5.6 Младежки събори

[Ани]

Младежки събори

Под напора на голямата любознателност и наличието на различни гледища и течения в живота, които вълнуват братя и сестри от втория ешелон, Учителя провежда така наречените младежки събори за поясняване и правилно насочване на младите. Те са осем на брой, от 1923 до 1930 г. включително. Провеждат се преди деня на Учителя — Петровден, с изключение на петия събор, проведен от 14 до 17 август 1927 година, поради построяването на новия салон на Изгрева, и последния осми събор — от 12 до 14 юли 1910 г.. Всичките се провеждат в София.

Цветът на младата интелигенция в братството изнася доклади и реферати, които засягат въпросите за анархизма, комунизма, атеизма, толстоизма и новото учение. Учителя с голяма любов и умение ръководи и коригира младежките, в повечето случаи наивни разбирания и ги насочва към практическо приложение на новите идеи, изнесени в Словото. Той дава много педагогически и идейни правила за живота. В резултат на тази интензивна духовна дейност започва издаването на „Житно зърно", което, като целогодишно списание, продължава да излиза до заминаването на Учителя в 1944 г. Негов вдъхновител и главен редактор е Георги Радев. В него се публикуват статии по текущи въпроси, по окултните науки, резюмета от беседи на Учителя, а понякога и цели беседи, много стихотворения и разкази на наши млади, талантливи поети и писатели. Въведена е рубрика „Из нашия живот" от Боян Боев, в която се дават сведения за братския живот на групите в България. Дейността на братята се разширява. В Севлиево под редакцията на Атанас Николов започва да излиза вестник „Братство", а по-късно и неговият превод на есперанто — „Фратецо". Издаването на списанието и вестниците е съпроводено с много трудности, предимно финансови. Отпечатването на беседите е цяло геройство за печатарите, които вършат неуморно тази работа. Създава се редакционен съвет и дешифрираните и редактирани от Паша беседи започват да се печатат в София, Казанлък, Стара и Нова Загора, главно от семейство Камбурови: Петър, Никола и Слави Камбурови, в Русе от брат Никола Ватев и в печатницата на Борис Малджиев. Учителя държи за хубавото издаване на беседите, на подходяща хартия, и препоръчва всички духовни книги да се подвързват с тъмночервена подвързия, за да може Словото, вложено в тях, да увеличава своята сила.

Поради финансови затруднения се създава фонд за печатане на беседите. По-късно, след събора през 1936 г., Учителя дава така наречената „задача за левчето", която се състои в следното: всеки ден братята и сестрите, от края на събора, започват да отделят по един лев за Господа за една година. Така те събират 365 лева. На следващия събор приятелите донасят торбички със събраните 365 лева и ги дават на Учителя. Той нарежда на Боев да ги приеме по списък и срещу парите да им даде беседи, останали от печатането. Тогава приятелите в София не купуват беседи, а предпочитат да слушат само Учителя. Тази задача има тройна полза. Застоялите беседи тръгват из братствата, събират се средства, за да могат да се печатат нови, а братята и сестрите имат на разположение напечатаното Словото на Учителя.