17. НЕПОЗНАТИЯТ

[Ани]

НЕПОЗНАТИЯТ

Колко често си помисляш: "Сред този безкраен свят не съм ли малка прашинка, незабелязана от никого", но въпреки че си помисляш това, съзнаваш, че нещо те гледа и следи твоя път на земята. И когато разговаряш със себе си, не си сам, а разговаряш с този "някой" в теб, който винаги вярно ти отговаря. И когато плачеш, сам усещаш, че невидим зрител следи твоите сълзи и те утешава, защото плачът ти спира и ти става леко на душата. А когато сгрешиш в пътя си, нещо те притиска и души, нещо хлопа на затворените порти на съзнанието ти, някой знае твоята грешка. И ти в себе си пред него правиш тайната си изповед.

А когато в полусън отлиташ някъде, пак се събуждаш, защото нещо в теб бди и винаги е будно. И този непознат, този, който винаги те гледа и те придружава, този вечно буден непознат разкрива бавно своето присъствие в теб, и ти закопняваш да зърнеш лицето му.

Този, който те познава, очаква деня да го познаеш и ти да споделиш всичко, което те тревожи и вдъхновява, с него. Само той може да те разбере.

Не си никога сам в живота. Единствено Непознатият, който те е създал и те придружава, е сам дотогава, докогато го познаеш и отнемеш самотата му в теб.