Етапъ 21. ПЪРВАТА ВСЕЗЕМНА И ВСЕМИРОВА СКРЪБЬ И НАЧАЛОТО НА ЧЕЛОВѢЧЕСКАТА ТРАГЕДИЯ НА ЗЕМЯТА.

[Dela]

Етапъ 21.

ПЪРВАТА ВСЕЗЕМНА И ВСЕМИРОВА СКРЪБЬ И

НАЧАЛОТО НА ЧЕЛОВѢЧЕСКАТА ТРАГЕДИЯ

НА ЗЕМЯТА.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Разкаяние:

Като се съвзе отъ ухапването, силата полъ-же­на погледна животното человѣко-мѫжъ, което бѣ сѫщо окървавено. Макаръ тя да не се смѣташе владѣна отъ бѣсъ, ней при все това мина презъ умъ, че може би и тя е ухапала человѣко-мѫжа, както той нея. Съ тая мисъль тя сѫщо почна да се гали около него и да му се извинява, Така предиш­ната тѣхна скръбь за случката мина въ пъленъ по­кой. Когато силата полъ-жена и животното человѣко-мѫжъ прекарваха въ този покой, въ галения, въ прегръдки и въ сладостно унасяне, внезапно надземнитѣ висини се затъмниха, ревна страшна буря, гръмъ и свѣткавици почнаха да цепятъ небеснитѣ просто­ри. Сразена отъ ужасъ, съ нѣкакво смѫтно чувство, че тя е извършила тежъкъ грѣхъ, силата полъ жена почна да се моли на небеснитѣ сили да я простятъ. Едновременно съ това, тя взе да се чувствува като най жалкото и обикновено животно между другитѣ животни на земята, на които по-рано бѣше царица Много време продължи силата полъ-жена да се моли на небеснитѣ сили да й простятъ грѣха предъ тѣхъ и предъ силата на сътворението. Това първо моление на силата полъ-жена е началото на исто­рията на всѣка религия за по-нататъшния човѣкъ на земята въ видъ на жена и на мѫжъ. Така родоначалникътъ на всички религии е силата полъ-жена, а животното человѣко-мѫжъ гледаше цѣлата тази трагедия въ душата на силата полъ жена и нищо не разбираше.

Отъ молитвитѣ на силата полъ-жена небеснитѣ сили като че ли се омилостивиха, защото гърмътъ и трѣсъцитѣ престанаха, последвани отъ първиятъ дъждъ въ свѣта.

Силата полъ-жена, като помисли че този дъждъ не е друго, освенъ сълзитѣ, които небеснитѣ сили проливатъ заради страшния грѣхъ, сторенъ отъ нея, горчиво се разплака, ронейки сълзи изобилни, като самия дъждъ.

Сълзитѣ на силата полъ-жена, заедно съ тия на небеснитѣ сили, се лѣха толкова дълго време и така изобилно, щото потопиха голѣма часть отъ първия земенъ рай. Така първиятъ земенъ рай отъ ра­дость се превърна въ всеземна и въ всемирова скръбь.

Цвѣтята, дървесата и всички зеленини на земя­та наведоха глави, и отъ тогава започна тѣхниятъ упадъкъ.като първичность въ постоянна и вѣчна кра­сота, защото тази скръбь засѣгна и тѣхъ.

Най-после, трогнати отъ този безкраенъ плачъ на силата полъ-жена, небеснитѣ сили се успокоиха и висинитѣ почнаха да се разясняватъ.

Когато дъждътъ престана и слънцето взе да проблесва презъ синкавинитѣ, силата полъ-жена и животното человѣко-мѫжъ се запѫтиха заедно изь долинитѣ безъ опредѣлена цель. Презъ време на тоя походъ у тѣхъ постепенно се породи чувството, че всичко, което ги окръжава ги гледа съ укоръ и съ присмѣхъ. Гонени отъ това чувство на срамъ, тѣ ускориха хода си, търсейки нѣкакво скривалище, де­то да бъдатъ недостъпни за ничии погледи.