Jump to content
Dela

25.3А ЧЕЛОВѢКА КАТО ВѢЧНОСТЬ

Recommended Posts

ГЛАВА V.

ЗА САМИЯ ЧЕЛОВѢКЪ ВЪ СЪВЪРШЕНСТВО

И ВЪ НЕСЪВЪРШЕНСТВО

25.3А ЧЕЛОВѢКА КАТО ВѢЧНОСТЬ.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първич­ность бѣха само
силата на сътворението и
силата на разрушението
Учение:
Силата на сътворението сътвори всичко: и слън­цето, и месеца, и звездитѣ, и земята, поради което всичко въ всемира е вѣчность, освенъ животнитѣ и человѣкътъ. Тия последнитѣ сѫщо сѫ въ вѣчность, но само чрезъ раждане и прераждане, защото тѣ бѣха сътворени по подсетата на силата на разруше­нието.
За человѣка това раждане и това прераждане дойдоха следъ като се яви противополътъ на жена­та, мѫжътъ, сѫщо замисленъ отъ силата на разру­шението.
Това раждане и прераждане на человѣка става съ участието на дветѣ противоположни сили: силата на сътворението — олицетворена въ жената, и си­лата на разрушението — олицетворена въ мѫжа.
По тоя начинъ, обаче вмѣсто отъ раждането и прераждането да се яви безсмъртниятъ человѣкъ, който за силата на сътворението трѣбваше да бѫде человѣкъ-духъ, роди се смъртниятъ получеловѣкъ, или животното человѣкъ въ полъ т. е человѣкътъ звѣръ.
Като противополъ на жената, замисленъ отъ силата на разрушението мѫжътъ е само звѣръ, кой­то заживѣ като человѣкъ тъкмо чрезъ вдъхновение­то на жената въ първичность. Това дѣло на жената е най-голѣмиятъ нейнъ първороденъ грѣхъ. Защото безъ нейното вдъхновение, мѫжътъ никога не щѣше да сѫществува.
Може би безъ този звѣръ мѫжъ въ полъ творческиять и безсмъртенъ человѣкъ щѣше да остане само единъ, като тѣло и духъ за вѣчно творчество, тъй както бѣше го замислила силата на сътворение­то въ лицето на първата жена, но силата на разрушението победи и накара първожената да се отдаде на мѫжа. Така человѣкътъ остана само въ зародиша си като безсмъртие и като вѣчность, колкото да не изчезне никога отъ лицето на земята, но отдѣлниятъ человѣкъ вече не е вѣчность, а смъртенъ.
Така остана да владѣе въ свѣта и силата на разрушението, която человѣцитѣ наричатъ смърть.
Така человѣкътъ биде предоставенъ да бѫде презъ цѣлото свое битие въ пленъ на бѣсоветѣ на силата на разрушението, олицетворена въ мѫжа.
Така бѣше до появяването на человѣческата общиария, преди която человѣкътъ не познаваше отъ где почва и где свършва силата на разруше­нието.
Така бѣше до появяването на человѣческата общиария, въ която вече друга смърть не трѣбва да сѫществува освенъ естествената смърть, и то следъ като человѣкътъ е оставилъ своята творческа сила на земята.
Така бѣше до появяването на человѣческата общиария, въ която да се ражда и да се преражда человѣкътъ само въ творчество и за творчество, за да се роди най-сетне чрезъ това непрекѫснато творче­ство безсмъртниятъ свръхтворчески человѣкъ, който ще бѫде последното творение на силата на сътво­рението и творение на самия человѣкъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×