26. ЗА ПОЛА И ЗА НЕВИНОСТЬТА

[Dela]

26. ЗА ПОЛА И ЗА НЕВИНОСТЬТА.

ДОГМА : Начало бѣ мъртва точка, а първичность бѣха само

силата на сътворението и

силата на разрушението

Учение:

Силата на сътворението сътвори всичко въ все­мира заедно съ жената на земята. Следъ първород­ния грѣхъ на жената, обаче тя престана да бѫде символъ на творчество и на вѣчность.

Така жената, поразена отъ силата на разруше­нието чрезъ мѫжа, остана като продължение на си­лата на сътворението само чрезъ способностьта си да ражда т.е. да създава и пресъздава смъртния человѣкъ който по замисъла на силата на сътворе­нието трѣбва да бѫде безсмъртенъ.

Въ зародиша си человѣкътъ не е нищо друго, освенъ безсмъртната сила на сътворението въ видъ на человѣкъ-духъ, безсмъртенъ въ творчество.

Ако жената иска до равнището на този без­смъртенъ человѣкъ-духъ да се издигне, тя трѣбва отъ себе си пола да изгони. Сѫщо то сe отнася и до мѫжа. Въ обшиарията тая безполовость на мѫжа и на жената трѣбва да се подържа до пълновъзрастието имъ, до когато ще може да се всели въ тѣхъ този человѣкъ-духъ безсмъртенъ въ творчество, вър­ху когото именно да се гради бѫдната имъ любовь, а не само върху пола.

За храмовитѣ свещенослужители и свещенослужителки въ общиарията такава безполовость трѣбва да се подържа презъ цѣлия имъ животъ, за да живѣе въ тѣхъ само този общиарски человѣкъ духъ, безсмъртенъ въ творчество, и така да бѫдатъ тѣ въ служба само нему.

За другитѣ мѫже и жени въ общиарията така­ва безполовость следъ пьлнолѣтието имъ е забра­нена, защото, следъ като отдѣлниятъ человѣкъ стана смъртенъ, отъ силата на сътворението е предопре- дѣлено да се подържа человѣческото безсмъртие чрезъ раждане и прераждане.