7.30 София Шопова

[Ани]

София Шопова

София Шопова е шивачка и като чака мъжа си, шие до късно. Мъжът й е железничар-машинист, кара локомотива на царя. Често София, като шие до късно, заспива на машината. През 1915 година веднъж мъжът й закъснява много и тя, като заспива, вижда пред себе си Света Богородица. След това втора картина — един мъж с бяла брада и хора, които пеят песен, и тя запява с тях. След известно време се връща мъжът й, събужда я и казва: „Ти полудяла ли си, че спиш и пееш посред нощ?" Тя му разказва какво е сънувала. София е набожна черковница, и започва да търси човека, когото е видяла насън. Никъде не може да го намери — нито между иконите на светците, нито в другите религиозни общества. По това време нейният зет избягва в странство и зарязва сестра й. Тя започва да търси ясновидец, който да й каже какво ще стане със зет й и сестра й. Упътват я да отиде при Любомир Лулчев. Като влиза в стаята му, тя вижда снимката на онзи старец, когото е видяла в съня си. Веднага пита Лулчев: „Кой е този човек?" Лулчев й отговаря, че това е Учителя, който живее на улица „Опълченска" № 66. След това тя отива при него, разговаря надълго и става една от най-ревностните ученички.