква наслада е да го четеш на италиански. Но и на руски е прекрасен. Мрачен е духа, що вее от него. Духът на средните векове - назадничавост, война на страсти, зло, лудории, ужас.

Като затворих книгата, приклопила очи в размишление, нещо чудно трепна в гърдите ми - да напиша нещо подобно, но светло, възвисяващо, което да издига погледа нагоре. Каква безумна идея! Да не съм луда! Аз? Но и сега като записвам тия редове, споменът за това живо чувство у мен е пресен. Като че малка птичка проби с клюна си твърда черупка и подаде главица.

Седя и сега и се чудя на тая глупава идея; глупава, че се ражда в мен, а не в някоя гениална душа.

Приложение:

ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА:

София, 23 октомврий 1926 г.

Хелмира, сестрице моя!

Само Божията Любов е Любов!

„Които чакат Господа ще подновят силата си,

ще възлезат с крила като орел, ще тичат и

не ще се утрудят, ще ходят и не ще умалеят!”

Исайа 40; 31.

От досегашните ми писма, а най-вече от това що Ви писах в последното, Вие вярвам разбрахте, че общението ни е важно и за мен поне толкова, колкото и за Вас! Прочее, искам да Ви обясня кое Ви прави тъй мила за мен. Ако сега за сега, чувствувам по някога вдъхновение, това са случаите, когато сядам да съчинявам писмата си до Вас. Като че ли ме обзема тогава един Дух, нещо различно от самата мен, поставя в действие известни чакри и аз чувствувам щастие от това общение. В последствие чета и препрочитам писаното, също и Вашите отговори, за да се потапям в това неземно щастие. По такъв начин едва ли не всичко е заучено наизуст!

Пристъпвам към тълкуванието на трите сънища, които напоследък си описахме. Ще сторя това най-първо за моя сън, който по един картинен начин ни определя значението на нашето общение. Перодръжката в моята ръка и тегленето на линиите под Вашите очи, това е разменената ни с Вас преписка; красотата в която просия Вашето лице - това е душевната промяна що ще настъпи във Вас. И понеже тази красота бе от една завидна висота, казвам си: колкото е по-красиво лицето на сестра Еленка, толкова и характера на моята Хелмира ще се яви в своята благородна степен. След това нам се показва хода на общението ни: първо ние се опознахме в нашите мисли, второ в нашите чувства и трето ще се опознаем на физическия свят. Мисля, че сега сме вече навлезли в областта на чувствата, нека проявим възможната най-голяма искреност, за да се повече благословим. А след това идва и общението ни във физическия свят, което ще е най-приятно, защото ще обхваща и трите в себе си.

Тук му е мястото да отговоря на запитването Ви как бих Ви вземала да живеете при мен, когато се налага да съм скрита от Вас. Но нали пак от нас зависи всичко? Предполагам, че дотогава и условията ще се изменят. Ето, че това на половина е постигнато, щом Вие тъй мило казвате: „Водете ме, аз искам дружбата Ви, общението с Вас.” Всичко това ме насърчава в приятелството ми с Вас, но все пак казвам - нека още малко работите да се развиват в своя естествен ход. Условията, които Вие се трудите да отгадаете са верни, но трябва не само да се изкажат, а и да се приложат! Така напр. от Ваша страна трябва да направите усилия и известни личности, които днес Ви са неприятни, да Ви станат търпими и даже приятни. Като оставям настрана моя любимец, за когото сте ме предупредили, че отначало още не Ви е привлекателен, мен са известни и други лица, обществото на които Вие не можете да понасяте. И така - усилията Ви трябва да са в това направление. Тези, които Ви са неприятни, към тях ще проявявате обич и любов. Но това да става тъй тихо и неусетно, щото да не разбират от где идват тия добрини. Ако е напр. въпроса за някой брат, аз бих му опрала някоя дреха, зашила някъде нещо скъсано или очистила обущата му; още повече, ако е някой небрежен мой съученик, най-невинното - бих обвила с чиста бяла хартия неговата разхвърлена книга или тетрадка, бих неусетно хубаво изострила грубият му молив. Ето такива невинни обноски градят духовното тяло на човека. Като види такава душа тия внимателни дела, които от невиделица идват, в душата си ще възлюби автора. Стане ли еднаж това, идеята е постигната. Остава да се докоснат „носовете”, да се слеят устните в „целувка”. Ако ли се касае за някоя сестра, ще се приближа мимоходом, ще се потрудя да разбера нейният мир, нейните копнежи и ще я насърча неусетно. И колко още начини живота ни представя, за да си помагаме един другиму, да се оглаждаме и хармонираме? А колко е това необходимо, вярвам че разбрахте от школната лекция в последната сряда - 20-того, когато Учителят буквално каза: „Тия, които не можете да търпите, щом се запътите за рая, ето ги, че те Ви чакат пред райските врата.” Т.е. пътя към щастието е запречен от ония, които ние чувствуваме нетърпими. Погодиме ли се с тях, те стават наши сътрудници.

Ще добавя - не бързайте и внимателно работете в тоя дух. Другите Ви подвизи и добродетели също са ценни и Небото ги благославя.

Сега, да видиме какво говори сънят от Вашето юношество. Хелмира, това е сцена от далечното минало, която в малък епизод Провидението току-що Ви наново показва. В миналото, изоставена от всички, самотна във Вашият път, Вас Ви среща брат А... и може би Ви въвежда в своите чертози. Казвам, това в последните години се повтори, като едно тъй да кажа атавистично явление. Не бяхте ли и сега тъй самотна, изоставена, когато срещнахте „Гълъбът”? Той Ви подари приятелството си „до време”, както сам казва, въпреки общественото различие между Ви. Сега, когато с него може да се каже е изживяна романтичната страна, остава Ви да поддържате официално познанство, а в душата си имайте за него най-мил спомен, който ще допринесе повече за обичта Ви в бъдаще, явили се всички ние колективно пред Твореца. По повод на това ще Ви кажа, че когато еднаж говорех на Учителя за Вас, Той каза: „Наистина, такъв е закона!

Когато обърнеш внимание към някой човек, така става, че всички спират поглед на него." Обясних си тогава, че преди известно време Учителят е решил да обърне внимание върху Вас и ето, явяват се на сцената брат А.. явява се Добринка, явява се брат Ж... Обаче, чие приятелство е ценно? Очевидно това на оня, който за винаги запазва чувството си в потребната интензивност. Ето, днес А... по пътя на разсъдъка идва да заключи, че той не може да бъде за Вас това що Вие желаете. Миналото е позволило може би той да бъде Ваш жених, но ето днес неговото развитие предвижда друго направление от Вашето и Вие... дължите му онова великодушие що той в миналото е към Вас проявил. Отрадно е поне, че е тъй доблестен и благороден да Ви предупреди, че доброто пак е отредено за Вас, но от другаде идва и ще Ви се даде в размер може би равен на тоя що от А... го искахте. Да, паметна е оная петъчна нощ, в която Вие сте изслушали неговото решение! Вие охкахте и зовяхте на помощ, но в това именно се състоеше да изживеете с него отреденото от съдбата. И изживяхте го! Но като че ли в тая нощ и аз съм чула зовът Ви, защото отварям моята паметна книжка и чета: „8.Х.926 г. Часът е 10 и половина. Господи где е сега Хелмира! Вярна ли е тя в своите обещания? На Тебе, Господи, е тя поверена. Постави я под защитата на Твоят Пентаграм. Прекланям колене пред Твоето лице, Господи!” Как Господ извърши защитата си, Вие ми описахте. Но що да сторим, че неговите действия носят болки, които в последствие оценяваме?

В такива важни случаи на живота си, човек да преценява своите постъпки посредством своята вътрешна интуиция. В такива моменти у човека непременно се появява борба и той неволно се опитва да разреши загадката, дори гадайки си чрез Писанието или... Ще е интересно да ми опишете какви състояния преживяхте в навечерието на това важно събитие. Едно радостно възклицание, а ето че след него много охкания и сълзи! Но драго е, че Господ е действувал. Вие страдахте, охкахте и Вашите охкания се ценят от Небото, Бог се интересуваше от Вас. Какво по-хубаво от това!

Последният Ваш сън за кръста, съгласям се с Вас, че е признак на страдание. Но страдание красиво като самия кръст съставен от светли сфери. Самата му форма показва, че ще е от чуждестранен произход (този кръст е въведен в руската църква). По-скоро трябва да приемем, че се отнася за връзките Ви с брат А... и тъгите Ви около раздялата с него. Но пак ще кажа, когато страдаме тогава Господ ни обича и се интересува за нас.

Преминавам към работата, която трябва да извършиме с Вас. Вие, както и аз, желаем да придобием ясновидството. Да приложим едно средство, посочено напоследък от Учителя, което специално за нас наричам:

„Посяване на семенцето”

Идния четвъртък, в 10 часа вечерта, точно по часовника на „Балкан”, ще застанете Вие във Вашата „скришна стаица”, както и аз в моята, ще се концентрираме и ще изговориме това:

„Господи, колко ще е хубаво да ми дадеш като духовна дарба ясновидството, което, обещавам се пред Теб, да ми служи за добро в живота!”

Сториме ли това с всичкия ни сърдечен пламък, ще се помолим една за друга и ще предоставим на Бога да действува. Всичко по повод на това ще го „забравим”, както каза Учителя.

На утринта, може да си представим посеяното изникнало и пак ще кажем: „Колко е хубаво, Господи, че си възрастил в нас семенцето на ясновидството като духовна дарба за моята душа!” С това свършва опита.

Но, Вие знаете вярвам, че пътя към тази дарба минава през интуицията. В придобиването му, ние ще почувствуваме, че сме стигнали до интуицията. Казвам „ние”, защото ето че и аз трябваше цели пет дни да очаквам Вашето последно писмо, макар че няколко пъти минавах край него, за да го видя едва след като ми го посочихте. Ако Вие си спомняте някои неща казани от Учителя по придобиване интуицията, почнете да прилагате и тях при случай, без да бързате, като ги съобщите и на мен да се ползувам. Това което и аз зная, ще Ви го кажа.

Съобщавам Ви и начина, по който мислех да започнете упражненията Ви по дикция. Преди всичко, какво е „дикция” - способност за изразително четене. Моят план е начъртан в малко по-широк замах, нарекох го

„Работа за култура и прогрес”.

Макар, че сега малко са изменени обстоятелствата, но той пак би имал своето приложение. Участвующи в планът ще бъдат: Хелмира, моят любимец, Белият гълъб, една сестра която владее музикален инструмент и един брат знающ някой чужд език. Така избрани братя и сестри, ще трябва еднаж в седмицата да се събирате за час-два на определено място, като всеки ще има да изпълнява една определена работа.

Вие напр., ще бъдете централна личност, около която всички ще се групират, ще направлявате разговора и работата. Вторият по ред изброени по-горе притежава една малка дарба, която ще трябва да доразвива, като почне да я упражнява във Вашата група. Именно, ще му давате да прочита някои ценни литературни съчинения, гласно пред всички Ви. Ще му дадете наставления да влага повече чувство при четенето. Да Ви кажа как открих в него тази способност. Тази година на събора, случайно открих в зародиш онова що се зове приятна дикция при четене. Случих се в една група братя и сестри, гдето нему предложиха да прочете нещо писано във в. „Свобода”, именно едно списание за откриването на събора ни. Резултата от четенето, всички бяха възхитени от казаното там, но една част от доволството се дължеше и на начина по който се прочете. Прочее, изразителното четене се постига, като се спазват няколко неща, целейки се общия принцип „чети така, като че говориш”. До там трябва да стигне човек, че когато някой те слуша от страна, да не разбира четеш или говориш.

Приложението на този план щеше да създаде една среда за брат А..., чрез която той по-лесно би се приближил до Братството. Вие щяхте да го имате по-близко до Вас, а другите братя и сестри също биха се ползували от това занимание.

Но ето сега със заминаването на А..., а при вероятното му завръщане не знам дали би се съгласил на такова едно общение с тази група, остава да пристъпите към приложението му, макар и в ограничен кръг. Все пак за Вас трябва пример на изразително четене, след което и сама ще почнете да се упражнявате. Може да използувате за четене и някои Ваши работи, както и от множеството ония литературни откъслеци, които предполагам, че ще трябва да прочетете в свръзка с училището Ви. Резултата ще покаже как да продължите. Подробностите и въобще възприемането и приложението на планът оставям на Вас лично. Ако Ви са известни и други някои правила от други компетентни лица, свободни сте и тях да прилагате.

Имам да Ви пиша още доста нещо, но днес приключвам с този лист. Бяхте ме запитали относително Вашето име. Права сте като го поставяте на тази висота - да го употребявате по възможност за най-святи случаи. Бях Ви споменала, че то ще еволира наедно с Вас, т.е. ще претърпи известни малко промени, които ще говорят за една възходяща душа. Прочее не бойте се! Употребявайте го във всичките Ви писма до мен. Аз даже мислено отправях напоследък към Вас идеята да го употребите и като Ваш псевдоним; гледам обаче, подписвате в списанието още само с инициала „X”. Сега както е, името Ви е израз на бойка натура, а промените които ще претърпят, ще изразяват повече мекота и нежност. В зависимост от това, което ще се случи наскоро с Вас, ще ви явя новата вариация - тя ще остане тъй да кажа „празничната Ви премяна”, а Хелмира ще цари в излиянията на творчеството Ви за обикновения свят.

Още едно нещо искам да добавя по отношение работата върху характера Ви. Турете си задача да придобиете онова качество, щото кога обсъждате постъпките на някого, да откривате в тях само добрата страна. Нужно Ви е въобще да бъдете повече оптимистка в туй отношение. Трябва да изработвате във Вас оная благосклонност в опрощение човешките постъпки, тъй като това качество ни приближава при Бога. Не е ли Той, който всичко ни опрощава и ни е научил да се молим

„Прости прегрешенията наши, Както и ние прощаваме на нашите длъжници!”

Продължавам по-нататък настоящето, което е предназначено да Ви донесе всички мои мисли и планове за Вашето преобразование. Заедно с това искам да се спра на още един въпрос.

Считайки го за моя нужда, за нужда на Духът, който се проявява между нас, най-после за нужда на Всевишния, осмелявам се да Ви помоля да употребите Вашето благотворно влияние върху моят любимец, т.е. да почнете да го възпитавате. (Ето за последен път го наричам „мой любимец”, макар че с право съм го тъй нарекла. Желая и той да има едно поетично име, което да отговаря на неговите добри душевни качества. Между другото, моля Ви да ми помогнете в избирането на такова име, ето защо заедно с мен посветете част от времето Ви в следващите от идния петък десет дни и вижте какво име бихте ми посочили. Но едно Ви моля, имайте в съображение, че предложеното ще подлежи на удобрение. Ако и аз открия нещо красиво, ще се съветват с Вас.)

Прочее, очаквам че Вие ще ме запитате какво бихте могли да работите върху него, когато го чувствувате тъй отдалечен от Вас. Но ето, че Вие ако удобрите ми метода ми, ще почнете упражнението по четене. Към Вашата дружба в свръзка с училището, сред тия занимания, ето че можете много да извършите. Първата работа, която трябва да го научите, това е сърдечната молитва. Ето, казвам Ви още едно откритие за Вас лично, което Ви предаде душата ми, това е сладкият начин по който изговаряте молитвите. Всякога кога Ви слушам да се молите, душата ми е във възторг. Прочее, опитайте чрез общите Ви молитви да го приучите към общение с Бога чрез молитвата. Той трябва да постигне това, защото еднаж това лято, видях го на Изгрев с каква несигурност водеше наряда една заран. А всеки от нас трябва да бъде приятен Богу с молитвата си.

Ще продължа още малко да Ви говоря за него, рискувайки даже да получа упрек от Вас. Трябва да Ви обясня с какъв „Сатурнов тип” Ви е срещнала съдбата. Благодарение на редица благоприятни влияния и от другите планети, Сатурн в него упражнява възходящо влияние. Тази планета е, която му придава оная устойчивост и в чувствата му към Вас. Спомнете си казаното пак в школната лекция от 20-того, когато Учителя доста поговори и за Сатурн, па и за вашата поетична планета. Сатурновите типове са такива, в които Божествената искра е дълбоко покрита. Не свети, но поразкриеш ли му душата, свети и топли. Възпламени ли се еднаж -дълго време гори.

Така - добре е да заговорвате с него по разни духовни въпроси, върху беседите на Учителя, върху Писанието и всичко онова що в даден момент може да Ви занимава. Едно от ценните качества в такива души е, че в тях има вярност. Те тачат чуждите тайни едва ли не повече от своите. Ето защо, ако Вие един ден се хармонизирате дотолкова, че да споделяте даже и съкровените си мечти, мисля че ще намерите в него много условия за истинска дружба.

Писмото ми е към своя край. Това що Вие току-що преживяхте и преживявате Ви поставя в един момент, който налага една среща, една изповед пред Учителя. Прочее, ще турите в душата си желанието да Му разкажете състоянието си, да поискате благословение в новият път що поемате. Имайте в себе си и писмата, които сме си разменили от август месец насам, тъй като може да поиска и Му прочетете някои интересни пасажи. Според мен, Вие сте в онова състояние, което Той е предвидил отдавна и сега трябва да кажете Нему като на Ваш баща:

„Учителю, Бащице мой! Ако се намери някой да ме избави от това що ме постигна, готова съм да сторя за него, за Господа, това що Вие, Учителю, бихте ми казали!”

Това много пъти си повтаряйте мислено, но добре е да го и изговорите пред Него. Но, пожелайте една среща с Него, като си припомните в колко безбройни случаи Той е бил внимателен към Вас, а и в бъдаще ще бъде такъв.

Правейки Ви това обширно изложение на идеите ми около Вас, оставям Ви напълно свободна да приложите от тях онова, което Ви допада, което имате възможност и което намирате за нужно. Виждам, че по въпроса за дикцията е останала една непълнота. Сестрата, която ще бъда музикантка, предвиждах да посвирва по нещо, а братът - да занимава в това време гостът в разговори или в нужните обяснения. В четенето и Вие ще почнете да участвувате още в най-близките Ви срещи, защото нали това щеше да е целта? - Вие да придобиете изкуството за изразително четене. Ако намирате известни несъвършенства в моя план прося извинение, но знам че самата работа в последствие показва на човека какво да нововъведе.

Преди да приключа, разгръщам още еднаж последното Ви писмо и виждам какво съм отбелязала от описваните там преживявания, за да споделя с Вас в кратко. В пътя Ви към планината Вие сте се наслаждавали от звездата „Сириус”, която тоя сезон краси в ранните утрини южния небосклон. Красива е постъпката Ви с изворите. Това са символи, които вярвам ще се отразят върху някои души, с които Господ Ви среща. Вие нарекохте ли ги на някого? Писаното от Ватралски, действително е едно знамение на времето. В неговата напреднала възраст смелостта що проявява всред общия вой, ще му донесе онова благословение, що едва ли той си представя. Небето се отваря за всекиго що говори истината за Божието дело.

Когато получите писмо от майка Ви, бъдете тъй добра да го споделите с мен. Да не би тя да е научила нещо от Вашия съкровен живот и да иска да Ви се притече на помощ с майчински съвети? Наистина, Вие не сте ми казала, сподели ли сте с други някого освен мене, напр. с Вашите сестри, това що преживявате (говоря за родните Ви сестри). Това не е много важно, но предполагам, че Вие таите всичко в себе си.

Резюмирам онова що очаквам от Вас в идното Ви писмо:

Очаквам описанието на нов някой Ваш сън и извадки от вашия мил дневник.

Как посрещате всичко, що Ви съобщих с настоящето, как изкарахте опита в четвъртък.

Как отива болната? Приложихте ли онова що Ви съобщих?

Също ще очаквам да ми пишете върху всичко що сте мислили и чувствували от това ми писмо.

Казвам си - писах, писах, а ето че много още остава неизказано! А нали това е красивото? Изворите ни всякога да са препълнени и техните нови струи да заместват това що е изтекло и изказано. Простете ми, сестро мила, че моят стил не е всякога тъй гладък както Вашият. При това в мен не е застъпена поетичната дарба, както във Вас и изразите ми имат слаба сила. И така, в четвъртък славният опит, а в неделя ще очаквам писмото Ви. Ако го оставите в събота, внимавайте да не Ви забележат присъствующите на Изгрева. Приемете всичко онова що Ви е потребно в живота, от душата що желае всякога да е с вас при Бога, в Царството Негово.

Ето, дадох Ви всичко що имам „на земята” и на „Небото”.

А Вие давайте на тогова, що Духът Ви посочи! Имате прочее заветът на

В. В. Добринка.

[П.П.] Изглежда, че Вие учите в Салона? Тогава през идната седмица (още в първите дни) ще гледам да Ви оставя продължението на настоящето горе на галерията. Търсете го на прозореца в дъното към левия му край, някоя утрин.

Добре [е] и Вие да почнете и приготовлявате Вашия отговор, за да можете към неделя да го предадете на най-стария ни пощалион на Изгрева. Мястото около него е разчистено и ще е запазено каквото оставите.

От това повече поетично място за сега не ни е дадено да използваме.

Между другото, ще Ви моля идния път да ми изложите записките Ви при получавапе третото мое писмо. Ще бъдете така добра, нали?

В. В. Добринка.

П.П. II. Вярвам, че получихте в изправност пакета, който принудих се да оставя под вратата на салона, тъй като в понеделник вечер не намерих обитателите там и не сполучих да влеза вътре. Но тия, които влизат и излизат там имат моето доверие и вярвам, че са го оправдали.

Д.