БОГОМИЛЪ

[Dela]

БОГОМИЛЪ

Споредъ етапъ 36 на часть I отъ богомилското учение, Богомилъ е билъ отъ знатенъ български бо­лярски родъ, пръвъ ученъ и царски законоведъ при царуването на Петъръ (927-969 г.). Нѣкои историци считатъ дори, че и самиятъ Богомилъ е отъ Петро­вия родъ. Знае се въ всѣки случай, че той е билъ пръвъ тълкуватель на християноучението, туку що въвеждано тогава, и като такъвъ, по царска заповѣдь, е трѣбвало да приеме апостолството за раз­пространението на новата религия въ цѣлото Бъл­гарско царство, обширно и велико въ оная епоха. Тогава обаче всрѣдъ българскитѣ селяни съществу­вало брожение срещу боляритѣ за възвръщане на земитѣ и за равноправие. Селянитѣ-роби, които се придържали къмъ своето древно учение за общиарското равноправие между хората, покровителствувано отъ всички небесни и земни сили, искали да бѫдатъ равноправни, както сѫ били дѣдитѣ имъ и прадѣдитѣ имъ. Не е мѫчно да се разбере, че това учение за равноправие не е било въ хармония съ христия­ноучението, налагано отъ горе. Поставенъ да избира между едното и другото, Богомилъ, у когото, оче­видно, е пламтѣло чувството на обществена правда, взелъ страната на селянитѣ. Той дори застаналъ на чело на тѣхното движение и се заелъ да пресъздаде старинния имъ мирогледъ, т. е. учението за человѣческото общиарско равноправие, за творческата и разрушителна сила въ всемира и за всеземночеловѣческото творчество, което не може да почива нито на робството, нито на завоеванието, нито на каквито и да било вѣроучения, които затвърдяватъ человѣческото неравенство.

Така Богомилъ се обявява противъ християн­ството и създава нова доктрина съ всеземночеловѣческо предназначение, състояща се отъ две части:

Ч а с т ь I: мировъзрение за сътворението на свѣта, въ VI глави и 36 етапи и

Часть II: учение за живота: повели, въ VI глави и 36 точки.

Следъ това Богомилъ се отказалъ отъ имотитѣ, на които ималъ право като боляринъ, и наметналъ червено кървавата тога, намѣтвана тогава на робитѣ осъдени на смърть. По такъвъ начинъ Богомилъ се обявилъ за самоприелъ смъртьта, която е очаквала въ онова време всѣки възстаналъ противъ господаритѣ, и тръгналъ да проповѣдва своето ново уче­ние. То представлявало не само едно възвестяване на творческитѣ и разрушителни сили, които движатъ всемира и на които е подчиненъ и човѣкътъ, но въ него е била провъзгласена и всеземночеловѣческата общиария, всеземночеловѣческото общожитие при всечеловѣческо равенство и всечеловѣческо братство, безъ лична собственость, безъ царе, безъ царства, безъ господари и безъ роби.

Презвитеръ Козма казва за Богомила и за богомилитѣ следното: „Случи се, че и въ българска земя, въ годинитѣ на правовѣрния царь Петра, се яви попъ на име Богомилъ, който най напредъ почна да разпространява ересь въ българската земя. Неговитѣ последователи учатъ народа да не се подчи­нява на господаритѣ си, хулятъ богатитѣ, укоряватъ боляритѣ и вмѣняватъ въ обязаность на всѣки слуга да откаже да работи на своя господарь".