40. ПРЕХОДЪТ

[Ани]

ПРЕХОДЪТ

Човекът днес се намира в най-трудното състояние на своята еволюция. А именно, той е увит в пашкула — тежък момент в съзнанието му, като че ли е в напълно тъмна стая, където нищо не се вижда, или в стая без врата. Стои той и мисли, и мисли и не намира изход от положението си.

 

Намира се в пълна безпътица. Като гъсеница му беше лесно да лази по зелените листа и да се храни с тях, да му бъдат дом и храна. Нямаше проблеми. Не го смущаваше положението му. А сега? Само задълбоченият мислител може да види и прецени новото си състояние. Той е нито гъсеница, нито пеперуда, а тогава? Уплашеният човек в новия си затвор търси виновника отвън и е готов да воюва с всеки за освобождението си. Но той не може да разбере, че няма никакви външни причини за неговото състояние, а над него работят великите неизменни вселенски закони. Изходът е в осъзнаването и приемането на положението, в което се намира. Още малко и той ще почувства силата на оформянето си в ново същество и ще излети от пашкула с крилата на пеперуда. Ще се роди в него новото съзнание за космичността му и необхватните възможности, които се разкриват пред духа му. Човекът ще се роди от дух и ще се намери в една нова среда, в една нова вселена, която не е съзнавал по-рано. Вече няма да пълзи, а ще лети. Бавно ще започне да осъзнава своите нови устои, като малко дете, което след като е лазило по земята, се изправя на краката си и прохожда. Ще се изправи човекът на моралния си гръбнак и заякналите си добродетели и ще тръгне по новия път. Тялото му ще е на земята, а главата му — на слънцето. Той ще просветне, ще стане светлина, ще пръска светлина по пътя си и ще върви в светлина. Противоречия няма да съществуват за него, защото той ще ги примирява в центъра на новото си слънчево съзнание. Ще започне да проумява великите закони, които управляват живота, и ще се координира с тях. Ще заработи, както работи разумната природа, животът му ще се превърне в радостна хармония и непрестанен вътрешен растеж. Ще се радва на новите свежи кълнове на дървото на живота си. И цветове ще разцъфват, и плодове ще връзват, както ароматно лимонено дърво. Расте, цъфти и зрее едновременно. И ще разкрие смисъла на живота си. А този нов свят е велик, красив и смислен. Той е винаги нов, никога не остарява, защото нищо в него не се повтаря, вечно възходящо движение, нови импулси, нови вдъхновения, творчески сили и изявления.

 

Колко по-весело е да си лека литнала пеперуда в пролетната градина на безсмъртния живот! Това е новият човек, роденият от Дух човек. Дете на Духа. Преди 2000 години Духът влезе в учениците на Христа, а днес ги ражда. Тогава Духът се роди на земята, а днес ще се прояви и ще бъде познат.

17.07.1983 г.

09,40 ч.