Jump to content
Dela

От автора

Recommended Posts

Источникътъ отъ дето съмъ си послужилъ за да из­ложа богомилското учение така подробно въ неговата сѫщность, както съмъ направилъ въ този ми трудъ, сѫ две апокрифни книги на богомилскитѣ Магове отъ срѣднитѣ вѣкове. Тия документи бѣха притежание по наследство на дѣда ми Данчо Глогътъ въ Етрополе. Едната книга бѣше написана съ глаголица, а другата съ турски букви.
Книгата написана съ глаголица представляваше една пергаментна старинность и изразяваше точното богомилско учение.
Отъ нея дѣдо Данчо ми обясняваше богомилскиятъ календаръ и вписанитѣ въ нея древни божества: „Ра" (творческата сила), „Зо" (разрушителната сила) и божествата царуващи презъ десеттѣ месеци въ годината: Aръ, Шо, Му, Ко, Йо, Хо, Цо, Ри, Co, Зѫ, но имената на които сѫ били строго забранени да се употрѣбяватъ като противни на богомилитѣ.
Дѣдо Данчо обаче ценеше повече книгата написа­на съ турски букви и я наричаше златната книга на бого­милскитѣ Магове, защото въ нея богомилскитѣ Магове не само че бѣха изразили точното богомилско учение, но и цѣлата история на българитѣ отъ първия до последния Царь
За да чета книгата написана съ турски букви, дѣдо Данчо ме учеше на говоримия и писменъ турски езикъ.
Увлѣченъ отъ голѣмо любопитство по съдържанието на тия две апокрифни книги, азъ не оставяхъ свободенъ нито минута дѣдо Данчо, когото просто задължавахъ да ми пре­дава подробно, системно и непрекѫснато писаното въ тѣзи двѣ книги, по който начинъ изучихъ цѣлостното и точно богомилско учение.
Доста дълго време следъ това, когато дѣдо Данчо бѣше вече покойникъ и апокрифнитѣ книги не сѫществуваха за менъ, азъ се заехъ да възстановя богомилското учение напълно така,както бѣ ми предавано отъ дѣдо Дан­чо по казанитѣ апокрифни книги.
Отъ друга страна азъ трѣбваше да проуча и всички други източници, които можеха да ми послужатъ за свѣрка и за подкрепа при остановяването на богомилското учение въ неговата цѣлость, както менъ бѣ известно.
Понеже всички други данни, които събрахъ по пред­мета, бѣха въ хармония съ това, което бѣхъ заучилъ отъ уроцитѣ на моя дѣдо, работата ми значително се уле­сняваше.
Не следъ много прочее менъ ми се удаде да пресъздамъ учението па попъ Богомилъ така подробно, както съмъ го научилъ и както съмъ го изложилъ тукъ,следъ което първата ми грижа бѣше да наредя да се преведе труда ми на французски,за да го изпратя за преценка на по-гореспоменатитѣ учени, познавачи на богомилската история.
Отговоритѣ, които приведохъ, изтъкватъ ясно ценностьта на така възпроизведеното отъ менъ богомилско учение, които ме насърдчиха да го направя обществено до­стояние.
Можемъ да мислимъ каквото щемъ за богомилството и за неговия създатель, можемъ да бѫдемъ дори тѣхни решителни убедени противници.
Интересътъ и вниманието обаче, който учени съ ме­ждународна известность проявяватъ къмъ издирванията вър­ху учението на попъ Богомилъ, великъ человѣкъ за своето време и великъ нашъ прадѣда, не могатъ да не поласкаятъ националното самолюбие на всѣки българинъ и да не предизвикатъ у него едно желание да добие колкото е възможно по-цѣлостни познания върху единъ отъ най-интереснитѣ моменти отъ историята на България и върху сѫщностьта на една високо социална и религиозно-философска доктрина, съ чисто български произходъ, чието отра­жение върху хода на историческитѣ събития се почувству­ва далечъ отъ границитѣ на България въ почти всички религиозно социални движения въ Европа презъ срѣднитѣ вѣкове
Понеже схващамъ така работата, азъ не измѣнявамъ нищо отъ учението на Богомила, споредъ както азъ съмъ го изучавалъ и го предоставямъ на читателя да го чете било като история, било като философия, било дори като поезия.
Чрезъ този ми трудъ азъ искамъ да ознаменувамъ и 1000 годишнината отъ появяването на попъ Богомилъ съ неговото учение.
Както е известно, 935-та година, 8-та следъ възцаря­ването на Петъръ, се смѣта като година, когато се е поя­вило богомилсгвото.
За по-голѣма пълнота, за да се добие една по-цѣлостна представа за богомилското учение, използвалъ съмъ и беседата на презвитеръ Козма противъ богомилитѣ. Отъ нея съмъ взелъ пасажи, които съмъ съпоставилъ на съответнитѣ мѣста, дето се касае да се изтъкнатъ нѣкои сѫщественни точки на учението.

Авторьть

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×