Jump to content
Dela

Етапъ 28. ПОЯВЯВАНЕТО НА ИДОЛОПОКЛОНСТВОТО ЗА ЧЕЛОВѢКА.

Recommended Posts

Етапъ 28.

ПОЯВЯВАНЕТО НА ИДОЛОПОКЛОНСТВОТО

ЗА ЧЕЛОВѢКА.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Человѣчество:
Следъ като умрѣ първиятъ человѣко-мѫжъ подъ своя камененъ покривъ, дето бѣ умрѣла и не­говата другарка силата полъ-жена, тѣхнитѣ рожби сѫщо се разплакаха, очаквайки да се събуди тѣхния баща. Понеже той не се събуди, тѣ най-сетне ре­шиха да го оставятъ и да напустнатъ каменото скри­валище, като построятъ друго, по свѣтло, въ нѣкое по-красиво мѣсто на земята — което и сториха.
Следъ известно време най-голѣмото дете се върна въ първото жилище, за да види не се ли е съживилъ неговиятъ баща, но ненамирайки нищо отъ него освенъ прахъ, то сѫщо започна да мисли, че той може би се преселилъ и си живѣе нѣгде дру­гаде наоколо. Така вѣрата въ безсмъртието на человѣка продължи да владѣе човѣшкия духъ. Върху това именно човѣшко и мирово безсмъртие человѣкътъ почна после да размишлява, незнаейки нищо нито за своето произхождение, нито за произхож­дението и за сътворението на всемира.
Съзнанието обаче на първочеловѣка, че неговото сѫществуване зависи отъ слънцето, отъ водата, отъ въздуха и отъ всички земни и надземни сили, го заста­ви да почне да имъ се кланя и да имъ се моли. По тоя начинъ се появи идолопоклонството, което най-ярко се проявяваше въ почитьта къмъ силата на сътворение­то, въплотена въ всички тѣзи сили и свръхсили, на които человѣкътъ се кланяше и на които се молѣше.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×