Jump to content
Dela

Етапъ 36. ПОЯВЯВАНЕТО НА ВСЕЧЕЛОВѢКОВДЪХНОВИТЕЛЯ БОГОМИЛЪ, НАЙ-ВЕЛИКИЯТЪ УЧИТЕЛЬ НА ЧЕЛОВѢЦИТЪ НА ЗЕМЯТА.

Recommended Posts

Етапъ 36.

ПОЯВЯВАНЕТО НА ВСЕЧЕЛОВѢКОВДЪХНОВИТЕ-

ЛЯ БОГОМИЛЪ, НАЙ-ВЕЛИКИЯТЪ УЧИТЕЛЬ НА

ЧЕЛОВѢЦИТЪ НА ЗЕМЯТА.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

силата на сътворението и
силата на разрушението

Общиярство:

Тази е историята за сътворението на свѣта, коя­то бѣ известна само на смъртьта, но бѣше преду­гаждана и отъ езичницитѣ българи, които живѣеха въ общежитие.

Когато обаче се създаде царството на българитѣ, силата на разрушението се прояви и въ него съ сѫщия бѣсъ на разновѣрия и на разнопонятия, съ сѫщото дѣление на господари и роби, както въ другитѣ царства на земята, като прибави и нѣкаква нова вѣра за нѣкакво лъжечеловѣческо възкресение.

Въ това време единъ ученъ и законоведъ отъ българския царски дворъ на име Богомилъ, възстна срещу новата вѣра за лъжечеловѣческото въз­кресение, срещу войнитѣ, които царството на българитѣ водѣше съ съседнитѣ му царства, както и срещу раздѣлението на человѣцитѣ на господари и роби, т. е. на сѫщински человѣци, каквито се счи­таха първитѣ, и на обикновени животни, за каквито бѣха считани вторитѣ.

Господаритѣ обаче, въплощение на силата на разрушението, наказваха съ смърть всѣки възстаналъ срещу тѣхъ, която смърть Богомилъ прие като изкупление за унищожението на человѣческото робство и за създаването царството на братството и на равенството, въ което живѣеха по-рано българитѣ, което той искаше да възтържествува за цѣлото человѣчество на земята.

Така Богомилъ се предаде на смъртьта и се сближи съ нея, така тя му разкри истината за человѣческото и мирово сътворение.

Като голѣмъ ученъ, законоведъ и противникъ на учението за лъжечеловѣческото възкресение, проповѣдвано тогава въ царството на българитѣ, Бого­милъ прозрѣ, че историята за человѣческото и ми­рово сътворение, която му разказа смъртьта е най- правдивата, и почна да я разгласява. По-после възъ основа на тази история за человѣческото и мирово сътворение, Богомилъ създаде свое учение, съ което искаше да възстанови силата на сътворението, като на мѣстото на бѣсоветѣ на разновѣрия, разноезичия. на войни и кръвопролития, на господство на човѣкъ надъ човѣка и на неправди, провъзглася братството и равенството не само за человѣцитѣ въ царството на българитѣ, но и за человѣцитѣ по цѣлата земя, които сплотени отъ това равенство и отъ това брат­ство, да се превърнатъ въ една единна сила за твор­чество, втора по рода си следъ слънцето.

Робитѣ въ царството на българитѣ, чието старо общиарско учение се приближаваше до това на Бо­гомила, последваха новия учитель и го провъзгласи­ха за най-великия отъ человѣцитѣ на земята, а последователитѣ му се заеха да пръснатъ неговото учение между человѣцитѣ по всички земни крайща.

Последователитѣ на Богомила въ царството на българитѣ установиха, възъ основа на новото уче­ние, имената, числото и реда на своитѣ древни ме­сеци въ годината, както и седмичнитѣ дни и праздницитѣ, но Богомилъ забрани да се споменавагь имената на древнитѣ имъ божества:

„РА" (силата на сътворениете), „ЗО" (силата на разрушението), „АРЪ" (земята), ,ШО" (водата), „МУ" (слънцето), „КО (зачатието), „ЙО" (труда), „ХО" (горещинитѣ), ,ЦО" (плодътъ), „РИ“ (есеньта), „СО" (пазаритѣ), „ЗѪ" (веселието).

Богомилъ забрани и назоваването съ каквито и да било имена силата на сътворението и силата на разрушението, както и назоваването на днитѣ въ годината съ человѣчески имена.

По-нататъкъ Богомилъ и неговитѣ последова­тели откриха домове за проповѣдване на учението си т. е. храмове, но следъ като брожението на робитѣ подъ името богомили общиари срещу господаритѣ въ царството на българитѣ взе голѣми размѣри, богомилитѣ бидоха изгонени отъ царството на българитѣ, за да се пръснатъ по цѣлъ свѣтъ и да проповѣдватъ богомилското учение за всеземночеловѣческото общиарство, допълнено и съ повели, кои­то да бѫдатъ рѫководни правила за человѣцитѣ на земята въ тѣхното битие.

По този начинъ Богомилъ се яви за человѣци­тѣ като пъленъ и последенъ победитель надъ сила та на разрушението, и той провъзгласи силата на сътворението за единствена покровителка на человѣческата и всеземночеловическа общиария, въ видъ на равенство и братство.

Споредъ него, тая общиария трѣбва да изразя­ва всецѣло величието, и могѫществото на силата на сътворението, която сътвори:

и слънцето,

и месеца,

и звездитѣ

и земята до человѣка, който вече могѫщъ и свободенъ, тепърва ще заеме своето мѣсто на твор­ческа сила, за да царува надъ смѣсицата отъ твор­чество и разрушения и надъ разноцарствията на жи­вотнитѣ человѣко-мѫже и человѣко-жени, т. е. полу-человѣци, които населяватъ земята.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×