5 август 1915, сряда

[Ани]

5 август 1915, сряда

Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религията е наука за формата. Когато говорим за физическото поле, ние се намираме в областта на науката за формата на туй поле. Еволюцията в човека и в природата представлява едно видоизменение на тези форми. Следователно, когато Истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формата. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, доколкото тя я въплътява, толкова тя е по-силна.

 

И тъй, да продължим за създаването на формите. Те съществуват в природата. Ние само трябва да ги търсим и да ги на мерим. Да кажем, че сте сърдечно неразположен. Законът на религията обяснява, че във висшия свят има определени форми, които създават неприятности. Доколкото душата по своето естество обича красивото и доброто, всичко некрасиво и нередно причинява известно болезнено състояние и човек пoлучава неразположение. Хората, чиито чувства и любов са развити в по-голяма степен на физическото поле, са откровени, но много филосовствуват. Те дори и да не са особено развити в духовно отношение, дори да не разбират нищо нито от четвърто измерение или от астрален свят, притежават в подсъзнанието си красиви форми и ги използуват.

Ако ние се събираме веднъж в годината, то е за да ни се даде известен подтик. Не мислете, че този подтик иде от мен, той произтича от Бога, от Невидимия свят. Искам да ви пре дам тези мисли, длъжен съм да сторя това по една необходимост, по един мой дълг.

И тъй, закон е: Когато в света се изпрати една добра мисъл, една добра форма, след ден, година, две, след век тя ще произведе своя ефект. Това е Божествен закон, това е Божествено дело. И от невидимия свят ние ще гледаме резултатите на тези мисловни форми. И ще гледаме плодовете на нашите дела. Нещата няма да бъдат минали, настоящи и бъдещи. В духовния свят всичко ще се вижда едновременно. И тогава ще можем да направим отчет, как да работим за в бъдеще...

Ако бих имал време, бих ви изтълкувал защо Христос е говорил с притчи. Това представлява един определен метод, oпределен начин да предаде Своето учение на света. Понеже в Неговото време хората не бяха готови за Учението Му, Той даде на света тези образи, за да може то да се запази за нашето време. Ако Христос дойде сега, той няма да се занимава с тези образи.Той ще говори други неща. Онези, които преди две хиляди години не са го разбрали, трябва да го разберат. Тогавашното учение на Христа е основа на сегашното, което Той ще изнесе пред света и затова именно тези форми, които са негово дело, ще претърпят известни промени: кръвоносните съдове, дихателната система, всички клетки ще претърпят изменение...