21. ОТГОВОР

[Ани]

ОТГОВОР

Попитах в душата си Господа в тихия среднощен час: "Господи, кажи ми нещо, което да предам на моите братя!" А Той ми отговори:

"Чакай и мълчи;

с търпение понасяй всичко;

моят Дух ще победи!

Краят на мрака в този измъчен свят е наближил,

ще изгрея като зората,

ще проговоря в сърцата,

слушайте ме, Аз говоря

на душите ви весден, но моят глас е заглушен

от земните ви грижи.

Слушайте ме, чеда мои,

не съм ви оставил, с вас съм бил, съм, и ще бъда;

не ви съдя, а ви жаля,

че излишно страдате за работи ненужни, несъществени;

да страдате за правдата, за истината и доброто,

това са то страдания на място,

които ви повдигат, в тях ще намерите истинския живот.

А вие страдате, че вашите човешки желания и нужди

не са изпълнени, като децата питате:

Опече ли се хлябът, мамо?

Почакайте, ще го опитате —

за вас се той пече. Ще ви нахрани.

Не страдай, че земята ти отнема

богатство, дом и чест, тялото ти, кажи:

Да бъде волята ти, Господи!

И благодари; всичко, което е засенчвало

лицето Ми, сега ще ви отнемат.

Бъдете будни, бдете!"