Jump to content

Етапъ 21. ПЪРВАТА ВСЕЗЕМНА И ВСЕМИРОВА СКРЪБЬ И НАЧАЛОТО НА ЧЕЛОВѢЧЕСКАТА ТРАГЕДИЯ НА ЗЕМЯТА.


Recommended Posts

Етапъ 21.

ПЪРВАТА ВСЕЗЕМНА И ВСЕМИРОВА СКРЪБЬ И

НАЧАЛОТО НА ЧЕЛОВѢЧЕСКАТА ТРАГЕДИЯ

НА ЗЕМЯТА.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Разкаяние:
Като се съвзе отъ ухапването, силата полъ-же­на погледна животното человѣко-мѫжъ, което бѣ сѫщо окървавено. Макаръ тя да не се смѣташе владѣна отъ бѣсъ, ней при все това мина презъ умъ, че може би и тя е ухапала человѣко-мѫжа, както той нея. Съ тая мисъль тя сѫщо почна да се гали около него и да му се извинява, Така предиш­ната тѣхна скръбь за случката мина въ пъленъ по­кой. Когато силата полъ-жена и животното человѣко-мѫжъ прекарваха въ този покой, въ галения, въ прегръдки и въ сладостно унасяне, внезапно надземнитѣ висини се затъмниха, ревна страшна буря, гръмъ и свѣткавици почнаха да цепятъ небеснитѣ просто­ри. Сразена отъ ужасъ, съ нѣкакво смѫтно чувство, че тя е извършила тежъкъ грѣхъ, силата полъ жена почна да се моли на небеснитѣ сили да я простятъ. Едновременно съ това, тя взе да се чувствува като най жалкото и обикновено животно между другитѣ животни на земята, на които по-рано бѣше царица Много време продължи силата полъ-жена да се моли на небеснитѣ сили да й простятъ грѣха предъ тѣхъ и предъ силата на сътворението. Това първо моление на силата полъ-жена е началото на исто­рията на всѣка религия за по-нататъшния човѣкъ на земята въ видъ на жена и на мѫжъ. Така родоначалникътъ на всички религии е силата полъ-жена, а животното человѣко-мѫжъ гледаше цѣлата тази трагедия въ душата на силата полъ жена и нищо не разбираше.
Отъ молитвитѣ на силата полъ-жена небеснитѣ сили като че ли се омилостивиха, защото гърмътъ и трѣсъцитѣ престанаха, последвани отъ първиятъ дъждъ въ свѣта.
Силата полъ-жена, като помисли че този дъждъ не е друго, освенъ сълзитѣ, които небеснитѣ сили проливатъ заради страшния грѣхъ, сторенъ отъ нея, горчиво се разплака, ронейки сълзи изобилни, като самия дъждъ.
Сълзитѣ на силата полъ-жена, заедно съ тия на небеснитѣ сили, се лѣха толкова дълго време и така изобилно, щото потопиха голѣма часть отъ първия земенъ рай. Така първиятъ земенъ рай отъ ра­дость се превърна въ всеземна и въ всемирова скръбь.
Цвѣтята, дървесата и всички зеленини на земя­та наведоха глави, и отъ тогава започна тѣхниятъ упадъкъ.като първичность въ постоянна и вѣчна кра­сота, защото тази скръбь засѣгна и тѣхъ.
Най-после, трогнати отъ този безкраенъ плачъ на силата полъ-жена, небеснитѣ сили се успокоиха и висинитѣ почнаха да се разясняватъ.
Когато дъждътъ престана и слънцето взе да проблесва презъ синкавинитѣ, силата полъ-жена и животното человѣко-мѫжъ се запѫтиха заедно изь долинитѣ безъ опредѣлена цель. Презъ време на тоя походъ у тѣхъ постепенно се породи чувството, че всичко, което ги окръжава ги гледа съ укоръ и съ присмѣхъ. Гонени отъ това чувство на срамъ, тѣ ускориха хода си, търсейки нѣкакво скривалище, де­то да бъдатъ недостъпни за ничии погледи.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...