Ани Публикувано 22 Февруари, 2015 Сподели Публикувано 22 Февруари, 2015 НЕПОЗНАТИЯТ Колко често си помисляш: "Сред този безкраен свят не съм ли малка прашинка, незабелязана от никого", но въпреки че си помисляш това, съзнаваш, че нещо те гледа и следи твоя път на земята. И когато разговаряш със себе си, не си сам, а разговаряш с този "някой" в теб, който винаги вярно ти отговаря. И когато плачеш, сам усещаш, че невидим зрител следи твоите сълзи и те утешава, защото плачът ти спира и ти става леко на душата. А когато сгрешиш в пътя си, нещо те притиска и души, нещо хлопа на затворените порти на съзнанието ти, някой знае твоята грешка. И ти в себе си пред него правиш тайната си изповед. А когато в полусън отлиташ някъде, пак се събуждаш, защото нещо в теб бди и винаги е будно. И този непознат, този, който винаги те гледа и те придружава, този вечно буден непознат разкрива бавно своето присъствие в теб, и ти закопняваш да зърнеш лицето му. Този, който те познава, очаква деня да го познаеш и ти да споделиш всичко, което те тревожи и вдъхновява, с него. Само той може да те разбере. Не си никога сам в живота. Единствено Непознатият, който те е създал и те придружава, е сам дотогава, докогато го познаеш и отнемеш самотата му в теб. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване